Публикувана: 3 май 2005, 19:25 ч.
Последно мнение: 17 авг. 2019, 15:43 ч.

Кои са самотните родители?

355 239
1 380
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени участниците във форума?
Какви са някои стратегии за справяне със самотното родителство и предизвикателствата, пред които са изправени?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Форумът се фокусира върху представянето на самотни майки, които споделят своите лични истории, предизвикателства и успехи в отглеждането на децата си. Темите включват раздяла с бивши партньори, бременност, подкрепа от семейството, нови връзки, финансови предизвикателства и решения за възпитанието на децата. Форумът обсъжда теми като самотното родителство, разводи, справяне с предизвикателствата на отглеждането на деца самостоятелно, финансови затруднения и истории за домашно насилие. Той също така предоставя подкрепа между участниците и насърчава търсенето на надежда и сила в подобни ситуации.
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени участниците във форума?
  
  Участниците се сблъскват с предизвикателства като раздяла с бивши партньори, самотно родителство, финансови затруднения, отношения с нови партньори, подкрепа от семейството и въпроси относно възпитанието на децата.
- Какви са някои стратегии за справяне със самотното родителство и предизвикателствата, пред които са изправени?
  
  Участниците споделят различни стратегии за справяне с предизвикателствата, като например подкрепа от семейството, изграждане на нови връзки, финансово планиране, самостоятелно възпитание на децата и търсене на подкрепа от онлайн общности като форуми. Някои стратегии за справяне със самотното родителство включват изграждане на мрежа за подкрепа от приятели и семейство, търсене на професионална помощ, участие в групи за подкрепа на самотни родители, установяване на ясни граници с бивши партньори и фокусиране върху себе си. В публикациите се споделят различни стратегии за справяне със самотното родителство, като например търсене на подкрепа от семейството и приятелите, финансово планиране, изграждане на мрежа за социална подкрепа, фокусиране върху благосъстоянието на децата и стремеж към създаване на по-добър живот за тях. Някои стратегии за справяне с предизвикателствата на самотното родителство включват търсене на подкрепа от близки, приятели и форуми, фокусиране върху собственото благополучие, финансово планиране и управление и изграждане на здрави отношения с децата.
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени самотните майки според публикациите във форума и обществото?
- Какви са основните стратегии, които самотните майки използват за справяне с предизвикателствата на самотното родителство?

# 285 28 май 2008, 14:21 ч.

Мнения: 430

ми аз не знам дали жсе още съм самотен родител,но си гледам детето сама
баща му ни заяза когато ни изписаха от родилния дом.
И много добре направи.Три години гледах сама моето мече,и на третата заживях с моят нов мъж,Сега той е в чужбина,и малкият пак расте обгрижван само от мене,ама да ми е жив и здрав.

# 286 30 май 2008, 18:07 ч.

Мнения: 430

Отчаях се!Колко посестрими има тук.Тъжно е ,че има толкова безотговорни мъже,аз на такива дето првят деца и после бягат им викам ОСЕМЕНИТЕЛИ–ДАРИТЕЛИ.
Трябва да сме им благодарни-ТЕ ни подриха най-безценното.Детенце.
Аз бях на 21 като забременях,С бащата на детето имах отвратителна връзка-пълна с унижения и подтиснатос-след две години ад(аз съм идиотка,че го понасях)забременях и на 26 12 02 родих най-прекрасното същество.
Таткото ни заряза.И мен и детето. Обаче великодушно го припозна.После изчезна
Един лев не е дал,обаче преди се обаждаше аз да му давам ,ако имам в повечко...но това беше преди.
Сама си отгледах детето,Мама и Тати помагаха-финансово.
Преди Три години срещнах новия ми мъж.Той се държи добре със синът ми,даже много добре,но не е същото,нали.Обичат се,но липсва онова ,,,онова,първите стъпки ,първото зъбче,липсва началото.Но все пак се обичат. Думата ТАТКО обаче на съществува в речника на детето ми.Скоро ще се наложи да му кажа истината...как да му кажа ,че татко му не ни е искал и е избягал.Ще поема вината върху себе си.
Сега съм почти щастлива.
за жалост новият мимъж е в чужбина за няколко месеца -6-7-8. дълго врешме е,но пари трябват.Той се интересува какво прави малкия,дава съвети,кара му се,поощрява го.НО вс пак аз се чувствам самотна майка-важните решения ги взимам сама!

Новото мъжле обаче

# 287 31 май 2008, 11:44 ч.

Велико Търново
Мнения: 467

Здравейте! Току що се регистрирах и видях, че има форум, който май съвсем ми приляга. Та, ето я и моята история...В началото на годината имах връзка, която продължи малко повече от месец. Аз бях тази, която я прекъсна и си имах доста основателни причини за това. Около 3 седмици, след като се разделихме разбрах, че съм бременна. Още на следващия ден се обадих на бившия ми приятел да се видим. Беше много изненадан от новината, но след 10-тина минути размисъл каза, че е напълно съгласен с решението ми да задържа детето, ще се постараем да поддържаме приятелски отношения и ще помага. Аз бях супер доволна, защото точно това исках. Почнахме от време на време да ходим на кафе и той почна да се изменя съвсем. Дори стигна до там да ми каже, че вече съм втора ръка и никой нямало да ме вземе вече с дете и други такива, караше ми се, че все той ми звънял... Последното беше, че той всъщност не ме познавал толкова добре и може би ще иска доказателство, че детето е от него! А уверявам ви, няма ни най-малки основания за това. Сега пък от около месец въобще не сме се чували... Какво ли ще е следващото нещо, което ще измисли?

Да не пропусна да кажа, че живея с родителите си, те ме подкрепят и ще ми помагат много:)

# 288 7 юни 2008, 17:57 ч.

Мнения: 113

От няколко месеца съм регистрирана във форума,пускам от време на време по някоя тема или пиша тук -там,но не съм се представяла официално.
От няколко месеца имам мъж до себе си и сина ми,който няма деца.Грижи се за нас,не сме лишени от нищо и все едно живеем втори живот.Но за сина ми той никога няма да е истински баща,а вътрешно аз винаги ще съм си самотен родител,макар и не сама.
И така,моята история.След един неуспешен 7 годишен брак без деца,срещнах по обява нашето БНД.Не бяхме в един и същи град,така се виждахме няколко пъти в месецаи това продължи 4 години.От страни всичко беше прекрасно, той беше най- красивия,най- милия,наи-йпрекрасния герой и мечтания принц.Участвахме дори в "Море от любов'......Дори и след като разбрах,че е женен,продължих да му вярвам.
Разведе се,после забременях.желаехме и двамата детето ни.Имахме планове- напук на всички и всичко! Хората го виждаха що за стока е,аз не вярвах.дори майка му се опита да ме предупреди да не поемам отговорности и да раждам.Явно познаваше синковеца си.
не дойде,когато ме изписваха- това беше моя шанс- записах малкия на мое име и до ден днешен съм благодарна за здравия разум,който проявих тогава!!!!!!!
Заживяхме заедно,той дойде при мен и започна някаква пародия на семейство.Така устисках почти година,в която го виждах през две-три седмици.Не издържах на лъжите,на измамите и интригите.отиде си и това беше един от прекрасните моменти в живота ми-когато се смъква камъка от шията ти и отново идва свободата.
Не ни липсва,малкия изобщо не пита къде е баща му.Само един път изтърси нещо от сорта,че той нямал татко,но някак си съвсем безразлично.
Мога да пиша много............но стига!

# 289 10 юни 2008, 15:41 ч.

Мнения: 175

Да се представя и аз. От доста време чета тук но не съм се осмелявала да пиша много-самотен родител съм от 2 месеца-предишните раздели с бившия не ги броя. Живея във Варна и имам син Георги на 4 години. Грижа се за него съвсем сама от раждането му. Както повечето бащи и нашия винаги беше зает и нямаше много време за нас, а камо ли да помага в отглеждането.Страхувам се от това как ще се справям с всичко сама-майка нямам, баща ми живее далеч.Ако изпадна в нужда ще трябва да се моля на бившия за помощ, а не искам.Той продължава да си мисли че ще се съберем както винаги и *можем да живеем добре*според него, но фактите показват друго.Хората не се променят.

# 290 17 юни 2008, 00:27 ч.

Да се представя. Аз съм самотна мама на половина.Имам син имам мъж,но мъжът не е баща на синът ми.
Много добре ми е позната болката на самотата,на това ,че детето си няма тати.Дори и да не съм сама вече,аз винаги ще разбирам терзанията на самотния родител,понеже съм минала през трънливия път. Новичка съм във форума,но все пак ,ако някой има нужда от приятел-насреща съм. Peace

# 291 17 юни 2008, 10:53 ч.

Мнения: 22

някои ве4е са про4ели моята история,аз несам самотна мама ,за сеега сам само самотна бременна,но жижот и здраже като се роди моето ангел4е ще бада!моята историа е следната ве4ерта след свадбата разбрах 4е баде6тият тати има друга жена които оби4а,явно пове4е от мен,и ме остави от тогажа минаха2 месеца аз сам си самотна бременна в 6тиа месец,а тои живее с нея и нему и пука за мен,много мие тешко и болно но се надявам свремето нещата да се променят и да забрави този .........

# 292 20 юни 2008, 19:55 ч.

От Пловдив съм и съм на 24 години.
Дъщеря ми се казва Елица и е на почти 6 годинки Hug

# 293 24 юни 2008, 09:24 ч.

На 37 г. съм и имам синове на 16 и на 14. разведена съм от 4 години след 13 годишен брак. Няма да разказвам за неволите си ..а само искам да отговоря на поставената тема във форума "Кои са самотните родители?"...убедена съм , че е нужна много сила на духа за да устояваме на изпитанията, които неминуемо идват....радвам се че се подкрепяме във този форум и ми се иска само да ви кажа следното..НЕ СЕ БОЙТЕ ...изпитанията и трудните моменти идват и отминават, а ние ставаме по-силни, по-зряли и по-мъдри. Мислете позитивно, радвайте се на всеки миг и виярвайте, че утре ще сте по-добре от днес и то ще бъде. От все сърце пожелавам на всички жени избрали да бъдат МАЙКИ, много сили, бодрост и дръзновение и нека БОГ да ни помага и даде на всеки това за което копнее душата.

# 294 29 юни 2008, 22:59 ч.

Здравейте! И аз ще си позволя да се присъединя към вашия форум, смели самотни родители.
Аз съвсем скоро ще стана на 30, а сина ми е на 6 години и е най-прекрасното чудо, което може да се е случвало някога! Напуснах "онзи биологичния", когато бях бременна в шестия месец (поради кух от основателни по-основателни причини) и от тогава сме си двамата. Безкрайна подкрепа получих и получавам от родителите си. Но истината е, че има ммоменти, в които се побърквам от самота... Толкова много боли, че ми идва да вия от болка или да чупя всичко наред. За 6 години в не една и две тежки депресии съм изпадала, но мисълта за Ангелчето, което разчита на мен ме е връщала в релсите и ме е карала да продължавам да се боря с живота. Ние, с моя син, имаме една мечта - да си намерим татко, който да ни обича ... и ... поне едно братче или сестриче за детето.
Желая много сили на всички от този форум!

# 295 1 юли 2008, 21:03 ч.

Мнения: 50

Здравейте и от мен.Аз съм малка,но вече бременна в 9 месец Heart Eyes

. Усшях да завърша училищес тумбака,мина ми бала,взех и матурите и държавните изпити и сега само чакаме бебчо.С таткото стана нещо откакто разбра че съм бременна (няма да ви товаря и с моите проблеми,става въпрос за други жени,изкарах много трудна бременност).Ходехме почти 3 години и сега реших,че няма да живея с него и че ако ще спя сама нощем,ще е при моите родители ,а не при неговите (на 29 е). Засега поне си говорим и знам,че няма да остави детето или мен,що се отнася до финансова подкрепа,знам че ще го обича.Това което ме очаква е най-хубавото нещо в живота ми и за миг не съжаляавам,че така се разви живота ми и никога не съм била по-щастлива,Знам ,че ще се справя(все пак имам подкрепата на нашите и неговата също.
Малко ме натъжава факта,че повечето мами тук са нещастни,знам че боли но да си пишем за по весели неща,незнам откъде да започна,но щом животът ни се развива така,значи има причина и просто това е изпитание,което трябва да преодолеем за да сме по-силни,поне за мне така си го обяснявам.Радвам се ,че и аз се вписах при вас. Simple Smile

# 296 13 юли 2008, 15:28 ч.

Здравейте! Да се представя и аз от 3 години съм омъжена а от 8 сме заедно. От доста време ви чета, защото нещата не вървят откакто се роди синът ни. Истината е че таткото иска да води стария си начин на живот да купива памперсите и млякото и да спи в другата стая, защото работел. Два пъти вече се прибирам при родителите ми сега ми е за трети път.След тази ми постъпка каза че е подал молба за развод. Утре отивам да си търся адвокат. Писнаха ми униженията и вечните кавги. Незнам какво ще се случва от тук нататък, а имаме одно съкровище на 1г и два месеца.

# 297 18 юли 2008, 16:44 ч.

Мнения: 2

Здравейте!Поздрави на вси4ки самотни родители! smile3501

Аз сам такава от 5 г.и смея да твърдя,4е това е най-правилното ре6ение,взимано някога от мен.На 36год.съм,имам дъщеря на по4ти 18 и син на 11г.

# 298 20 юли 2008, 16:51 ч.

Габрово
Мнения: 1 328

Присъединявам се и аз към редиците на самотните мами, но съвсем не съм нещастна от това, макар, че раздялата ни е още прясна и изборът да живея сама с бебето си за всички наоколо изглежда неразумен, но само аз си знам, че това е може би най-разумната и осмислена постъпка в живота ми.
Вече имам един развод за гърба си и това ми е втори провал(макар да нямам брак) но просто нямам сили за компромиси- един живот живея и не искам да го пропилея, давайки последни шансове и правейки се пред хората, че всичко е наред. Сигурна съм, че и сама ще се справя с възпитанието на детето и рано или късно вярвам, че ще срещна някой стойностен мъж, който да ме приеме заедно с детето.

Последна редакция: нд, 20 юли 2008, 21:49 от valkata78

# 299 20 юли 2008, 20:18 ч.

в сърцето на моето дете
Мнения: 64

Цитат

един живот живея и не искам да го пропилея, давайки последни шансове и правейки се пред хората, че всичко е наред. Сигурна съм, че и сама ще се справя с възпитанието на детето и рано или късно вярвам, че ще срещтна някой стойностен мъж, който да ме приеме заедно с детето. smile3501

valkata78.
Само така и без компромиси.
И аз да се представя - 30 год., неомъжена и перманентно разочарована от слаби мъже , страхуващи се от силни жени , вече спряла да търси и да се надява , че ще срещне Човекът, с една единствена цел в живота - да направя моето бебе Александра най- щастливото дете на света. И така ще бъде.
Осиновявам бебето си , и само 15 дни ме делят от деня в който ще си бъде вкъщи. А татко може би ще си намерим някой ден , но ще си го избираме заедно.
Успех и сили на всички самотни мами.

Препоръчани теми

Брой интимни партньори?

VIP Brother 2016 - тема 9

Vip Brother 2017 - тема 10 (06.11-12.11) - Финал

Пейпал - помощ! - 7-ма тема

Причина:

Причина: