Забременяване след спонтанен аборт

Здравейте момичета,
Как сте днес?  Аз съм притеснена, прокървих леко    пак и отново. Днес съм на преглед,The Sleeping Beauty
 какво ли ще ми прави Д-ра, може и да гори. Страх ме е. Стискайте палци.
Приятен ден

The Sleeping Beauty


(живея в Швейцария)... А теб кой вятър те отвя там? Идваш ли си често? Извинявай за въпроса сигурно ти е тъжно...
Как си, казаха ли ти какво ще е момиче, момче. Много се вълнувам и радвам за теб 

Преди 3 дена имах спонтанен аборт,Преживях го вкъщи.Бях в 8г.с. и се разбра че плодът изостава с около 2 седмици и няма сърдечна дейност.около 7 г.с. започнах да кървя.седмица по късно организмът ми изхвърли плода сам.
Чувствам се много разочарована,тъжна и ме е страх да не се повтори.Питам се защо,защо на мен.
Това бебе беше много желано.
Но сега се опитвам да мисля позитивно.Ще си имам бебе,вярвям го и го очаквам.
Пожелавам го на всички,преживели това разочарование да не се отчайват следващият път ще е успешен.

През Април, 2007 преживях ужаса на спонтанния аборт ..в 5та седмица. Тъкмо научих, че ще ставам мама,  нямах време да се зарадвам дори.. и всичко приключи.
Не се наложи куртаж, понеже бях съвсем в началото. Пазихме се 2 месеца и с пълна пара подновихме опитите. Както никога не бях се интересувала от овулационни тестове и тем подобни, набързо смених отношението си.. и се заредих с огромно количество, за да знаем кога да деистваме със съпружеството.. Ами така и не стана с тея тестове! Няколко месеца се тормозих и най-накрая се отказах, като се надявах, че Нова година ще ми донесе повече късмет с бебеправенето.
Така и не ми дойде Декември, а се бях отказала от бебеправене целия месец. Ума ми не го побира кога стана, след като само няколко пъти успяхме с милия да се "погушкаме" като хората.. Но стана!! Това е важното! Вълнувам се, страх ме е, радвам се и ми се плаче в същото време.. Най-хубавия коледен и Новогодишен подарък... Ще доийде и при вас мили момичета... и то, когато най-малко очаквате.. Желая ви успех!

Плача и едновременно се радвам за всички вас, които сте успели!

Имах мисед преди 2 месеца. Бях в 10 г.с.. Това ме съсипа. Само 2 седмици по-рано се радвах на отличния му сърдечен ритъм, а изведнъж докторът каза "съжалявам, но няма пулс". Лежах на стола и незнаех какво да мисля, какво да правя. Не можах да повярвам. Мъжът ми ме чакаше отвън. Той много искаше на този преглед да влезе и той да чуе тъптенето на сърчицето, но аз му обещах "Следващия път". От къде да знам, че следващ няма да има.

Бях просто съкрушена.  Бяхме женени от 2 месеца и толкова много искахме бебче. Потърсих друго мнение. Нещо вътре в мен ми казваше, че това не е възможно, че не може да се случи на мен!!! Бях сигурна, че докротът е сбъркал, че моето бебе е живо, че е там в мен. Но грешах. 

Три дена след първия преглед ми направиха кюретаж. В стаята с мен имаше едно момиче, която беше дошло за аборт. Не мога да опиша негодуванието си в този момент! Аз толкова много исках дете, но то беше мъртво, а тя - искаше да убие своето! Знам, че това са много крайни мисли и днес се извинявам на всички, които сами са взели това решение. Всеки има право на избор и този избор трябва да бъде уважаван. Но в онзи момент ... така й завиждах и така я мразех! Съжалявам 

Кюретажът мина добре. Изследванията ми бяха ок. Имах само леко зацапване 2 дена и всичко приключи. Вече не бях бременна. Светът си оставаше същия. Толкова ме болеше. Близките ми се опитваха всячески да ме разсеят    да ме успокоят. Разбирах ги, но така исках да остана сама и да плача ли плача. Но не се поддадох на скръбта. Реших, че това няма да ми помогне.

Сега, 2 месеца по-късно, вече имам 2 нормални цикъла зад гърба си. Гинекологът ми каза, че е добре да изчакаме 2-3 цикъла и чак тогава да пробваме пак. 

Чакаме.... Но това чакане направо му убива. Опитвам се да не мисля за това, но ми е адски трудно. Пред мъжа ми се правя, че всичко е наред, че вече съм го преживяла,за да не го разстройвам и него. Но не е така. Дори и пред себе си ми е трудно да си го призная. Когато видя бременна жена си мисля "Можех това да съм аз" и пресмятам в коя седмица щях да съм. А след това ме връхлита тъгата и чувството, че съм се провалила. И онази сладка завист ... И приятелите ни ... всяка седмица се намира някой да ме пита дали не съм бременна. Когато забременях решихме да не им казваме и те незнаят какво сме преживяли, но знаят, че искаме деца и че "работим" по въпроса и естествено очакват резултати ... И при всеки такъв въпрос аз се усмихвам и им казвам, че "има време", но вътрешно сърцето му се къса от мъка. 

Толкова много искам пак да опитаме, но ме е страх. Близките ми постоянно ми повтарят да не бързаме, да изчакаме да мине време. Целият живот е пред нас. Но аз толкова искам пак да опитаме. Знам, че единствено двете чертички  ще ме успокоят, ще ме накарат да загърбя случилото се.

А най-лошото е, че още не съм отишла на контролен преглед след кюретажа. Гинекологът ми ми каза, че всичко е минало добре и няма за какво да се притеснявам и да отида направо след първия цикъл. Това обаче съвпадна с празниците и ние решихме да се поразсеем и да отидем малко на почивка и точно да отида на преглед и ми дойде 2рия цикъл. Вече една седмица се опитвам да съчетая графика си с този на гинеколога ми, но това никак не е лесно. Надявам се другата седмица да успея да отида и той да ми каже, че всичко е наред и можем да опитаме пак. 

Моля ви, стискайте палци! Имам нужда от вашата подкрепа, защото пред никой друг не смея да покажа истинските си чувства! А и знам, че вие ще ме разберете!

Благодаря ви!

 

ilka_D горе главата  съвсем скоро ще почнете с новото бебеправене и най-вероятно и двете чертички няма да закъснеят . Щом лекаря ти е казал, че всичко ти е наред значи е така    Пожелавам ти на този преглед доктора да ви даде зелена светлина и скоро да ни се похвалиш с един прекрасен резултат 

Скъпа, ilka_D, аз и по-горе в темата писах за моя случай, но сега ще добавя някои неща. При мен абортът стана вкъщи - бях абсолютно сама! Имах страшен кръвоизлив, щях да умра! Едвам успях да се обадя на майката на мъжа ми да дойде от работа жената и да ме закара в болницата. Там видяха, че няма вече бебе и започнаха да ме приготвят за операция (кюретаж). Аз бях абсолютно неподготвена за това и го изживях ужасно трагично! Ревах като магаре в болницата, не можаха да ми сложат бокат на китката, то кръв не ми беше останало. Не ми даваха да пия вода... изобщо голям стрес беше.

НООООО, на сутринта, след преспиване в болницата, вече осъзнах какво е станало и че връщане назад - няма! И така взех решение да не се предавам, а с нови сили да продължа напред. Бях тъжна, разбира се, но може би около седмица. Никой около мен не знаеше какво преживявам. Това беше лятото на 2007. Успокоих се, отидохме на море в България, забравих какво се е случило и след само 1 редовна менструация отново забременях!!!

Така че, преди всичко, трябва да съумееш да преживееш загубата психически. А тялото се възстановява бързо, особено ако абортът е бил преди 12 г.с.!
Пожелавам ти УСПЕХ и вяра! Както и на всички момичета, които ще прочетат тази тема. Шанс винаги има!

Сега за issi_m! Ами, вятърът на промяната ме доведе тук , мъжът ми е швейцарец. Страхотен е! Много обичам България и много ми липсва, но трябваше да взема тежкото решение да се преместя тук, ако искам да съм с него.

Чета ви и си спомням, неща който не искам.Минах през нещастието 'спонтанен аборт'.Тогава за да забремения ни трябваха 6 месеца.След това стана от 2рия път и сега имам прекрасна дъщеричка.Дори не очаквах толкоз бързо да забременея.В началото много се страхувах да не се повтори, но имах късмет.Вярвам че скоро ще се похвалите с две чертички , а после и с живо и здраво бебе.най-важно е да мислите позитивно и да вярвате.Успех!

Здравей ilka_D,
Откривам, че имаме сходни преживявания  . Разликата е само една, че аз нямах щастието да усетя как бие сърчицето му. Но преживяванията така както си ги описала, все едно се отнася за мен. И аз плачех по цял ден, не вярвах че е истина и не ми се искаше да е така, но уви. Близките ми, да са живи и здрави пак не ме оставиха, макар че исках да съм сама и само да плача. Дори в първия момент исках да се разделим с приятеля ми (не сме женени живеем на семейни начала). Е може и да се каже, че сме полусгодени. Деня преди кюретажа много ме боля корема и никакви болкоуспокоителни не помогнаха, вечерта прди да вляза в банята се започна. Едва успях да стигна до банята, съвсем сама изхвърлих почти всичко. Много боля, но после ми улекна. Казвах си , не ми ли стига другата болка та и физическа?! И всичко това се случи преди празниците. Както казваше бащата на приятеля ми, лошо е че се случи сега и въобще е лошо че се случи . Но мисля, че времето лекува и сега си казвам по-добре, ами ако се роди бебе с увреждания, това пък съвсем няма да мога да го преживея. Сега нямам търпение чудотото пак да се случи и този път всичко да е наред, няма да мълча на всички ще кажа. И ние тогава не смеехме да кажем на приятелите, само на роднините. Като си спомня само баща ми милия колко беше щаслив, а трябваше да се роди около неговия Имен ден. Сега се боря поне за РД, да мога да го зарадвам. Тази година има юбилей, откога си мечтае човека и не само той. Ще трябва да изчакаме още малко.
А ти какво чакаш, защо още не си отишла на преглед? Още тази седмица иди не се бави  и чакам резултат. Аз отидох преди 2 седмици, лекаря ме успокои че всичко е Ок. Дано и при теб е така.
Незнам доки за да ме успокои ли... не вярвам да ме лъже. Миналата година по същото време при него са ходили 10 бременни, 4 от които са имали същата участ като нас и когато на мен трябваше да ми прави  кюретажа ги чакаше да раждат. Дано и ние скоро се похвалим с повече от 1 чертичка.   
И обещай тази седмица да отидеш на преглед.
Ще ми е приятно да си споделяме, но вече само хубави неща.
Приятна вечер и успешна нова седмица

 
Чичко доктор каза "Да"!  Можем да започваме да творим ... Направо летя от щастие 
Ох, камък ми падна от сърцето! (въпреки че знаех че всичко ще е наред ... )
След като си излях мъката пред вас и получих вашата подкрепа, а сега и вече оторизирания персонал каза " " ... Сякаш нищо никога не се е случвало! Не предполагах, че ще мога да оставя миналото зад гърба ми, но ... сякаш се получава. Вече съм нов човек, с нова надежда ... и цел 

Благодаря на всички за подкрепата в този толкова труден за мен момент. 


И issi_m надявам се наистина скоро да можем да се похвалим с двете черти

Супеееер!!! Пожелавам ви успех, момичета, много позитивизъм и много щастие! Всичко ще си дойде на мястото и скоро съм сигурна, че ще ни зарадвате с хубави новини! 

Здравейте,
в деня на сватбата си получих силни болки и веднага отидохме в болницата, там ни казаха, че водите ми почти ги няма и че бебето няма почти никакъв шанс, тогава то още имаше тупкащо сърчице. Точно там получих кървене. Бях в 15 седмица. Още същата нощ ме закараха с линейка до болницата в Берн, за да съм си близо до къщи. На другия ден пак ми направиха ултразвук и отново имаше тупкащото сърчице, което ми даваше поне някаква надежда, но лекарите казваха друго...следобеда след процедурите, които ми правиха получих и силно кървене, въпреки че преди това почти беше спряло. Дойде друга лекарка и ми направи ултразвук и каза, че не вижда бебето вече да е жизнено и че матката ми се е отворила. Качих темпуратура и ме вкараха в друго отделение. Там ми сложиха системи и вкарваха лекарство, което да предизвика контракции, като постоянно увеличаваха дозата. Не знам дали това бяха контракции, но получих силни болки и трябваше да помогна на мъртвото си бебе да излезе на бял свят. Беше много тежко. Отначало не знаех дали ще мога да го видя, но след раждането поисках и го видах, беше си съвсем нормално и много красиво малко човече, беше още топло, не знаех защо точно на мен трябваше да се случи това...казаха, че било някаква инфекция и че нищо не можело да се направи, това просто се случвало. Не мога да разбера защо точно на мен и защо в деня на сватбата ми, на която дори не можах да се порадвам. Не е честно. Това беше в събота, и още много бе боли. Не знам какво да направя, за да се успокоя...много искам отново да съм щастлива някой ден

Да, Тонита, ще бъдеш щастлива, със сигурност!
Наистина загубата ти става по-тежка от това, че се е случила точно в сватбения ви ден. И аз съм преживяла аборт, а в нощта след сватбата ни съпругът ми така пострада, че вече трета година си носи последствията. Но времето лекува всичко, колкото и банално да звучи. Изчакайте колкото време ви е посъветвал лекарят и колкото на тебе ти е нужно и започнете отново.
Тук има много момичета, които ще ти помогнат да ти стане по-леко: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=97873.0

Тонита, съжалявам много, миличка.... 

Както каза и Ванилия Канелска, времето лекува всичко! Гледай напред, щастието скоро ще ти се усмихне, сигурна съм!

ilka_D, а ти как си? Ще чакаме да се похвалиш скоро с 2 чертички  

Здравей мила Тони,
Ти ме разплака и сега бърша сълзите си и не знам кой кого трябва да успокоява. Но приеми че така е трябвало да се случи, преди време и на мен така ми говореха, е то аз и сега си поплаквам, но наистина времето лекува. Трябва да мислиш за бъдещето и то позитивно. Знам че в този момент е много трудно,нали и аз съм го преживяла. Но запомни след лошото винаги идва хубаво.  С теб сме и пак ни пиши...