Публикувана: 3 май 2005, 19:25 ч.
Последно мнение: 17 авг. 2019, 15:43 ч.

Кои са самотните родители?

355 223
1 380
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени участниците във форума?
Какви са някои стратегии за справяне със самотното родителство и предизвикателствата, пред които са изправени?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Форумът се фокусира върху представянето на самотни майки, които споделят своите лични истории, предизвикателства и успехи в отглеждането на децата си. Темите включват раздяла с бивши партньори, бременност, подкрепа от семейството, нови връзки, финансови предизвикателства и решения за възпитанието на децата. Форумът обсъжда теми като самотното родителство, разводи, справяне с предизвикателствата на отглеждането на деца самостоятелно, финансови затруднения и истории за домашно насилие. Той също така предоставя подкрепа между участниците и насърчава търсенето на надежда и сила в подобни ситуации.
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени участниците във форума?
  
  Участниците се сблъскват с предизвикателства като раздяла с бивши партньори, самотно родителство, финансови затруднения, отношения с нови партньори, подкрепа от семейството и въпроси относно възпитанието на децата.
- Какви са някои стратегии за справяне със самотното родителство и предизвикателствата, пред които са изправени?
  
  Участниците споделят различни стратегии за справяне с предизвикателствата, като например подкрепа от семейството, изграждане на нови връзки, финансово планиране, самостоятелно възпитание на децата и търсене на подкрепа от онлайн общности като форуми. Някои стратегии за справяне със самотното родителство включват изграждане на мрежа за подкрепа от приятели и семейство, търсене на професионална помощ, участие в групи за подкрепа на самотни родители, установяване на ясни граници с бивши партньори и фокусиране върху себе си. В публикациите се споделят различни стратегии за справяне със самотното родителство, като например търсене на подкрепа от семейството и приятелите, финансово планиране, изграждане на мрежа за социална подкрепа, фокусиране върху благосъстоянието на децата и стремеж към създаване на по-добър живот за тях. Някои стратегии за справяне с предизвикателствата на самотното родителство включват търсене на подкрепа от близки, приятели и форуми, фокусиране върху собственото благополучие, финансово планиране и управление и изграждане на здрави отношения с децата.
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени самотните майки според публикациите във форума и обществото?
- Какви са основните стратегии, които самотните майки използват за справяне с предизвикателствата на самотното родителство?

# 240 8 фев. 2008, 11:45 ч.

Преди 3 месеца станах самотен родител на две слънца, дъщеря ми на 13 год. и синът ми на 8 год. Една вечер съвсем внезапно съпругът ми си отиде от този свят само на 39 год. Бяхме щастливи заедно и сега ми е много трудно. Но се опитвам да се крепя заради децата си , та те имат вече само мен. Моля, пишете как се справяте сами.Лек ден!

# 241 8 фев. 2008, 17:24 ч.

здравейте на всички мами.аз понеже съм от варна и искам да попитам нямали самотни мами от варна поне да си правим компания.ако има някоя да ми пише.ако иска де.ще ми разкажете ли как се справяте сами,някой помага ли ви,ходите ли на работа.чао за сега и лека вечер

# 242 15 фев. 2008, 09:41 ч.

Мнения: 1

Zdraveite,az vse oshte ne sum samoten roditel,no skoro shte stana i zatova reshih da se vklucha vuv foruma Vi!S muja mi sme zaedno ot 5god,a imame dete koeto na 2g.i 1mesec,jeneni sme.Rabotata e v tova,che az nemoga da jiveia poveche s nego zashtoto ne go izdurjam,toi ima ujasno vuzpitanie,i e sviknal niakoi postoianno da go obgrijva, a puk az nemoga poveche.vinata e moia zashtoto az taka go sviknah :(OT pochti mesec hodia na rabota,vecher opraviam malkia sladur,chistia,gotvia i serviram vecheri-a toi nishto,dori ne otseniava tova,koeto vursha.zatova suvsem skoro s moeto bebche si otivame pri mama,za da si jiveem spokoino.Tatkoto e isterik,az poemem svoite razhodi,drehite i lekarstvata na deteto,taka,che nevijdam zashto ni e toi! :lol:puk i sreshtnah chovek,koito me kara da se chuvstvam nepovtorimo,no toi si ima vruzka ot dosta vreme,no tam vremeto shte pokaje! Grinning

# 243 15 фев. 2008, 22:56 ч.

Мнения: 30

Здравейте!
Много се радвам, че има такъв форум. Преди една година внезапно почина моят съпруг-на 32 години. Останах сама с две прекрасни дечица-на 3 и 8 години. Цяла година бях на границата между живота и смъртта. Но оцелях(не знам как) в името на децата. Нямам си никого. Родителите ми починаха отдавна. Лека -полека останах и без приятели, защото никой не може да разбере болката ми, ако не я е преживял. Толкова много търсих да намеря хора като мен. Хора, които знаят какво е болка и самота. Хора, които ценят малките мигове на щастие, които им предлага жестокият живот. Радвам се, че ви намерих!

# 244 17 фев. 2008, 14:03 ч.

Мнения: 2

Здравейте на всички.
И аз се чувствам адски самотна. Напуснах бащата на сина ми и се преместих преди близо половин година. Той веднага започна да ни търси и дойде при нас. Но всичко си е пак същото никаква промяна въпреки, че твърди, че много ни обича.... държанието към сина ни е Cry

амииии незнам ревнува ли от него или какво , но нито се занимава с него, нито го изкарва.... нищо. Уж дойде при нас да живее а всичко си му е в стария апартамент и все има работа остава да спи там.... и едни такива. Като му кажа, че това нашето не е връзка... той казва, че си въобразявам и т.н и, че ме обичал много и не искал да се разделяме. Но аз се чувствам разделена и ми е много самотно.....

# 245 22 фев. 2008, 13:25 ч.

Мнения: 154

олеле, Whisper799, ами ти просто имаш още едно дете, и то доста глезено. определено на такова дете до сега да си му дръпнала пердах, колкото и да твърдят,че е непедагогичен... аз определено бих се изнесла още преди години. да се представя - на 32 години съм, почти, имам син на 1 година, вече, не съм информирала бащата, че има дете и не смятам да го правя. справям се сама с издръжката, а за отглеждането ми помагат родителите ми, защото от третия му месец ходя на работа. иначе си живеем само двамата, не сме при родителите ми.за сега се справям и с ипотеката, и с текущите сметки. да сме здрави, пък другото ще се нареди някак. о, детенцето ми е с левостранна хемиплегия, от тежкото раждане. но се борим с този проблем. успех на всички.

# 246 22 фев. 2008, 14:54 ч.

София
Мнения: 434

Здравейте. Установих, че не съм се представяла никога официално на всички, макар че в някои от темите на подфорума споделих историята си. На 34 съм, имам петгодишен син, с таткото не живеем заедно от март миналата година (официално от май - дотогава беше иди-ми-дойди-ми). Формалната причина за раздялата беше връзка с друга два пъти по-млада жена от мен, но истинската - тотална липса на смислена комуникация, общи цели, интереси и внимание един към друг, наслоявано от много стрес в работата, мои лични проблеми, негови "добри приятели" на чашка, пренебрежение от негова страна и т.н. Всичко това през последните две години преди раздялата ни ме умори много и решението ми не беше от най-трудните, които съм взимала. Още повече при наличие на друг трети човек. Съжалявам, че по-рано не намерих този форум, защото в него откривам много нови и истински неща за мен самата. Поздравявам всички за смелостта и куража и от каквото и да имате нужда, съм насреща.

# 247 22 фев. 2008, 22:50 ч.

Мнения: 446

Привет на всички мами,
бих искала и аз да се представя официално.Чета форума доста отдавна и съм съпричастна към вашите тревоги и страхове, поради факта че и аз имам същите.
От около 2 години официално съм разведена, живея при родителите ми, които много ми помагат и без тяхната подкрепа и кураж не бих се справила.Имам син на 6 години и половина и той е радостта в дома ни.
В моя случай нямаше друга жена.Бившият ми съпруг вместо мен решаваше, че не трябва да работя, че не трябва да шофирам и ред други според мен нормални неща.Единственото което трябваше да правя беше да го обгрижвам постоянно. И така ... сега работя, шофирам и се радвам на живота и на близките си хора...

# 248 23 фев. 2008, 08:28 ч.

Мнения: 30

здравейте!Много се радвам, че споделяте личните си преживявания.Много дълго време се чувствах ужасно като гледам около мен щастливи хора и трябва да подтискам болката си, защото другите не искат да я приемат. Не искат да ги депресирам. Трябва да си слагам маската на щастието, а отвътре съм толкова празна.Нуждаех се да говоря с истински хора, преживяли болка, като мен. Понякога съм мислила, че не мога да продължа. Но като чета постовете ви, наистина придобивам смелост да се боря. Благодаря ви!

# 249 24 фев. 2008, 19:07 ч.

Мнения: 9

Привет и от мен. Бебка е вече на 5 месеца, без татко сме откак тя направи месец, но стана ясно, че нещата ще се развият така около месец-два месеца преди да родя. Той нещо изперка, бебето го изненада ли, имаше травма от предишните си деца ли (никога не си го призна), или какво - пък и се появи и друга жена на хоризонта... Родих в чужбина и се върнах, когато бебка беше на два месеца. Беше доста самотно време. Сега сме си в къщи с помощ от моето семейство, близо до приятели и познати, които ако не друго поне говорят същия език. Не знам какво ни чака, притеснявам се, че щерка ми няма да вижда баща си често (ако изобщо), психолозите не се изказват ласкаво за такъв тип израстване... но явно не сме само ние, което ме успокоява донякъде... ще се радвам да се ползвам от чуждия опит и ще споделям своя.

# 250 27 фев. 2008, 10:31 ч.

Мнения: 182

Здравейте! Може би е време и аз да се представя. На 13.02 тази година останахме сами с дъщеря ми по решение на баща й. Аз скоро ще навърша 30г, а тя е на 1г8м.. Незнам как се стигна до тук - уж много се обичахме и неможехме един без друг - а пък на, оказа се че той се чувствал нещастен, подтиснат и т.н....И си намерил друга...С sms, по ICQ поддържали връзка, уж не било сериозно, уж всичко приключило, но ... нещата с нас след това не потръгнаха. И дойде момента, в който му поставих ултиматум да решава какво ще правим - и той реши: "Развеждаме се". Добре но нещата не се случват толкова лесно. Разделени сме, но той не ме освобождава от своето емоционално присъствие - обажда ми се по няколко пъти на ден, пише ми смс за лека нощ, разправя ми колко му е мъчно, иска да вижда малката само ако и аз съм на разходка с тях и т.н...
Но шанс да се съберем отново няма - поне така твърди. Ужасно зле се чувствам, има моменти в които намирам сили да мисля позитивно за бъдещето, после нещо ме подсеща за моменти от миналото и се сривам... Колко ли време ще ми трябва да го преодолея - не знам... Дано е по-скоро.

# 251 27 фев. 2008, 11:42 ч.

Мнения: 446

Привет Anikar,
и аз преживях нещо подобно без присъствието на другата жена.След като реших, че не мога да издържам повече на психическия натиск на БНД-то си събрах партакешите и си заминах в къщи.Обаче той не ме остави на мира, може би около 1 година ме побърка от телефонни обаждания по домашния телефон, мобилния телефон и смс-и разбира се.Получавах смс-и по всяко време на денонощието заплашителни, поучителни та даже и еротични след полунощ.Да се смееш ли да плачеш ли....Е то тогава не ми беше до смях, доста се бях изнервила и аз и родителите ми и като чуех, че ми звъни телефона изпадах в паника.Принудих се да си сменя телефонния номер, но някоя продажна душица му беше казал номера и с мноооого ироничен смс ми беше съобщено, че всъщност няма къде да избягам...
Всъщност тази една година много ми помогна да преосмисля всичко и да взема окончателното решение , че не мога да живея с този човек.
Дай си време и го помоли да не те безпокои за да осмишлиш всичко, това е моя съвет.След като не желае да живее с теб и детето защо те безпокои????Не може и вълка да е сит и агнето цяло, къде дават така????
Мисли за теб и детето и бъди позитивно настроена .... Hug

# 252 28 фев. 2008, 00:07 ч.

Мнения: 15

Още не съм готова да ви разкажа и моята дълга история,но и това ще стане. А до тогава ще ви помагам с каквото мога Hug

# 253 2 март 2008, 20:32 ч.

Мнения: 277

здравейте!да се представя и аз.списвам от по-отдавна ,но да си направя почетната презентация тук.
на 33 съм ,с 2 деца-голямото на 3.8 и малкото на 11м.
да се похвяля днес правим питка,защото Боян ПРОХОДИ.вече е независим.
то и аз прохождам без любовта на живота ми ,но така е по здравословно за мен и имам много повече време за децата си сега.
историята накратко-с баща им се познаваме от около 12 г.тогава след 1 г. гаджалък забременях/той не работеше,щото мама и тати му даваха парички ,да си поживеел,щото животът бил сурав и к..ав/.
та той като чу ,че съм бременна и вика айде махай го,щото аз не съм готов,а и какво ще кажа на нашите.
и аз аборт.заминах за чужбина.омъжих се за друг,ама тая гад не я забраявих.
на едно от посещенията ми в БГ се свързах с въпросния и пак тръпка ,мечта за сем.щастие и подобни бла бла несъществуващи фантазии.пак забременях.ама ми беше неудобно от съпруга ми чужденец,който се държеше много добре за мен и пак аборт.
казах на българина ,че ако УСПЕЯ ДА ЗАБРЕМНЕЯ ПАК ОТ НЕГО -ще се разведа и ще го родя.
така и стана .за има няма и 3 месеца.
а бе той за донор е много добър,хахахаха
и така разведох се .родих дъщеря ни и защочнаха проблемите-той не се прибираше ,освен ако не е пиян кат кирка.
парите си ги криеше .обиждаше ме ,че съм била проститутка и подобни shit.
викаше ни психопатки с майка ми .имаше и бой .разкарах го от моя апартамент.
пак се мъкнеше .събиране ,разделяне така изкарахме към 3г.
реших да имам още 1 дете,понеже чувствам вина за онези аборти.
беше ми все едно вече кой ще е бащата,биологичния ми часовник вика тик так и ето -чудо появи се и малкия Боян!
да са ми живи и здрави и двамата.
финансово съм стабилна.не се плаша от нищо.живяла съм в чужбина сама 6 г.
таткото го разкарах ,след като реши да ме бие пред 2 деца и свекърва ми.

# 254 3 март 2008, 14:44 ч.

Мнения: 93

здравейте нека се представя аз съм на 26г. а прелестното ми момиченце на 3г. и 2м.Няма да ви отегчавам с моята история.

Препоръчани теми

Брой интимни партньори?

VIP Brother 2016 - тема 8

СЕДМИ КЛАС. Точките ще проверим, паралелките ще подредим 20.06 - 30.06.2019

2 478
Набори

VIP Brother 2016 - тема 9

Причина:

Причина: