С мъжа ми сме се разбрали така,ако имаме момиче името избирам аз, ако е момче той.Аз моето вече съм го определила и започвам да го обработвам още от сега.Сега остава да направим детенце.
тя има един лаф /един гъз един манастир/ детето си е ваше-гледайте си го. Второто писах на майка си /щом на свекърва си угодих
- та майка си ли няма да уважа/ и тя
заслужава.
вместо да се радва, че се е родило живо и здраво дете той тръгнал да се кара с целия свят
. Е на сега се обажда всеки ден да чуе малкия и го обича много
. И за какво трябваше да са всички тия простотии 
По принцип много се разбираме и той е доста внимателен: грижи се за мен и много се съобразява, даже направи ми отстъпва повечето пъти, но точно за името е непреклонен! Е да ама аз се дразня на това, че едва ли не всичко е задължително и аз съм длъжна да показвам уважение точно по този начин!
Нямаме проблеми с родителите му - да чукна на дърво. Надявам се да не е, защото се виждаме 2 - 3 пъти в годината.