За възпитанието на близнаци

При нас спорове за играчки или дрехи също има постоянно. Все още се залъгваме със друга (за 5мин) по-интересна играчка, но след това пак същата история . Крясъци, бутане и ощ много грубости... кога ще мине, незнам.
За отделянето един от друг съм се замисляла много, но съм също така раздвоена като повечето вас. Единствения път, когато са били разделени, беше, когато бяха на 3месеца (за 3дни). От тогава никога не са делени. Даже, когато искам да накарам единия да стои в едната стая, а другия в другата, пак не става. Въпреки че не си играят много заедно, винаги се търсят и ако единия е в друга стая, другия тича след него и го вика . Да са за по-дълго време (от няколко часа) разделени един от друг мисля, че ще е по-трудно не за тях, а за този, който е с всеки .

Деленето на играчки, дрехи и други привлекателни предмети сме го обсъждали и тук

Аз не се притеснявам в това отношение, защото моите са прекалено различни като характер, темперамент, вкусове, възприятия и т.н. /но пък все повече си приличат по физиономия/.
Никога не са харесвали едни и същи играчки, не обичат едни и същи храни, имат различни приятелчета. Когато са сами, играят заедно /рядко се карат - по-скоро се сдърпват, защото Кика не обича колективните игри и предпочита да си рисува, а Еса иска да играе с някого на "госпожа"/. Разделяла съм ги - примерно, едната идва с мен по магазините, а другата остава вкъщи с баща си или едната отива на гости у нашите с баща ми, а другата остава вкъщи с мен... Амиии, добре се чувстват - сещат се понякога една за друга, но няма драми...
При мен по-скоро проблемът е аз да намеря точния подход за тяхната различност, а това е далеч по-трудно, защото означава аз да превключвам постоянно от едната към другата и да се държа различно с тях, според нуждите им.

Дъмпер, а пред други деца Тони пак ли постъпва така с Теди? Питам, защото съм чувала, че пред други се защитават взаимно, както моите например. Ако наистина този проблем не изчезне при вас и се задълбочи ще е добре да ги разделиш, но внимавай защото понякога нещата може да се обърнат и в училище да им бъде по-полезно да са заедно.
А колкото до изпитването... Не мисля, че единия ще е винаги на чужд гръб. Учителите знаят как да се оправят с близнаци.


Но за пръв път чувам, че ако приемат едното трябва да приемат и другото. Ние сме в България до края на май и окончателно се местим в Лондон за това не съм се интересувала.

А колкото до сравнението "Виж колко е добра сестра ти, а ти си лоша!" не мисля, че е правилно. Психолози са ме съветвали винаги да внушавам на дете, че е добро, за да се възприема и то добро. Ако направи пакост да кажа " Така правят лошите деца, а ти си добро дете и не бива така!" Ани и Али са малки за да разберат още какво е добро и лошо, макар че и на тях им говоря по същия начин. И съм забелязала, че наказанията вършат добра работа. В смисъл ако едната направи беля не и давам да си играе, ако сестра и я повтори прибираме нейните играчките и ги шляпвам леко по ръчичките-не за да ги заболи, но да разберат какво ще последва ако пак направят белята. Забелязала съм, че без играчки се занимават една с друга-дърпат си чорапките или се смеят заедно и си гукат, но какво друго им остава. Има го и момента, когато плачат за играчите, които сме им взели.

A.S.I.A.,това за внушаването,че е добро дете много ми хареса,както и това ,че само лошите деца правят така.Ще се опитам да го прилагам. Мен много ме дразни като им кажат виж Здравко колко слуша,а пък Ивайла само пакости прави(или обратното).Това имах предвид като казах,че ги сравняват .Защото единия е добър в един момент,другия в друг,но трябва ли да го има това сравняване?

Не, те са си отделни инидивиди, а и са дори от различен пол(твоите) и всяко дете трябва да се определя като един индивид и да се обсъжда неговото поведение, а не да се сравнява с брат си, или сестра си или дори приятели.

A.S.I.A., като има други деца тони е заета да си играе с тях и няма време да хапе теди, но и не я защитава  всеки се спасява сам. обаче тони като проси нещо за ядене, проси и за теди, а обратното не важи.

Въпреки,че са близнаци децата ни са отделни индивиди,моите също са супер различни,дори в момента момиченцето ми е по-палаво и буйно.Като пораснат живот и здраве предполагам,че ще са още по-различни и всеки ще си има свои интересни,игри и т.н.Не смятам,че е толкова фатално за възпитанието им,ако понякога се случи някой да ги сравни.Аз имам сестра,имаме 5 години разлика и пак се е случвало да ни сравняват.
Аз също съм на мнение,че не е нужно например в университетите единия да дърпа другия,който колкото може,така трябва да е  

Интересно. Явно Тони освен, че доминира над Теди чувства и че един вид трябва да се грижи за нея, докато Теди явно е по-самостоятелна, макар че се оставя да бъде командвана. Ти разговаряла ли си с психолог точно за това? Аз като разбрах, че ще имам близнаци и изчетох досат литература по темата и имах и доста консултации с психолози относно тяхния начин на мислене и въприемане. Обясниха ми, че това поведение показва привързаност и именно поради това са и доминиращите нагласи на по-силния близнак и оставянето на другия да бъде командван. Искам да кажа, това поведение би трябвало да е само между тях и Тони да не доминира над други деца и Теди да не се оставя да бъде доминирана от други.
Е, всичко си е строго индивидуално и ти си знаеш най-добре как стоят нещата. 

ами тони се биела и при детегледачката  ми сервираха в петък. и аз живеех в заблудата, че е само към теди така, но тя явно си мисли, че всички ще се подчиняват, знам ли я. чакам час за консултация с психолог, но досега всички казват разделяй ги

Чудя се в коя тема да пиша за разделянето на близнаците , но реших тук, защото тази тема е по-нова.
Явно това решение зависи изцяло от децата и от тяхното поведение и отношение помежду им. Моите момичета са еднояйчни, почти никой не ги различава, обръщат се към тях не по име, а общо - близначките... И аз четох доста литература, доста съм мислила за опасността от прекомерната зависимост и свързаност, която е наблюдавана особено при еднояйчните близнаци и винаги съм се стремяла да "разделям" децата, но не физически, а като обличане, разговори с тях, отношението ни към тях като отделни личности, изтъкване на силните страни на едната и на другата, не държа винаги да играят заедно, да излизат навън заедно, да правят едно и също нещо по едно и също време. Готови сме и при желание от тяхна страна да ги водим на различни занимания, но преди две години ходиха на пеене, което на Ани не й хареса особено и оставихме само Ники, след няколко урока Ники каза, че не иска повече, защото й е скучно без Ани. И сега са заедно и на балет и на плуване, така искат
В един клас са в училище, в първи клас конкуренцията помежду им беше доста жестока и тогава четох доста за масовата практика в чужбина да се разделят близнаците в отделни класове и дори училища, но... докато се чудех кое е правилно и кое не, прочетох в един лексикон от класа отговора на Ани на въпроса "Кога ти е най-тъжно в училище" - "Когато сестра ми е болна и аз трябва да ходя сама..." Е, как да ги разделя
Освен това при нас ролите на доминиращ и подчинен непрекъснато се сменят  и тъкмо реша, че едната се е наложила като лидер и забелязвам пак промяна, така че не смятам, че едната пречи на другата да се изяви и да има самочувствие и спокойствие в училище. Друго, което ме навежда на мисълта, че съм постъпила правилно като не съм ги разделила е, че всяка има различна най-добра приятелка от класа Което смятам, че е добре

     Мале, Дъмперче! Ми то у нас като у вас. Ицко нищо че е по- малък налита на бой. Бобо е по- кротък. Обикновено отстъпва играчката, за която се карат. По- спокоен е. Помага при прибирането на играчките. Ицко подава една, две играчки и колкото и да го викам не идва повече.  Май ще си имам доста трудности с него.

същата работа е тук  направо не знам как ще е  днес е била послушна, да видим докога 

Дъмпер, мойте са подобни на твойте . Синът ми бие сестра си при наличие на още 20 деца в групата , явно щото е сигурен, че надвива. Не че и с други момченца не се пердаши, но нещата се промениха, откак се разбрахме съсъ сестрите да го наказват
Иначе, срам-не срам, като се дърпат за играчки, обикновено на неговата става, много дървена глава е

Като ви чета постовете и се чудя, дали ние нямаме проблем всъщност. При нас биене се проявавя в много редки случаи и не бих казала, че конкретно едната доминира над другата. Поведението им и това, че са толкова привързани идна към друга нормално ли е в крайна сметка? Според психолозите всичко е наред, но като гледам при вас преобладава друго поведение.  А всъщност Теди и Тони на Дъмпер и Ицко и Бобо на Алесина еднояйчни ли са?