Кои са самотните родители?

  • 355 228
  • 1 380
  •   1
Отговори
# 330
  • Мнения: 317
здравейте!на 23 години съм казвам се камелия.бременна съм в 6 месец и сама.когато казах на таткото уж се зарадва обаче не мина много и ни остави,това беше в 4 месец.никои не знае от семейството ми и съм напълно сама,не знам какво да правя времето си минава, коремчето ми расте.
Ками Hug
Това е като част и от моята история, само че аз бях на 32 и твърдо знаех, че искам това дете. На родителите си казах в края на шестия месец, на приятели и колеги - в осмия Embarassed.
"Адът" продължи докато се появи малкото човече - тогава разбрах колко съм силна и че нямам време за "хорското мнение".
Така, че претегли добре това което искаш, и можеш да направиш.
Няма да ти е леко, но си заслужава.
 Hug Hug Hug

# 331
Здравейте!
Включвам се и аз в тази компания. На 33г съм, дъщеря ми е на 3г и 3м. Беше на 7м, когато го изгоних, защото не издържах психически и физически на "любовта" му.
Силна съм, въпреки и напук на всичко, но много ме боли и ме е страх от самотата /май това ще ми е постоянното семейно положение/.
Няма по-лошо изживяване от това, когато се наложи в детската градина два пъти /на двете учителки/ за два дни да казвам, че детето ми ще се дава на мен и майка ми.
Да, не успях да създам за детето ми това, което майка ми е създала за мен...

# 332
  • Мнения: 4
zdraveyte i az sam ot tayfata Simple Smile!samotna mayka na 20g. sam,imam da6teri4ka na 1g.i 6 meseca,tq nosi moite imane,6tot s ba6ta i nqmahme brak,s nego se razdelihme kogato bqh bremenna v 8 mesec,prosto ne se polu4i mejdu nas i ...kray...Sega otglejdam deteto si sama,vsa6nost s pomo6ta na semeystvoto mi,radvam se 4e semeystvoto mi me podkrepi:),ba6tata na deteto mi vse o6te ne e vijdal malkata i 4esno kazano ve4e ne i trqbva...ne go mrazq no ne go iskam v jivota ni...kogato malkata porasne ne znam kak 6te i obqsnq 4e ba6ta i go nqma,no nqmam namerenie da go opisvam kato negodnik,nqma da go oplyuvam v nikakav slu4ay...neka tq si preceni kakav e,ako izob6to nqkoga doyde da q vidi...sega se opitvam da si stapq na krakata,izkarah si zado4no srednoto,ostana mi samo edna matura,namerih si rabota,pusnah malakta na qsla,a be spravqm se nqkak!samo edno 6te vi kaja ne gubete nadejda,vsi4ko s vremeto si nali znaete,rano ili kasno vsi4ko se opravq!tova 4e sme sami ne zna4i 4e trq da mrem,trq da se borim zaradi decata ni,da prodaljim,a koy znae moje nqkoy den da sre6nem podhodq6t partyor,no az li4no mislq da iz4akam s tova,6tot vse pak imam da6terq i trq da sam po vnimatelna,4e sega gi ima vsekvi otka4alki...Sad

# 333
Това което cesa f си написала все едно съм го писала аз, само с тази разлика, че аз го напуснах, когато бях бременна в първия месец и имам син, на 5.11 направи година и половина,живея при нашите.Иначе и нашия татко не ни е виждал и абсолютно не искам да го вижда, в акта му за раждане бащата е неизвестен.Беше много смешно и тъжно като го кръщавах на 1 годинка, защото попа държеше в кръщелното да се напише името, е написахме го
Иначе абсолютно всичко, което си писала сякаш са мои мисли
и аз не искам да настройвам детето си против баща му и аз мисля вече да съм внимателна към мъжете, защото вече критерия е друг и той е как ще приеме един мъж синът ми
на моменти ми е много трудно, липсва ми мъжка подкрепа,защото въпреки, че съм при нашите, за година и половина сигурно 3-4 пъти не съм го приспивала аз, не съм го къпала аз.Вярно много жени с мъже също сами се оправят с тези ежедневни задължения, но аз усещам чисто физическата нужда от мъж
ох, незнам, радвам се, че ви има и вас всичките тука, голяма подкрепа сте ми като чета за вашите съдби

# 334
  • Мнения: 4
zdraveyte pak:)!irenka,az sam turkinq i tay kato nie ne gi kra6tavame decata,nqma6e nujda da dokumentiram nikade imeto na ba6tata,neka e neizvesten nay dobre Laughing!sigurno znae6 4e pri turcite da si samotna mayka ne e lesno,a i jiveq v malak grad,mno prikazki mno ne6to,no az sam nepukist,ne mi dreme kvo 6te mislqt horata!prava si trudno e bez majka podkrepa,ponqkoga imam nujda prosto ot edna silna pregradka Hug,a be az v lyubovta ne vqrvam,no sam sigurna,4e nqkoga 6te sre6na podhodq6tiq,vse o6te sam na 20,sled 5,10g,6te pomislq po seriozno za tezi raboti,no ti si s predimstvo 6tot ima6 sin,a az imam da6terq i 6te trq si precenq mno vnimatelno...

# 335
  • Мнения: 63
Хайде и аз да се запиша с моята история, въпреки че става все по нелепа, но това е друга тема. Имам дъщеря на 5 год. Таткото не я е виждал, или по скоро няколко пъти случайно и все едно не знае кои сме. Тя беше на 40 дни когато се разделихме, имахме брак, а той дори искаше в 3 месец да ме остави, но пак изкарахме бременноста де. Благодарение на родителите ми и сестра ми и приятели, аз се справях и живеех добре. Вече не мога да кажа че съм самотен родител, просто исках да ви подкрепя, защото знам как се чувствате....  не губете сили и кураж, дори и никой да нямате зад гърба си, (защото познавам и такива случай ) пак ще се справите... Майката е нещо свято и Господ пази и нея и детето... само трябва да повярваме

# 336
  • Мнения: 238
Ще разкажа и моята история,въпреки че бях самотен родител допреди 9 месеца. Може да съм полезна някому с нещо...  След не особено постоянна връзка от година и половина,но все пак изпълнена с изявления за сериозни намерения и двустранно желание за създаване на дете, последното се случи в един хубав априлски ден. След първоначална кратка радост от страна на таткото започна 3-месечно ходене по мъките,вариращо от пълно отричане на детето и настояване за аборт (аз не пожелах заради риска от безплодие) до решение да сключим граждански брак. Този брак обаче така и не се състоя тогава, защото таткото прекрати отношенията ни най-неочаквано и без никакви разговори и обяснения с един sms точно преди да задействаме организацията по сватбата. Поне да знаех причината,по-лесно щеше да ми бъде, но той отказваше всякакви контакти по телефона,а на живо се правеше,че не ме познава. И така след половин година в пълно неведение родих детето. Родителите ми го уведомиха,за да му дадат възможност да го припознае, но той вместо това се оплака в полицията,че сме го били обезпокоили. newsm78 Когато детето стана на 1 година заведох дело за установяване на бащинство и присъждане на издръжка, за да не изпусна някои от издръжките- те се плащат 1 година назад от завеждане на делото. Моментално след като получи призовката, бащата се появи много развълнуван и с желание,ако се установи с ДНК-теста,който поисках в рамките на делото, че детето е негово (въпреки че не му бях дала повод да счита че не е негово) да се съберем и оженим,ако желая. Каза,че някакви хора са говорили лоши неща за мен и неговото семейство се вързали на тези слухове и му наредили да прекрати връзката си с мен,когато бях бременна,без дори да проверят верни ли са тези измишльотини и без да ме познават лично. Колко глупаво! Естествено сигурно е имало и причина вътре в него. Съгласих се да се съберем заради детето и защото все още нямах нов приятел. И така вече почти една година,през което време той и неговите роднини се държат идеално с мен и детето и от 2 месеца планираме сватба. Въобще не бива да започвате връзка с човек,ако нямате сходни цели и възгледи още в началото. Колкото и странно да звучи, завиждам на всички "самотни майки"- не съжалявайте, защото пред вас са отворени много врати и сте свободни; не се терзайте по тъпите мухльовци - бащи на децата ви,ами правете като тях-радвайте се на свободата си,по-възможност не в мизерна държава като България! Щом сте се разделили,значи просто не сте били един за друг. Вие поне имате децата си,а те...нека поне плащат присъдените им издръжки-колкото и да са малки не им ги прощавайте?

Последна редакция: нд, 09 ное 2008, 19:24 от White Magic

# 337
  • Мнения: 48
Здравейте и от мен.До преди 1г.и 6м и аз бях самотна мама.Бях бременна в 4 месец когато и нашия татко ни остави,мислеше ,че не е от него,и аз като kameto не знаех как да кажа на родителите си мислех че няма да мога да се справя но... малката се роди нашите ми помагаха и ето че таткото се появи когато Андреа беше на 6 месеца.Като я видя щеше да припадне(одрала му е кожата се едно че се е смалил).И така дадох му шанс и се събрахме и вече 1г 6м той е коренно раличен обожава малката.Така че kameto не се предаваи всяко зло за добро.Не се страхуваи и кажи на вашите сега те са твоята подкрепа и на тях само можеш да разчиташ.Вярно че бременността ти няма да е толкова спокоина поне при мен така беше ,защото всички говорят за теб ,но като се роди бебо всичко отминава и продължаваш напред,защото вече имаш малко човече,което зависи от теб.Успех и кураж kameto. Peace

# 338
  • Мнения: 264
И аз да се разпиша тук. Като чета постингите ви, буца ми застава на гърлото...
Разведох се през април тази година, по взаимно съгласие за което трябваше да платя близо 16 хиляди лева. Останахме сами, майка ми и баща ми са далече, бившия си взе колата, изнесе половината апартамент, взе си вилиците и лъжиците, подаръците, всичката електроника, дори и лампи.  Mr. Green Да е жив и здрав, дълго да живее да се мъчи. Оправям се с децата, изтеглих заем да му платя споразумението... Беше ми кошмарно, не виждах изход, освен всичко друго беше наприказвал на познати и непознати какви ли не глупости за мен, включително и на шефовете ми на работа... Искам да ви кажа на всички, че болката е голяма, бездната е огромна и предадеш ли се на отчаянието, уплашиш ли се - трудно се излиза от там. А живота е на живите, всички тук сме силни, никой мъж не може да се справи с това, с което се справяме всеки ден. Я си помислете, защо никой мъж не пише в тази тема, и защо няма поне един самотен мъж родител?  Thinking Ми щото не могат!  Peace Така че момичета, горе главата, да дадем пример на децата си как трябва да се живее достойно, сигурна съм че децата ни един ден ще порастнат по-силни и по-добри, просто защото имат прекрасни майки.  Hug

# 339
  • Мнения: 256
Здравейте и от мен! Надявах се никога да не попадам тук и аз, но след като мечтите ми се сбъднаха, страховете и те един по един започнаха да стават реалност. Нашата история е банална - друга жена. Сега съм сама с детето ми, което е вече на 5 месеца. Слава Богу, родителите ми не ме оставиха, към момента са истинска упора! Делото за развод тепърва предстои. За сега само стискам зъби и гледам да не се поддавам на чувства.

Дано след моя пост да няма други!  Praynig

# 340
Здравейте и от мен!
От доста време чета форума, днес реших и да се регистрирам. Това е първата тема в която пиша.
На 35г съм, със син на 15. Самотен родител съм от 12г. При нас развода мина по взаимно съгласие, без дандании. Поддържаме връзка в нормални граници, заради детето. Не е лош таткото, но просто не става за семейство или поне за семейство с нас.
Родителите ми винаги са помагали с каквото могат, но не мога да разчитам постоянно на тях за всичко.
Така че гледам да не ги притеснявам много и да си се справяме сами, трудно ни е и на двамата, но сме силни и гледаме напред.
Моля се само и двамата да сме здрави, аз да имам работа, а останалото са бели кахъри.
Като има и къде да си изплаче човек болката, някак си олеква.  Hug


Надявам се моят пост да е последен в темата!

# 341
  • Мнения: 50
marianasto , Според мен обра точките. Няма такава радост ......просто няма такава като детенцето ,дори самият факт ,че някой има нужда от теб те радва повече,от твоята  задоволена нужда от някого.  balloon
 Ей я по-ведро.На всеки тук му е тежко и самотно ,нормално е ,аа няма цял живот да ревем,то е ясно ,че тези периоди минават,от нас зависи дали ще минат по-бързо. Пожелавам на всички леко справяне с проблемите  Hug

# 342
  • Мнения: 48
и аз съм самотна майка,с дъщеря на 17 години.искам да участвам форума

# 343
  • Мнения: 648
Самотен / и аз съм в тази категория / или не - живота си върви на пълна пара и неважното и ценното в него за децата ни.
Мъже под път и над път, но дете - едно, него няма как да го смениш.
От 8 - месечно пеленаче отгледах вече първокласничка - сам сама , аз нямам родители и роднини, имам само моята малка Принцеса и един бивш, с когото продължаваме да се караме - защитавам интересите на детето !!!
Спала съм по земята с месеци по квартири, нямала съм пари за храна, но...оцелях. Ние ЖЕНИТЕ винаги оцеляваме !!! Wink

Да си ни живи и здрави хлапетата, а надеждата, че някои ден ще се появи и за нас светлинка в тунела - е, тази надежда няма кой да ни я отнеме !!!
 Кураж, момичета !!!
Peace

# 344
Здравейте и от мен Hug Регистрирана съм от няколко месеца, но предпочитам да чета повече, отколкото да пиша  Laughing               Самотна майка с дъщеря на 17 години. Разведена съм отдавна (13 години, колко бързо минава времето!). Проблеми винаги е имало и ще има, но съм убедена, че всяка от нас ще се справи в името на детето си!
Здраве на всички!

Общи условия

Активация на акаунт