Татко, който е категорично против второ дете

Решението има много общо с естествения подбор
безумния, но иначе рационален мотив за "второ дете, като презастраховка, в случай, че нещо се случи с първото"
обсесията "многолюдна челяд"
умопомрачени родители
Но всяко второ дете разводнява развитието на първото
От третото нагоре процеса нараства с аритметична прогресия
хората масово създават деца с лотарийна идея
Отделен е въпроса, че определени индивиди не трябва да имат деца въобще
без ясна идея как точно да случват живота си
Тези майки не проумяват свръхчовека на Ницше
При едно, общо взето константно ниво на ресурси, е по-добре те да се разделят на по-малко
само по това може да се съди, че сякаш нещо расист/фашист го раздаваш. Я вземи първо да прочетеш малко за програмите на Хитлер за размножаването, че така се излагаш. 

Значи следва извода,че хората няма какво да правят със живота си или не знаят и затова създават деца   Създават деца ,за да може ако стане нещо с другото та да имат в резерва-ето тук вече наистина нямам какво да кажа!Евала за големите мъдри мисли,които написа!

Призванието на жената е да бъде майка!Без децата живота е немислим!

Нямам думи,да си жив и здрав !  

Призванието на жената е да бъде майка!


А на мъжа- баща нали? Тези мисли все едно са на баба ми!

Твое мнение!
Може и да съм баба,важното е ,че не съм дядо 
Моят смисъл е детето ми,не намирам смисъл само да изкарвам пари и да ги харча по себе си само,да бъда егоист.

По-големи глупости скоро не бях чел.
Един ден , когато осъзнаеш колко големи простотии си написал , сигурно ще се застреляш. Всъщност лудите не осъзнават , че имат нужда от помощ...и не се смятат за такива.
Дори от общочовешка и биологична гледна точка , двама човека се събират и съвсем естествено е да се възпроизведат пак два пъти.
Иначе биологичният ни вид ще намалява в геометрична прогресия...докато остане само един.
Пишеш някакви неща за Ницше и опитваш да докараш интелигентен вид , но според мен си за освидетелстване.
Не ме кефиш , ама никак. Остани си със здраве.

Всеки има право на избор,
съответно да създава ,колкото си деца иска.
Но по голяма идиотщина от това,
че едното дете, може да замести другото,
при евентуално нещастие,не бях чела.
Всяко дете си е една отделна личност,
а не заместител на другото.

Съгласна съм, че колкото повече те е грижа за децата - толкова по-малък е броят им.
(справка - ромите)
Съгласна съм, че всеки сам решава колко деца може да отгледа ( и с това, че не винаги решението му е правилно съм съгласна)
Видях с очите си как татко се отказа от 3-то детенце. Щото не искал. Майката плачеше в болницата и не я изписваха, докато чакаха таткото да промени решението си. КОето той не направи.
Ей с това, по дяволите, никога няма да се съглася. 

...колко мъже познаваш , за да вадиш генералните и лишени от смисъл заключения определящи "другите мъже"?
И кое е верно в думите му?
Някои от глупостите му се отнасят за малцинствата - верно е , но да се биеш в гърдите като ми цитираш Ницше (което предполага , че има интелект) и в същия момент да ми обясняваш колко големи кретени са тези които искат повече от едно дете... е просто нелепо.
Любовта към хората и инстинкта за възпроизвеждане са основните движещи сили на тази планета (това е и причина за съществуването ни), а Едиповите комплекси на хората водят до лудост (на по лабилните психически), и би трябвало да се лекуват , защото до нищо добро не водят.

Не смятам да ти давам конкретни статистики, но са достатъчно на брой. И не всички четат и цитират Ницше.
Самото съществуване на тази тема го доказва. В повечето случаи именно мъжете са тези, които "удрят" контра на женското желание за второ-или трето дете. Колкото и да не ти се вярва.

Ако знаеш колко простаци четат Ницше.
И аз даже го четох. 
******

Въпросът на авторката е "защо не ще второ дете", а не кой колко е прост.
Та, ако може някой да помогне.
Аутистът изложи едната позиция. Нека някой татко да защити другата.
Ама по същия начин. С доводи. За да може, евентуално, да подскаже на жената как да се справи.

Може да не иска сега. Т.е. след 2-3 години да е готов.
Не е важно да се превръща темата в препирня.

 Върху умственото развитие на детето оказват влияние не толкова броя на неговите братя и сестри, колкото какво внимание и обич получава самото то и доколко му се дава възможност да развие своя личностен потенциал. Дори вторите и третите деца са донякъде привилегировани, защото майката и бащата вече са претръпнали от първия радостен стрес, че са станали родители. Направили са първия “експеримент” да отглеждат дете и вече при второто и всяко следващо могат само да се подобряват и да се усъвършенстват. Предполага се, че вече са постигнали консенсус по редица дребни въпроси относно отглеждането, като например как да се отучи детето да си смуче палеца, кога да тръгне на училище и т.н. къде по-сериозни, къде просто битови различия. А и не трябва да забравяме, че когато едно дете израства в сред по-големи от него то пораства по-бързо и дори може, покрай по-големите си братя и сестри да се научи по-рано да чете и пише и да се ориентира по-бързо относно своето бъдещо професионално развитие.
Затова ако някой реши да има повече от едно дете и има възможност да ги отгледа с еднаква загриженост, любов и финанси разбира се, трябва да знае, че това ще носи само позитиви на бъдещите братя и сестри, защото ще ги научи на повече отговорност и загриженост към нуждите на ближния, ще ги научи от рано на взаимопомощ, както и да се справят по-добре с междуличностната комуникация и да оцеляват в съвременния свят.
Обаче стремейки се да не ги лишават от нищо и да дадат най-доброто възможно образование и възпитание като свеждат броя на децата в семейството до минимум, се отваря нова пропаст – детето да е самотно, което пък е в унисон с егоизма и незаинтересоваността.
Колкото и деца да ни даде Бог да отгледаме, не бива да забравяме, за радостта в очите на децата , а тя е мерило за много неща.

Броят на братята и сестрите, също може да повлияе положително върху развитието на детето.
Друго нещо - до коя възраст поемаме ангажимент (финансов) към децата си? Ако е до живот - не възпитаваме ли хрантутници и лентяи.
Мен тате не ме отглежда цял живот.
Егоизъм е да оставиш детето си само на старини. Или да си мислиш, че твоята любов и грижа са му достатъчни. Че то се вълнува от "качеството" на живота си толкова, колкото теб. Да си мислиш, че си му осигурил всичко, не осъзнавайки, че го лишаваш от братя и сестри. Или поне от един брат (сестра)

Аз ще ви кажа още една гледна точка - на мъж, израсъл в семейство с три деца. Той е най-големият. Е, мога да ви кажа, че той не иска повече от едно дете. Защото: всички негативи от това да имаш три деца, когато нямаш достатъчно средства и възможности да ги отгледаш пада върху най-голямото дете. На него се налага да порастне преждевременно, да поеме отговорността за отглеждането на другите двама. С всичко се е справял сам, докато мама и тате са обгрижвали другите двама или по-точно единият от тях.
В резултат - само едно от трите деца има що годе свястно образование. Не са близки - чуват се няколко пъти годишно по телефона. Едното от децата е развило огромна омраза към другите две, защото е съвършен егоист. И прочие и прочие...

Може би не е зле авторката да сподели какви аргументи изтъква бащата за това, защото на базата на тази информация, която е дала може само да се гадае....