Публикувана: 3 май 2005, 19:25 ч.
Последно мнение: 17 авг. 2019, 15:43 ч.

Кои са самотните родители?

355 229
1 380
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени участниците във форума?
Какви са някои стратегии за справяне със самотното родителство и предизвикателствата, пред които са изправени?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Форумът се фокусира върху представянето на самотни майки, които споделят своите лични истории, предизвикателства и успехи в отглеждането на децата си. Темите включват раздяла с бивши партньори, бременност, подкрепа от семейството, нови връзки, финансови предизвикателства и решения за възпитанието на децата. Форумът обсъжда теми като самотното родителство, разводи, справяне с предизвикателствата на отглеждането на деца самостоятелно, финансови затруднения и истории за домашно насилие. Той също така предоставя подкрепа между участниците и насърчава търсенето на надежда и сила в подобни ситуации.
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени участниците във форума?
  
  Участниците се сблъскват с предизвикателства като раздяла с бивши партньори, самотно родителство, финансови затруднения, отношения с нови партньори, подкрепа от семейството и въпроси относно възпитанието на децата.
- Какви са някои стратегии за справяне със самотното родителство и предизвикателствата, пред които са изправени?
  
  Участниците споделят различни стратегии за справяне с предизвикателствата, като например подкрепа от семейството, изграждане на нови връзки, финансово планиране, самостоятелно възпитание на децата и търсене на подкрепа от онлайн общности като форуми. Някои стратегии за справяне със самотното родителство включват изграждане на мрежа за подкрепа от приятели и семейство, търсене на професионална помощ, участие в групи за подкрепа на самотни родители, установяване на ясни граници с бивши партньори и фокусиране върху себе си. В публикациите се споделят различни стратегии за справяне със самотното родителство, като например търсене на подкрепа от семейството и приятелите, финансово планиране, изграждане на мрежа за социална подкрепа, фокусиране върху благосъстоянието на децата и стремеж към създаване на по-добър живот за тях. Някои стратегии за справяне с предизвикателствата на самотното родителство включват търсене на подкрепа от близки, приятели и форуми, фокусиране върху собственото благополучие, финансово планиране и управление и изграждане на здрави отношения с децата.
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени самотните майки според публикациите във форума и обществото?
- Какви са основните стратегии, които самотните майки използват за справяне с предизвикателствата на самотното родителство?

# 315 22 септ. 2008, 22:44 ч.

Мнения: 111

Здравейте, всички. С много мъка и сълзи се присъединявам към вашата групичка... Приемате ме, нали?
Имам две деца от двама мъже. Все още съм омъжена, но се разделихме преди месец...
Разбита съм...
Cry

# 316 23 септ. 2008, 15:05 ч.

Мнения: 910

Е, и аз да се представя. Имам две съкровища на 7 и на 4. От година и три месеца сме разделени, аз все още не знам накъде да потегля. Не съм и предполагала че е толкова трудно човек да предприеме тази крачка или само аз съм толкова смотана

# 317 25 септ. 2008, 09:04 ч.

Мнения: 385

Писала съм в този подфорум, но сега да се представя - на 32 г. съм, синът ми Ники е на 10. Със съпруга ми сме заедно от 16 години от които 10 брак. Предстои ни развод, вече имам и датата на делото - 16 октомври. Мислех си, че съм взела най-правилното решение, но на моменти се разколебавам и изпадам в някакви депресии и самосъжаление. Нямам желание за нищо, денят минава от работа вкъщи и обратно. Предполагам, че е нормално това ми състояние, но не очаквах, че ще бъде толкова трудно.

# 318 26 септ. 2008, 09:39 ч.

Мнения: 5 299

!!!!!ТЕмата е САМо за представяне. Моля, ако някой иска да сподели повече, или да потърси подкрепа и съвет - да пусне отделна тема.

# 319 30 септ. 2008, 22:09 ч.

Мнения: 1

Здравейте и от мен!Аз съм на 26 години,а синът ми Марти е на 3 месеца.Таткото ме остави,когато бях бременна в 6 месец.Сега чака бебе от друга... #2gunfire

# 320 9 окт. 2008, 10:21 ч.

Здравейте, казвам се Владимира и съм на 24 год., също сам самотна майка, която изцяло сама си отглежда детето. Нашият татко реши да ни изостави когато бях бременна в шестия месец и ни вест ни кост от него. Вече синът ми Наско е на 4 години и е моето най-голямо щастие в живота. Но за щастие Наско не пита за него.
Форумът е чудесен, поздравявам Ви.

# 321 9 окт. 2008, 15:48 ч.

Е хайде и привет от мен ,
от един месец вече съм в графата самотна мама,но като се замисля май винаги съм била.Имам детенце ,което скоро ще стане на 2 годинки-Димитър.Много ми е мъчно ,никога не съм искала това за детето си.Таткото ни казва да се изнасяме на квартира,той не можел да живее по часовник и да бъде баща.Питам се защо не мислят преди да създадат живот.Ще се борим и живем за нашите слънца.

# 322 13 окт. 2008, 14:27 ч.

Мнения: 34

Здравейте и от мен,на 36 години съм и съм самотна майка от 7 години. Таткото ме изостави бременна в трети месец,но аз съм щастлива жена,защото имам прекрасен син,вече първокласник. Желая здраве и успех на всички мами и децата им Simple Smile

# 323 13 окт. 2008, 14:51 ч.

Мнения: 19

Здравейте Момичета,

Волю или не и аз съм при вас. Моята история е може би също толкова трагична колкото вашите, но сега ми се струва, че светът пропада и аз незнам къде съм и защо съм сама. Със съпругът ми бяхме заедно 9 години, от които 5 сме женени. Смело мога да кажа, че се борих за дете цели 7 години. То бяха лекарства, диети, лекари, операции и какво ли не. През това време нямах право да се отпускам и да си почина психически от работа, защото живеехме на квартира, а съпругът ми бе в "депресия" и неможеше да работи. Та така почти цялото времем съм живяла в мъки без да постигна нещо в живота си , но поне си мислех че ме обича и е до мен. Да ама не. На великден ме заряза и то с обяснението, че само скандали вдигам, че не го привличам като жена и т.н. А то си беше и истина, праверхме секс 1 месечно. Тъкмо го приживях и той отново се появи, пращаше ми букети по куриери, бижута, обясняваше ми колко ме обича, как бил объркан и колко съжалявал, за това което ми причинил. Молеше ме да се върне. Аз реших да му дам шанс и да отидем на море, за да реша дали го искам отново. Този път му се отдадох изцяло без да мисля за пари, несгоди, просто исках да сме щастливи и чудото стана. Още на морето разбрах че съм бременна. След като се прибрахме отново му дадох ключ от вкъщи и пак го приех без никакви недомлъвки. Усещах, че нещо не е наред , но не смеех гък да кажа за да не разваля нещо. Десетте дни които живя у нас се превърнаха в мъка. неможех да си обясня как така му липсвам , а се прибира по нощите, и куп други несгоди. Една вечер се престраших и го попитах какво става. Той стана обясни ми как няма никакви чуства към мен, как не желае детето, да съм гу махнела, и просто се изнесе в 01.30 часа с обяснението, че вината е изцяло моя. Няма да ви описвам как се почуствах след като 7 години съм се борила със всичко само и само да имам дете, и съм си мислела,че това е и неговоти желание. Не искам да говоря за униженията като жена, като човек, невярвах че някой може да е толкова жесток и така. Сега съм в трети месец, сама, изоставена без да мога да почуствам обич към малкото съзнание, без сили и унищожена психически. На всичкото отгоре разбрах че ме е изоставил не заради мен, а заради 20 годишно момиче с което вече живее. Това е. Трябваше да споделя с някой и се радвам , че не съм сама, защото през годините по една или друга причина загубих почти всичкоте си приятели. Извинявайте за безпокойството. Минаха 20 дни, а мен ме е страх от неизвестността и самотата. Какво ли още ми е приготвил живота.

# 324 14 окт. 2008, 12:55 ч.

Мнения: 19

Благодаря за подкрепата.
Надявам се да се пооправя, да намеря нови занимания за да не мисля. Лошото е, че бременна няма какво много да правя. Иначе моите родители ме подкрепят, но неговите не. След всички тези години дори един телефон не звъннаха. А аз ги помолих за помощ, когато усетих, че има проблем, но уви. Но..........., то си е за тяхна сметка, щом искат да живеят живот без смисъл и обръщайки се назад да виждат, че е празен, то си е техен проблем. Просто разочарованието, че съм живяла с тези хора и всичко е било лицемерие е голямо. Това е сега искам нови приятели, за да се отърся от всички лъжи и измами. Благодаря ви. Надявам се да пиша след няколко дни в по-добро състояние. Hug

# 325 19 окт. 2008, 05:36 ч.

Chicago/Varna
Мнения: 131

Привет и от мен marianasto:) Аз съм също една като теб,не си единствената,и повярвай ми ще оцелееш.Чакай само да се роди твоето слънчице,и ще погледнеш на света с други очи.Ще си горда майка.Аз вече девет години съм разведена,и все още ме боли като си помисля само...и стигнах до там,че реших,че трябва да избягам на далеч,за да не знам какво става с нашия татко,и да не го виждам,и така и направих.Прибрах се при майка ми на деветия ден след раждането на дащеря ми.Ве4ер кърмех и плачех по цели нощи,а той си живееше бурния живот по нощни клубове и дискотеки...имаше друга,и си казах няма смисал да се боря,когато има чувства към някоя друга,аз дори и звезди да му свалям,няма да ми помогне,и просто си тръгнах с бебенце на 9 дена...и вече 9 г...аз не живея в БГ,вече 5г.скоро си взех и детето тук,и така....трудна е всяка раздяла,боли,но трябва да се научиш да компенсираш болката с радостта от детенцето което ще си имаш.Няма по голяма радост на света от това да си майка...Аз не поддържах никаква връзка с мъжа ми много години,но в последно време покрай детето се чуваме по телефона.АЗ живея от 5г. с друг мъж, но и сега когато пак чувам мъжа ми,и ми се свива стомахът след толкова години...Хората казват,че времето лекувало...може би..определено не ме боли както тогава,но все още пламъчето ми си стои в сърцето ми.Но сега колкото повече детето ми пораства,и толкова повече усещам липсата на истинския татко.Детето най много страда от цялата ситуация.Като е бебе,не го осъзнаваш,но колкото повече време минава,толкова повече ми липсва истинския тате.Може би истината е,че не съм срещнала все още правилния човек,в който да съм истински влюбена.Нали казват :клин клин избива:)Но ако си позитивно настроен,и мислиш само за хубавите неща,и не спираш да мечтаеш..така ще се стабилизираш много по бързо психически...има много литература,изписана за това как да се чувсташ добре,и да мислиш позитивно..пожелавам ти успех,и ще чакаме снимки на малкото съкровище...просто знай че ти си най щастливата,защото никои не може да ти отнеме тази обич която имаш към детенцето си...просто си една от многото щастливки,и се усмихвай на пук на всички...успех:)

# 326 19 окт. 2008, 19:16 ч.

Chicago/Varna
Мнения: 131

Ами трудно ми е понякога,защото от както взех дащеря ми при мен,и татко и изведнъж започна да се интересува от нея.Аз когато дойдох тук преди 5г.доидох без нея,оставих я на майка ми.Цели 3г. не я бях виждала.И повярвай ми беше кошмар,но с тия емигрантски проблеми,документи,визи..и ми взе 3г. докато оправя нейните документи.И както и да е,най на края си отидох в бг за да я взема,и от там пък хиляди проблеми с бащаи ,защото се изисква разрешително от бащата за да напусне детето границите на БГ,и...минах през ада.Но накрая успях.Тои вече се беше разделил с "половинката му"и беше започнал да осазнава ,че има дете..и беше по лесно да контактувам с него.Аз малко се отклоних,но исках да кажа,че той вече прави опити да се сближи с детето си,защото бяха изгубили емоционалната си връзка,докато бившата му приятелка му промиваше мозъка.. Simple Smile

И сега малката всяко лято си лети за БГ и прекарва ваканциите там,и той е всеки ден с нея.И поради тази причина се чуваме по често..И осъзнах,че се чувствах по добре когато не говорех с него,един вид го бях забравила някъде дълбоко в съзнанието ми.Ама сега ми е трудно...малката в училище имат ппостоянно състезания в у-ще,с "с татко"и ние не можем да идем,защото нямаме татко при нас,малката все по често ми задава странни въпроси като "Мамо,ти обичаш ли още баща ми"и куп такива....и така,малка боза в главата ми бих казала... Simple Smile

)Но се опитвам да съм силна,и бих казала успявам.. Simple Smile

# 327 31 окт. 2008, 17:44 ч.

Zdraveite i to men!!!
Ne znam dali moga da kaja 4e sam samona maika no i pak obsoqtestvata sa starnni, tatkoto ne e blgarin i roditelite mu sa protiv men, bremenna sam v 2 ri mesec i predi dve sedmici se pribrah v BG. Nadqvam se 4e zaradi deteto roditelite mu 6te se smilqt no za momenta sam sama i mi e tejko, ne sam osigurena, bez rabota, opredeleno finansite sa mnogo zle i prosto sam mnogo obarkana no znam 4e iskam deteto si:))))

# 328 1 ноем. 2008, 15:09 ч.

Здравейте и от мен аз съм разведена от 10мес. имам една прекрасна дъщеря на 10год.По принцип вече сме по уверени и мисля,че го преодоляваме развода но ние имаме проблем с издръжката бившия не я дава защото любимата му не позволява.Понеже дъщеря му е разход за нея.Но аз съм човек който не се оставя така особено като съм права.Важното е да сме добре с детето.С бившият не по държаме никакъв контакт защото е невъзможно дори заради детето,добре,че ги има приятелите ми и моите родители иначе направо не знам как щях да се справя.Но такъв е живота аз си мисля,че ако е трябвало да се случи нещо лошо това да е било.Че има от лошо по лошо.

# 329 2 ноем. 2008, 15:48 ч.

здравейте!на 23 години съм казвам се камелия.бременна съм в 6 месец и сама.когато казах на таткото уж се зарадва обаче не мина много и ни остави,това беше в 4 месец.никои не знае от семейството ми и съм напълно сама,не знам какво да правя времето си минава, коремчето ми расте.

Препоръчани теми

Брой интимни партньори?

Vip Brother 2017 - тема 10 (06.11-12.11) - Финал

СЕДМИ КЛАС. Точките ще проверим, паралелките ще подредим 20.06 - 30.06.2019

2 478
Набори

Черен петък 2018

2 189
На пазар

Причина:

Причина: