боже мой, компютърни игри за 2-годишни!

Всъщност те не са толкова категорични, а ми се струва, че гледаш доста тесногръдо на това и според мене е чиста заблуда да да се вманиачиш в нечие чуждо мнение и да обявиш другите за неосведомени.
Ако не искаш детето ти да играе на компютъра и си си доказала, че така е правилно, като си намерила съответните мнения - и имаш това за здрав разум, успех!

Щом ти си решила да забраняваш това на детето си - ОК, детето си е твое, гледаш си го както смяташ за добре. Но ако обичаш, остави си някъде другаде този надменен тон. И не квалифицирай кое е "неосведомено мнение" и "смешна заблуда". Защото ако и с детето си се държиш по този начин, уверявам те, компютрите ще са ти най-малкия проблем.

Всяка майка знае кое е най-добро за нейното дете. Постъпвай с твоето както намериш за правилно. Но, моля те, опитвай се да спазваш някакъв умерен тон, защото това размахване на пръст и опита ти да се изказваш като последна инстанция са изключително дразнещи. Направих си труда да прочета общо 14-те ти изказвания до тук и забелязвам, че това при теб е въпрос на стил. Ако обичаш, спести ми мненията си по всички останали теми, които пускам. Разбрах, че твоите съвети не са ми нужни.

Момичета да запазим добрия тон, присъщ на форума ни, моля   !

  явно , но не се връзвай на явната провокация

Ами за какво я пускаш темата тогава!!! Ти какво.. очаквала си всички да са на твоето мнение?!? Много смело е такова очакване.... . Всеки е прав за себе си и за своето дете. Не виждам, защо да не чуеш и противоположно мнение

Кои детски психолози са категорични? Аз мога да напиша противното! Подкрепи го с факти! И освен това нещо, което е вредно за твоето дете може да е полезно за моето, така че истината не е една! Друг е въпросът ако теб те е страх, че няма да можеш да упражняваш контрол над детето пред писито...

Аз мислех да отложа компютърните занимания поне за предучилищна възраст, но синът ми, на 4г., сам се насочи към тях. Пърно хвана дистанционните и изучи всички  функции на телевизорите у нас и в баба си, после дойде ред на ГСМ-а ми, ДВД-то, просто нищо друго не го интересува. Ще кажете, защо му ги даваш. Ами той подхожда с истински интерес, не с обичайната доскоро разрушителна страст, а много отговорно спазва всички насоки и забрани. Вече познава функции от които аз хабер си нямам, самообразова се детето. При това положение реших че е време да го пусна на компютъра. Но и там не само игрите го интересуват, а да си го пуска, да влиза в програмата, да отваря прозорци и т.н. Е, трябва ли заради някакви отвлечени теории да го държа встрани от техниката? Книжки четем, но не мога да му чета по цял ден, играчките много бързо ги проучва, да рисува не обича много. Трябва ли аз да определям интересите му?
Знам, че темата е за 2 годишни, но и за по големите има поле за размисъл.

Всяко поколение расте в различна среда.Направете си разходка назад и си спомнете какво ви е заобикаляло вкъщи,в училище,какво са искали от нас нашите родители и учители,от какво сме се впечатлявали.А после да погледнем и нашите деца.Какво би било интересно на едно 2г. дете,което живее в къща,където във всяка стая има ТВ/а в едната има даже 4 бр. и като ги включа на една програма мога да обикалям къщата без да пропускам нищо/,където има и две стаи с три денонощно включени компютъра,а работата на тати са точно компютрите.Съмнявам се,че някой ще може да забрани или да отложи във времето запознаването с компютъра,когато те са навсякъде около него.По-добре да е по-малко,с мярка отсега,отколкото после да му се изсипе изведнъж на главата.Няма да забравя когато аз за първи път видях компютър-никой не можеше с часове да ме вдигне оттам,като станех от стола ръката ми беше заледена и схваната от писането по бутоните."Болестта" ми по компютрите трая до време,когато от забавление стане основна работа,идва момент,чак искаш да избягаш от PC-то.Затова няма да забраня или огранича детето,както правя и с всички останали неща.Нека да види,да пипне ,да си поиграе-децата са умни,те разбират всичко.А по повод на мненията на психиатри и психолози-ами вижте как всички ние,които пишем тук какво правим-четем,интересуваме се,слушаме препоръките на лекарите си и другите специалисти,които сме потърсили и накрая пак си правим това,което сме преценили самите ние,че ще е добре за нашето дете.Това е.Всякакви крайни мнения са излишни,защото при отглеждането на едно дете се развиват във времето и детето и родителите.Ние учим детето как да живее,а то учи нас.