бъларски произход

не се изразих правилно или по-скоро е се доуточних- идеята ми беше, че кандидат осиновителите трябва сами да стигнат до решението да разширят етническия произход, а не под заплаха, че няма да им се обадят повече.
Уф дано този път съм го написала както трябва

Не искам да се уча на етническа толерантност на гърба на никое дете, не искам да допусна тази грешка , да осиновя дете без да съм наясно със себе си , и преди да съм преодоляла предрасъдъците си , мисля че вава ме е разбрала най-точно , искам да имам  избор,  сама да стигна до решението , а не под заплахата да остана без дете .Затова повдигнах темата , за да не се ограничавам с мнението на една служителка ,А нещата с предрасъдъците са много сложни - когато се намесят и желаниятаи мненията  на родители , свекърва , роднини, но това е една много дълга тема .Благодаря на всички за мненията , ще имам нужда от вас занапред , докато изчистя нещата вътре в себе си .

И при нас беше същата работа като вашата чакахме околко 2 години след то ва отидохме в социалните и променихме пройзхода, че няма значение и какво се случи че след 1 месец ни пристигна писмо за първа среща .И какво да видим то беше първото дете  и нашето слънце все едно че  моят съпруг е биологичния баща и от ден на ден все по заприличва на татко си по походка абе по всичко .В дома в Бургас децата се отглеждат много  добре има си режим да свиждане което е малко трудо защото за за един месец процедура са мо имаш право на три свиждания.Но желая ти успех ти че си прецениш ако нямате снимка в документите хубаво е да занесете там жената по добре преценява за детенце то дали си прилича на вас .

Аз нещо не разбрах... кой с кого се скара пак, кой кого заплаши... ех, пак ще се оправдая с хормоните или май вече мога да ползвам като оправдание недоспиването 
Социалните казват истината - много е трудно с дете от чист български произход - не защото ги няма, а понеже обикновено бащата е неизвестен и тогава детето се води от смесен произход. Това не е заплаха - това е факт. Всеки има право на избор, естествено, освен това е истина, че нищо не трябва да се прави на гърба на детето. Така че от мен успех и дано много скоро ви се обадят за вашето слънце. За справка - наши познати осиновиха момче от чисто български произход на три години, след три години чакане, така че надежда винаги има. Детето беше без отказ от родителите, но и без интерес от тяхна страна. В дома на Исак имаше също едно българче, което беше без отказ и баща му го посещаваше всяка седмица - видимо беше българин, а и по-голямата му сестра също. Мнението ми е, че чистите бългърчета с доказан такъв произход (от семейство на българи) много често са без отказ, но може и да не съм права. Дано не съм.

Друго ми стана интересно, обаче - когато във форума се пусна тема за ромския произход се намериха кой ли не да се изкаже, а пък когато се пуска тема за българския, зяпачите ги няма, странно  . Лили, това не е към теб в никакъв случай.

Лили, истината е, че колкото по-малко изисквания имаш, толкова по-бързо ще ти се обадят. Ако не си готова да се пребориш със себе си относно етническия произход на детето, тогава разшири границите на годините му.

Колко ще се чака е въпрос на късмет. Ние чакаме една година и едва ли ще вземем дете от ромски произход, но сме съгласни на смесен и неизвестен. И още ще чакаме и си даваме сметка за това. Обсъждаме да повишим възрастта от 2 на 3 години, за да разширим все пак периметъра. Така че помислете дали не сте писали прекалено малка възраст.

Лили, идеята на Stillness е добра като възможност за ускоряване на процеса за среща с детенце.
Помисли си, обаче за травмите и дефицитите с които трябва да се бориш.
Не пиша това като опит да те разколебая, а като подсещане за трудност с която ще се сблъскаш.
Като цяло от всичко написано до тук от останалите, аз лично оставам с впечатлението че всеки по свой си начин се опитва да ти каже - "с теб сме, стискаме палци"
А това, което ти е казала служителката като цяло е вярно, защото при неизвестен баща и майка българка, детето май винаги се води със смесен произход, дори бащата да е българин.
Фоксче, недоспиване + хормонален дисбаланс - това си е направо диагноза за 4 км  
А деца от семейства има. Митко е от семейство - води се с български произход, за сега нищо не навежда на мисълта че не е, а само пусти мързел и тотална незаинтересованост не са ме накарали да се вдигна и да ида на оглед. Просто за мен е без значение. А при скоростта с която станаха нещата и при наличието на т.нар. градска легенда, че ако нямаш претенции за етнос специално в София винаги много бързо можеш да бъдеш одобрен за осиновител на ромче - може и да е от семейство на самоопределили се като българи /ама е голяма блондинка бе  /

В голяма доза играе роля и късмета.
Пресен пример - най-близките ни приятели - вписани в регистрите от месец март 2007.
В началото изискване за произход - български, възраст година и половина
През месец ноември 2007 промениха искането си по следния начин:
В първоначалното заявление за осиновяване сме вписали,че желаем да осиновим дете единствено от български произход. Сега променяме това си изискване, като заявяваме, че желаем да осиновим дете от:
български произход   или
турски произход    или
смесен произход  или
неизвестен произход.
Единственото ни изискване, по отношение на произхода, е че към настоящия момент не сме готови да осиновим дете, което притежава физическите черти, характерни за ромския етнос (напр. тъмна кожа и т.н). 

Два месеца по-късно получиха предложение за осиновяване на момиченце на година и 3м, с неизвестен произход. Детето е фантастично, сладко и прекрасно (според мен очевидно с бг произход) и сега чакаме насрочването на дело.

Въпрос и на късмет е, защото виждам, че други хора със същите изисквания чакат повече

Наистина, в момента, гушнала вече бъдещата ми щерка, мисля и чувствам точно като Таня по-горе, но да поясня ...
Ние извървяхме дълъг път, който не беше много лесен ... по-късно ще се отбележа в статистиката, нека си прибера детето, но най-общо, стартирахме с вписване в регистъра в началото на лятото с отметка в доклада за готовност да отглеждаме дете само от български произход ... имахме си вътрешните предубеждения, кой от нас повече, кой – по-малко ... честно казано, надявах се, че социалните не спазват твърдо посоченото в доклада и те викат и за други деца ... поне така четях по форумите за немалко случаи ... казвам, надявах се, защото едно е да пишеш в документи, друго е да видиш конкретното дете 
Почнах да се обаждам по РДСПтата ... в няколко звъннах и престанах, навсякъде едно и също – отговора, който и лили69 е получила ... такива деца, в смисъл, от установен български произход, при цялата условност на това понятие, няма в момента, ако се появяват, то не е повече от веднъж два пъти годишно, чака се много, на едно две места ми казаха как още не са стигнали до нашия обемист том с вписани, а обработват предишната тухла ... При това ми казаха, че политиката им вече е стриктно да спазват написаното в доклада и че няма да ми се обядят за дете с произход, различен от посочения от нас в доклада ...
Заразпитвах социалните какво се разбира под тези кодови имена, с които се обозначава произхода – български, ромски, турски, смесен ... и се оказва, че те са изключително условни и неточни ... до ден днешен не мога да разбера коя точно е разделителната граница ... Мама Галя по-горе е писала за парадоксите при самоопределянето ... А и какво е детето при бг-майка, майка-ромка или майка-туркиня и неизвестен баща, при положение, че широки маси от тези три най-широко застъпени в БГ етноси правят секс из цяла Европа?! А наистина ли е установен бг-произхода? И какви ли са пък тези хора, дето с този „чист” произход са си зарязали детето? Мислех си, едва ли са от най-читавите ...
Та въоръжена с тези аргументи се заинатих, почнах да „меля”, да приказвам, показвам, водя ... Важното е това решение да е изживяно, осъзнато и искрено!!!! Важно беше да няма и грам колебание у когото и да е от двама ни! Но си вярвах в човека и знаех, че неговото отношение е единствено от незнание ... Та така, постепенно и мимоходом покрая няколко инициативи съпругът ми направо откачи по една две много чаровни смугли девойки Убеди се, че са си деца, красиви, мили, добрички, чаровни и могат да предизвикат много, много обич Че наистина са същите деца като всички други, а какви възрастни ще станат, зависи къде и при кого растат ... И така, през есента пуснахме молбата за промяна в тази част, без каквито и да е изисквания за произход, религия, цвят и т.н. или уговорки.
Мълчахме си пред родата, щото беше видно, че ще им дойде нанагорно ... Истината е, че с родата наистина не е много лесно ... Нашите уж са без предразсъдъци официално, ама се поспекоха лекичко, когато им казахме за детето ... Колкото и самостоятелно да живеем, и двамата поддържаме топли връзки със семействата си и тяхното отношение, добро или лошо, ни влияе ... Но ние винаги много твърдо и категорично сме обявявали решенията си и желанията си и не позволяваме никому да се меси и дава мнение Убедена съм, че ще са абсолютно безрезервни, когато я видят и гушнат, но сега я знаят само по документи и ме боли, като видя резервираността им ... Важното е, че на този етап, не смеят гласно да изразят съмненията си пред мен и така трябва! В крайна сметка, това си е моето дете! И ако възрастните си мълчат, само за сравнение, това дете вече има задочна любов и планове за любящи грижи от няколко лели/братовчедки тинейджърки! Слава богу, този свят се променя!!
Та накрая, малко ме е яд, всеки път, като влезна в дома при дъщеря си и видя и всички други много сладки хлапчовци там ...  Защото ние този път си го извървяхме съвсем сами ... и то защото в немалка степен аз го бях извървяла преди ... сега просто довърших работата ... Ако кандидат осиновителите имат по-голяма информация и поглед над тези деца, ако се говори повече, ако се изясняват малко повече нещата от страна на социални и психолози, в голяма степен тази, за мен изкуствено създадена, стигма ще падне ...
Защото когато си видяхме детето, всичко това, което сме мислили и преживявали предишните месеци, ни се стори абсолютна глупост, без значение, осъзнахме как сме си губили времето и силите ... единственият смисъл от тази наша загуба на време е, че ни „таймира” и ни събра точно с НЕЯ!

Не само социалните имат тежката дума тук. Ние също можем да си помогнем, просто с няколко посещения в подобни институции.
Винаги съм казвала, че проблемите идват не от действителността, а от представата за нея.

Бих посъветвала lili69, да отиде няколко пъти с доброволци в подобен "дом". И тогава да вземе решение.

marrymaroon , имам чувството че говориш за моето семейство ,  с тази разлика , че при теб ситуацията е реална а при мен още е само в представите ми .и аз на това се надявам - след срещите с децата мъжът ми а и аз  да се отпуснем , и да не се сконфузваме  и панираме .За мен това , че не ме допускат в дома без да имам определена среща с определено дете  няма обеснение .Ако вляза вътре  ,може би ще  променя представите си , но може би социалните си имат своите причини това да е абсолютно забранено.Тази тайнственост и неизвестност ме влудява ,благодаря за идеята да разширим изискванията си за възраст, да опишем точно какъв произход искаме -смесен и неизвестен , защото останалите сме ги писали[но сега се сещам , че служителката ми беше казала , че няма деца от турски произход в дома ,късмет ще ми трябва огромен ,

Ех, родата, родата... Отначало ни казаха, че Исак е със смесен произход - майка му е българка (името й беше българско наистина), бащата - арабин. Така и казахме на родата. После се разбра, че българската му майка живее във факултета, а бащата е сключил фиктивен брак с цел прибиваване в България. Казахме на майка ми, че детето е ромче. Първата реакция "Вие нарочно ли ме излъгахте, че не е циганче?" отговор "Абе, жена, мислиш ли, че ти имаш някакво значение в случая? Важно е детето и ти казвам не за друго, ами за да не дойде ден, в който да го излъжеш за произхода му без да искаш." Е, може да не съм най-добрата дъщеря, ама подейства - както знаят повечето, тя се грижи за него два месеца и половина, докато аз трябваше да лежа. Сега дори ми е малко тъжно - всички се интересуват от Исак, а малката, понеже не може да говори и да си играе с тях, им е безинтересна  . Така че това, че са резервирани сега не значи нищо - когато дойде у дома и ги прегърне с малките си ръчички, всички предразсъдъци ще изчезнат 

lili69,
страхотен съвет ти дава дарзамен. Пробвай наистина чрез добрволци. Тук има момичета, които точно с това се занимават, посещават домовете и помагат с каквото могат на децата и персонала.Питай кое момиче отговаря за благотворителноста в твоя град, вярвам ще ти помогнат.

И при нас родата беше доста резервирана в началото, но днес се скарахме с мъжа ми, защото свеки се оплакала, че не съм и оставяла да гледа детето, а съм го взимала навсякъде с мен.  Ми в крайна сметка си е моето дете, ще си го водя където си искам. Както и да е.
Исках да кажа, че отношението на всички се променя, щом се срещнат на живо с очарованието на нашите деца.

идеята е найстина страхотна , но идея нямам как да се свържа с такива доброволци , даже с удоволдствие бих  им помогнала с каквото мога,но за първи път разбирам , че има такива доброволци.Таня , за родителите ми  мога да си  представя промяната , но за свекърва ми ...........това не го допускам и в най-смелите си мечти.