Страх ме е, че ще остана завинаги сама с детето

  • 7 756
  • 45
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 451
Аз лично на този етап(година след раздялата),вече,се опитвам да се успокоя и да се примиря,че може и сама да остана. Ами и то по хората ходи Crossing Arms В момента се радвам,че от 2 дена съм сравнително добре,което оказва се не е малко. Толкова изцедена и смачкана се чувствам,толкова невярваща но никого и в нищо,че дори и да се появи някой (опашка и при мен няма Mr. Green),мисля,че нямам очи да го видя.
Страховете и аз ги имам,както повечето от списващите тук.Но при теб е още толкова рано,ти може би още не знаеш на кой свят си.Първо дано възможно по-бързо се възтановиш,а после стъпка по стъпка и каквото е писано.Всеки със съдбата си.Онзи ден дъщеря ми видя един човек в инвалидна количка,и пак стана дума( щото и тя не го е преболедувала,приятеля на мама,оказва се), и аз и казвам,ето този човек и той иска да има крака,но така се е случило,че няма,но се приучава да живее и така. Ние един вид сме емоционални инвалиди,в този момент.Само смелост Peace

булка минка,с щастливите втори мъжове съм ги чела в ДиС,тук пишат с провалените втори мъжове и май хич не ви действаме окуражаващо,ами напротив Sad,ама нали и ние трябва да мрънкаме някъде......Но виж,подготвяме се за трети hahaha hahaha hahaha

Миглена Ангелова-светлия пример в български вариянт.Акъла им взе на тез мъжища и умора няма.От нея ще се учим Joy Joy

# 16
Патрициа_П, много ме разсмя с мнението си. Благодаря ти многократно. На няколко пъти се смях със глас докато го четох. Желая ти много щастие. И моля те, пиши по-често, защото имаме нужда да разпръсваш страховете ни, кати ги правиш на пух и прах.

# 17
  • София
  • Мнения: 433
Вкарвам се в някакви филми и се самопобърквам. Дайте ми малко кураж - как срещнахте следващите хора в живота си?

galia_mi, И да те предупредя - най-вероятно ще е в момент, когато най-малко го очакваш (говоря за появата на новия човек)!   

Уффф, и при мен така - ма така запалих 200, че ... се не видях...

# 18
  • Мнения: 1 919
Благодаря за мненията.
Малко ми се повдигна настроението, защото от 1 седмица ви чета и само се депресирам повече.

Последна редакция: пт, 25 яну 2008, 17:27 от galia_mi

# 19
  • Мнения: 1 732
Истината е, че когато човек има връзка, това наистина променя светоусещането... Може камъни да валят на главата ми имам повече сила и повече кураж... особено, ако е споделен...Не е въпроса в позитивното мислене, вярвай ми...
Мда...с всички е така... Hug
Само, че е въпрос на голям шанс и късмет да срещнеш подходящия човек.
Особено, след като веднъж си се опарил!

# 20
  • Мнения: X
Ами - и мен ме е страх.
Ама - минава - спокойно. Свикваш си - като с всичко - и така. А пък като гледаш около теб как се събират и разделят и .... все ще ни се случи и на нас.

# 21
  • Мнения: 463
Не се страхувам да остана сама с детето.Толкова години разбрах нищо че живее с нас,бях си сама с детето.Тогава когато съм имала нужда от него,нямаше го.Разбрах че мога да се справя и сама,не е приятно,но се свиква.Не ме разбирай погрешно,да искам пак да се влюбя,искам и аз вечер да се гушна до някой.Може някога и да ми се случи,а може и да не.Това не е най-важното,може и да остана сама,но няма да съм самотна,досега въпреки че уж имах мъж бях самотна.Сега не съм сама,имам детенце,имам приятели,имам си цели.Имам вас.Не се страхувам че скочих и да падна ще стана,що то няма да ми е за първи път.

# 22
  • Мнения: 1 732
Страхувам се. Безумно.
Самотата е нещото, което ме прави уязвима.
В същото време не искам да се хвърлям в нелепи връзки, само за идеята...
Не си заслужава, а и ще се натоваря още повече.

# 23
  • Мнения: 2 336
Някои се страхуват, някои - не. Аз лично цял ден съм много вкисната и си мисля все за тази тема. Няма какво да лъжа себе си - страх ме е много. Не желая да изживея остатъка от живота си само с децата. А и те в един момент си заминават...
Ей, някой да грабне едно дебело дърво и да ме налага с всичка сила.  fight

# 24
  • Мнения: 2 863
Абе милички, толкова сте млади.. не ме разбирайте погрешно, но статичстически и всякак погледнато, просто няма начин вие да останете сами.. Не казвам, че няма да има една, две, може и  повече години, в които да нямате  врзъка, но няма как да останете встрани от живота, рано или късно ще ви поведе нанякъде... е освен ако някой категорично не е решил, че не желае да се запознава и да завързва близки срещи  с  другия вид.... това и по рано го написах...
НО ако някой ми обясни как една 25-30 годишна жена НИКОГА няма да срещне мъж, дето да го хареса  и той нея.. просто не е реалистично....
Виж аз- напълно е възможно и да остана сама и то в обозримото бъдеще, поради  букета от  прелестни решения дето съм ги взимала във времето и поради простия факт, че ви водя повечето с има няма 10 годни напред... Mr. Green

# 25
  • Мнения: 911
ааа, Jaly, някои може да ги водиш, други не ни водиш чак толкоз много... Wink
не ни излизай с това извинение - нямало кога! то ако е писано...нали си знаеш  Sunglasses

аз пак да се върна на моята си статистика, дето все я цитирам - с половин милион сме повече жените от мъжете в България - просто няма за всички. да не повтаряме, че въобще жените по непонятни причини издаянваме средно с по 10-15 години по-дълго от мъжете като цяло... Sick

от което не ми става нито по-леко, нито ме е страх по-малко. напротив. много ме е страх.

самотата е нещо, което ме побърква! и...не знам как да се боря с тази мисъл

# 26
  • Мнения: 1 732
НО ако някой ми обясни как една 25-30 годишна жена НИКОГА няма да срещне мъж, дето да го хареса  и той нея.. просто не е реалистично....
Много мило, но аз съм вече почти на 32. bowuu
Какво пиеш?  bouquet

# 27
  • Мнения: 2 863
Сабинке, всичко пия Heart Eyes.... ама и на 32 да си.... всичко дето съм го написала пак е вярно Mr. Green

# 28
  • Мнения: 903
Сабинче, аз кво да кажа като гоня 34 и къде април ще ги стигна!? Mr. Green Хич да не споменавам, че моят любим е по-младичък от мен - ей на, изплюх камъчето. И това в началото много ме смущаваше, ама той беше настоятелния и се постара да ми внуши, че не случайно се е спрял на мен - искал (да го цитирам) ЖЕНА в живота си, а не момиченце!  Heart Eyes Та, мисълта ми е, че човек наистина не знае кое, в кой момент и от къде ще му дойде...

До преди да го срещна си мислех, че това да остана сама с дъщеря ми занапред е единственото логично развитие на нещата - просто в себе си се бях примирила с тази мисъл и я възприемах като някаква безапелационна даденост. Особено заради специфичния й проблем - просто го бях приела като единствена логична реалност... Как можех да предположа, че след като собствения й баща не можа да приеме състоянието й и да живее с нас без да ме изтезава психически (сякаш имам някаква вина за това), друг човек ще пожелае да го стори...?!

И ето че се появи ТОЙ - още не мога да повярвам, че е истински!

И сега вече се страхувам.... Мисълта, че мога отново да се окажа сама ми се струва по-страшна от всякога....

# 29
Аз водих доста дълга борба да се откача от моята кука (съпруг). От септември сме разделени, сега събирам сили за развод. След 12 години психически и физически тормоз няма как да не те е страх. Моят най-голям страх е да не попадна на още по-кофти човек. В началото няма как да знаеш точно какво представлява партньорът ти. Според мен трябва време- години, за да го опознаеш напълно. В началото има силни чувства, физическото привличане също е силно, малко или много се стараеш да се харесаш на човека до теб. Ами ако пак попадна на някой манипулативен, студен, егоист със силно чувство за собственост и склонност към агресия, който за разлика от предишният попийва повечко и спи с всичко живо (ама съм голям оптимист  Mr. Green),ще имам ли сили да си тръгна пак, след като съм пропиляла още няколко години от живота, за да разбера точно какво струва?
Другото, което много ме притеснява е да не използвам сина си , за да запълвам  емоционални дупки. Давам си сметка, че го прегръщам и целувам повече от нужното, а и самият факт, че ми трябваха две години, за да го дам да го гледа денонощно за 2-3 дни някой друг, също е показателен.

Общи условия

Активация на акаунт