По времето на социализма е имало челни телчарки,челни доячки,също и челни кранистки.Т.е.нямало е мъжка и женска професия.Така,че,пътищата,по които вървя най-вероятно са създадени и от женски ръце.В заводите да не би да са работили само мъже?И да не би жените да не са държали калашници?Сърди се на социализма,че така безобразно направи жените равни с мъжете.можехме да седим в къщи и да си плетем дантели.Обаче не!Всичко развалиха тези комуняги.И все пак благодаря на собственият си мъж,че направи със собствени средства път до нашата вила.Този спомен ще ме топли в самотните ми нощи.
- Публикувана: 15 ян. 2008, 00:24 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2008, 04:55 ч.
Признавате ли съграденото от вашите мъже?
Моят мъж се изявява на друго поприще, допринася за друг тип развитие на човечеството, от по-духовната и интелектуалната му страна, а не от бачкаторската... Но това не прави работата му по-малко ценна за мен и останалите. Двамата взаимно оценяваме какво правим за другите и за семейството, иначе не бихме били такова.
Да благодарим на всички, мъже и жени, като моя съпруг, че без тях, Уиндоус, Линукс и прочие ОС и интернет, сега нямаше да си пишем 
Иначе аз дете не съм родила, не готвя, не чистя, мързелива съм и дори висшето си образование още не съм завършила. Общо-взето не съм постигнала много
Иначе аз дете не съм родила, не готвя, не чистя, мързелива съм и дори висшето си образование още не съм завършила. Общо-взето не съм постигнала много
Моят мъж се изявява на друго поприще, допринася за друг тип развитие на човечеството, от по-духовната и интелектуалната му страна, а не от бачкаторската...
Да ме прощаваш, но темата не е за това чий мъж е "по-по-най-"...
Аз съм жена и то каква.От 8 клас се оправям сама с живота.Родителите ми отидоха да живеят на друго място (провинцията),разполагах с 5лв на седмица и все пак завърших елитно училище.Баба ми ,да е жива и здрава,ми плащаше наема.След това започнах гадна работа в гаден магазин,за да си плащам обучението.И с това се справих сама.Изградих живота си,контактите си,всичко.Сама си намерих прекрасна работа и многократно се доказах.Купих си жилище(на кредит) и след това срещнах мъжът.Изкарвам поне 2 пъти повече от него,но това не ми пречи да го глезя,да го посрещам с усмивка вечер...и т.н.Има ли за какво да блягодаря на когото и да било?????????? 
И не е ли най-голяма радост дете да родиш и да го отгледаш, а вечер да посрещтнеш умореният съпруг, който на дали с толкова голяма радост е бил там някъде "на тръстиката".
Признавам съграденото от моя мъж, да. Нищо, че е без смазка. Иначе, ако трябва да правим групов поклон пред целокупното мъжко човечество, трябва да изредим и други неща, които му дължим. Не толкова приятни.
Моят мъж се изявява на друго поприще, допринася за друг тип развитие на човечеството, от по-духовната и интелектуалната му страна, а не от бачкаторската...
Да ме прощаваш, но темата не е за това чий мъж е "по-по-най-"...
Авторът явно изпитва носталгия по времената, когато умореният съпруг се е връщал потен от работа, а жена му клякала с легенче да му измие краката.
Авторът явно изпитва носталгия по времената, когато умореният съпруг се е връщал потен от работа, а жена му клякала с легенче да му измие краката.
А! Не се ли прави вече?
Авторът явно изпитва носталгия по времената, когато умореният съпруг се е връщал потен от работа, а жена му клякала с легенче да му измие краката.
А! Не се ли прави вече?