КГБ = КЛУБ на ГОТИНИТЕ БАБИ - 3

Хулиганче, ти си нашата гордост миличка.  ЦелИФки .   

Добро утро, момичета-кокичета.

Кафето е сервирано , ставайте бабеткиииии!  Викам да засладим с нещо, а ?

Аз изчезвам по задачки и ще пиша при първа възможност.  
Лек , успешен и слънчев ден.
До скоро приятелки-любими.

Добро утро момичена.Дано днес вече да са спрели ветровете и снеговете за да е по-добър деня ви.
Жабче -съчуствам ти напълно мила докато мине погребението е голямо тичане но няма как такъв е шибания живот както казва -бабче-
Но пък мъжа ти ще си дойде и ще си по спокойна вярвам  
Дано и на  Дидия -внучетата да са дабре да нямат главоболия с температури.

Добро утро бабчета. Жабче благодаря за кафенцето и тортичката,много са сладки.
Лек и спокоен ден на всички.  

Незнам от к'ва порода съм , ма съм твърда и смела. Неща , които са неизбежни и рано или късно ще се случи нещо , дори и смърт - някък минават покрай мен без дори да се трогна или пролея сълза. Незнам що съм такова говедо или нек'ва друга порода животно. 

Под контрол сте или аз или щерката ви наблюдаваме. 
Айде бегам засега. 

  Бог да го прости дядото ,Жабче.Добре е ,че си твърда и смела. Аз съм обратното и изпадам в ужас ,как бих се държала при тази ситуация.... Лошо е ,че си нямам брат или сестрица....  Баща ми си е все така ,а ма и майка ще рухне покрай него . Дидиа много лош вирус и милите дечица дано са вече значително по добре. За срещата и на мен ми се ще да се поотложи,че трябва да гледам детето/дъщерята е на курс от фирмата/. Лек ден. 

Жабче, не си само ти. И аз съм такава. На сватба, на бебе, на филм - плача, а при наистина страшни и непоправими неща се стягам и действам като машина. После, когато всичко отмине се затварям и си страдам без другите да ме виждат. На знам дали е добре или зле, просто съм си такава.
Шпунц, не го мисли предварително. Понякога човек се изненадва от силата си в такива ситуации.
Дидиа, извинявай че ти се меся. Ти си знаеш най-добре децата. Отстрани лесно се дава акъл. Пиши как са болниците.
Много гаден бил този грип. Дано да ни отмине.

Добро утро, бабетки   
И да не си помислите, че сега ставам ?
Оооо, не , аз съм ранобудница и досега съм свършила един куп работа.
Желая ви приятен ден и възможно най-малко тревоги 

Е , бабче то от това затваряне са ми избили всички токове и бушоните са прегорели. Ма живот , да сме живи па ше сЪ опраим. 

Хулиганче , тамън мислех , че се излежаваш блаженно в сатенените завивки. 

                 Здравейте,момичета!Ей,какво нещо е живота,колко неща са се случили за няма и няколко часа.
                 Бабче Жабче,съболезнования и да почива в мир свекър ти.Аз май съм от тези дето изпитват ужас от такива събития въпреки ,че се "стягам" и не ми личи.Треперя защото и моите родители и свекъра са болни и ..... направо не ми се говори.
                 Внучетата са добре ,няма Т.Той вируса е такъв и за това изпадам едва ли не в истерия,когато някой се панира.Разбирам страх,паника,ама в нашия случай си е направо инфантилизъм.Стискам зъби и гледам да не се връзвам ,но.... в дадени моменти не успявам. Бабче,не ми се извинявай  напротив нали за това сме приятелки / така ви чувствам/ нищо ,че е за сега във виртуалното пространство.
                 Лек ден и отлитам по задачки.Дано успея вечерта да хвърля едно погледче. 

Съболезнования за дядо ти! Знам колко боли за баба и дядо.Бог да го прости.

Аз използвам, че нямам час да вляза в залата и да се включа.А то иначе ще замествам следобяд и ще остана у мама си, а там няма комп/ то оставаше и нея да обзаведем!/То и аз съм с корава душа, но досега не съм погребвала близки /кръвни/.При свекъра и свекървата-мъчно ми беше, но всичко чакаше на мен - ние в прованса нямаме погребални бюра, всичко сами си подготвяме.Не знам как ще се чувствам,когато загубя моите родители: баща ми е инвалид с придружител,едва става от леглото,а майка ми е 40 кила с мокри дрехи и вече цяла седмица поддържа една Т около38, независимо от лекарствата. Добре, че имат социален асистент, иначе не се виждам!

Дидия-радвам се че дечицата са добре и нямат температура
Гадния грип е много упорит .На мен вчера ми смениха антибиотика щото вместо да се оправям аз все по зле ставам.Но поне нямах температура стигнах само до 37.4 но тя пък ме правеше парцал.Но днес съм кукуряк вече.

Жабче-не си мисли че щом в трудните моменти си твърда си безчуствена или говедо както казваш.Точно тогава човек трябва да е най стегнат и организиран .Иначе ако няма такива хора какво ще стане?

И това ме подсеща за моите преживелици които, като че ли господ нарочно ми ги праща и стават пред очите ми .
Вече няколко пъти ми се случва точно пред мен да падат хора и като си ударят главата и си гълтат езиците .
Едно детенце на моя приятелка си удари главата в пейката докато играеше и си глътна езика - майка му паникьосана не знае какво да прави и само пищи .Аз кво да правя бъркам вадя езика та се оправи детенцето че чак пяна му излизаше от устата.
Друг случай моя колежка епилептичка като я хване криза и ако не е седнала и си удари главата си гълташе езика и няколко пъти и на нея съм помагала така.
А най пресния пример миналата година в Бачковския манастир.До иконата на св.Богородица.Само аз и една жена тъкмо запали свещ и се обръща да излиза и тъкмо да се разминаваме -и пада като талпа назад и на мраморния под си удря удря тила и аз пак в познатата ми ситуация.Всички седят и гледат,и аз кво да правя мили господи виждам че посинява и се задушава и пак познатата ми вече процедура.Жената се оправи и си тръгна без даже да ми благодари.
Лошото в случаите при мен е че след като видя че са добре хората на които съм помогнала ,аз изпадам в едни треперливи движения и се чуствам  много зле и трябва да пия нещо успокоително за да се оправя.
И винаги когато излизам навън аз се страхувам да не ми се случват тези неща  пред очите ми ,защото не мога да бъда безучастна в случаите.Затова трябва да сме силни.
Извинете ме за дългия ми пост но исках да го споделя със вас.

Аз като се замисля изпратих всичките си близки хора. Останал ни е само свекър ми, но той слава Богу е здрав за възрастта си и чудесно се справя сам с всичко.
Това е живота, всеки си има пътечка и никой не знае къде и кога свършва.
Преди години любимата ми баба, която ме е отгледала и ми е била повече от майка получи инсулт. Бяха най-мизерните години на прехода. В болницата няма нищо. По три пъти на ден ходех да я храня, да я преобличам, да нося чисти чаршафи. Бях станала като робот. Сутрин - тоалет, соаниране, преобличане, закуска после тичам на работа. На обед пак същото и пак на работа. Вечер докато не заспи не си тръгвах от болницата. Решихме да си я вземем у дома, виждах че си отива и исках да е сред близки хора. Не можех да си представя, че ще умре сама в болницата. Взех си отпуск и през цялото време бях до нея. Беше страхотно бабе, болна, почти неподвижна ама с дух за 100 души. Дори фризьорката и дойде в къщи да я подстриже, не можеше да понесе мисълта, че ще изглежда занемарена и неглиже.
Един ден докато бях седнала до нея и явно не съм успяла да скрия тревогата си, направо ми се скара. Думите и начинът по който го каза и до сега са ясни в съзнанието ми: "Я се стегни и мисли за децата и мъжа си! Те са важните. В това че си отивам няма нищо страшно. Страшно е ако ти си легнала, а аз съм седнала."

Така е милички за съжаление идват рано или късно тези моменти и трябва да се справяме някакси със тях.