Моите искрени съжаления за тежката Ви загуба, дълбоко съчувствие и пожелание за кураж в мъката!
- Публикувана: 17 ян. 2008, 21:49 ч.
- Последно мнение: 4 май 2009, 19:46 ч.
катастрофа
Моите най-искрени съболезнования. Загубата ти е непрежалима. За тази мъка няма лек и няма думи, които могат да помогнат. Моите съседи преди 5 години неочаквано загубиха сина си на 21г. студент първи курс. Болката, мъката, страданието са огромни. Желая ти да успееш да съхраниш себе си и да продължиш напред заради сина ти.
А конкретно на въпроса който задаваш ти препоръчвам книгата ''Тайните на отвъдното'' за съжаление в момента не мога да си спомня името на автора. Той е българин, дипломат, много ерудиран човек, изгубил 19 год. си син и описал трагедията сполетяла семейството му както и чувствата, мислите които са го спохождали, сънищата които е сънувал и в които се е явявал синът му, въпросите които си е задавал. Много човечна, силна и добра книга. Лично на мен много ми допадна и помогна в труден момент.
А конкретно на въпроса който задаваш ти препоръчвам книгата ''Тайните на отвъдното'' за съжаление в момента не мога да си спомня името на автора. Той е българин, дипломат, много ерудиран човек, изгубил 19 год. си син и описал трагедията сполетяла семейството му както и чувствата, мислите които са го спохождали, сънищата които е сънувал и в които се е явявал синът му, въпросите които си е задавал. Много човечна, силна и добра книга. Лично на мен много ми допадна и помогна в труден момент.
Богомил Герасимов е авторът!
На 01. 06. 2007 г., при катастрофа загина дъщеричката ми Соня на 18 г., една седмица след абитурентския и бал...живота ми спря и всеки ден е болка, нямам сили да пиша повече...
Най - нелепото е, че закона обвинява жертвите на катастрофите, а оправдава убийците...освен Ставийски, знаете ли още колко убийци, се разхождат на свобода...кажете ми как да продължа да живея...
Мила Люси!От много време преглеждам този сайт и все не намирам сили да пиша.Твоето писмо ме трогна. На 20.05.2004г. аз изгубих също единствения си син -на 24г.Зная много добре какво е да няма кой да ти каже "мамо", а първия 8 март го изкарах на сънотворни.С времето болката намалявала- глупости!Това важи при загуба на майка, баща /помниш само хубавото/ ,но при загуба на дете-не!! Аз ще ти кажа какво направих- обиколих домовете за сираци в България и осинових 17- годишно момче,което излезе много добро, слънчево и благодарно дете.Болката по изгубеното ми дете не утихва- все едно е било вчера, но намерих начин да осмисля остатъка от живота си.Според всички религии е добро да отгледаш един сирак. Желая ти много кураж /ще имаш нужда от него/, ако тръгнеш по моите пътища. Ако желаеш, пиши ми!
Таня, съжалявам искрено за загубата на това лъчезарно момиче.... Дано е добре там, където е сега! Нека Бог ти дава сили! 
mamemo ,
Постъпила си наистина много благородно. Дано 17-тодишният ти син продължи да топли и радва измъченото ти майчино сърце!
Стана ми тъжно за вас, мили майчета... тъжно за това колко безумно понякога се отнема човешкия живот...
Дано е добре там, където е сега! Нека Бог ти дава сили! mamemo ,
Постъпила си наистина много благородно. Дано 17-тодишният ти син продължи да топли и радва измъченото ти майчино сърце!Стана ми тъжно за вас, мили майчета... тъжно за това колко безумно понякога се отнема човешкия живот...