Били, не се притеснявайте за мене. Черен гологан губи ли се? Мерси за мисличката, все пак.
А, на Хъфи дръгнещите се и крещящите и аз ги бях отбелязала – много хубав израз. Що се дръгнат, всъщност?
Хъфи, и аз съм на курс през почивния си ден. От 9 до 4 (можело и да свърши към 3 – 3 и половина). Що не ме освободят от работа и да ме пратят на курс... Топли ме, че щели да ми платят – на МРЗ се плаща обучението... Мрънкам, ама не се оплаквам. Всъщност го искам този курс, че ако река да се местя, в повечето случаи го искат точно този изкаран.
Олеле, Пуки, как си жертвала косата си – направо ти се чудя! Прекрасно е, че се харесваш, обаче. Мама че си я накарала да се почувства добре – брависимо.
Върнахме се от „Аз съм легенда”. И плаках, и се крих в палтото си, че ме беше страх да гледам, и стисках на мъж ми ръката, сигурно го посиних, и по едно време се развълнувах и виках – ама те защо..? Ама той защо...? и т.н., пък той само шепнеше – гледай, гледай. Абе смяташе, че го излагах, ама те всички се бяха облещили в екрана, никой не забеляза моите Радини вълнения. Нямаше очила за народонаселението, ми филмът бил сниман в тая IMAX технология – екранът е различен, по-висок, отколкото широк; естествено, супер съраунд звук – като хвърлиха нещо над главата на зрителите, го чуваш как пада на покрива над теб и се търкаля назад някъде. Аз на няколко пъти инстинктивно се обръщам, като залае куче вляво от мен – пък то се пада извън екрана. Невероятно въздействащ филм. Не мога да преценя доколко се дължи на Аймакс-а и доколко на самия филм. Ако можете, гледайте го. Не става за деца, обаче – поне не под 14 години... Уил Смит е невероятен. Щом ме разплака....
Вечеряхме риба със салата. Не съм много режимна, обаче, че си купихме бонбонки за киното. Утре ще ги избивам – дадоха ми допълнителни клиенти. Тъкмо си мислех, че леко ще се размина утре, дори мислех да се измъкна да отидем на църква по едното време, ама няма да го бъде. Нищо, ще се свалят кила, също не е лошо. Трябва да се доналея с вода, обаче. Чай шмъргам сега. Отивам да направя още.
А, на Хъфи дръгнещите се и крещящите и аз ги бях отбелязала – много хубав израз. Що се дръгнат, всъщност?
Хъфи, и аз съм на курс през почивния си ден. От 9 до 4 (можело и да свърши към 3 – 3 и половина). Що не ме освободят от работа и да ме пратят на курс... Топли ме, че щели да ми платят – на МРЗ се плаща обучението... Мрънкам, ама не се оплаквам. Всъщност го искам този курс, че ако река да се местя, в повечето случаи го искат точно този изкаран.
Олеле, Пуки, как си жертвала косата си – направо ти се чудя! Прекрасно е, че се харесваш, обаче. Мама че си я накарала да се почувства добре – брависимо.
Върнахме се от „Аз съм легенда”. И плаках, и се крих в палтото си, че ме беше страх да гледам, и стисках на мъж ми ръката, сигурно го посиних, и по едно време се развълнувах и виках – ама те защо..? Ама той защо...? и т.н., пък той само шепнеше – гледай, гледай. Абе смяташе, че го излагах, ама те всички се бяха облещили в екрана, никой не забеляза моите Радини вълнения. Нямаше очила за народонаселението, ми филмът бил сниман в тая IMAX технология – екранът е различен, по-висок, отколкото широк; естествено, супер съраунд звук – като хвърлиха нещо над главата на зрителите, го чуваш как пада на покрива над теб и се търкаля назад някъде. Аз на няколко пъти инстинктивно се обръщам, като залае куче вляво от мен – пък то се пада извън екрана. Невероятно въздействащ филм. Не мога да преценя доколко се дължи на Аймакс-а и доколко на самия филм. Ако можете, гледайте го. Не става за деца, обаче – поне не под 14 години... Уил Смит е невероятен. Щом ме разплака....
Вечеряхме риба със салата. Не съм много режимна, обаче, че си купихме бонбонки за киното. Утре ще ги избивам – дадоха ми допълнителни клиенти. Тъкмо си мислех, че леко ще се размина утре, дори мислех да се измъкна да отидем на църква по едното време, ама няма да го бъде. Нищо, ще се свалят кила, също не е лошо. Трябва да се доналея с вода, обаче. Чай шмъргам сега. Отивам да направя още.
Сигурно вече си прочела за нашето начинание. Хайде с нас! 
Ти цели два пъти ли ще идваш или нещо недоразбрах? Идвала ли си преди? Аз не се оправям в метрото, а и усещам доста неприятна доза клаустрофобия.
Това е полЮжението 
Видях състезание. Видях Танчето 
Детенце болно 
не иска да 
БРАВО за майка ти.Истината е че родителите ни са толкова скапани от живота и на мен ми е мъчно за моите.Цял живот работят и сега пенсионери и пак, щото гледали и децата си да подсигурят. И аз докато не се задомих успявах да ги замъкна я на концерт я на театър, но с баща ми ставаше много трудно.
та онзи ден му показах как 
се е счупило и вече ще пие от чашко, а той вика: Ще купим друго. Ще купим ама друг път му казвам аз. Та така 2 нощи се буди по навик и си иска млекцето аз давам чашката и на третата нощ забрави че трябва да става 
та сега се спи 
Ние кво ще правим без тебе?