Кои са самотните родители?

  • 355 236
  • 1 380
  •   1
Отговори
# 300
  • при моите деца .....
  • Мнения: 6 631
Здравейте,
аз да пиша тук, не съм сама официално, но съм самотен родител.
Защо не са готови мъжете за отговорностите да са родител.
Моето дете е направено съзнателно, след дълга връзка. Когато решихме да имаме дете,
аз му казах, че съм готова, той да прецени за себе си.
Сега с 4 годишня дъщеря знам, че не е готов - ако ме няма ще я гледа, но ако съм вкъщи все едно го няма,
той живее живот на необвързан -излизане, приятели, карти.......
САМОТНА!

# 301
  • Мнения: 47
И аз влизам в отбора Mr. Green
Имам 3 деца на 18, 14 и 3г.+ внучка на 8 месеца Mr. Green
За 19 годишен брак преживях само унижения, на лице- смачкана и без самочувствие Sad.От 3 месеца сме разделени, той иска да се разведем, и аз искам, но ме е страх от всички гадости които може да ми причини Cry.Имам подкрепата на децата ми и това на първо време ми е достатъчно.
Малко се разстроих ще се включа по късно

# 302
  • Мнения: 317
Защо само да чета като и аз съм от отбора Simple Smile
Здравейте, аз съм Надя с дъщеря почти на 2 г и 5мес. С БНД сме си - всеки у тях си, и винаги така е било. Аз исках много дете (родих я на 33), а това беше опит от негова страна да ме задържи, след като връзката ни беше просто залязла(традиции-нали?). Реагирах объркано - много щастлива заради детето и категорична, че това не е причина да сме заедно, след като нещата не вървят... Резултата: продължи да идва на гости и точно два дни преди да излезна в майчинство ме попита!? "Ти в кой месец си, че приятелите ме питат а пък аз не знам?!"- интерес нали!. Оттогава две години и половина нещата си продължават така- посещения веднъж седмично за два-три часа през който обикновено гледа някой мач, а не детето Shocked издръжка не дава но и аз не искам, стига ми това което имам, и стигам до извода че не аз съм самотният родител, нали  Laughing

# 303
ЗДРАВЕЙТЕ, АЗ СЪМ  НА  34Г. И  СЪМ  В  5-ИЯ  МЕСЕЦ  БРЕМЕННА.ИМА  МЪЖ  ДО  МЕН ,МНОГО Е  ЩАСТЛИВ  ЧЕ  ЩЕ  СТАВА  ТАТКО ЗА  3ТИ  ПЪТ,ЗА  СЪЖАЛЕНИЕ  Е  ЖЕНЕН. НО  МЕ  ПОДКРЕПЯ.

# 304
  • Мнения: 74
Представям се и аз. На 32 съм и имам 2 прекрасни дъщери - на 7 и 3. Когато малката беше на 3 месеца, в деня на погачата й мъжът ми (вече бивш) сподели, че има друга и не знае какво иска. След седмица се изнесе при другата да опитват. Така 2 седмици. После се върна при нас - да види дали можем да залепим, но без да казва до кога ще лепим и въобще нищо. Половин година живях като в ада - без да знам нищо, колкото и да питах за истината. В един момент ми беше поднесено, че иска развод. Напускаше ни още половин година - ту тук, ту там, за да го понесат децата по-лесно. Е, свикнаха. Свикнах и аз. Разведохме се. В началото бях като смазана, докато една сутрин не се събудих и не усетих, че тежестта вече я няма и съм свободна. Бяхме задно много години, не ходех на работа да гледам децата, да оправям къщата, но винаги имаше критики и винаги беше недоволен. Затова сега съм доволна и не съжалявам за решението ми да му дам развод. Децата ми са щастливи, не са лишени от обич и дом. А  срещнах и човек (колкото и нереално да звучи - в нета), с който толкова си допаднахме и който ме прие и мен и децата ми. Денс се усмихвам всеки ден, не правя планове за след година, а се наслаждавам на всеки изминал ден и малките радости в живота. Майка ми винаги обича да казва - не ти е съдено да си сама, и беше права.
Момичета, подкрепям ви напълно в решението да гледаш сам децата си и ви разбирам. Никога не губете надежда, че ще срещнете човека, който ще ви приеме такива, каквито сте.   bouquet

# 305
И аз ще се представя тук. Имам дъщеря на 15 години. Самички се отглеждаме откакто тя беше на 4 години и искрено казано вече привикнах.. Разведена съм и мъжът ми я взима за 1 месец,през другото време го няма. Проблеми от финансова гледна точка нямам с нея,но все пак я отглеждам сама,а точно сега е в много трудна възраст.  Flutter

# 306
Zdraveite,i az kakto vsi4ki vas sam sama s moeto sin4e,samo,4e za razlika ot vas az bqx jenena za svekarva si i nikoga ne razbrax kakvo e da ima6 do sebe si istinski maj.Sega sled kato razvoda e fakt polagam ogromni ysiliq da proti4at "normalno" sre6tite s "ba6tata i lubveobvilnata babka"samo deto na yspqvam mnogo mnogo.Deteto mi e na 3 godinki i nari4a tatko moq ba6ta gleda stranno decata s ba6tite si i me pita"Mamo,az za6to si nqmam tatko?"A na men mi se iska da potana v zamqta i nikoga da ne izlqza,zadeto obri4am deteto si taka,no nqma kak da my obqsnq 4e ako bqx ostanala pri inezi izrodi ili az 6tqx ve4e da sam pokoinica ili deteto mi 6te6e da varvi po stapkite na onezi bokluci.Yjasno e da si sam,no pone se nadqvam da moga po tozi na4in da dam istinska lubov na deteto si i da go nau4a da bade istinski 4ovek!Yspex na vsi4ki "kolejki" po sadba!!!

# 307
  • Мнения: 73
Айде дами вече мога да се включа към вас. От началото на месеца сме си самички и си мислех, че вече най после ще имам спокойствие. Е да ама не...тормоза стана още по голям и то не от страна на БНД ами от страна на новата му благоверна. Но майната му, до сега се справях, а сега като запаля метлата всичко ще е ок. Та така...започвам да живеея наново  Wink

# 308
Ами да кажа и аз .От 6 месеца сме сами с моята пркрасна шушка.Разделихме се по мое желание с таткото. Вечно беше недоволен от мен.
Сега се  поуспокоих малко, но понякога се чувствам толкова сама ,че започвам да  вия от мъка.Не знам дали ми е писано в този живот да срещна истинския човек, а съм вече на 34.
Иначе тя ми е най-голямата радост.

# 309
  • UK
  • Мнения: 1 351
 Здравейте и от мен. С много мъка се присъединявам към вас. Самотна майка съм от самото раждане на детето си но не исках да си го призная. "Мъжа ми" никога го нямаше (аз съм от Бургас той от Видин) не можех да се преместя там защото учих и имах отговорности които не можех да изоставя просто така. Той си живееше при мама и се сещаше много рядко да дойде. Аз пътувах като грешен дявол само и само да бъдем заедно в малкото свободно време което имах. Преди да се роди сина ми той дойде месец преди раждането и си отиде 10 дена след като се появи малкото ми съкровище. Виждал го е общо към 4 пъти за около 10-20 дена на всеки път. Замина за чужбина за да работи и уж да ни вземе при него чаках много време. Вътрешно знаех, че всичко ще е поредния провал но заради детето се надявах силно този път всичко да е наред и най- после да сме мечтаното от мен семейство. С малкия летяхме миналия понеделник до Лондон където ни посрещнаха брат ми и баща ми. След 3 дена ни качиха на колата с всичкия багаж и ни закараха до Париж където ни чакаше и "той". Брат ми и баща ми ни купиха печка, маса, столове, килими, прахосмукачка. Абе всичко от което имахме нужда за квартирата. След 2 дена тръгнахме със сестра му да уреждаме нещата за да почвам работа. Да ама не, оказа се, е трябва да чакам 3 месеца за да започна. Тогава се започна ужаса. Постоянно скандали, панаири пред детето, държеше се ужасно с мен, с неголямата си наглост ми каза, че не съм си била гледала детето и не съм си го познавал . Свекърва ми беше там и тя въртеше всичко. След като две вечери не спа при нас аз просто се обадих на брат ми и го помолих да дойде да ни вземе. Все пак не знам добре езика и съм с малко дете. Сега се намираме в Лондон и се моля да се оправи всичко. Много ми е мъчно, че не успях да дам на детето си семейството от което се нуждае но не исках да стигаме до крайности.
 Съжалявам, че стана толкова дълго но имах нужда да го напиша. Моля ви кажете ми ако не съм в Бг може ли да започна процедури за развод. Каква е процедурата когато аз съм в Англия а той вероятно ще се прибере в Бг, ще трябва ли да водя малкия до там постоянно или той да го взима или има компромисно решение за това. Не искам да убивам от път детето. Баща му няма кой знае какви пари.

# 310
  • Мнения: 2 175
Май е редно и аз да се включа в "отбора":
На 35 г, със син на 7 г. Сега ще е 1-клас..
От дълго време трябваше да приключа със семейния латиносериал, ама..пустата ми криворазбрана лояност.. (живеехме добре-без скандали,проблеми, секс и тн- съквартиранти с добронамерени отношения) Години минаха така..оставяш се по течението, намираш си щастието другаде и си затваряш очите..
Но всяко нещо си има граници-не ми се влиза в подробности, още ми е адски обидно и болно..За една вечер осъмнах с мисълта, че вече не мога да продължавам така..щях да се побъркам, а и не исках повече синът ми да получава подобен семеен пример..
И така - след 3 дни се пренасяме в Сф..и започваме наново само двамата..
С баща си ще се виждат, по-нанатък и ще се разведем..

# 311
  • Linz
  • Мнения: 11 622
Присъединявам се към вас. Изнесох се заедно с децата. Чувствам се ужасно. Още като започнах да събирам багажа ми стана зле и след няколко часа бях на легло. Физичски ще се оправя, но психически- не знам Cry

# 312
  • Мнения: 65
И аз да се представя.На 36 години съм.Имам две 4удесни деца на 15 и на 7 години.От първия си брак съм вдовица,а от най голямата грешка на живота ми съм разведена.В момента не съм сама,но страха който ве4е имам от обвързване,прави неЩата от ден на ден по зле.Дано скоро да не се пиша в този форум и изоставена.Успех на вси4ки самотни майки по света.

# 313
  • Linz
  • Мнения: 11 622
Благодаря ви.
Рени, какво стана така внезапно мила???
Никак не ме радва че те виждам тук. Ако имаш сили разкажи, може и на лични.
Много  Hug

Проблемът ни е от много отдавна и той е несъвместимост на характерите. Знам, че хората не се променят, но досега вярвах, че като има любов няма нищо невъзможно. Уви, не е така... При поредният конфликт реших да си тръгна. Знам, че това е правилното решение, но това не го прави по-леко Sad

# 314
  • Мнения: 18 539
Още едно "ново" попълнение.
Със съпругът ми сме разделени от година и 3 месеца, но още нямаме развод.
Разделени сме по взаимно съгласие и сме в добри отношения, но въпреки това съм самотна майка.
Синът ми е на 5 години и най-много ме притеснява как да му обясня, защо с тати не живеем в една къща  Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт