Деца осакатяват деца

Абсолютно точно Ji! Само ще добавя, че в налагащата се чалга култура родителите насърчават децата си да са агресивни. Един пример  за това е гледането на "Първична сила"... Таткото със синчето гледат и се кефят: "Е, много яко, как го срита в топките само...!" Това за съжаление е цитат, сподели ми го самото дете (не е моето).

Ако щете ми вярвайте, но аз съм в потрес от всичко, случващо се в обществото ни. Може би, повечето, родители, включително и аз, се стараем да намалим риска и "бягаме"..."бягаме" от кварталното училище, "бягаме" в престижни квартали, "бягаме" в елитни гимназии, най-вече за да спасим децата си физически и психически от тормоз. Поне при нас и в няколко близки семейства е така.

И пак всеки се спасява поединично, типично българското поведение, от векове насам е все така. Не зная какво ще ни се случва занапред, аз съм реалист и нищо добро не очаквам. Разбирам, че нищо конструктивно не предложих и поста ми е тъжен, но напоследък съвсем изгубих надежда в България да се случи нещо добро, нещо перспективно за нас и детето ни  

 Как да предпазим децата си ли?
 Ами отговорът е прост.Не можем.
 Докато някои родители не виждат проблем в поведението на децата си, ние нищо не можем да направим.

Дъщеря ми не слуша чалга. Слуша рок и метъл. Няма сила, която да я накара да не удря, когато не получи своето. Стараем се да я възпитаме. Но не мисля, че трябва да прави "на мравката път". Ще се опитам да я възпитам да отстоява мнението си (което има от първия си ден). Ще я науча да се бие, за да не бъде мачкана. Това не е въпрос на музика, която слушаш, а до характер. Баща и е този, който прави на мравката път. Аз не съм такъв човек. И се надявам и тя да не е. Ще се опитам да контролирам агресията и. не знам дали някога ще прочете толкова книги колкото аз съм прочела. Ще се опитам.

Няма да забравя,когато бях бременна още с първото си дете,отидохме на гости на познати с детенце тогава на 4 години.Седнахме си както подобава и пуснаха едно видео с запис на бой с кучета и детето там.Ние бяхме потресени,и попитахме дали няма да го спрат,поне заради детето,последва зашеметяващ за нас отговор-нали заради него сме я взели,да става мъж!Смятам,че точно така се възпитават потенциални престъпници.

Аз мисля пък, че сме длъжни да бъдем активни при работата си с институциите, които са посредник между нас, децата ни и останалия заобикалящ ги свят. Простото подминаване на проблемите, вдигането на рамене с примиренческата нагласа, че нищо не може да се направи за мен са не по- малко страшни от самите деяния. В тази връзка освен активни следва да сме и обективни, като положим достатъчна грижа при събирането на доказателства относно реалните случки и да ги представяме където е необходимо.
Не по- малко лошо от агресията е мълчанието и непредприемане на мерки срещу същата или пък предприемане на неадекватни мерки. Такава, напр., за мен е физическата саморазправа на недоволен родител с чужди деца. Той винаги се оказва родител на детето- ангел, което само мълчи и страда  .
Мисля, че тези проблеми следва да се дискутират по- широко в градината, в класа, сред децата, които идват на гости в къщи. /За собствените ни деца се подразбира/

подкрепям 100%

Това е начинът, наистина. Но моето убеждение е, че всичко, което опира до средностатистическия българин и институциите, е обречено на неуспех. Може би, най-ефикасният начин е да се ангажират медиите. Но да се ангажират дългосрочно, а не инцидентно, колкото да направят новина. Не зная как да стане това, в този форум пишат майки - журналистки. Може би, те ще дадат някакво конкретно предложение как да стане това. Защото виждам, че всеки такъв случай е "всяко чудо за 3 дни". Гръмка новина, както беше за случаите в Перник, или в Пловдив, или в Разград.... И после какво... нищо!

Мисля си по аналогия за закона за животните и безстопанствените кучета, по-точно... Какво от това, че има толкова хора нахапани, случаи на тения, дискусии по медиите, теми по форумите... Депутатите пак си приеха закона така, че общините да продължават да усвояват пари за бездомни животни, тия бездомни животни да продължават да са заплаха за хората, а самите животни да имат труден живот на улицата. Пример затова как да се реши този въпрос гледам почти всяка вечер в "Зоополицаите от Хюстън" по Animal Planet, но кой се интересува от нещо друго освен от "ПАРАТА".

Та и с агресията е така. Много важно, че този или онзи е пострадал. Медиите си вадят хляба от новината, а на институциите им е все тая. Те все ще са добре, в България винаги ще има достатъчно хора, на които  да се плати, за да ги изберат и следващия мандат.

Отговорността е на семейството, училището и обществото и за съжаление тъй като няма синхрон между трите, следствията са потресаващи. Нямам думи!!!

единственият начин zасега който съм открила е да ходи на места в които децата не са от агресивните. Ако нещо се случи в някой клуб, не ходим там повече, ако на площдката има лошо дете просто отиваме на друга площадка , као го видим, яслата толкова я иzбирахме, докато намерихме една в която са 2 до 3 деца на 1 въzпитателка и все са свестни. До сега никакъв проблем нямаме. Детската също така я иzбирахме иzмежду 20 въzможности , едвам иzбрахме таzи... zа уъщето ще видим, но сме се преместили в доста доър квартал и мисля, чЕ не е ежедневие да има агресии в уЩето. ще видим, ще иzбираме и там ...
Другото е , че според мен децата ни трябва да имат хобита и интереси, да са zаети със спорт и кръжоци и със  zанимания , от които не им остава време да се сблъскват с дружинките по улицата

Това е едно от възможните решения. Но знаем, че тотална изолация от агресията няма никъде. Напр. когато детето тръгне на училище то ще се среща с всякакви деца- и в класа си, и по- големи от него, в междучасията е изключено да бъдат защитени от нас, родителите.
Освен това не е здравословно и запълване времето на детето изцяло със занимания и изключване на свободните контакти с други деца- имам предвид именно играта на улицата, в градинката, пред блока, когато на определена възраст не е желателно родителят да придружава детето си.
Тези две хипотези при нас на практика са ъздавали проблеми, но не мога, а и не мисля че е редно, да изолирам изцяло децата си от естествената среда.
Знам, че проблемът е голям и че няма тотално решение, писах го вече. Просто се лутам в избора на максимално добър изход.

аz не смятам, че градинката пред блока е естествена среда zа моето дете, сори. И смятам, чЕ общуване с връстничета и беz родителски надzор при една требнировка футбол, волейбол, плуване ... е доста по zдравословна от това да се учи да пуши и псува навън и да се лута по ръждивите пейки и уличния прахоляк 

Да ви кажа честно , аз съм потресена в какво са се превърнали хората   Толкова злоба и простотия , колкото ни заобикаля в последно време , не съм и предполагала , че може да съществува ...
Няма начин да не се отрази и върху децата - те растат в тази среда , а някой определено биват насърчавани от родителите си да бъдат агресори и простаци  
Не знам как ще предпазя детето си   освен с подходящото възпитание ... смятам да го запиша в максимално добро частно училище и да огранича доколкото е възможно достъпа му до улицата и до такива среди ...

А какво можем да очакваме? Само като си пуснем новините и гърмят фойерверки от скандали. Децата са много умни и приспособими и веднага усещат накъде духа вятъра и се възползват от липсата на нормални правила и най-вече от неспазването на съществуващите остатъци от правила. Те не гледат само какво става в семейството, а и какво става извън дома - на улицата, в училище, по телевизията и то най вече какво правят възрастните. Защо да пресичат на зелено, като виждат, че възрастните пресичат на червено? Е, и за останалите неща е същото.

Моят син, по природа не е агресивно дете - никога не напада други деца с бой. Често ми се налага да му обяснявам как да се предпазва, защото е много доверчив и винаги приятелски настроен. А не винаги детето срещу него е такова Не знам обаче трябва ли да му давам съвети да отвръща на удара, или трябва да го науча да бъде дипломатичен и въобще да не се стига до такива моменти? Ами ако има някой дебил срещу себе си, който не разбира от дума? Детето ще бъде набито, обидено и със сринато самочувствие, и  не се знае как ще реагира на следващата провокация... За мен например градинката пред блока е невероятно изпитание... Всички майки се събират на едни пейки да чоплят семки, пият кафета и слушат чалга, а децата им се търкалят по земята, пищят, бият се... Тези жени са със самочувствие, че възпитават децата си на самостоятелност - не им обръщат никакво внимание и се гордеят с това. Не казвам, че трябва да сме майки-орлици, но безразличието е по лошо дори и от най-негативното отношение - ощ повече че говоря за 4-5 годишни деца. То всичко започва от там - от ранното детство. Спряхме да ходим при тях със сина ми, с което станахме повод на одумки, шушукания и приказки от сорта на "тия за какви се мислят, маме - повече няма да играеш с тоя - за голяма работа се мислят нещо..." И ето - едва на 4г. и половина - сина ми е аутсайдер в това мини-общество, по моя вина. Но детето трябва да се научи да познава себе си и да може да прецени къде е мястото му в обществото. Защото от грешки точно при тези изводи, от натрапени неволно от нас - родителите - среди, или пък комплекси заради които децата ни се стараят да бъдат каквито не са, се получава едно объркано и често агресивно младо поколение... Не знам какъв съвет мога да ви дам... Мога само да кажа - Опознайте децата си! Това че са наша кръв - не означава че носят нашия характер и че ги познаваме. Поставяйте се по-често на тяхно място и си спомняйте детството си!

А защо си мислиш, че в частните ще е по-различно? Те да не са на друга планета или родителите и децата да са от друга планета? Там си мерят други работи като станат конфликти между децата.