Нееее!

  • 2 497
  • 34
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 941
при нас положението е същото
аз не се опитвам да я приспивам, тя все протестира и в 19ч припада повреме на вечерята
просто не и обръщам внимание, ако искам да направи нещо просто и казвам да не го прави, иначе отказва, като откаже нещо което съм сигурна че иска и казвам добре щом не искаш, и тя веднага си променя позицията, просто трябва да сме търпеливи, моята поне ходи на ясла та през деня отмарям, дано при вас отмине бързо

# 16
  • Мнения: 1 032
При нас е същото. Не дава да я преоблека, нито пижама мога да сложа вечер, нито дрехи сутрин. За спането да не говорим- днес пак пропусна обедния сън. Заинатява се за най- малкото. С яденето ситуацията пак е подобна, но и мойта си е злояда по принцип, така че това вече не ми прави впечатление. Незнам какъв е изходът от ситуацията, аз общо взето вече я оставям по течението. Не искаш да спиш- добре, ставай от леглото. Не искаш пижама- ти ще се изпотиш и на теп няма да ти е добре като спиш. И така, понякога има ефект, понякога не. Търпение и железни нерви му е майката.

# 17
  • Мнения: 953
Това е нормален период в развитието на детето, всичките приятелски дечица са го минали / моето е малко още/.
Като говориш с нея избягвай въпроси, които предполагат отговор като "ДА" или "НЕ". Предлагай и някаква алтернатива. На примерно питай я коя блуза иска да облече синята или червената, какво иска да  яде ябълка или банан и т.н, но не и въпроси от рода на " Искаш ли ябълка? ", защото ще ти отговори най-вероятно с НЕ.
Ох дано ме разбереш какво искам да кажа защото излезе доста объркано.
Ще премине и този етап трябва ти търпение и не й показвай, че това нейно поведение те дразни или впечатлява.

# 18
  • Мнения: 1 032

Това помага, но малките са такива манипулатори, че много бързо намират цаката и на този номер. При нас предлагането на алтернативен вариант имаше ефект около месец. След това се започна "Какво ще ядеш- ябълка или банан? Ммм- не ми се яде, уморих се". Сега гледам, че успех има когато напълно игнорирам глезотиите й и я оставям да се оправя сама. Само дето незнам колко време и това ще помага.

# 19
  • Мнения: 258
даааа, това е така нареченият "бебешки пубертет" или "кризата на 2те годинки".
Ние за радост нямаме такъв проблем, моля се и да нямаме Praynig ,  но когато Ирен беше бебе, имахме едно съседче което изкара точно този период изключително драматично - пищеше и ревеше по цели нощи, вечно всичко беше "НЕЕЕЕЕ", сърдита, намусена, всичко я дразни, с никой не общува и т.н. Като се заговорихме с майка и, тя каза, че са ходили на специалист и в общи линии той я беше посъветвал да се въоръжи с търпение, защото нищо не може да се направи по въпроса. Ти сама си се убедила, че каквото и да правиш е безполезно, за съжаление. Затова трябва просто да изчакаш да мине периода, колкото и кошмарно да ти звучи това сега...   

# 20
  • Мнения: 469
Даа и ние минахме от там Tired
Беше ужасен период,добре че мина.
То не бяха инати ,то не бяха тръшканици.Направо ме побъркваше.Вечер,като си легнеше бях като пребита.Правеше всичко наопаки и ако исках да остане да спи при баба си(да си почина поне за 1 вечер) й казвах-не те пускам да спиш при баба си! При което започваха молби от нейна страна.
Яслата й се отрази добре(на мен също).
Добрата новина е,че този период минава Simple Smile

# 21
  • Мнения: 600
Много благодаря за отговорите! Забелязах, че ако съм спокойна и в настроение и тя е така. Вече се посъветвах с психолог и тя ми каза, че това е така наречената симбиоза майка-дете, т.е. детето усеща настроенията на майката и се влияе от тях. Колкото по-нервна съм, толкова и тя е по-капризна. За съжаление ми е адски трудно да се владея, просто темпераметна ми е такъв. Не че не опитвам да се променя, уви, до момента не особено успешно. Дано успея! Пожелавам на всички майки, чийто деца са в труднните две да са по-търпеливи и разбрани от мен.

# 22
  • Мнения: 2 757
2 годишната ти дъщеря казва Не издържам вече !!!. Много е отракана. Или не съм разбрала нещо? И моят син е ужасен, в яслата спи, а в къщи не ще. Събота и неделя направо откачаме всички - само търчи, тропа, пищи, казва НЕ на всичко, мрънка нон стоп и не казва защо (той и не говори на всичкото отгоре и да иска не може да каже)  ooooh! Кошмар. За мен това не е нормално, ама... кво ли ми разбира главата. Може и нормално да излезе като гледам близнаците какви са още от сега  ooooh!

# 23
  • Мнения: 5 539
И без да ти погледна лентичката бях сигурна, че става въпрос за 2-годишно дете Laughing
Ще видиш 3-те годинки какво прекрасно време са, но дотогава...
Купи си някоя книжка за възпитанието на децата. Действа успокоително да прочетеш от специалист, че става дума за психологическа криза, през която преминават всички деца, за да утвърдят Аз-а си и т.н.

# 24
  • Мнения: 4 621
...поведението й показва,че е време да се води на детска,защото там ще контактува с връстници,има и режим...ще се изморява по-пълноценно,ще има база за сравнение- у дома и там на детската градинка...ще се увериш(поне при нас даде мн.добър резултат)че апетит няма да й липсва Simple Smile,и тогава ще се учудиш колко много ще те слуша Winkе поне ще чува какво й говориш.Откакто започнах да водя детето си на детска,това държание не се повтори,и започнахме да се разбираме по-понормален начин Heart Eyes
Много добре казано Peace
При нас нещата бяха почти аналогични. Всичко си дойде на мястото след няколко месеца в яслата Peace

# 25
  • Мнения: 640
Oх,изглежда ние сега навлизаме в този период и случайно попаднах на тази тема. Съдя по промяната-как спокойното и добро "бебе" се превръща в ужасен характер. Дали яслата е решение? Аз я обмислям за пролетта. Бабите го глезят допълнително и той си мисли,че светът се върти около него

# 26
  • Sofia
  • Мнения: 907
Синът ми се държи по доста сходен начин, с тази разлика, че вместо Нееееееее! при него израза е Няма! - за каквото се сетиш - за ядене, за спане, за обличане ... дори и за най - любимите неща.
Търпение му е майката, въпреки че аз не съм от най - търпеливите  Confused и доста често май си изпускам нервите  Embarassed. Представям си ако не ходех на работа и бяхме по цял ден заедно за какво чудо щеше да става въпрос  ooooh! .

# 27
  • Мнения: 640
Представям си ако не ходех на работа и бяхме по цял ден заедно за какво чудо щеше да става въпрос  ooooh! .
И аз... smile3512

# 28
  • София
  • Мнения: 1 057
... книгата "Изкуството да бъдеш родител" на д-р Фицхю Додсън. Много ми помогна да разбирам по- добре детето, неговите нужди и настоения Crazy и да съм готова за промените, които ежедневно се случват с него. Мисля, че имаше извадки от нея в Библиотеката на Нашите деца.

Нашият младеж е така нетърпим от около година. Само препрочитането на гореспоменатата книга ме е държало да не откача. Преди 4 месеца се върнах на работа, а той тръгна на ясла, но подобрение почти няма. Всяко дете е различно. Пак си е инатлив, пазарим се за почти всяко нещо. Ходенето на ясла допринесе за по-бързото му проговаряне, та сега поне комуникацията е по-лесна. Отказала съм се да се карам и викам. Ако нещото което иска да направи не е застрашаващо живота и здравето му, го оставям да го прави. Ако е опасно за него, му казвам, че ще му прибера багера (любимата му иглачка) и той се кротва. Когато имам възможност го оставям при някоя от бабите за няколко часа, те да се занимават с него. С нетърпение чакам третия му рожден ден...

# 29
  • Мнения: X
Период, нормално. Аз спрях да я приспивам на обяд някъде на 2 - 2г.6м. Като имам работа - казвам имам работа, да се занимава сама. Но тя ходеше на ясла от 1г.6м., така че едва ли можем да сравняваме.

Оставяй я да се занимава сама, освен това писва ако сте си всеки ден двете вкъщи. Ясла или баба, поне за малко, за половн ден, много променя нещата.

Общи условия

Активация на акаунт