Публикувана: 3 май 2005, 19:25 ч.
Последно мнение: 17 авг. 2019, 15:43 ч.

Кои са самотните родители?

355 195
1 380
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени участниците във форума?
Какви са някои стратегии за справяне със самотното родителство и предизвикателствата, пред които са изправени?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Форумът се фокусира върху представянето на самотни майки, които споделят своите лични истории, предизвикателства и успехи в отглеждането на децата си. Темите включват раздяла с бивши партньори, бременност, подкрепа от семейството, нови връзки, финансови предизвикателства и решения за възпитанието на децата. Форумът обсъжда теми като самотното родителство, разводи, справяне с предизвикателствата на отглеждането на деца самостоятелно, финансови затруднения и истории за домашно насилие. Той също така предоставя подкрепа между участниците и насърчава търсенето на надежда и сила в подобни ситуации.
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени участниците във форума?
  
  Участниците се сблъскват с предизвикателства като раздяла с бивши партньори, самотно родителство, финансови затруднения, отношения с нови партньори, подкрепа от семейството и въпроси относно възпитанието на децата.
- Какви са някои стратегии за справяне със самотното родителство и предизвикателствата, пред които са изправени?
  
  Участниците споделят различни стратегии за справяне с предизвикателствата, като например подкрепа от семейството, изграждане на нови връзки, финансово планиране, самостоятелно възпитание на децата и търсене на подкрепа от онлайн общности като форуми. Някои стратегии за справяне със самотното родителство включват изграждане на мрежа за подкрепа от приятели и семейство, търсене на професионална помощ, участие в групи за подкрепа на самотни родители, установяване на ясни граници с бивши партньори и фокусиране върху себе си. В публикациите се споделят различни стратегии за справяне със самотното родителство, като например търсене на подкрепа от семейството и приятелите, финансово планиране, изграждане на мрежа за социална подкрепа, фокусиране върху благосъстоянието на децата и стремеж към създаване на по-добър живот за тях. Някои стратегии за справяне с предизвикателствата на самотното родителство включват търсене на подкрепа от близки, приятели и форуми, фокусиране върху собственото благополучие, финансово планиране и управление и изграждане на здрави отношения с децата.
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени самотните майки според публикациите във форума и обществото?
- Какви са основните стратегии, които самотните майки използват за справяне с предизвикателствата на самотното родителство?

# 360 16 ян. 2009, 19:57 ч.

Мнения: 22

Здравейте, момичета! Чуйте и моята история - с бащата на сина ми ходехме 2 години, още като деца, живяхме съвсем на сериозно в продължение на 3 години докато несе появи детко. Не мога да кажа че станах самотен родител изведнъж - по-скоро бях изключително глупаво момиче, слад кото нещастна бременна пак поради слабоумните ми надежди че той ще се кротне, ще спре да хайманосва, ще ми показва колко ме обича и въобще си представях една идилична картинка някога си, в бъдещето. А не осъзнавах как си пилея времето с този непълноценен човек, как сама си причинявам болка като го търпя, но уви - викат му нещо като любов. Малко преди да се роди чочко той ни заряза, прибра се гол като пушка, пак ни заряза (този път защото недвусмислено му заявих как дома ни не е хан да прибираме бездомните му роднини и то при едномесечно бебе), после пак се прибра, но третия път беше последен - изритах си го като шугаво куче от дома ми. Години наред търпях, прощавах, молих, плаках, рискувах здравето, образованието, бъдещето си заради този човек, дълго време собствената ми майка не искаше да ме погледне заради връзката ми с него, и това изтърпях. Сега, доста късно, но не фатално, осъзнавам колко безсъдържателен живот водих с този човек, но слава богу сина ми е моята безкрайна радост, която ми помага да забравя старите рани. Малчо е на 11 месеца - весело и жизнено детенце, с майка отново сме в прекрасни отношения, тя много ми помага, уча си, гледкам си детко и се чувствам прекрасно. Да, има моменти в които самотата ме пронизва доста болезнено, но съм готова да платя всяка цена, само и само да съм далеч от бащата на сина ми. Нямам желание детенце да се възпитава в среда на насилие, алкохолни изпълнения, тормоз над майка му и пълно неуважение към каквито и да било ценности. Моето слънчице е смисъла на живота ми!

# 361 23 ян. 2009, 11:48 ч.

Zdraveite i ot mene!Az sa6to sam samoten roditel i otglejdam 6 godi6niq si sin sama.Vdovica sam ot mart 2008 g.Zagubih po mnogo jestok na4in saprugat si i sega se opitvam da go prejiveq.Trudno e pak i kato sloji6 strahovete koito vsqka maika ima za deteto si.....vaprosite koito se vartqt v glavite ni..Dali 6te sam jiva i zdrava za da si gledam detoto za6toto to vinagi 6te ima nujda ot mene?Kak 6te zadovolqvam vsi4ki te mu nujdi sama?............... Stahovete sa ni mnogo.Mnogo bih iskala da spodelqm s takiva hora v moeto polojenie i vseki da dade savet kak pone malko da se po4uvstvame po sigorni i po spokoini za bade6teto za6toto az ot skoro sam roditel i ostanah sama savsem v na4aloto.Izvinete me 4e ne namiram podhodq6tite dumi za da vi obqsna za kakvo stava na vapros no znam 4e vie 6te razberete.Sega sam razli4na ot predi6nite si priqteli.....kazvam tova za6toto se 4uvstvam razli4na v tehnite sabiraniq.Moite priqtelki razkazvat kak 6te zagotvqt na majete si,kakvo vaznemerqvat da pravat zaedno i t.n.Mnogo e trudno!!!Az ve4e nemoga da u4astvam v tehnite razgovori.....Az nqmam saprug na koito da zgotvq.....da opera,da izgladq.6te ostavq telefonniq si nomer na koito mojete da me potarsite i eventoalno da se vidim i daa spodelim.

Последна редакция: вт, 27 яну 2009, 18:06 от БеБето

# 362 23 ян. 2009, 14:55 ч.

Мнения: 1 023

Цитат на: Renitoooooo в пт, 23 яну 2009, 11:48

ренитооо, регистрирай се и си изтрий номера на телефона. не можеш да раз4иташ, на всеоща добронамереност навсякъде, при положение 4е ти не се грижиш за собтвената си сигурност

# 363 4 фев. 2009, 18:57 ч.

Мнения: 20

Аз не съм самотен родител,но май цял живот бях самотно дете.баща ми и майка ми са разведени незнам вече от колко години по мой изчисления от 20 години.баща ми си има ново семеиство и разбира се цял живот не ме погледна,а на скоро при една наша среща ми каза даже че не иска да има нищо общо с мене,няма да ви казвам как се почувствах.живеех малко време с майка ми която според мене се страхуваше да се грижи за мен защото явно си мислише че сама няма да се справи и затова постоянно си търсеше партньор,сега е в чужбина-пак далече от мене.за щастие имам покрив над главата си и баба и дядо които цял живот са до мен.има хора които и това нямат...мисълта ми е че е ужасно трудно докато растеж да нямаш родители до себе си и да знаеш че са живи и че знаят за теб но някак си не показват заинтересованост.това не е темата в която трябва да пиша ,но четох и ми се прииска и на мене да споделя какво ми е защото идват моменти в които не можеш да си силен.казала сам си че един ден ако имам дете никога няма да го оставя само,и ще се боря със зъби и нокти за да е добре и да се чувства обичано и сигурно.така че не изоставаите децата си при роднини,гледаите ги защото те имат нужда от вас,а и те са огромна радост.извинявам се пак че не писах точно по темата

# 364 13 фев. 2009, 14:13 ч.

Да се представя и аз. На 32 години съм. Имам 8 годишна дъщеричка. Майка и ни напусна 4 месеца след раждането и и от тогава никакви вести. Гледаме си се двамката с нея , понякога и мойта мама помага. Живеем си в София.

# 365 15 фев. 2009, 05:25 ч.

Мнения: 1 226

Да се запознаем. Все още не съм самотен родител по документи. Но в душата ми отдавна. Чаках дъщеря си 8 години. Когато забременях, уж всичко беше наред, но май не #Crazy

А след като родих преди почти 5 месеца, ужаса стана пълен. Нещо превъртя "любовта на живота ми". Реши, че искал да има лично пространство и да е свободен. Да ходи, където си иска и да прави каквото си иска, да се прибира когато си иска. Без обяснения. В началото сбъднатата ми мечта ми стигаше. Не му обръщах внимание. Но той стана груб и зъл. Започна да ме обижда. От предната седмица, най-новата мода е да не се прибира за уйкенда. Снощи поисках да отида при него и да оставя малката на майка ми. Отговора беше - Обичам те, ма по-добре недей. Не е удобно. Та това е. Предстоят ми тежки дни и нощи. Ще имам нужда от вас, защото ме е страх. И боли. Не от изневярата, която предполагам, а от лъжата.

# 366 17 фев. 2009, 14:32 ч.

София, откъм тъмната страна
Мнения: 246

Ето и аз една от вас! Вече официално само чакам да излезе решението на съда, за да стане и документално. След няколко месеца разтакаване из съда най-накрая благоволиха да ни разведат.
Накратко моята история: живяхме 10 г. заедно, от 4г. бяхме сключили брак, чудесно детенце (и то на 4г.), 6-те години преди да се появи малкото човече всичко беше прекрасно, но после една сутрин се събудихме родители и отговорностите бяха повече, отколкото беше готов да понесе той. За него бяха важни другите хора, на които трябваше да се правят услуги, колежките с които се съобразяваше повече отколкото с мен и детето, желанието за ергенски живот и ходене на бира след работа..... и усещането ми че вече съм част от мебелировката....реших, че не съм такава мазохистка и казах - развод... неговият отговор - прави каквото си решила.... Sad

Еми направих го. Не ми е лесно, но ми е по-спокойно и нетравмиращо за детенцето ни. Благодаря на старите ми и новите ми приятели, които ми помагат най-вече с подкрепата от която имам нужда. Знам че ще се справя и един ден слънцето ще грее пак на моята улица Sunglasses

# 367 18 фев. 2009, 13:08 ч.

Мнения: 57

Здравейте и от мен! Аз съм на 31 години, имам син на 6 месеца и се гледаме двамата, и сестра ми живее с нас..тя много ни помага:) Бащата е чужденец и в момента май се намира в Германия..

# 368 25 фев. 2009, 22:58 ч.

Мнения: 1

Здравейте и от мен! Сега синът ми е на 2 год. и половина. Мъжът с който живях 7 год. ме изостави когато бях бремена в края на 8 месец. Това беше толкова силен шок за мен че дори не можех да страдам. И така се оказах самотен радител. Мислех че такива случаи са единици, че безотговорни мъже като моя са исключение,но за жалост се оказа,че това става практика сред българските мъже. Благодарна съм на семейството ми че не ми обърнаха гръб и ми помагат в отглеждането на детето. Знам че има много жени като мен,попаднали в подобна ситуация, на които искам да кажа,че садбата може да им е отнела любовта,но им дава нещо много по-скъпо и обично същество с което ги компенсира. Аз знам че сме силни и можеме да преодоляваме изпитанията които ни очакват,защото вече сам го изпитала на гърба си и смело мога да кажа ,че сега за мен живота е много по-пълноценен от преди. Затова се усмихнете и целунете малките създания до вас,защото те наистина заслужават вашата любов.

# 369 26 фев. 2009, 15:27 ч.

Здравейте!
Аз съм майка на прекрасно 8-годишно момиченце, което осмисля всяка минута от живота ми и нищо друго няма значение за мен.

# 370 1 март 2009, 08:39 ч.

Здравейте
аз също съм самотен родител имам дъщеря на 14г.-Теди и син на 12г Исмаил,живее ме с децата от 11г. заедно се справяме с хубавите и ложите неща.Аз много се гордея с моите две ангелчета.Много ги обичам и съм готова на всичко те да успеят smile3525

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА НА ВСИЧКИ

# 371 12 март 2009, 22:15 ч.

Мнения: 151

Здравейте и от мен,аз също отглеждам сина си /2г.2м./ сама. С баща му се разделихме преди 8 месеца,но нещата не вървят още преди да се роди.Година и половина се разделяхме и събирахме няколко пъти и аз всеки път се надявах,че нещата ще се оправят.Но Уви след 5 годишна връзка нещата се преобърнаха на 360 градуса точно преди да се появи малкото човече. Но както знаете приказката "Всяко зло, за добро!!!" bouquet

# 372 12 март 2009, 23:17 ч.

Мнения: 7

здравейте и от мен аз съм снежи на28г.и също ще ставам самотен родител.с таткото се разделихме,когато бях бременна в шестата седмица,сега няколко месеца по-късно осъзнах,какъв страхливец е татито,защото той много искаше бебо,но родителите му го разубедиха и така за 2 дни вече реши,че не иска да занае нищо нито за мен нито за бебо.понякога ми е много трудно,но съм благодарна на семейството и приятелите,които ме подкрепят,макар да не знаят какво ми е на мен. Sad

и щте дам всичко от себе си да направя моето слънчице щтастливо Heart Eyes

# 373 13 март 2009, 16:13 ч.

Мнения: 12

Здравейте и от мен, аз съм на 38 години и имам син на 15 години. С баща му се разделихме преди една година. Аз с детето излезнахме от общият ни дом. Добре че бяха майка ми и сестар ми за да ми помогнат и подкрепят. С бившия мислех че все някога ще се промени, ще спре да хайманосва, пие и събира с приятели и че за него ние с детето ще станем на първо място. Но уви. Това не се промени, а напротив ставаше по-лошо. Аз бях в семейството и мъжа и жената. Ходех на работа, гледах дете, учех. С една дума всичко. Сега си давам ясна сметка че той е бил за "украса" в семейството. Никога не ми е давал нито съвет, нито е оказвал някаква подкрепа. Той е "паразит", който изсмуква силите на човека до себе си. Поразболях се, нервите ми се разклатиха и пр. Но мисля че взимам живота в мой ръце.
Една година след като сме разделени все още не мога да се отърся от подтиснатостта. Опитвам се и полагам усилия да се отърся от тези чувства. Но пък сега имам син който кара тежък пубертет и сега трябва да се боря и с това.
Искам да благодаря че ви има.

# 374 27 март 2009, 10:37 ч.

Мнения: 21

Здравейте и от мен! Моят мъж ме остави бременна в третия месец- просто мисълта че ще става родител го изплаши. Не се бяхме виждали, нито пък чували докато детето стана на 2мес. Това, което се случи е , че моите родители( които по време на бременноста ми УЖ бяха с мен) решиха, че детето трябва да има баща и му се обадиха да питат какво смята да прави. Виждайки, че той не проявява кой знае какъв интерес, майка ми приложи друга тактика- изгони ме, т.е.- принуди ме да се събера с него! Бях изпаднала в състояние на абсолютна безтегловност. Незнаех кой път да хвана. В крайна сметка отидох да живея при него и бях потресена от неговото лицемерие и това на родителите му, което продължава и до днес. Държат се все едно не са пропуснали цялата ми бременност, раждането, изписването на детето и всички онези моменти в началото. Малката е записана на мое име и до днес този въпрос не се повдига. Бях ужасно обидена на моите родители, но в последните няколко седмици си възстанових отношенията с тях. Не съм им простила, но все пак са ми родители. Живея с надеждата че ще се случи нещо хубаво! Просто чакам детето малко да порасне и да я вземат в яслите, за да мога да започна живота си на чисто- само с нея! Съвместния живот с баща й и родителите му ме убива всеки ден по малко. Нямам къде да отида, за това търпя! Не ме е страх да съм самотен родител! Сигурно ще ми е трудно, но при всички положения ще бъде по- добре отколкото сега, защото усещам, че моето психическо състояние се отразява на детето. Успех на всички с подобна съдба! Продължавайте да вярвате в доброто!

Препоръчани теми

Брой интимни партньори?

СЕДМИ КЛАС. Точките ще проверим, паралелките ще подредим 20.06 - 30.06.2019

2 478
Набори

VIP Brother 2016 - тема 8

Съчувстват ли българските мъже на жените жертви

Причина:

Причина: