Писах малко по-горе. Моята категоричност не е общовалидна, както го споменавах скоро в друга тема За мен едно дете на годинка си е бебе. То още не знае кое, откъде е, какво става около него. То е адски зависимо и привързано към майка си. Това е нормално. И аз ще дам едно такова невинно и уплашено същество на ясла, сред куп други дечица, някои агресивни, други болни, непознати лелки, ще започне (най-вероятно) с боледуване и безконечен прием на антибиотици, като за начало стрес и още подобни. Вярно, че някои свикват, други се примиряват, но честно казано според мен малка част са доволни там. Не знам, така мисля аз. В градината и като са по-големи е друго - първо, тогава мога да обясня на детето защо е хубаво да ходи на градина, то вече си играе, може да си каже какво го мъчи, боли, какво иска, може да реагриа адекватно. То просто си е вече малко човече, а не бебе. За мен 4 г е добра възраст, но за свитите и плахи деца. Моето е такова и просто не мога отсега да го пусна. Като направи 4, ще тръгне на половин ден. Но познавам буйни, активни и непритеснителни деца. На 3 годинки или даже 2 и половина за тях е добре и те се чувстват добре, затова казвах, че и зависи от детето. Разбира се, ако нямах избор и възможност, щях да го дам и по-рано, но това не би променило мнението ми по въпроса. Не ме разбирайте погрешно, даването им на ясла не е грях, просто може би аз съм по-чувствителна и не мога да оставя съвсем малкото си дете сред непознати и то да плаче, да ме гледа отчаяно и аз да му обърна гръб и да си тръгна Може би мисля така и заради това, че аз никога не свикнах с градините и подобни институции. Както и сестра ми. Контакти се набавят и по други начини за детето. Стана дълго, съжалявам