Не мога да продължа по този начин.Моля Ви посъветвайте ме!

аз ако сьм ще живея с този които обичам

Не знам какво да те посъветвам...все едно чета историята на моя живот...но преди 7години и половина.....с известни различия.Първо аз сега съм на 32 и второ обичам другия не от 5 месеца,а от 7г.и половина....с всеки изминат ден повече.И аз си мисля,че това е мъжът на живота ми,но изчитайки всичко тук си давам сметка,че любовта един ден си отива...колкото и да не ни се иска/като се замисля преди съм обичала и настоящия си съпруг/.Обичам другия като ученичка...но не се решавам вече 8-ма година да направя нещо което ще промени живота ми.Аз също се питам често какво да правя,но...може би защото ми липсва смелост/или нещо друго/ не предприемам нищо.И ниеимаме едно дете което вече е на 4 годинки.Тя обожава чичо си...-нали е семеен приятел често се събираме.Той също я обича.Чудя се кое е нещото което при теб е преляло чашата?Може би точно това при мен не се е случило....мъжът ми...а и никой от семейството не знае за връзката ми с този мъж.Ние също  сме говорили за развод, но по други причини и недоразмения.Знам много добре какво е да се събуждаш до мъж,когото не обичаш...а да не говорим и за изпълняване на някакви съпружески задължения/ние правиме секс може би 2 или 3 пъти в годината от няма и как/.Та това е положението и при мен.Не мисля,че докато си с мъжа си любовта към другия ще стихне/поне не стана така при мен/.Но също така и не съм сигурна,че ако се събереш с другия нещата ще са по мед и масло .Не знам-не мога да ти дам никакъв съвет.Ако знаех аз самата щях да направя така.Желая ти да си щастлива и дано поемеш по  верния път.

Слушай сърцето си,и това което ти казва.Ако близките ти те обичат и държат на теб ще го разберат и няма да те съдят.

какъв е проблема във вашето семейство?Ако наистина не си щастлива със мъжа сипо-добре е развода пред това детето ти да живее в нещастно семейство,защото това ще се отрази и на него.Ако с другия мъж си по-щастлива и обича детето ти като свое,тогава действай.Пожелавам ти успех! 

Гледам и не вярвам на ушите си. Абе хора, какви ги приказвате? Ще остави детето без баща, ще му развали семейството, ако роди друго дете ще захвърли това ... Вие в кой свят живеете? Знаете ли колко хора се развеждат и колко майки си отглеждат сами децата. И колко майки са омъжени за втори път и вторите бащи гледат децата им като свои родни. Същото се отнася и в обратния случай. Щом обичаш един човек го обичаш изцяло, обичаш и децата му. Да се научела да обича мъжа си. Че то да не става по поръчка? Момичето ви казва, че никога не е имала чувства към него и обича този човек. Вие я карате да се влюби незнайно как в съпруга си, който тя казва, че едва търпи. Ами поставете се и на мястото на човека - по добре да се раздели с жена си, която не го обича и да намери някоя, която ще го обича, вместо да се измъчват взаимно заедно.
Мила, просто послушай сърцето си. Не форума, не роднините, а това, което смяташ, че ще те направи най-щастлива - теб и детето ти!

Аз мисля че си решила вече какво да правиш.Дано си взела правилното решение.Желая ти успех и дано не се разочароваш.

Случват се и такива работи понякога. Направила си грешка, като си се омъжила за човек, който не обичаш и това ти решение ще ти струва много скъпо. Сигурна съм, че не ти е лесно. Ако не се разбирахте, ако той ти кръшкаше, ако не си гледаше детето или теб самата... Само че случая не е такъв и предполагам съзнаваш колко ще нараниш този мъж, бащата на детето ти. Няма да има с какво да оправдаеш действията си, освен с "не го обичам, искам да съм с друг".
Все пак, избор имаш ли някакъв? Права си, че човек един живот живее и той е кратък. Не е редно да бъдеш нещастна и потисната в името на брак, който е пародия. По-добре действай сега, докато детето ви е малко и не проумява какво става около него. Колкото и да му е трудно на съпруга ти, рано или късно ше го преодолее. Съветвам те обаче, никога да не забравяш кой е баща на твоето дете. Колкото и другия да го обича като свое.
Успех! Дано избора ти да е правилен.   

Здравей Ваня,
    Изчетох цялата тема с интерес и все повече се удивлявам колко сме тесногръди и с колко предрасъдъци живеем животът си.
    Нещото, което мога да ти кажа само, че колкото повече отлагаш тръгването си от това семейство, което всъщност не е никакво семейство, а само съжителство с човек с когото не те свързва нищо друго освен детето, толкова по-трудно ще ти става. Не отлагай повече, събери си багажа и се махай. На първо време можеш да отидеш при родителите си. Те колкото и да те критикуват ще те приемат /те са тези, които винаги ще те обичат безрезервно/, виж как ще се развият събитията с човека, когото обичаш и ако всичко върви нормално се събирайте и си живейте живота както на вас ви харесва, независимо от мнението на когото и да било. Недей да очакваш подкрепа от никого, освен от него и от родителите си /в един по-късен етап обаче/, защото сега никой няма да приеме постъпката ти за нещо нормално, просто защото живеем все още в каменната ера на отношенията и нашите родители и хората около нас не могат да приемат за нормално, когато двама души не се разбират да се разделят.
     Детето - детето си е дете - то ще си расте и ще поеме своят път в живота и тогава какво - ще си сама с един човек, който не понасяш, но си с него, защото така трябва според околните. То ще си бъде вашето дете винаги, този факт няма да се промени, но отдавна мина времето в което заради детето трябва да живеем като в "затвор", но не разчитай, че във времето баща му ще е винаги на разположение, когато имаш нужда от него, защото просто няма да се случва /мъжете са бащи само, докато са в семейството, след това отново си стават мъже - мислещи само за себе си/.
     Всички ти казват "мисли" - да вярно е мисли, но за себе си, защото никой друг няма да го направи. Игнорирай всичко - мъж, любовник, дете, семейство и остави само себе си, виж кое е най-добре за теб и го направи, независимо от останалите.
     Всеки на този свят взима своите решения и трябва да го прави сам, за да може когато сгреши да може да каже сам съм си виновен /което е много трудно все пак/.
     Щом искаш да направиш тази стъпка - направи я, не се съобразявай с никого. Живей така както ти искаш, а не както хората около теб искат, за да можеш в един по-късен етап от животът си да не се питаш - защо не послушах хората, а не сърцето си и сега съм безкрайно нещастна и тогава тепърва да започваш да променяш животът си - заслужава ли си.
     Щом се обичате с другият - взимайте се и изживейте животът си, така както си го представяте.
     Пожелавам ти всичкото щастие на света. И пак ти казвам ВЗЕМИ НАЙ-ПРАВИЛНОТО ЗА ТЕБ РЕШЕНИЕ
     Има една максима, която аз спазвам в животът си - Яж, пий, носи си новите дрехи, за да не ти ги носи някой друг! - ако искаш я приеми, ако искаш недей.
Съжалявам, че е толкова дълъг поста и сигурно малко объркан, но на прима виста това ми идва отвътре.

Аз не разбирам как може да знаеш, че ще си щастлива с този човек до края на живота си

Ами това ще реши бъдещето, докато ако продължава с този ще е нещастна до края на живота си.

Нито си първата -,нито ще бъдеш последната.
Детето ,ще бъде нещастно,ако останеш.Те разбират всичко.
Рискувай.
Ако не стане ,ще бъдеш самотна майка.
На фона да бъда нещастна ,предпочитам да съм самотна майка

Момичетата са изписали доста, така че
няма да ги повтарям. Преди време срещнах
една много хубава мисъл и ще ти я напиша
Изводите да си направят някои хора писали
преди мен !
Сърцето не е портмоне, в което можеш
по всяко време да слагаш и да вадиш
любов !

Също подкрепям и мнението на Desi_2