Не искам сладкото за него да е нещо забранено, защото, както знаем... забранените неща са най-сладки. Така че нямам намерение да не му давам изобщо, но ми се иска да го науча по някакъв начин да има мярка, когато стане по-голям естествено. Същото се отнася и за всичките снакове от типа на солети, царевични пръчици, чипсове и пр. Не искам и да го превръщам в награда за добро поведение, защото храната не може да бъде награда, тя е необходимост.
Аз определено бях ограничавана като малка от към сладкото и много ми се прияждаше, но сега действително не ми се яде много. Не помня какви доводи ми даваха - ще си развалиш вечерята май, а пък аз изобщо не ядях май... Сега не е като да не ям, но и не е като да ми се иска ужасно. Чудя се дали е ген, или това че майка ми не купуваше и не държеше в къщи такива неща е повлияло?
Дайте идеи, какво правите вие за сладкото с децата си, как ги удържате, как ги възпитавате да си знаят мярката?