Страховете и аз ги имам,както повечето от списващите тук.Но при теб е още толкова рано,ти може би още не знаеш на кой свят си.Първо дано възможно по-бързо се възтановиш,а после стъпка по стъпка и каквото е писано.Всеки със съдбата си.Онзи ден дъщеря ми видя един човек в инвалидна количка,и пак стана дума( щото и тя не го е преболедувала,приятеля на мама,оказва се), и аз и казвам,ето този човек и той иска да има крака,но така се е случило,че няма,но се приучава да живее и така. Ние един вид сме емоционални инвалиди,в този момент.Само смелост
булка минка,с щастливите втори мъжове съм ги чела в ДиС,тук пишат с провалените втори мъжове и май хич не ви действаме окуражаващо,ами напротив ,ама нали и ние трябва да мрънкаме някъде......Но виж,подготвяме се за трети
Миглена Ангелова-светлия пример в български вариянт.Акъла им взе на тез мъжища и умора няма.От нея ще се учим