Кои са самотните родители?

Оххх...здравейте и от мен.Колко пъти вече влизам и излизам от тази тема с някаква надежда,че а днес а утре ще се оправим с нашия татко ....но уви...повече му харесва ергенлъка Аз съм на 24 години моето малко слънчице е на 6 месеца(даже днес ги прави).Прибрах се при родителите си още когато Криси беше едва на 3 месеца.Уффффф започвам пак да плача...няма да успея да си довърша гадния край на нашата приказка....Поне събрах сили да се запиша като самотна в темата.Гушкам всички изоставени мамчета....знам,че сме силни 

Здравейте, да се представя и аз официално, макар и да пуснах вчера отделна тема. На 32 години съм, дъщеричката ми е на годинка и осем месеца. Баща и ни заряза, когато тя беше на 3 месеца. Всъщност беше бавно и мъчително. Официално причината беше друга жена, но всъщност не, той имал проблеми с мен отдавна, но не ми ги казвал, т.е. аз съм виновна за случилото се. Както и да е, не искам да мисля за него, а толкова се борих да го задържа. Отчитам, че беше грешка, трябваше да приключа веднага, но нямах сили. Живяхме заедно 5-6 години, градихме дом заедно ... който сега не можем да си разделим. Изобщо пълен ужас. Никога не съм предполагала, че човекът, който съм обичала толкова много, може да е такъв егоист. Не знам как една майка би могла да прости. За мен човек трябва да поема отговорностите си. Но не искам да мисля за него. Накратко това е. Като добавя и факта, че се депресирах ужасно, пия антидепресанти. Опитвам се да си стъпя на краката.

   УЖАС... днес е кошмарен ден, всички са изпушили...предстои ми да споделя с вас и знам, че много ще плача..., че трябва да е смислено и последовотелно и че ще прекарам още много дни и нощи тук с ВАС. От днес нататък пиша дневник на живота си тук... болки, срахове, тъга с една единствена заветна цел - малко спокойствие и щастие.
  Запознах се с БНДто преди 2,5г в сайт за запознанства, дълго писахме и един ден се срещнахме, харесахме се. След 3м. заживяхме заедно, не можехме един без друг. Той се развеждаше по инициатива на бившата си жена, знаех че има две деца, това за мен беше доста голям проблем, защото винаги съм считала, че щом някой е разведен има поне 50% вина и се е провалил. Въпреки това виждах колко обича децата си как страда и как копнее отново да изгради дом и семейство. Преди да го срещна не вярвах, че мога отново някой да обичам и да бъда обичана или поне при мен не се получава  , не вярвах на мъжете и не исках връзка, предпочитах ролята на любовницата, знаех че съвместното съжителство е края на всяка една голяма и красива любов.
   Живеехме заедно, той се грижеше за мен и децата си и лятото на 2006та започна да ме навива да имаме свое дете, защото го искал повече от всичко на света, защото света без красиви детски очи е пуст и безсмислен. Как искал да прекарваме свободното си време с една камара щъкащи около нас шошльовци и даже стигнахме до там да си мечтаем да помагаме и на изоставени деца.  Времето летеше неусетно, обич и страст и зимата на 2007 аз забременях. Толкова бях щастлива, че веднага му звъннах, той беше в командировка и го зарадвах... така и не разбрах каква е първоначалната му реакция, само издаваше нечленоразделни звуци, твърди че се е радвал... Прибра се за малко - щастие и рози, но почна да пътува... Имахме сериозен разговор, той ме увери че всичко е ок, даже заминахме на едно прекрасно място за 3 дни, там го запознавах с мои приятели, всичко от страни мед и масло. Прибрахме се и той пак командировка...18 дни без да знам нищо...вече бях в петия месец. Обадих се на родителите му, те милите ме успокоиха и реших да напиша едно сърцераздирателно писмо на мейла му. Получих отговор от жена... тя се представи, той живеел с нея и двете не можехме да повярваме. Подходих много чисто и искренно към тази жена, а тя се възползва, тя още води "битка" за него.   
   Заминахме веднага на море, защото аз имах нужда от успокоение и не исках някой да разбере за тази моя трагедия, преди да съм я осмислила. Тя го заплашваше всеки ден по телефона и накрая наистина звънна на родителите ми им разказа всичко... никой не получи нито инфаркт, нито инсулт, за щастие, благодаря на бога! През цялото време той беше до мен, разкайваше се и правеше каквото може за да ме утеши.  Простих му! Детето го припозна веднага в болницата, всичко уж наред...
   Прибираме се и почва едно звънене на моя стационарен телефон и мълчание от другата страна, почва един тормоз... и това преживях!
   Почнах да се съмнявам във всичко и се измъчвах, но стисках зъби, започнах да чета във форума, да пиша...
   Една сутрин не издържах и го помолих да си тръгне, той остана като вцепенен и каза, ти знаеш че не ми е за пръв път и че ако сега изляза няма да се върна... аз се уплаших и го помолих да остане.
   И ето го края на историята вече... една вечер се прибра рано и каза, аз имам нужда от време да намеря себе си 2-3 месеца...
   Разбира се стана в най-неподходящия за мен момент... но за тези неща подходящ момент няма.
   Не ме напускал, щял да си гледа дъщерята.
   Искал да сложи в ред нещата... даже можело да стана Г-жа ....ва
   С една дума може и да не съм се оттървала от него 
 

Здравейте на всички!Аз съм Деница и имам момченце на 7месеца!С Пламен-Виктор сме само двамата още от самото начало!от както забременях.сега живеем при родителите ми,които му дават обичта и грижите,които няма да получи от татко си!Така че мами и аз съм в клуба!кураж и късмет на всички!!!! Независимо от всичко,аз не съжелявам за нищо!А когато Пламен ми се усмихне,забравям и най-малкия си проблем! 

Здравейте на всички след дълга пауза от има няма година и отгоре. Аз бях във вашият отбор повече от 3 години, сама си гледах детенце и издържах семейство. Бях станал почти като мъж. На финала ми беше все тая дали има някой до мен или не, бях доволна от живота имах детенцето ми и майка ми и останалата част от родата. И сега след повече от три години сама открих човека надявам се да е правилният, с който искам да споделя живота си.
Искам само да ви кажа на всичките, не спирайте да вярвате, че един ден ще го откриете, той е някъде там и чака знак че съществувате. Пожелавам на всеки от вас да намери своята истинска половинка и да напусне отбора на самотните родители, и нека се срещаме все по-често и повече да ставаме не самотните. Успех на всички и keep going 
P.S.
Не съм казала че няма да се завръщам от време на време

Здравейте на всички!На 27 год. и имам дъщеря на 4 год. и половина.От 6 месеца съм във вашият отбор! До сега ми беше трудно да пиша!Имах прекрасно семейство, но се появи другата и .........  Сега с дъщеря ми живеем с родителите ми, благодарение на тях и брат ми се опитвам да се изправя на крака!Все още ме плаши бъдещето, но се надявам да се справя, заради най-хубавото нещо в живота ми - моето момиченце!

Здравейте мили  мамета  и  аз  съм  една  от  вашия  отбор  от  близо  четири  години  съм  разведена  нямахме  деца със  съпруга  ми  но  ето  че  миналата  година  господ  ме  дари  с  най  хубавото  нещо  моят  прекрасен  син  и  сега  двамата  живеем  при  моите  родители  Моят  живот  въобще  не  е  лек  но  както  е  писала  една  мама   щом  видя  малкия   и  забравям  всичко  лошо а  пък  и  тук  във  форума  срещнах  прекрасни  хора  които  много  ни  помогнаха 

ЗДРАВЕЙТЕ!!!
И аз съм в това число на самотен родител.Разведох се с бащата на детето си когато то бе на 2 год..Не съм и помисляла какво ме очакваше след това-просто реших че това не е моят живот който аз искам да живея.Не предполагах през какви простотии ще премина и какви изказвания от почти всеки зад гърбът ми.Сега вече на 32год. казвам майната на всички побъркани който ме съдят за това.Щастлива съм с детето си което е вече 11год. и вървя с гордо вдигната глава,не се срамувам и не се питам защо на мен.
Писна ми от надъхани снобари и клюкари да ме съдят за това че не съм направила правилният избор и че това е грешка че съм самотен родител.
Да не споменавам мнението на сегашно мислищите мъже като чуят че съм с дете.Бягат като попарени-хахахах
Питам всички в тази тема:Не живеем ли в среда на обкръжение от силният пол който се страхуват от природата си?Къде е смисъла на живота им?ДО КОГА ще се крият и ще бягат от отговорност?/не включвам в това число мъже който са самотни родители/
ПОЗДРАВЯВАМ ВСИЧКИ ТУК И БЛАГОДАРЯ ЗА ДАДЕНАТА ТЕМА НА МОДЕРАТОРИТЕ!
Весело прекарване на празниците на всички!!!!Благодаря!!!