В сегашно време съм се амбицирала да им осигуря живот - извън София .Някъде край черноморието ще е .
(несбъдната моя мечта).
- Публикувана: 28 ян. 2008, 08:13 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2008, 11:18 ч.
Ей, лицемерки, да побъбрим за мечтите!
А, да- забравих да кажа, че съпругът и задължително ще е от Варна
(несбъдната моя мечта).
Моето дете ще завърши някоя езикова гимназия и ще влезе да учи медицина или фармация.Докато е студентка, ще роди две деца.Изчислила съм, че ако учи някоя от тези специалности, няма да има време да си гледа децата и ще ги докопам аз!
Ее, не си познала. Познавам двама такива, точно отговарят на думите ти, гледат си децата.
ДеЩо, за близнаците си права - Деница залюбва и разлюбва танците, пеенето, рисуването, английския. Удивително постоянство проявява само по отношение на математиката. Е, това ме докарва до ужас 
Аз знам, понеже съм близнак. Но и пях в хор 13 години, което си е живо постоянство. Ама преди това минах през народни танци, спортна гимнастика и лека атлетика, за много кратки периоди. Оо и на вероучение съм ходила и на есперанто да уча
Но от Празника на Буквите в първи клас, та досега, съм просто една Читанка. Всъщност детето взима повече от добрия пример, а не от това дали родителите са амбициозни и го натискат. Аз не мисля, че съм нито едното, нито другото обаче...
Нямам болни амбиции за децата си да ги правя президенти,космонафти физици и т.п.
И през ум не ми минават такива неща!
Единствената ми амбиция е да са добре възпитани!Другото сами ще го постигнат!
Искам да са спокойни деца,които да не живеят заради родителите си....чудейки се как да им оправдаят очакванията!
Нямам очаквания,за да не бъда разочарована!
С първото дете и аз си мислех,че света се върти около моето сладко бебе....сега след второто шамара които ме върна на земята ми подейства отрезвяващо!
И през ум не ми минават такива неща!
Единствената ми амбиция е да са добре възпитани!Другото сами ще го постигнат!
Искам да са спокойни деца,които да не живеят заради родителите си....чудейки се как да им оправдаят очакванията!
Нямам очаквания,за да не бъда разочарована!
С първото дете и аз си мислех,че света се върти около моето сладко бебе....сега след второто шамара които ме върна на земята ми подейства отрезвяващо!
Може би по-важният въпрос в темата къда са личните ви граници и кое е амбиция и кое приемате като само основата. Пример - в днешно време едно дете се предполага, че трябва от малко да учи език, английски поне. Или на някаква гимназиална и студентска възраст вече да го владее. Много жени не биха нарекли това амбиия, а нещо като задължение, даденост. А аз го вкарах в амбициите в предните си постове. Тоест аз съм явно от съвсем неамбициозните и не бих искала да е така, ама...
Някак не мога да видя в мечтите си нещо специално. По-скоро ги виждам здрави, големи, хубави, щастливи (каквото и да означава), с професии, които те самите са си харесали и успяват да се издържат добре, с деца...
Да са живи и здрави, до момента по стечение на обстоятелствата за надминали всички мои детски мечти и животът им е много интересен, шарен и явно си го харесват. Старая се да им давам възможност да се развиват, пък ще видим какво ще излезе. Много ми се иска да успеят да сбъднат мечтите си. А аз да сбъдна моите.
Да са живи и здрави, до момента по стечение на обстоятелствата за надминали всички мои детски мечти и животът им е много интересен, шарен и явно си го харесват. Старая се да им давам възможност да се развиват, пък ще видим какво ще излезе. Много ми се иска да успеят да сбъднат мечтите си. А аз да сбъдна моите.
Добре де, лицемерка съм. Но самата аз не съм решила какво искам за тях. Когато реша, на врата ще си стъпя, но ще стане на моята!
Така по-добре ли е?
Така по-добре ли е?
Добре, де! Само аз ли не искам детето ми да стане шофьор на такси или зидар (не от ония, за обикновен строител говоря)? Не ще ви пука, ако днешното бебе дотърчи някой ден след 20-тина години и изчурулика: "Мамо, мамо, приеха ме за санитарка в обща реанимация на Пирогов!"
Брех, достигнали сте съвършенството вий...
Брех, достигнали сте съвършенството вий...
Добре, де! Само аз ли не искам детето ми да стане шофьор на такси или зидар (не от ония, за обикновен строител говоря)? Не ще ви пука, ако днешното бебе дотърчи някой ден след 20-тина години и изчурулика: "Мамо, мамо, приеха ме за санитарка в обща реанимация на Пирогов!"
Брех, достигнали сте съвършенството вий...
Брех, достигнали сте съвършенството вий...
Естествено, че ще натискам да учи, разбира се, че ще ходи на курсове, уроци, спортуване.....
Но!
НЯма да го карам да свири на пиано, ако има афинитет към математиката.
Сега по-ясно ли е?
Май съм амбициозна по отношение на образованието. Засега мисля да я пратя в чужбина още след 7-ми клас, обаче знам ли какъв акъл ще ми дойде дотогава. Жива и здрава ще видим. Ако видя някакво нейно влечение към нещо ще я насърча . При всички положения ще трябва заедно да решаваме какво правим, аз мога да искам всичко, но важното в крайна сметка е тя да бъде щастлива.
.....Засега мисля да я пратя в чужбина още след 7-ми клас, обаче знам ли какъв акъл ще ми дойде дотогава. .....
Живот и здраве да доживеем, да видим, как ще се разделиш с детето тогава. Освен, ако не тръгнеш с нея.
Мъжът ми сондира идеята да я праща следваща година в чужбина. За сега реагирам със смразяващо-изпепеляващ поглед само, но ако усетя, че нещата стават сериозни, ще се наложи да взема мерки на живот и смърт.