Деца осакатяват деца

Леле, направо ми се преобръща всичко. Защо тези деца са толкова агресивни напоследък? Толкова ги гледаме, треперим им и накрая някой да ги пребие....
Ами то и ние възрастните сме доста лоши напоследък... Боже, накъде върви този свят...

Но основната беда идва според мен от лошото образование и от неспособността ни като цяло да решаваме конфликти без сила а с дебати. На това бих наблегнала в училище, да ги учат да спорят, да обсъждат, да работят в групи... да се понаблегне повече на дисциплината, на взаимното уважение между хората...
Нещо не се справя нашето общество напоследък с възпитанието на подрастващите, не мислите ли?

Все си мисля, че основната отговорност за възпитанието е на родителите. Но това също е част от мнението ми по въпроса
 Основите на тези умения и ценности у децата обаче се полагат предимно в първите 7 години, така че основно вината е на родителите... Аз също съм родител, имам 2 момчета.

Според мен, една от причините е, че не си възпитаваме достатъчно децата. Друга причина е, че не ги и познаваме добре.
Прекалено горди родители сме и не приемаме факта, че нашето съкровище, понякога прави неща, които изискват нашата твърда родителска намеса. В градинки, детски градини, училища ставаме агресивни и сме възмутени, когато някой си позволи да направи забележка на децата ни. Ние винаги сме прави.

  Абсолютно съгласна.

Но остава проблемът с тези деца, чиито родители са безкритични към тях и към себе си. Има и такива, които умишлено учат децата си на агресия или я демонстрират ежедневно. Защото и те така се държат.

И тогава май сме безсилни  Тези от нас, които смятат, че е нужно да полагаме усилия и отделяме много време, за да обясним на децата, че с конфликти нищо не се постига, а насилието е недопустимо в човешките отношения. Ние да си обясняваме, а когато се изправят срещу няколко озверели хлапета, за които боят е нормалното разрешение, тогава какво? 

Аз лично имам позната която много се радва и гордее,когато детето и ходи блъска децата и ги удря.Спрях да се виждам с нея,заради това че не искам моите деца да се превръщат в жертви на сина и.Искам да се защитават,но не да нападат!Днес мога да ги предпазя,но ще има моменти в които няма да съм там,и изтръпвам от мисълта какво може да им се случи.Определено съм съгласна със СтелиЯни,а това дете за което говоря няма 3 години,какво ще бъде след 10 години!?

И как ще накараме прости и агресивни родители да възпитават децата си неагресивно? Това е като да накараш неграмотен да ти прочете нещо.

Вярно е, че основната тежест на възпитанието пада върху родителите. Но докато има хора, които се кефят, че детето им "се оправя чудесно в живота" няма се оправи положението. Затова трябва да има нетърпимост на обществото към агресията като цяло и тъй като този момент е меко казано несъществуващ, ще си патим и занапред, докато не се вземат мерки. А тези мерки включват ангажираност на държавата, пропагандиране на взаимно уважение, прокарване на специални програми в училищата, специално обучение на преподавателите и възпитателите.... и т.н. и т.н - усещате ли, колко сме далеч от всичко това.

Каква полза, че съм възпитала дъщеря ми и на мравката да прави път...Няколко пъти се е прибирала понабита в къщи - веднъж имаше синка отпечатка от обувка на крака си -  - противопоставила се във втори клас на петокласничка...Дълго време се притискаше към мен като види по-голямо дете.

На моменти не знам какво да я посъветвам?! Вие какво казвате на децата си, какво да правят, ако някой ги заплашва или даже удари?

radmila-аз точно такава главоблъсканица имам.Опитвам се да ги науча да се защитават и да не позволяват другите да ги мачкат,както в случая с това дете,което им взима играчките и ги налага.Да удрят,само когато са удряни от други.Но трудното е да усетят границата.За това казват бабите,че когато детето е малко и се удари например в масата,после да удари масата.Оф,не знам.Аз не искам децата ми да бъдат лоши,но не и мачкани.

Бих допълнила и "успокояващият" факт, че детето ни е от "биещите", а не от "битите", насаждането в малките им главици на "ти мъж ли си или..".
За някои родители е нормална реакцията на това когато някое дете обиди нашето - да му се отговори с юмруци, защото видите ли, така си защитавало достойнството.
Ние сме си виновни, а не образованието...
При нас положението е същото. 
Казвам й, че само глупаците разрешават споровете с бой. Че умните и интелигентни хора разговарят помежду си, а не се бият. Давам й примери с мен и баща й, с мои приятелки. Опитвам се да й повдигна самочувствието след претърпяното унижение.

  Поведението е повлияно от семейната среда.Майката и бащата слушат чалга, детето не чете книги, няма интереси, масова простащина.Чалга поколение, изтървани деца без елементарни познания.

Писала съм в подобни теми. Била съм особено затруднена поради такива проблеми особено когато синът ми започна да играе самостоятелно навън.
Че такива проблеми съществуват, имало ги е и ще ги има и не са българско изобретение е ясно. За повечето родители е ясно и какви са причините. В случая те не са ми интересни, аз не мога да повлияя на цялото общество и да ги реша радикално. Гледам по- практически на въпроса- как лично да предпазя децата си от това. В тази насока е работата ми.
Накратко какво решихме по въпроса с нашия татко, макар че това не е генерално решение, не е решение за всяка ситуация, нито отпор срещу всяко агресивно дете:
Когато синът се оплачеше в къщи НИКОГА не съм тръгвала да се саморазправям физически с другото дете. Отивам и разпитвам децата- свидетели на случката. Не съм приемала никога по презумпция, че моето дете е напълно невинно или виновно. Нито че другото дете е задължително абсолютно виновен агресор, чието поведение не е било предизвикано по никакъв начин от моето или други деца. Затова просто първо си провеждам моето си "разследване". Когато реша, че съм установила фактите отивам при родителите на другото дете, но отново НИКОГА не със желание да правя скандал. Обяснявам какво съм разбрала и от къде съм го разбрала, като моля за решаване на проблема и за бъдещо невъзникване на нов от сорта. Мимоходом споменавам, че съм щяла да се обърна към Агенцията за закрила на детето, но съм предпочела да се разберем с родителите като хора. Гледам да съм максимално любезна, защото знам, че едно 90% от хората са от типа "Аз /моето дете/ никога не може да сме виновни.". Затова акцентирам и на това, което са ми казали другите деца или свидетели на конфликта /т.е. да се знае, че не съм пристъпила към саморазправа или директно и недоказано обвинение на чуждото дете/.
В класа на сина са повече момчета, съответно такива, чиито родители им позволяват и дори ги насърчават да са агресивни. Не коментирам последиците от такова възпитание. Факт е, че то се шири в съвременното ни общество и съответно трябва не само да го констатираме и да решаваме как и дали ще възпитаваме децата си по този начин, а и как да реагираме, когато друг родител го е възприел като нещо положително. Веднъж синът ми беше блъснат в радиатора от един 80- килограмов второкласник, за когото кечът е мания. Класната съответно е информирала родителите му веднага. На първа род. среща поставих въпроса не директно на родителите на това дете, а по принцип- за агресията, за последиците, разказах нашия случай и отново заявих директно, че при втори такъв ще се обърна на друго място и че няма да оставя нещата на ниво училище.
При сериозни произшествия определено не бих оставила нещата наистина неразгласени, неизяснени и без съответни последици. Хубаво е когато това другите деца и родители го знаят.

Аз по- скоро бих помолила родителите да споделят как на практика те решават такива проблеми. За източника е ясно, по него спор няма- домашно възпитание или по- правилно "невъзпитание", прекомерна употреба на ТВ и комп. игри със съмнително съдържание и качество, липса на училищен контрол в междучасията /особено тогава/ и т.н.
Моля за другото- да обменим опит как се справяме, как бихме могли да се справим по- добре с такива ситуации.
Самата авторка пише именно по този съществен въпрос: "Как да предпазим децата си от чуждата жестокост? Как се живее с мисълта, че това се случва на деца и е причинено от връстниците им? И може да сполети и моето дете. Не съм убедена, че обясненията и дискусиите по темата ще са достатъчни, за да знае как да постъпи, ако се окаже в подобна ужасна ситуация. Вие как бихте постъпили?" Затова ще ми бъде интересно да прочета именно по- практически мнения по въпроса.

Абсолютно точно Ji! Само ще добавя, че в налагащата се чалга култура родителите насърчават децата си да са агресивни. Един пример  за това е гледането на "Първична сила"... Таткото със синчето гледат и се кефят: "Е, много яко, как го срита в топките само...!" Това за съжаление е цитат, сподели ми го самото дете (не е моето).

Ако щете ми вярвайте, но аз съм в потрес от всичко, случващо се в обществото ни. Може би, повечето, родители, включително и аз, се стараем да намалим риска и "бягаме"..."бягаме" от кварталното училище, "бягаме" в престижни квартали, "бягаме" в елитни гимназии, най-вече за да спасим децата си физически и психически от тормоз. Поне при нас и в няколко близки семейства е така.

И пак всеки се спасява поединично, типично българското поведение, от векове насам е все така. Не зная какво ще ни се случва занапред, аз съм реалист и нищо добро не очаквам. Разбирам, че нищо конструктивно не предложих и поста ми е тъжен, но напоследък съвсем изгубих надежда в България да се случи нещо добро, нещо перспективно за нас и детето ни  

 Как да предпазим децата си ли?
 Ами отговорът е прост.Не можем.
 Докато някои родители не виждат проблем в поведението на децата си, ние нищо не можем да направим.

Дъщеря ми не слуша чалга. Слуша рок и метъл. Няма сила, която да я накара да не удря, когато не получи своето. Стараем се да я възпитаме. Но не мисля, че трябва да прави "на мравката път". Ще се опитам да я възпитам да отстоява мнението си (което има от първия си ден). Ще я науча да се бие, за да не бъде мачкана. Това не е въпрос на музика, която слушаш, а до характер. Баща и е този, който прави на мравката път. Аз не съм такъв човек. И се надявам и тя да не е. Ще се опитам да контролирам агресията и. не знам дали някога ще прочете толкова книги колкото аз съм прочела. Ще се опитам.

Няма да забравя,когато бях бременна още с първото си дете,отидохме на гости на познати с детенце тогава на 4 години.Седнахме си както подобава и пуснаха едно видео с запис на бой с кучета и детето там.Ние бяхме потресени,и попитахме дали няма да го спрат,поне заради детето,последва зашеметяващ за нас отговор-нали заради него сме я взели,да става мъж!Смятам,че точно така се възпитават потенциални престъпници.

Аз мисля пък, че сме длъжни да бъдем активни при работата си с институциите, които са посредник между нас, децата ни и останалия заобикалящ ги свят. Простото подминаване на проблемите, вдигането на рамене с примиренческата нагласа, че нищо не може да се направи за мен са не по- малко страшни от самите деяния. В тази връзка освен активни следва да сме и обективни, като положим достатъчна грижа при събирането на доказателства относно реалните случки и да ги представяме където е необходимо.
Не по- малко лошо от агресията е мълчанието и непредприемане на мерки срещу същата или пък предприемане на неадекватни мерки. Такава, напр., за мен е физическата саморазправа на недоволен родител с чужди деца. Той винаги се оказва родител на детето- ангел, което само мълчи и страда  .
Мисля, че тези проблеми следва да се дискутират по- широко в градината, в класа, сред децата, които идват на гости в къщи. /За собствените ни деца се подразбира/

подкрепям 100%

Това е начинът, наистина. Но моето убеждение е, че всичко, което опира до средностатистическия българин и институциите, е обречено на неуспех. Може би, най-ефикасният начин е да се ангажират медиите. Но да се ангажират дългосрочно, а не инцидентно, колкото да направят новина. Не зная как да стане това, в този форум пишат майки - журналистки. Може би, те ще дадат някакво конкретно предложение как да стане това. Защото виждам, че всеки такъв случай е "всяко чудо за 3 дни". Гръмка новина, както беше за случаите в Перник, или в Пловдив, или в Разград.... И после какво... нищо!

Мисля си по аналогия за закона за животните и безстопанствените кучета, по-точно... Какво от това, че има толкова хора нахапани, случаи на тения, дискусии по медиите, теми по форумите... Депутатите пак си приеха закона така, че общините да продължават да усвояват пари за бездомни животни, тия бездомни животни да продължават да са заплаха за хората, а самите животни да имат труден живот на улицата. Пример затова как да се реши този въпрос гледам почти всяка вечер в "Зоополицаите от Хюстън" по Animal Planet, но кой се интересува от нещо друго освен от "ПАРАТА".

Та и с агресията е така. Много важно, че този или онзи е пострадал. Медиите си вадят хляба от новината, а на институциите им е все тая. Те все ще са добре, в България винаги ще има достатъчно хора, на които  да се плати, за да ги изберат и следващия мандат.

Отговорността е на семейството, училището и обществото и за съжаление тъй като няма синхрон между трите, следствията са потресаващи. Нямам думи!!!

единственият начин zасега който съм открила е да ходи на места в които децата не са от агресивните. Ако нещо се случи в някой клуб, не ходим там повече, ако на площдката има лошо дете просто отиваме на друга площадка , као го видим, яслата толкова я иzбирахме, докато намерихме една в която са 2 до 3 деца на 1 въzпитателка и все са свестни. До сега никакъв проблем нямаме. Детската също така я иzбирахме иzмежду 20 въzможности , едвам иzбрахме таzи... zа уъщето ще видим, но сме се преместили в доста доър квартал и мисля, чЕ не е ежедневие да има агресии в уЩето. ще видим, ще иzбираме и там ...
Другото е , че според мен децата ни трябва да имат хобита и интереси, да са zаети със спорт и кръжоци и със  zанимания , от които не им остава време да се сблъскват с дружинките по улицата

Това е едно от възможните решения. Но знаем, че тотална изолация от агресията няма никъде. Напр. когато детето тръгне на училище то ще се среща с всякакви деца- и в класа си, и по- големи от него, в междучасията е изключено да бъдат защитени от нас, родителите.
Освен това не е здравословно и запълване времето на детето изцяло със занимания и изключване на свободните контакти с други деца- имам предвид именно играта на улицата, в градинката, пред блока, когато на определена възраст не е желателно родителят да придружава детето си.
Тези две хипотези при нас на практика са ъздавали проблеми, но не мога, а и не мисля че е редно, да изолирам изцяло децата си от естествената среда.
Знам, че проблемът е голям и че няма тотално решение, писах го вече. Просто се лутам в избора на максимално добър изход.

аz не смятам, че градинката пред блока е естествена среда zа моето дете, сори. И смятам, чЕ общуване с връстничета и беz родителски надzор при една требнировка футбол, волейбол, плуване ... е доста по zдравословна от това да се учи да пуши и псува навън и да се лута по ръждивите пейки и уличния прахоляк 

Да ви кажа честно , аз съм потресена в какво са се превърнали хората   Толкова злоба и простотия , колкото ни заобикаля в последно време , не съм и предполагала , че може да съществува ...
Няма начин да не се отрази и върху децата - те растат в тази среда , а някой определено биват насърчавани от родителите си да бъдат агресори и простаци  
Не знам как ще предпазя детето си   освен с подходящото възпитание ... смятам да го запиша в максимално добро частно училище и да огранича доколкото е възможно достъпа му до улицата и до такива среди ...

А какво можем да очакваме? Само като си пуснем новините и гърмят фойерверки от скандали. Децата са много умни и приспособими и веднага усещат накъде духа вятъра и се възползват от липсата на нормални правила и най-вече от неспазването на съществуващите остатъци от правила. Те не гледат само какво става в семейството, а и какво става извън дома - на улицата, в училище, по телевизията и то най вече какво правят възрастните. Защо да пресичат на зелено, като виждат, че възрастните пресичат на червено? Е, и за останалите неща е същото.

Моят син, по природа не е агресивно дете - никога не напада други деца с бой. Често ми се налага да му обяснявам как да се предпазва, защото е много доверчив и винаги приятелски настроен. А не винаги детето срещу него е такова Не знам обаче трябва ли да му давам съвети да отвръща на удара, или трябва да го науча да бъде дипломатичен и въобще да не се стига до такива моменти? Ами ако има някой дебил срещу себе си, който не разбира от дума? Детето ще бъде набито, обидено и със сринато самочувствие, и  не се знае как ще реагира на следващата провокация... За мен например градинката пред блока е невероятно изпитание... Всички майки се събират на едни пейки да чоплят семки, пият кафета и слушат чалга, а децата им се търкалят по земята, пищят, бият се... Тези жени са със самочувствие, че възпитават децата си на самостоятелност - не им обръщат никакво внимание и се гордеят с това. Не казвам, че трябва да сме майки-орлици, но безразличието е по лошо дори и от най-негативното отношение - ощ повече че говоря за 4-5 годишни деца. То всичко започва от там - от ранното детство. Спряхме да ходим при тях със сина ми, с което станахме повод на одумки, шушукания и приказки от сорта на "тия за какви се мислят, маме - повече няма да играеш с тоя - за голяма работа се мислят нещо..." И ето - едва на 4г. и половина - сина ми е аутсайдер в това мини-общество, по моя вина. Но детето трябва да се научи да познава себе си и да може да прецени къде е мястото му в обществото. Защото от грешки точно при тези изводи, от натрапени неволно от нас - родителите - среди, или пък комплекси заради които децата ни се стараят да бъдат каквито не са, се получава едно объркано и често агресивно младо поколение... Не знам какъв съвет мога да ви дам... Мога само да кажа - Опознайте децата си! Това че са наша кръв - не означава че носят нашия характер и че ги познаваме. Поставяйте се по-често на тяхно място и си спомняйте детството си!

А защо си мислиш, че в частните ще е по-различно? Те да не са на друга планета или родителите и децата да са от друга планета? Там си мерят други работи като станат конфликти между децата.

Би ми било интересно да чуя мнение на родители с деца- ученици. Те практически са по- подготвени и осъзнават реално факта, че е невъзможно да се затвори детето в изкуствения свят на непрестанния контрол от страна на родители, учители и въобще- на възрастни.
Случаят, даден за пример, беше именно с ученик. Определено и аз не застъпвам тезата, че има училища с възпитани деца и такива- с агресивни. В класа на сина ми има 80- кг. трактор, в частната школа по език- също имат агресивно дете.
Детските площадки, дворът, улицата също не са нещо, което трябва на всяка цена да се избягва. Ако детето не срещне своевременно влиянието на факторите там по- късно за него ще е и по- трудно да намери решение на създаваните в тази напълно естествена среда конфликти, докато връстниците му вече имат опит и рутина при тяхното решаване. Отделянето на детето в изкуствена затворена среда не е решение на проблема. Поне не и за мен. Детето не може и не е нормално да бъде изкуствено затворено- в къши, на училище, извънучилищни мероприятия под егидата на поредния възрастен. Така ще го предпазим докато е малко, но то никога няма да остане в затворените среди завинаги.

Понеже преди да запишем първи клас и на мен ми се въртяха подобни съждения, записах сина си в малко училище, в клас са по 15 деца с идеята, че така има възможност да се обръща внимание на всяко едно. Обикновено са по две паралелки на клас, т.е. по-малко на брой големи ученици. Ходи на плуване и на английски, през уикенда на ски или шах. Т.е. не е като да не спортува. Училището се намира в "Иван Вазов" - демек "квалитетен" квартал  . Но всъщност нито едно от изброените не е гаранция, че няма да попадне на група агресивни деца. Или на такова, възпитано да решава конфликтите с бой и насилие. Частното училище също не е разрешение. Не и като започне да ходи и се прибира сам. А и, както и други писаха, злостта и простотията така широко са се разпростряли в обществото ни, че май няма места, където да не виреят 

И тогава отново се питам: как и накъде?

Понеже не може все да бягаме, се стараем да намалим рисковете. Но гаранции няма. А какво ще кажете за австралиецът, който уби съвсем младо момче? Престъпността е навсякъде, властва, защото, всъщност, никой не се и бори с нея. Разни чучела от МВР обясняват колко се били преборили, какво били направили... дрън-дрън глупости. Вместо това видяхме с какво се занимават, цяла България ги видя какви престъпници са след случая Куйович.

Според мен трагедията на държавата и обществото ни е в липса на държава. Затова ерозираха ценностите, затова се разруши ценностната система, а оттам дойде и властта на насилието. В България властва безвластието, всеки ден в новините слушаме и гледаме за това. Няма наказания за престъпления, това, което в "белите страни" е низвергнато, в България го лансират като супер модерно, "мноу яко"... и така нататък.

Скоро си говорихме с майки на съученици на детето и едната майка каза : "Имам чувството, че се стараят по всякакъв начин по-бързо да затрият народа.". Ох, и аз имам подобни чувства. Като, че ли нарочно е това изпростяване, този огромен натиск от медии, от политици да се налага един пошъл, лишен от здрав разум обществен модел, който все по-често се нарича чалга-култура.

Така, че и аз се питам как и накъде и никакъв отговор не мога да намеря за себе си. Ако вие сте намерили "спасително островче" в блатото на простотията, споделете.

Няма такива островчета. Може би нещо близо до това са извънкласните занимания на децата. Там поне са се събрали, обединени от общ интерес към нещо, ходят с удоволствие и са доволни. На днешното училище гледам като на административно задължените, също като плащането на данъци и осигуровки. А в останалото време компенсирам негативити и се опитвам да им създам възможности да са в среда, която е благодатна и относително по-сигурна физически и духовно.

рак-щрак , раzкарваш се просто, освен бягството друго спасение не виждам, никого не можеш да превъzпиташ. 
Milenita каzваш не е решение , но все пак си го направила, нали?

Защото имам наблюдение от определени частни училища и повярвай ми , по - различно е и то много .
Също така в квартала ни има две училища / държавни / , просто не е истина какво се случва по двора и около училището 

Във връзка с така дадения цитат от последния гост съм разказвала и друг път тази случка: На позната детето й беше около две годишно, и тя "изповядваше" същите възгледи- "Карам го да се бие, за да не го бият.", на което тихо и кротко просто споделих, че "Всеки бати си има бати", ако днес се бие и е по- силно, развива този начин на общуване и ще продължава да го прави, като рано или късно ще си намери собственият си "бати". След един месец детето, за жалост, беше със счупена ръка- последица от пореден бой със съперник.
Темата, обаче е не точно за това как възпитаваме децата си, а как да ги предпазим от чуждите възпитани по съответния начин деца. Първото зависи често от нас до голяма степен, но второто, уви- далеч не зависи само от нас и собствените ни виждания по въпроса.

И на мен ми направи впечатление мнението на boto. Няма начин да научиш детето да се защитава с бой. Просто децата, които се бият редовно, трупат практика, стават добри в боя, а тези които го ползват само за защита, я нямат тази практика и съответно винаги губят 
Лично аз уча детето да разпознава агресора, да го избягва и да не го дразни. А ако имат взимане даване, да усети, кога да се отдръпне, преди да му нанесат удара. Казала съм, че не губи нищо от това, че не контактува с агресивни деца, което за мен е признак на ниска култура  Не е важно да има много деца, с които да играе, а важното е, децата с които играе, да са свестни! Проблем е, ако агресивното дете започне да преследва моето дете и да го дразни редовно. Тогава стигам до разговор с учителя, с молба да държи под око двете деца, да поговори с тях, а ако се налага и с родителите. Веднъж ми се наложи сама да разговарям с родител на такова дете. Бях доста директна, притесних се да не насъскат сина си срещу моя, по този повод. За късмет разговорът подейства и другото момче вече само заобикаля моето, дори и здравей не си казват
Скоро едно от палавите деца беше ритнало с крак кал върху чантата на моя. Много се ядосах, защото я бяхме купили точно преди седмица и вече трябваше да се пере! Казах на сина, че отивам при учителя с чантата, да я даде на хубостника за пране. Синът обаче каза, НЕ, сам щял да я изпере. Обясни че другото момче е побойник и без това им били обтегнати отношенията, нямало смисъл да се обтягат още повече  Още не съм сигурна дали постъпих правилно, като се съгласих с неговия вариант.

другият вариант е детето да се научи (или ние да му дадем насоки) как да си създава приятели и съюзници. Дипломация му е майката. И при маймуните е така - съюзниците имат значение. При положение, че детето не е само, то и побойникът на класа ще се замисли дали да напада по простата причина, че групата ще го изолира. Между другото често се получава така.

Грешката е в родителите - мятат го на годинка в ясла, после на детска или някоя баба и чужди хора възпитават детето, но все пак трябва да се работи така, че не виждам решение.

Проблема с агресията е наистина огромен. Лошото е, че в повечето случаи тя е непредизвикана. Тези дни се разхождах в коридорите на училището на дъщеря ми, нон стоп някой някъде налагаше или най- малкото се блъскаха! Слава богу, не сме имали големи проблеми от такъв тип, с изключение на едно порязване на дланта от момче от класа. Баща и побесня и хукна да се разправя с хулигана, а след това си говори с родителите му. Тормоза спря, но не за дълго. До 4-ти клас не смееха да я закачат, защото тя тренира и е доста силна и темпераментна и им отвръщаше, казваха и "желязната". Сега все още е по-силна от повечето момчета, но е много плашлива, особенно след няколкото случая разказани по новините. Наистина не знам как да я посъветвам да се защити. Освен да тича бързо и търси закрила при учителите. 

  - Как да повлияем върху насилието в училищата?
  - Трябва да се сложат граници и децата добре да научат кое е допустимо и кое не.


http://e-vestnik.bg/3171
Тази статия друга майка, по друга тема я е пуснала, но може и тук да е полезна.

Известно ли ви е при нарушаване на дисциплината в училището, побой, грубо и неуважително отношение към учител, какви са мерките? Има ли нещо, което да респектира и стопира децата?

Точно на този въпрос и на мен ми се иска да се обърне внимание- какво реално би могло да се направи, особено в училище. Не мисля, че това какво правят там децата в междучасията и преди и след часовете е нещо, което не касае тази институция. Напротив, касае я. Цитат от тази доста полезна и добре написана статия: "Дали (както в момента се прави) полицаи ще влизат в училищата да обясняват рисковете и последиците от насилието, или неправителствени организации ще обясняват какво се случва, когато те карат да се целуваш, да се прегръщаш или да симулираш полов акт на невръстна възраст (какво означава това за теб и как ще повлияе на живота ти), но трябва да се взимат превантивни мерки."- т.е. определено смятам, че в училищата следва да се провеждат постоянни кампании в тази насока и охраната да работи истински, да се предприемат своевременни мерки и да се осъществява намеса при наличие на неприемливи отношения между децата.

Вчера слушахте ли, че искат да въвеждат религия задължително от първи клас? И проблемът бил само, че нямало още учебници. Сигурно ще го смятат за начин да се ограничи агресията 

Джуди, понеже каза, че ти се иска мнение на родители, чиито деца са в училище ще ти напиша за една случка в класа на сина ми от съвсем скоро. Даже бях писала по темата в "първокласници". Та историята е тривиална - синът ми на няколко пъти се оплаква от едно детенце, което го удряло и бутало. Аз винаги съм се старала да го насърчавам да говори с децата и да не се саморазправя (виж баща му не е на това мнение),  така или иначе той не е агресивен и дори да го стимулираме да се бие той не би го направил - такъв му е темперамента. След тези оплаквания аз не съм правила разследване, но класната информира родителите, че има проблем с въпросното детенце и нещата се оказа, че има и други удряни. Тогава реших да поговоря с моя син и той сподели, че всъщност повечето от битите деца системно обиждат "агресора".
Моето решение беше да поговоря с детенцето и със сина си едновременно и да ги помоля да забравят разправиите и да не се обиждат или нараняват - това до момента действа, вече няколко месеца. После позвъних на майката на детенцето да я информирам, че съм разговаряла с него и да и се извиня, че е било без нейно разрешение. Жената беше много притеснена и според мен не е от типа родители, които стимулират децата си към такова поведение.
Като родители трябва да отчитаме стресът на който са подложени децата в училище и да приемаме агресивното поведение като защитна реакция понякога.
В конкретния случай, моето мнение е че в училище не желаят да се ангажират с подобни проблеми, а понякога родителите твърде късно научават за тях.
Най-лошото на бг-образованието е липсата на обратна връзка с родителя. Ще ти дам пример - преди време детето се разболя и аз докато търчах по лекари забравих да предупредя, че няма да ходи на училище. Те си влизат сами в училището и никой не следи дали след като са влезли няма да им щукне да си тръгнат. Та до обяд никой от училището не реагира, че едно дете не е там. Вярно сега сигурно ще ми скочат много мами, че аз съм била длъжна да предупредя - да така е, но ето случи се и забравих, а те са видели че детето го няма и на никой не му е хрумнало да ме предупреди.
Много дълго и объркано е като цялата ситуация с образованието, възпитанието и милионите гледни точки 

Има и друг ГОЛЯМ проблем - една учителка много добре го формулира в "Сеизмограф" преди две седмица, ама не знам дали успешно ще го пресъздам: учителите вече не разполагат с никакви регламентирани механизми за овладяване на лошото поведение. Не могат да наказват, не могат да изгонят този, който се държи арогантно. Могат само да напишат забележка в дневника, та да се сезира класния, та той да отправи официална забележка на ученика. Абе, пълен алабализъм. Като добавим многото родители с мнение "моето винаги е право и невинно" + тези, дето се саморазправят с децата+мутрите, които ходят да бият даскалите, че писали двойка на тъпоумните им наследници (не преувеличавам, случките са действителни) и повечето учители, особено в горните класове, са буквално унижавани от децата и от професионалната им реалност. Еми, какво да очакваме от тези хора. Каква гражданска позиция или професионална отговорност?

Не вярвам някой от наборите около 30-те да отрече, че и в нашите ученически години е имало детско насилие (децата са си едни и същи), но не в такива размери и с такива прояви. А за отношението към учителите да не говорим. Бяхме по 36 лапета в клас и когато даскалът си бе на място, не смеехме да гъкнем. И не, че ни бе страх, просто му имахме уважението. Ама и вкъщи, вярвам, повечето от нас не са чували при поредния полицейски екшън по ТВ "Иииии, браво как го ритна по топките!" и други подобни...

В събота отивам да взимам дребния от ски-училище и един запъртък на не повече от 6год. слиза от автобуса, оглежда се и някак си естествено издига глас: "Да му е...а майката, наш'те пак ги няма!" и аз 

Офффф, отплеснах се, съжалявам. Ама, акълът ми не го побира как да се справим 

Преди една година е имало подобна тема, започваща почти аналогично.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=174030.0


Това би било повече от наивно. Има една приказка "Господ помага, но в кошара не вкарва."
Докато няма ясни правила за реда и дисциплината в училищата и всички религии и философии да изучат ефекта ще е нулев.

само пример:
повече от година 14г момче системно тормози дъщеря ми(9г),когато излезе да играе пред блока,накрая ми кипна да повтарям  на майка му:направете нещо,те нямат общи интереси,ако има проблем нека се оплаче на мен,не да я бие!,и отидох и се оплаках в полицията,и опа,изненада,предавам думите на инспекторката от детска педагогическа стая:
Съставих протокол на родителите на момчето,ако продължи да я тормози ще си понесе наказанието,но ето и един за вас-задължавате се с подписа си дъщеря Ви да не го дразни,когато той е наблизо тя нека си стои у вас,все пак не може една пикла да му отговаря и той да не реагира.
Е сега кажете ми аз ли съм лудата-значи моето дете е тормозено,но то трябва да си стои у дома(то да е наказаното),за да се държи адекватно един хулиган?По тая логика да вземем ние да влезем в затвора,а да пуснем разбойниците навън ?
Е как сега да и обясня,че има справедливост?Че не трябва да се бие,нищо,че редовно е посинена от някой възпитаник на родител като на тази госпожа?

Мисля, че и аз точно "Сеизмограф" съм слушала, докато готвех, преди време, тъй като същите мотиви бяха изтъкнати от учител и ги приех действително като нещо реално- липса на права и начини на реагиране срещу недопустимо поведение на децата.
Това е другата възможност- да се въведат правила, дори не съм против и да се стига до узключване или поне преместване на ученици при много тежки провиненя. Считам, че и голямото количество допустими неизвинени отсъствия е нещо, което не бих определила като положително.
Не мисля, че изкуственото закрепване на отявлени терористи /защото някои мога да нарека с чиста съвест такива/ в клас и в училище за "едната бройка" ползва някого- такива субукти нито ще научат нещо /ако посещават училище се занимават с всичко друго, само не и с учене/, нито ще са полезни по някакъв начин за себе си, най- много да увредят нечие здраве, не дай си Боже да отнемат чужд живот /защото и това го има/.

Рogar, на твое място определено бих събрала някой друг свидетел /не е трудно/ и бих подала жалба срещу този "служител на реда".

погар, аz не мога да кажа така от дистанция кой крив и кой прав, но в един конфликт винаги има 2 ма участници ... Как да ти кажа, не можеш да наречеш чуждото момче хулиган, zащотто не се поняся с твоята дъщеря и да ходиш да го топиш в полицията, ако не е наистина хулиган, няма проблеми с други деца ... Как да ти кажа, ако майка му пиш? във форума не zнам как би описала историята тя 

Да, бе! Когато един бие друг, да знаеш, че битият сам си е виновен. По твоите думи избиза, че битият взема активно, доброворно участие в боя.
Защо пишеш глупости?

Какъвто и да е конфликтът , недопустимо е изказване от рода на: "...когато той е наблизо тя нека си стои у вас,все пак не може една пикла да му отговаря и той да не реагира.", особено от страна на служител от този род.
Това е профанско, мачистко и тъпо, от всякаква гледна точка.

по въпроса с религията съм много скептична.
1.ако в семейството са атеисти как детето ще гледа на религията?
2.в класа ни има християнчета ,мюсюлманчета и япончета/евентуално будисти!?!/-коя религия ще се изучава?
3.на християнски ценности трябва да ги научим вкъщи и дори да се изучава в училище ако примерът вкъщи не е добър нищо няма да се получи.
аз не съм вярваща/в моето семейство даже баба ми беше атеист/,но като се замисля излиза, че съм научена да спазвам божиите закони-просто не ги наричахме така.
до такава степен ми е втълпявано да не лъжеш,крадеш, и т.н., че в днешните условия даже ми пречи
синът ми попива нашите виждания за живота/за добро или зло/, но това ще е така независимо от това дали ще изучава религия или не.
отделно от това Българската православна църква съвсем е занемарила контактите с паството, за разлика от католическата.
погледнете само нашите попове и католическите свещенници-нашите са като бродяги/нечистоплътни,брадясали,направо страшни!/, а по онези всичко трепти.
смятам, че моето поколение много трудно може да възпита вярващи-може би трябва да мине време...
а иначе, ако си вярващ се живее по-лесно-винаги намираш упование и надежда,което за един атеист е трудно в наши дни...

виж темите по въпроса

Тази сутрин по БНТ чух един като обясняваше, че щяло да е РЕЛИГИОЗНАНИЕ или нещо сурогатно.

а ти от къде zнаеш така допбре каква е случката? В смисъл някаква непоzната пише , че 2 деца се карат ... нейното не е виновно, другото е престъпник, ОК, а ако ти си майката на другото?

И според теб какво е станало между едно голямо момче и малко момиче? Сигурно момичето е отишло да го рита по кокалчетата и си е изпросило заплахите?

Веднага ти отговарям, така, както нашите ми казваха навремето: "Ти си по- голяма, ти си виновна!"
Има много резон в това. Дори и малката да е дразнила баткото (в което се съмнявам, те се страхуват от големите), неговата реакция е неуместна и незряла. Никакво решение на проблема не е, тя да си стои в къщи, когато той е навън, даже си е дискриминация.

Точно там е момента, че дори едното дете да се заяжда с другото, физическата разправа е неуместна като реакция. Каквато и да е провокацията, този който вдига ръка е виновен.

Ето защо смятам, че трябва да се наблегне на техники за разрешаване на конфликти в образованието на децата и че родителите масово не могат да предложат такива, просто защото голяма част от тях самите са агресивни и смятат физическата саморазправа за валидно действие в един спор.

аz не раzбрах да става въпрос zа фиzическа самораzправа . Прави сте, не каzвам, чЕ той е постъпил правилно, но не е престъпник, при това случката не е една, явно непрестанно се случва, което покаzва, че или той непрестанно я търси (което много ме съмнява) или тя ходи да се бута между шамарите (сори zа иzраzа) но си спомням , че и пред нашия блок все се бутахме при по големите и беше голяма лиготия и драzнения ...

хубаво, а ако zнаеш що zа хора (по твоя преценка) се навъртат пред блока , няма ли да намериш други zанимания на детето си и все там ли щр го пращаш, белким в блока по чудо хората станат по интелигентни.

  Чета темата и не се учудвам. Пиша за това отдавна и в едно съм сигурна-на този етап има само едно решение(коплексно)- видеонаблюдение на всички прилежащи към училището площи(нашите училища са сравнително малки, не са америански колежи, и това е напълно възможно), назначаване на социални работници и психолози, чиято отговорност да са точно междучасията и извънкласните отношения между децата, увеличаване на правата на учителите и по-строги наказания за учениците, включително и на родителите им. Нещата са докарани дотам, че само строги мерки могат да започнат да обръщат процеса...Сега в училищата е абсолютен... ''зверилник" (извинете грубата дума, но сценките, които се разиграват в междучасията, могат да втрещят и най-големия непукист!)

Точно в тази насока разсъждавам от доста време, Кrisal - поставяне като задължение на съответните институции за упражняване на контрол и предоставяне на право за предприемане на изрично предвидени мерки. Не може да се остави на съответните родители да се саморазправят едни с други или, още по- малко, с чуждите деца.
Затова и хич и не смятам, че съм крайна, когато предлагам преместване и изключване от училище на сериозно провинилите се деца.

Но допускаш една майка да нарича чуждото дете престъпник и хулиган, беz дори да си сигурна какво е станало, просто zащото тя не харесва отношението му към дъщеря си. Поzнаваш ли дъщеря и ? А вzаимоотношенията между двете семейства? А момчето? а майка му? ...
Та така лесни не са нещата според мен.

Кой е казал, че го допускам? Писах по отношение недопустимото поведение на полицая. Случката, на която не съм била свидетел, не съм обсъждала. Избягвам да го правя.
Тук сме различни участници и ако за едни е нормално да се обсъждат по принцип ситуации и да се дават оценки на същите, за други не е така. Обсъждам и оценявам конкретно изказване, което определено не е наред.

може човека да се е zапоzнал със случая, отношенията и проблемите и да zнае какво каzва 

Първо- в случая ми приписваш нещо, което нито съм писала, нито съм мислила.
Второ- с каквото и да се е запознал "човекът" същият не може да обижда чуждите деца и да им забранява свободният достъп за игра, защото не всеки  е съгласен да си отглежда децата под капаците в къщи.
Това, което "казва" е недопустимо. Ако трябва да се върна на темата- именно подобно поведение на официалните власти не бива да се допуска- неглижиране, незаинтересованост, грубост и агресивност, точно от тяхна страна- това е меко казано непрофесионално.

Не е задължително физическо насилие да се приложи. Моят никога не напада физически, но на думи е много добър! Така изкарва от равновесие детето отсреща и си отнася пердаха.
Това че децата нападат без причина, според мен, също не е вярно или ако е вярно, е много рядко срещано! Друг е въпросът, че ние като родители виждаме децата си по-често в ролята на жертви, от колкото причинители на конфликта и не можем да преценим реално ситуацията. Обикновено винаги има повод и е хубаво да се погледнат под лупа и двамата участници в сдърпването. Поне това съм забелязала от личен опит, а гледам че и педагозите тук така реагират. Разговарят и с двете деца и със свидетели на произшествието и въпреки това, пак им е много трудно да вземат решение.
И аз така си мислех, че моят е невинна жертва на тормоз   Пред нас децата се държат перфектно, но изпуснат ли ни от поглед ...  
И да, физическата саморазправа не трябва да се допуска, но и дразненето с думи също е тормоз, психически и той трябва да се спре! Защото ако те набият, ще се види синината, но ако детето ти получи тикове, сънува кошмари и се напикава нощем е много по-трудно да се разбере кой, какви и кога му ги е наговорил!
А, стига големи малки! Защо големите да страдат, поради факта че са се родили по-рано! Моите деца са с 8 години разлика, елате да видите девойката, как умело дразни брат си, а става дума за дете, което няма 3 годинки! Не че и той не го прави спрямо нея    

ОК. ОК. zначи според мен той не и zабранява достъп, а и каzва, че не трябва да се zакачА с децата пред блока, които не искат да се zакаАчт с нея и ако няма намерение да се погоди с другите пред тоzи блок , да си намери друго място zа игра ...  

Хубаво де, само да не го казва по този начин. С този свой пример за подражание става, за мен, емблема за начина на работа, срещу който следва да се предприемат мерки. А блокът е на всички, на никого не може да се забранява да ходи, да играе, да седи или стои пред него.
Вярно е, има деца които просто търсят конфликти, ако ще да не се бият, с думите и поведението си са нетърпими. Но не може срещу тях /особено ако става въпрос за малко 7- годишно дете/ да се подхожда с физическа разправа или обиди. С такива деца, напр., останалите просто не играят. И аз съм била дете, и аз съм имала такива деца в нашия блок, не съм ги била, просто не им обръщах внимание.

не може, но ти не zнаеш как и какво е станало и кой е подходил с обиди и дали е имало фиz. раzправа и дали служителят е иzполzвал тоzи речник ... просто първата реакция е да се скочи срещу обвинения, по големия, чуждото дете, служителя на реда ... и иzобщо всеки друг виновен, но не и "хайде наште " 

  Оф, много ви моля да не се карате излишно. Не може ли да не се отклоняваме от темата-тя наистина е много важна...
 Съгласна съм с всичко, което казваш.  
  Сега няма нито задължение за контрол нито пък се упражнява такъв "на добра воля",примерно... Мога да разказвам до утре на какво съм се нагледала в двора на училището на сина ми, докато чакам да го прибера-нещо, което и вие можете...И как това се случва абсолютно безконтролно (нужно ли е да казвам, че нашите, на чакащите родители, забележки, просто изобщо не биват чувани, но пък то е и нормално-не е наша работа и не би трябвало да бъде).
 Съгласна съм и с Радостина, че не е въпросът само за физическия тормоз. Затова казвам, че има страхотна нужда от психолози и социални работници, точно толкова, колкото и от видеонаблюдение. Това биха могли да са хора (както е на Запад, особено силно развито е в Скандинавските страни), които са много близо до децата, държат се и се ''смесват'' с тях като техни приятели, като помощници или нещо подобно-не просто като някакви "цербери", които "душат" насам-натам, кой какво прави или не прави в междучасието, какво говори или как се държи( т.е. не само)...Нещо такова...Говоря за комплексни мерки, включващи отговорност и на родителите на децата. Говоря за кампании, за повече права на учителите, за по-строги наказания, за повече отговорност...няма начин, иначе нещата ще стават все по-зле.

криса , каковто и да се направи навън, ако семесйтовото е zле, то и детето не можеш да го оправиш. А и както се вижда никой родител няма да е склонен да погледне и от двете страни, ако само ще скачат и ще се обвиняват вzаимно и все другия ще ни е виновен ... смисъл няма. Първо според мен се zапочва от семейството, въzрастните , но тях не мож промени , та ще чакаме  естествената смяна на поколенията и нравите май.

jabata_dil

Не е съвсем така. Ако примерно в дадено училище има изисквания, с които родителя не е съгласен, то той може да не записва детето си там. Ако обаче го е сторил той е длъжен да се съобразява с тях.
Без значение какво си мисли родителя за даден учител, детето му е длъжно да уважава този учител и да не създава проблеми. Ако все пак го направи си поняся последствията.
Мисля, че трябва да има ясна позиция  родители - училище и абсолютна безкомпромистност. Всяка една колизия между двете рефлектира върху децата и те много бързо реагират /за жалост по често грешно/.

За съжаление и аз се убедих в същото.
Бях свидетел, когато един родител оправдаваше видимо агресивното поведение на детето си с това, че видите ли то има право да се държи и постъпва така, защото еди кой си го дразнел с това, че му говори, или че просто трябвало да "защити мъжкото си достойнство". И този родител, не е нито "чалгаджия", нито е прост човек. Ако го попитате, сигурно и той би осъдил остро агресивното поведение на децата по принцип, но в частност е твърдо убеден в правотата на детето си. Много родители разсъждават по този начин.
То и сега има изисквания (поне в нашето училище е така). На родителската среща ни запознаха с тях и трябваше да се подпишем, че сме уведомени. На децата също са ги чели и разяснявали. Но... какво от това? Като ги гледам, не виждам много да са се впечатлили - и деца и родители.

Изисквания и да има ако липсват последици за неизпълнението им все едно, че ги няма. Или дори и да са предвидени последици за нарушителите на реда, ако не се прилагат на практика- всичко е излишно.

Именно. На думи и хартия всичко е ОК, но като дойде момента това да се приложи и на практика - започват проблемите.

сигурно, защотот наказват децата, а на някои родители изобщо не им пука, на децата п-к още по малко ... но ако наказват родителите материално и дисциплинарно 

Че то и на това може да му се намери изхода- изключен ученик = непосещаващ училище ученик = глоба- всички деца са задължени да ходят на училище до 16 годишна възраст /щото от 16 години нагоре могат да работят накои видове труд/.
Стига да има желание в тази насока.

  Разбира се, че семейството е много важно-това не го оспорва никой. Но да чакам да се сменят поколенията...ами не мога да чакам! Няма смисъл! Какво да се смени? Чии деца ще са по-различни? Утрешните? На същите тези(за съжаление мога да дам и примери) изродчета? И как по-точно се сменя манталитет или нрави? За колко време?А-а-а-а, не! jabata dil, това ми звучи , меко казано, несериозно.
 Има какво да се направи. Поне да се започне. Judy даде малко примери за изход. Има и начин да се наложи тези, чиято е отговорността, да си вършат работата , да прилагат правилата и да се контролира как става това. Защото наистина има написани правила, но няма никакъв контрол по спазването им и никой не носи реална отговорност за това. Мисля си да предложа на род. среща, която е скоро (за втория срок) промяна в правилника за вътрешен ред (вече направихме такава, например, и сега достъпът на външни лица в района на училището е строго контролиран). Ще пиша и на Инспектората(вече имам поддръжници) за това, ако трябва. Училището на сина ми е много желано, така че ако някой изхвърчи от там , поради трайното му нежелание да се съобразява с това, че не живее в гората, ако и родителите усетят някакво неудобство от всякакъв характер, ако трябва и финансов( и най-накрая се сетят, че имат дете, за което носят отговорност), ако съществува обратна връзка между педагогическите помощници (,чиято дейност трябва значително да се увеличи) и родителите и т.н....Ако дадено безобразие е записано и някои родители видят, че прехвалените им ангелчета действително газят лука...и пр....Айде пък тогава да видим дали няма да има някаква промяна. Или поне начало на такава...Аз съм за споделената отговорност-на родители, и училище-това също е много важно.
 Но също така смятам, че нещата трябва да се решат на най-високо ниво, а не както се опитвам аз, на дребно, само за нашето училище. Бих подкрепила всяка инициатива(хубаво би било родителски или учителски организации да се заемат с това),бих подкрепила всеки опит да започне да се търси решение на проблема на най-високо ниво, защото ако има еднакви правила за всички, ако те се огласят и най-накрая свикнем да държим да се спазват и да вдигаме врява, ако това е "само на хартия", тогава, може би, ще спим малко по-спокойно.

Онзи ден ,едно от близките приятелчета на сина ми ,му свали кичур коса,колкото монета от 1 лв.Детето е доста агресивно,рдителите му определено не могат да реагират и да намерят подхд.Обикновено го бият.

Според мен децата трябва да се насърчават да разговарят с учителите си, да споделят повече с тях, какво ги плаши, кой ги плаши, кой ги радва, как да реагират при побой или друг случай на насилие ...повече срботване между учители, деца, родители ще е от полза за всички

Наричам го хулиган,защото моето дете не е единственото тормозено дете от него,но може би аз съм единствената майка,която не е съгласна да затвори детето си между четири стени,за да не го тормозят,и както казах и по-горе: то не бе ден ,не бяха два-това продължи повече от година,не говорим за непонасяне,а за физическа саморазправа.И друго,кажете ми как едно 9г момиче(20кг) може да предизвика подобна реакция в 14г момче(65кг)?И ако монетата има две страни защо другата майка не се съгласи да заведем децата ни на психолог-заедно,нека специалист реши кой кого и защо,за да изгладим проблема?А и извинете по вашата логика-и мен ме дразнят много неща и хора,но не раздавам юмруци наляво и надясно?Нали уж сме хора,а не животни-нека по-силния да победи.Но вече сериозно се замислям да не започна и аз като майката на онова дете-щом те бият,бий и ти,щом нещо те дразни в другия-размажи го.

Това само показва, че в нашенската народопсихология битият си заслужава боя.

и пак извинете-служителката каза точно това:когато той е наблизо тя да не играе там(а къде-та тя е на входа в ,който живеем),но той я е ступвал и когато я пратя до магазина,а на въпроса ми:извинявай,но не е ли по-добре да дойдеш и да ми кажеш за проблема,а аз да я накажа,вместо да я набиеш?той ми отговори:
защо не,аз нямам 18г нищо не можеш да ми направиш,аз ще правя каквото ми харесва.
Не съм го натопила-заведох моето дете на психолог доста преди да се оплача официално,така ме посъветва психоложката,защото дъщеря ми започна да се напикава в резултат на всичко това.
И остави това-говорих със служител пак на детска педагогическа стая:кажете ми какво да правя,не искам да навредя на това дете-все пак са деца,не може ли просто да поговорите с него и родителите му,с мен и моето дете,нека не стигаме до крайности?
Той се съгласи,но докато разказвах ме прекъсна и каза-пишете,няма да стане просто с един разговор.
Или трябваше да чакам да стане злополука и тогава да му мислим?

Подкрепям всичко, написано от Krisal и Judy, но, както бяха писали други мами, и да успеем да провокираме вкаменелите бюрократи, от които зависи системата, да се размърдат, ще се сблъскаме със сериозен отпор от многочисления отбор на Агресивните Простаци, на които това,което целим, няма да им изнася. Не че това би отказало нас, но със сигурност ще е удобно извинение за тези, за които най-угодно е нищо да не се променя. Не робувам на примеренческа философия, но съм се убедила, че обществото ни е такова (инак щяхме ли да допуснем да деградираме толкова  ). Отношението на "човечето" от детска педагогическа стая е достатъчно показателен - пълна липса на професионализъм, познаване на децата, проблема и изобщо 
Оптимистична прогноза: успяваме да разшумим дотам, че да ни чуят медиите, да предизвикаме обществена дискусия и даже стигаме до Министерството и там ... ни устройват "седенки" и ни будалосват докат "разтурят седенката"  А в централизирана система като образованието не тръгне ли промяната от кухите глави най-горе, изобщо няма да се реализира. Ще съм випризнателна, ако ми покажете, че греша   

pogar виж, може би си 100% права, аz не те поzнавам, не мога да съдя. ЗА мен вариантА детето ми да играе пред блока, пък дори само ангелчета крилати да са там, не съществува, по таzи причина явно не се раzбираме. ЗА мен мястото на детето е на училище, на спорт или друго мероприятие и в къщи да си пише домашните. В свободните дни и вечЕри иzлиzането е посемейно или мероприятие групово с въzпитател. 

Това не е възможно. През ваканциите само в къщи ли стои? Никога ли няма да тръгне само навън?

не zнам, може би, като порастне, но не zабеляzвам тук моткащи се навън играещи сами беzприzорни деца. 8 годишното ни съседче , което е много мъничко по ниско от мен , кара само с майка си колело ... По площадките никога не съм видяла само дете.

За мен е не само невъзможно, но и нездравословно, но това е друга тема. Говоря като човек, който е бил свободен да играе навън с приятелите си години наред и който не би отнел това от децата си. Говоря като майка не на бебе или малко дете, а на ученик, който има правото да е самостоятелен. Утре ще е късно. Вързан за полата на мама не е необходимо да го правя. Просто желанието ми е да направя средата по- безопасна, затова се включвам в тази дискусия.
pogar , в твоята ситуация какво направи- какво подписа и какво "се задължи"  да съблюдаваш? Даже и да си подписала нещо от рода, че се задължаваш детето ти да не излиза пред блока когато големият е навън- това е нищожно, все едно че не си го направила, не си задължена.

Това е желанието на всички нормални родители. Но написаното /в частност от Milenita/ също е факт.
Иска ми се по различна реалност, но не намирам решение. Това, че съм решила проблема за момента с моите деца не значи, че той е премахнат. Това ме мъчи.

Имаме Карнавал и zатопва съм пременена

Жуди, като не zнаеш какво пишеш, zащо непрестанно бърzаш с преценките и осъжданията и лепкаш етикети беz да се zаинтересуваш? Всички деца са zаети, всички а с приятели, няма такива, които да са zалепени zа полата на мама, но ... всички деца са длъжни да ходят на градина от 3 г. , всички градини имат иzлети в гората всяка седмица, имат и поне 1 седмично плуване (в нашия квартал имаме около 15 или 20 градини, всички ги обиколихме). Кварталите, селцата дори всяко има спортен клуб с специална секция zа дестки спорт, каквото ти душа иска, по площадките се събират доста майки с деца , като децата могат съвсем свободно да ритат топка (има zелени игрища където пожелаеш ), zоопарка прведлага zанимания с деца, като лятото като zелено училище и преz цялата година след училище, на децата се обяснява zа животните, учат се, клубове zа еzда, клубове zа спорт, кръжоци има колкото искаш. Общината zа всяка учебна ваканция предлага списък с лагери и zелени училища, басеина не е мутреските да си покажат жоланите , а zа деца ... пълно е с деца . Още не сме стиганли до там, но със сигурност има и още (след 2 седмици сме на един семинар на който ще ни обяснят обраzователната система)
... Имам в предвид, чЕ децата играят с връстници много , не са zалепени zа мама, но не са и по улиците.

Ако аz си пусна детето само по улиците и то направи нещо, на него нищо няма да му кажат, но ще се помъкне чичкото инспектор в кооперацията, по месторабота на родителиет и в училището да раzпитва що zа хора сме, ще се наложи да иzпишем куп доклади zащо сме си zанемарили детето и ... така ще ни zлепоставят, че 
иии в яслата гледам така го наблюдават, води се дневник, кога спал, кога ял, кога zаведен ,кога вzет ... наблюдават как говори, как се раzвива, ходил малко накриво ... проверили веднага, дали е новрмално zа въzрастта (има дюстабан) ...

Кой е длъжен да ходи на градина? Няма такова нещо. Само това оставаше, хайде, всички деца от 3-годишни в мелачката!
Каква топка, какво спокойно обикаляне по клубове? Ти на коя планета живееш?

работата е там, че на таzи друга планета градината не е мелачка