- Публикувана: 10 ян. 2008, 10:55 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2008, 14:11 ч.
Кога се върнахте на работа?
Върнах се, когато малката беше на 1г. и 8 мес. всъщност върнах се не е точно казано, защото напуснах старата ми работа и започнах нова, която много ми харесва. Направих го единствено и само заради себе си, парите не бяха фактор в случая. Мъчно ми е, но така се чувствам по-добре, макар и да се уморявам от усилието да огрея навсякъде. Майка ми гледа детето, справя се прекрасно. Не мога обаче да кажа, че Али преживява леко раздялата, много плаче сутрин като излизам и това е единственото нещо, което ме кара на моменти да съжалявам за взетото решение.
Всъщност, не съм прекъсвала работа /освен за времето в болницата/, но пък работех вкъщи. Това е идеален вариант, ако работата на майката го позволява - хем си до детето/децата, хем си на заплата, хем не се откъсваш от работата и от служебните контакти. Само за срещи и излизания виках бавачка или баба ми за по няколко часа.
На работното си място се върнах, когато децата ми бяха на 2 г. и 1-2 месеца. Децата ми тръгнаха на градина и се адаптираха много бързо и лесно.
На работното си място се върнах, когато децата ми бяха на 2 г. и 1-2 месеца. Децата ми тръгнаха на градина и се адаптираха много бързо и лесно.
Върнах се когато детето беше на 2г. и 2м.
Мислех да е по-рано, но изчаквахме яслата. В началото постоянно мислех за детето и как се чувства без мен, защото преди това не се бяхме разделяли изобщо, но той малко по малко свикна с лелите в яслата и като започнах да го оставям и вземам усмихнат и аз се успокоих
Стискам ти палци да вземете правилното за Вас решение!
Мислех да е по-рано, но изчаквахме яслата. В началото постоянно мислех за детето и как се чувства без мен, защото преди това не се бяхме разделяли изобщо, но той малко по малко свикна с лелите в яслата и като започнах да го оставям и вземам усмихнат и аз се успокоих
Стискам ти палци да вземете правилното за Вас решение!
Върнах се когато синът ми беше на 2г.8м.Чувствах се щастлива на работа.Но не съжалявам, че си го гледах толкова време.Все пак видях най-хубавите моменти в изразстването на детето ми.
И аз така. Работих до последния ден, на следващия родих и си я гледах максимално дълго. Смятам че изградихме една страхотна връзка майка-дъщеря и не изпуснах най- красивите моменти от живота и.
можеш да добавиш още опции за отговори - след навършване на 2г. и след навършване на 3г. например. 
По-скоро ме интересуват тези, които са тръгнали на работа по-рано, тъй като аз при всички положения няма да изчакам до 2-рата година.
Пък и както се очертава с тия ясли... 
няма и кой да я гледа...
Първия път, когато се върнах на работа, синът ми беше на 5 месеца. Гледаше го една жена долу-горе на моята възраст. Обаче се случи злополука с детето ми и останах да си го гледам до 2-год. възраст, когато тръгна на ясла. Много боледува обаче и не знам, докога ще издържим така.
Върнах се когато детето стана на 1,8 години, тогава си намерих работа, която ме удовлетворяваше. Докато тръгна на ясла я гледаха бабите и бях супер спокойна, макар че беше в друг град. Като тръгна на ясли и се почна с безкрайните болести, и детето го е гледала една комшийка се чувстах възможно най-зле в живота си, че то е в къщи болничко и само пита за мама, а аз трябва да се съобразявам с настроенията на 100 души около мен, и да бъда перфектния работник. 
НО ако имаш сигурен човек да ти гледа детето, някъде към две години си е нормално да тръгнеш на работа, според мен.
Сега с номер 2 -живот и здраве - имам желанието да си стоя в поне до две години, ама дали ще ме угрее. НО, каквото и да става ще си остана минимум година и половина!
НО ако имаш сигурен човек да ти гледа детето, някъде към две години си е нормално да тръгнеш на работа, според мен.Сега с номер 2 -живот и здраве - имам желанието да си стоя в поне до две години, ама дали ще ме угрее. НО, каквото и да става ще си остана минимум година и половина!
Препоръчани теми