... Те казват така: " Взехме решение да родим всяко заченато дете..."...
Това семейство също е имало свободата да избира, защо другите да го нямат?
- Публикувана: 22 ян. 2008, 18:49 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2008, 17:53 ч.
Приключена тема!
Това семейство също е имало свободата да избира, защо другите да го нямат?
Нещо не схващам смисъла на темата..anaste,какво точно иска да докаже??Всеки има право на избор!
Живеем в свободна държава, всеки трябва да има правото да направи своя избор. Не разбирам, кое точно те е провокирало да напишеш темата, според мен стъпваш върху тънак лед, всяка история е прекалено лична и индивидуална.
П.П. Не знам до колко е актулна информацията ми, но се сещам че гледах едно предаване, в което изтъкнат специалист каза, че даже при желана бременност завършила с много ранно раждане на бебе с много ниско тегло се води аборт и от там идва и голяма цифра, която се съобщава.
П.П. Не знам до колко е актулна информацията ми, но се сещам че гледах едно предаване, в което изтъкнат специалист каза, че даже при желана бременност завършила с много ранно раждане на бебе с много ниско тегло се води аборт и от там идва и голяма цифра, която се съобщава.
Дали една жена ще направи аборт или не си е нейна лична работа. Тя си преценява плюсовете и минусите, така, че кои сме ние, та да и` казваме какво да прави или да и` вменяваме вина?! 
Вярно е, че през неизвестен период от време се появява някоя такава тема, която задължително се превръща в бойно поле /образно казано/.
Вярно е, че през неизвестен период от време се появява някоя такава тема, която задължително се превръща в бойно поле /образно казано/.
Анасте, не гледаш ли твърде едностранно на нещата?
Не се опитвай да съдиш... да не дава Господ и ти самата да изпаднеш в положение, в което да не можеш да си позволиш да родиш детенцето по една или друга причина!
Не се опитвай да съдиш... да не дава Господ и ти самата да изпаднеш в положение, в което да не можеш да си позволиш да родиш детенцето по една или друга причина!
Вижте, не искам да водя война с всички инако мислещи...Нима всяко различно мнение толкова плаши ???Нима е толкова трудно пак да използваме името на същия този Господ, но не казвайки: " да не дава...", а :"помогни, защото ще ми е трудно без Твоята помощ..."
Никак не се опитвам да съдя, извинете ме! Просто ми се иска да помогна, ако е по силите ми! Само това.
...Винаги използваме Господ в защита на собствените ни умувания. А дали Той е съгласен?
а дали е съгласен с това, да пуснеш тази тема
мнението ти не плаши. Но не е ли по-добре да пишеш на лични на обмислящите аборт?
Има чувството, че авторката на темата я е пуснала, за да може пак всеки инакомислещ /считай не отричащ напълно аборта/ да бъде заклеймен от нея и другите майки светици. Но искам да ви напомня, че прекаления светец и Богу не е угоден. НАистина има житейски ситуации и съдби различни, така че нямате право да изпадате в такива крайности. Няма да забравя как насърчавахте едно 17г. момиче, забременяло от свой връстник да си роди детето и да си го гледа и т.н. ДА, наистина да станеш майка е може би най-великото изживяване за всяка жена, включително и за мен, НО наистина има обстоятелства, при които аборта е по-добрата алтернатива. Полседен пример - преди около месец по телевизията стана дума за млада жена убила детето си в един от защитените домове. Е, тази същата лежа по едно и също време с мен и Ния в детската неврохирургия на Пирогов и то не за първи път, защото по-голямото и дете /беше на около 6м. тогава/, било "паднало" за пореден път от леглото 
. Още тогава ми стана ясно, че детето меко казано не е случило на родител, но второто и детенце милото....
. Още тогава ми стана ясно, че детето меко казано не е случило на родител, но второто и детенце милото.... 
Има чувството, че авторката на темата я е пуснала, за да може пак всеки инакомислещ /считай не отричащ напълно аборта/ да бъде заклеймен от нея и другите майки светици.
мисля че тази тема е достатъчно обсъждана вече
И все пак- към авторката- аз съм правила аборт и какво,ще ме анатемосаш ли?Не се гордея с това и както казаха други момичета вече това изключително болезнена рана , в която най-малкото нямаш право да бъркаш.
Честито,щом си решила да си родиш детето-моите поздравления,но остави всеки друг сам да решава кое е най-правилно за него.
Никой не прави аборти ей така.Винаги има някакви причини.Моля те,уважавай ги
И все пак- към авторката- аз съм правила аборт и какво,ще ме анатемосаш ли?Не се гордея с това и както казаха други момичета вече това изключително болезнена рана , в която най-малкото нямаш право да бъркаш.
Честито,щом си решила да си родиш детето-моите поздравления,но остави всеки друг сам да решава кое е най-правилно за него.
Никой не прави аборти ей така.Винаги има някакви причини.Моля те,уважавай ги
и каква е целта на темата нима мислиш ,че като се прочете нещо от сорта на-пресовани мозъци-ще спреш някоя жена от аборт.Да бе да..Аз скоро се изказах че ако ми се наложи незнам дали ще направя аборт защото знам какво видях когато бях в 10г.с.
колкото съм ЗА толкова съм и ПРОТИВ всеки сам знае себе си.
колкото съм ЗА толкова съм и ПРОТИВ всеки сам знае себе си.
Но, знаете ли, ако някоя майка прочете всичко това и ...в крайна сметка се откаже да прави аборт, радостта ми ще е голяма. Иначе нека наричате това "крайности".
Самото мнение по въпроса означава вече онтошение, но въпросът е с какво добро ще те ползва това за в бъдеще. Наистина и аз не мога да си прредставя, че ще се чувствам особено добре, ако извърша убийство, но си права-всеки сам решава за себе си.
Но за себе си, не и за онова човече което щеш или не щеш вече съществува и си е отделен от теб човек, па макар и в тялото ти. Не става дума за налагане на вини, а по скоро за другия поглед-онзи безпомощния, от корема, който ще научи майка си и всички около себе си на любов.
И всъщност жалкото е, че аз поне, не долавям тази чувствителност, която е характерна за една истинска жена и майка, т.е. такава, която се бори с несправедливостта и лошите обстоятелства. Вярвам, всяка от вас знае, че твърдостта се гради с времето. И ако я няма във вас не знам на какво ще научите децата си. Може би на розовите приказки, в които всичко е наред и за да можеш да дадеш любов на детето си е нужно легло за 300лв., дрешки за още толкоз, козметика за ... и аз не знам колко и още, и още ...
Колко възрастни хора познавате със всичките шик-придобивки на нашето време, които да са щастливи и да забелязват слънцето? Лично аз познавам такива нуждаещи се от показност хора, но всички до един се чудят какво точно не им е наред, защо не могат да спят нощем. Та извода, поне за мен е, че оправданието с недостатъчното пари просто не е реалистично. Всъщност липсата е на любов. Или поне желание да се научим да обичаме.
Но за себе си, не и за онова човече което щеш или не щеш вече съществува и си е отделен от теб човек, па макар и в тялото ти. Не става дума за налагане на вини, а по скоро за другия поглед-онзи безпомощния, от корема, който ще научи майка си и всички около себе си на любов.
И всъщност жалкото е, че аз поне, не долавям тази чувствителност, която е характерна за една истинска жена и майка, т.е. такава, която се бори с несправедливостта и лошите обстоятелства. Вярвам, всяка от вас знае, че твърдостта се гради с времето. И ако я няма във вас не знам на какво ще научите децата си. Може би на розовите приказки, в които всичко е наред и за да можеш да дадеш любов на детето си е нужно легло за 300лв., дрешки за още толкоз, козметика за ... и аз не знам колко и още, и още ...
Колко възрастни хора познавате със всичките шик-придобивки на нашето време, които да са щастливи и да забелязват слънцето? Лично аз познавам такива нуждаещи се от показност хора, но всички до един се чудят какво точно не им е наред, защо не могат да спят нощем. Та извода, поне за мен е, че оправданието с недостатъчното пари просто не е реалистично. Всъщност липсата е на любов. Или поне желание да се научим да обичаме.