МАЙчета 2005 (104)

И Ема там, ама чак 59-ти номер, въпреки, че са 75 местата, имам съмнения, че ще има няколко с предимство, или поне толкова, колкото да ни избутат назад, така че едва ли наистина ще ни има в класирането на първи юни.

Ники си остава в нейната градина и съм много доволна!
Дона ,ще мине и този период.
Лек ден! 

Оф, с тия градини, с тия записи, егати тъпнята! Дано всички си имате местенца!
Наско от март минава в "групата" - при големите  Засега е щастлив, лелите му обяснават, че там са големите, че е много хубаво...пък и почти всичките му приятелчета са вече там, та и той иска да ходи 

Много здраве за всички! 

Привет! 

Дианче, много, много ме зарадва промяната в Любака. Дано не ви застигат болести вече .
Деспинка, хубаво е, че вече сте заедно  у дома. И вие какво преживяхте...
И на двете ви желая бързо да забравите неприятностите
Дона, мериш ли кръвното?

Мен ме е налегнал мързел и ми е смотано . Баща ми си разби главата и има 9 шева, леля ми я тръшна дисковата,  мъжът ми замина на санаториум, а Ава днес е за първи ден на ясла
Отиде доброволно, но ще ходя да я взема по обяд.Притеснявам се по-скоро за грипа но старшата сестра каза, че е отминал и децата вече се връщат. До скоро са били събрани в  една група
Иначе удържаме фронта, здрави сме...да чукна на дърво.
И вие бъдете здрави, аман от болести

Дона, здрасти! Точно снощи си мислех, че не  си се обаждала скоро и че утре (днес) сутринта ще попитам за теб. И малейна се загуби. Ама ти си по-притеснителна, че си бременна 
И аз, като Катка си помислих за кръвното...дано е временно, де..имаш още време 

И Любака е в 55-та горе, но аз ще искам във филиала, където съм била и аз  Много ми е удобно, а и има къде да се спре колата, ако не го водим пеша.

Другата градина е долу на Мърфи, но там пуснах просто за идеята да не рискувам само с една градина. На повече места не съм подавала.

Катка, абе при вас няма ли да отминава този каръшки период?!? Ега ти...
Нямам търпение да идва май, да се местим в Сарафово и да те видя

Уф, ще ставам от компа, че Любака се е настанил в мен и ми изтръпнаха краката. А и как мирише завалията  От устата му имам чуството, че не излиза дъх, а нещо гъсто и зловонно...пууу...така щяло да бъде около 7 дена  И не може да го къпем 3-4 дена..абее...какво да ви кажа....мое си е, ама си мирише гадно Та, ще ставам, че...

Диана, филиала на Каймакчалан ли? И аз съм ходила там, но през лятото, иначе ходех на Джовани Горини, но тази градина вече я няма. На мястото й е кооперацията, в която ще се местим, живот и здраве Та тази на Каймакчалан много не си я спомням, само, че имаше доста мрачен двор и че като се качвахме по стълбите вътре към втория етаж редовно ми вдигаха поличката момчетата Сподели нещо повече за филиала А тази на Мърфи е просто ужасна по мое мнение. Лично ходих да я огледам и отвътре.
Катка, кръвното ми е много добре, мерси за съвета Не се поддавай на лошо настроение, я излез докато я няма Ава и  направи нещо за себе си

Момичета, здравейте 
Аз само набързо, че пак ми е много зле и не мога да стоя и седнала пред компа 
Мартеа, честит рожден ден с голямо закъснение  Бъди си все такава, каквато те знаем-това казва всичко 
Деспина, радвам се, че сте у дома. Бързо възстановяване пожелавам   
Дона, иди все пак на лекар да се види от какво е това прилошаване Иначе звучиш добре, и хубави неща около вас, само това да се чува 
КаТка, съжалявам, че така ти се е струпало, ама аз май не съм подходящият човек за добри думи в момента. Ти си мъжко момиче, ще се справиш   
Сискааа, ами отбивай го, бе, вече е голямо момче  И по-леко с нощните смени и хубавите мъже 
Дианка, радвам се, че сте преминали голямото препятствие, дано вече да се разрешат тези проблеми при Любачето 
При нас-не знам вече какво да кажа. От вчера съм на Сумамед, днес пак припадам, повръщам от кашлица и не мога да се държа на краката си. Малкият уж е по-добре, ама сополите, като при Марти на Кременчен-река  Виждам, че Валя и тя пише за болести-тоя Соломонов вирус ли е, що за чудо е пак-направо ме гътна  Пазете се много. Мартеа, да не те плаша, ама при мен точно така започна-тежест в гърдите и прилошаване. После висока Т и ето вече една седмица ставам от зле по-зле 
При вас какво е, Вале, малките ли са болни 

хаха..Дона, ами аз не съм ходила там откакто напуснах детската градина. Тези дни ще се разходя за да знам къде да го запиша, ако филиала не е добър. Иначе отвън е поддържано, гледам ремонти правят...
А в тази на Мъфи не съм ходила изобщо.

Аре стига депресивни настроения, моля-моля!  Усмивки! 

Свалих си страхотна БГ музика и в момента си я слушам 

Така и така сме на тема ясли и градини, хайде да си припомним нашите такива дни 
Пу първа!
Бях на седмична градина и имахме една много гадна госпожа - Топчиева. Не я обичах, понеже бях много злояда, а тя постоянно ме тъпчеше. Все бях олята със супа!    И на обяд ни караше да се завиваме през глава. О, ужас!
Иначе имам един спомен, дето моя мъж се облещи, като го чу. След обяда понякога минаваше една леля с един буркан лютеница и с една лъжица буташе в на всяко дете устата, като за десерт. Ама с една лъжица!
А в петък като ни прибираха с рейсчето, ни стоварваха в някакъв "Клуб на нещо си". И ние като типични дивачета викахме "Кууба, Кууба" - бях убедена, че така се казва. 

 

Биренка, чудно! Хайде и от моята ясла и градина.

Хваля се вечерта на нашите, че месото с ориз толкова ми е харесало, че съм си поискала допълнително и в него даже имало месо! Това беше хит у нас дълго време.

Ставаме от сън, а лелките грижливо ни разделят на напикани и ненапикани. Слагат ме в групата на напиканите, а аз вдигам скандал, че не съм напикана, а потна.

Събличаме се да спим и момчетата си измъкват ластик от гащите и го препасват като тиранти. Прибирам се вкъщи и обявявам на майка ми да ми разпори гащите, за да мога и аз да си измъквам ластика така. Да не съм демоде, един вид.

Докато тичаме из фоайето се спъвам в кабела на телевизора, който е 4 пъти по-голям от мен. Пада и се чупи с трясък до краката ми. Следващият ми спомен е как мустаците на другарката Марчева ми се завират в лицето и тя ми крещи - майка си и баща си ли търсеше вътре?!?!? Премигам и се чудя как нашите могат да влязат в телевизора и защо да ги търся вътре. А като си помисля сега - тази пуйка вместо да се замисли как слагат такъв гигантски уред на клатеща се масичка там, където тичат деца, и да се радва, че телевизорът не ме е убил, ме травмира допълнително.

Есен е, прикапва дъжд, мен ме тресе , а другарката Марчева ме държи на пейката навън заедно с другите деца, които ровят в калния пясък. Оказа се първата ми пневмония. Следващият спомен е как една лелка идва да ми бие инжекции  в дупето, а аз се крия под леглото, като се звънне на вратата.

Лягаме си да спим, а Коцето ми разказва врели некипели. Той ми е съсед по легло.

Неонила (или може би Неунила, странно име) ми казва пикла. Аз се прибирам вкъщи и се оплаквам на татко по телефона. Той ме съветва да й кажа "дрисла".

Едно от момчетата носи въшка в кутийка. Фука се цял ден с нея, а ние се правим, че я виждаме. Това беше към края вече.

Ох, мога да продължа до утре, стига...

ЕЕЕЕЕЕЕеееее, изкапах от смях!  Мартеа, изтреби рибата за пореден път! 

 

Ииискаме оооще! Ииискаме оооще! Ииискаме оооще! Ииискаме оооще!

Аз пък нямам много спомени Ходих само една година на градина, а иначе ме гледаше баба. И нещо не са ми хубави спомените.

Спомням си, че с приемането и вече имах въшки. Майка и една нейна приятелка ритуално отрязаха дългата ми до кръста коса и после ме бъркаха с момче. Чуствах се доста унижена.
Тогава разбрах какво е да ти мажат главата с гадости и се чудех майка ми и баба ми защо доброволно се клепаха с това на главата ми (газ, мас, оцет)

Искаха да рецитирам някакво стихотворение, което научих супер, но там от притеснение го забравих и започнах да си измислям и се разплаках на сцената. Лелите и чичковците ми се смееха (добронамерено, явно), но аз се чуствах много зле след това.

Дядо Коледа ми беше донесъл книжки за партизаните и куп бонбони, които незнайно как в къщи изчезнаха.

Митко и Юрий си събуваха гащите, когато ни оставяха да спим. После събухваа и на една Нели.

Бранимир беше много злобен и войнствен, само се биеше с момчетата.

Всички се познаваха и аз все си стоях самичка. Имах си приятелка- Дидката, с която си другарувах дълги години, докато не забременя на 14 и се изнесе някъде.

Любимата ми лелка беше Николова. Най-възрастната.

Никога не си изяждах яденето и го давах на Кремена. Лелките ни се караха и затова започнах да й ги оставям на радиатора. Пак ни хванаха и ни разделиха.

И вече спомените за всички момчета, на които съм сцепила главите няма да ви разказвам...те продължават доста години напред 

ох, много сладка тема сте измислили, много се смях 

Аз по принцип се славя с липсата на спомени от детството, но градината я помня в повечето случаи .

Помня как майка и татко ме закараха на градина, заминаха с колата, а аз започнах да тичам по тях, защото видях, че съм тръгнала с джапанките на брат ми, а не с моите обувки. Не ги догоних

Помня, че спях до леглото на едно момче, което като ме ядосваше, удрях с плитката си  - майка ме връзваше често на опашка и след това опашката сплиташе на плитка.

Спомням си как по едно време започнах да не обичам да ходя на градина, защото учителките разбраха, че мога да чета и ме караха да чета на цялата група. А разбраха, защото ме бяха изпратили до учителската стая, а аз се върнах с думите, че там пишело педагогичен кабинет Най-голяма мъка ми беше това, че ми даваха да чета Султанка - Мълчанка, а тя беше пълна с някакви много трудни имена на героите.

Помня едно празненство за нова година - аз бях най-малката дъщеря от приказката Сливи за смет и много се гордеех с това По време на тържеството спря тока и изиграхме приказката на свещи.

Помня как като бях на 5г. ми позволяваха да не спя след обяд, защото по това време ходех на уроци по пиано.

Помня как брояхме от 1 до 10 и обратно - аз броях по-бързо от останалите, скараха ми се, попитах мога ли да отида до тоалетна, скрих се там и се разплаках.

Помня, че трябваше да бъда на една коледа Снежанка, но в последния момент дадоха ролята на едно друго момиченце и на мен ми беше много мъчно.

Май това са ми спомените. Като цяло обичах страшно много да ходя на градина и ходех с кеф винаги . За щастие и Мишка е така.


А, като казах Мишка и се сетих една случка от тези дни. Пееше ни един ден песента за котачето - дето било с тънички краченца, с мънички ушленца и т.н. И като стигна до ушленца, го изпя Ошленца, при което майка ми я прекъсва и я поправя, а Миша силно възмутена й отговаря - "Абе, не пипай песента!"

На градина съм ходила няколко месеца след което съм се разболяла от двустранна бронхопневмония и са ме спряли и са ме върнали пак на баба да ме гледа.
Като цяло спомените ми оттам са все много гадни и силни и досега.
Първият ден водят ме, но не ми показват къде е тоалетната. Резултата е че се напишвам върху новата си жилетка.

Карат ме да ям, а аз не искам и те ми вземат яденето. От седенето в градината за около 3 месеца съм била минус почти 10 кг, което за едно 5 г дете е много.

Сутринта татко ми е купил закуска, преди да ме заведе, тъй като знае че няма да ям там. Аз съм я сложила в джоба на мантата. Карат ни да бягаме в кръг, закуската пада и другарката започва да крещи насреща ми, а и вечерта като ме вземат пак.

Вечер майка все идва последна. Лелката мие пода, а аз стоя събута без пантофки и стъпвам на мокрия под. Тя през цялото време мърмори, че нямало по-безотговорна майка от моята. Аз хлипам тихо, защото ако ме чуе ще ми се кара.

Рисуваме хора, а аз съм им нарисувала краката не както трябва. Другарката вдига картината ми и започва да обяснява на всички как не трябва да се рисува.

Не исках да спя и ме слагаха в едно отделено от другите деца легло, да не преча.

Съседката на баба ми идва да вземе внука си, с който бяхме в една група и аз тичам подире и и я моля да ме вземе и да ме зеведе при баба.

И още много имам такива от градината.
За сметка на това съм ходила на предучилищна и от там имам страхотни спомени, а учителката ми я поздравявах години след това,
като я срещна.

Августа,бързо да се оправяш!
Темата е много хубава.
И аз много не съм ходила,гледаха ме баба и дядо!
Иначе имам все хубави спомени,като изключим яденето-голям проблем ми беше.Все последна бях и все наказан,защото не исках да ям.
Имаше една Нина-другарче,много я мразеха всички,защото ни щипеше и дърпаше ушите.
Имаше една учителка-Колчакова,беше много гадна.
Аз мразех да спя следобяд и все ми намираха различни занимания,Никол се е метнала на мене!
един път реших ,че искам да си ходия и избягах от градината,тя беше зад нашия блок и учителката ме настигна на стълбището.
Голям пердах ядох.