Кои са самотните родители?

  • 355 188
  • 1 380
  •   1
Отговори
# 375
Здравейте нека се представя почти на 28г. съм самотна мама съм, имам две момчета на 8г. и на 2.6г. С баща им не живеем заедно от 9м. а току що вече официално сме разведени. От него ни вест ни кост не е виждал децата от 4м. Но за щастие си имам мама която много ми помага.

# 376
  • Мнения: 1
 i az da se vpi6a.Do septemvri mesec s ba6tata na beba vsi4ko be6e gore dolu dobre.Togava bqh v 4-tiq mesec i trqbva6e da se varna v Kanada.Tragnah si ot nego za6toto mi omrazna da slusham hilqdite mu laji.KOlko ni obi4al,kak iskal da izkara pari za men i malkata.S edna duma iska da doide v Kanada i da e s gotovi pari.Bez da raboti bez da u4i.Nishto vsi4ko na moi grab.Ne mojah da go ponesa tova.Ne mojah da ponesa sa6to 4e ponqkoga nari4a malkata mi princesa "PRE4KA" .Realno bqh s nego do kraq na bremennosta si (25.02.2009) be6e mi tejko 4e sam sama.4e prejivqvam vsi4kite prekrasni use6taniq sama bez nikoi do men osven maika mi.Malkata e na 40 dni ve4e i mislq 4e nikoga v jivota i nqma da ima maj koito da nare4e tatko.

P.S.az se kazvam Cvetelina a Malkata e Djulianna Sofia


МОля, Пиши на кирилица!!!

Последна редакция: пн, 06 апр 2009, 20:23 от Shoping FUstA

# 377
  • Мнения: 15
Здравейте,
ето ме и мен , една , като всички вас.
Бях в осми месец, когато нашия татко загина в катастрофа.Не можа да си види сина  дори, но такъв е живота.Живея при родителите ми, да са ми живи и здрави и те и брат ми, много ми помагат.Без тях тримата съм загубена.

# 378
  • Мнения: 310
И аз съм самотен родител. На 35 год. съм разведена от почти 10 години. Имам дъщеря на 13 год и половина и син на 11 год. Много е трудно, и понякога ти идва в повече, но се справяме някак си /да ми е жива и здрава мама която е до мен през цялото време/. По-добре така от отколкото децата да растат в стресова среда. Баща им си живееше като ерген всяка вечер по заведения с приятели пиене после тормоз психически, физически, изневери простотии мноого, минах през ада  с този човек незная как оцелях. Изобщо не се интересува от децата и не ги е виждал от 6 год. Сърцето ми се късаше като питаха "мамо защо тати не иска да ни вижда не ни ли обича" и търкаляха сълзички. Сега му звънят по телефона питат го кога ще дойде да ги види той само ги лъже те се надяват после страдат. Не спират да се молят да им намеря тати, а надежда такава няма /собствените бащи не си искат децата та чуждите ли/ . Но те ще порастнат и ще бъдат добри хора. Когато ми стане много много тежко и си плача те казват мамо ние много те обичаме и ни харесва как се грижиш за нас. Те са ми светлинта и смисъла в този живот. Заради тях си заслужава всичко през което се преминава.  Heart Eyes

# 379
  • Мнения: 140
Здравейте и от мен. И аз съм самотна майка на две момиченца. На 28 г. съм, с БНД сме разделени от месец, а от 2 седмици съм подала молба за развод. За сега проявява интерес за тях, но си мисля че е защото все още таи надежда, че нещата са поправими. Аз съм взела правилното за нас решение, макар че ще ми бъде много трудно с две малки деца, но да са ми живи и здрави- всичко ще се нареди.  Hug

# 380
  • Мнения: 1 317
Трудно ми е, но да се запиша тук.
На 25, дъщеря ми е на 2 г. и 4 месеца. Разделени сме от 2 месеца, ние се изнесохме с малката при родителите ми.
Заедно бяхме от 10 години, а от близо 3 имаме брак.
Сега съм в кофти периода на размисъл, затова влязох да почета тук, за да си дам малко кураж и надежда, че състоянието на размисъл, в което съм в момента е временно и само трябва да стискам малко, докато ми мине.

# 381
  • Мнения: 63
 И аз да се запиша тук. На 33. С едно детенце - на година и 7 мес. и с все още - БНД вкъщи.

# 382
  • Мнения: 1 507
Здравейте!
И аз в темата ви. Дъщеря ми е на 5 и половина, а аз - на 26. Сама се грижа за нея вече повече от две години, въпреки че не е правилно да казвам "сама" - живеем при родителите ми и много ми помагат. Благодарна съм им от цялото си сърце  bouquet.
Напуснах БНД с ясното съзнание, че постъпвам правилно и че никога вече няма да се върна при него. Не ми беше трудно тогава и сега не ми е. Трудното мина много преди това. От днешна дата, не вярвам, че някога съм била влюбена в този човек, защото ако има любов, няма как тя да се превърне в безпразличие. В омраза - струва ми се, че е по-възможно, но БНД ми е безразличен. Минах през ада Cry, не вярвах, че онова, което ми се случва е животът ми, струваше ми се, че е някакъв филм и аз по грешка съм попаднала в него. Както и да е, не искам да ви отегчавам и да ставам многословна.
Чета ви понякога и ми прави впечатление, че голяма част от хората, споделящи тук се чувстват наранени, тъжни, самотни. Мисля, че при мен е по-различно. Приключих връзката си с този човек така, както се сваля тежка и безполезна раница от гърба. От 2 години знам какво е спокойствие, знам какво е да взимаш решения и да си живееш живота. А някъде по пътя се появи и любовта Blush

# 383
  • Мнения: 390
Мдааа.Списъкът е дълъг.Невероятно е колко много хора абдикират от родителството и съпружеството(семейството).
На 38 съм.Разведена съм от от5 години.Дъщеря ми е на почти 13.Баща и ми помага когато може.Но има друго семейство и дете и ...така.Преди 2 седмици се разделих и с приятеля ми, с когото живяхме заедно 4 години.Взехме решението заедно.Не успяхме да си имаме дете(имам един спонтанен аборт).
Най-много финансово ми помагат родителите на бившия ми мъж.Да са живи и здрави!Майка ми и баща ми са с пенсии по 100лв.Ясно е.
Та така.Записвам се и аз.  Heart Eyes Важно то е да сме живи и здрави.Всичко ще се нареди  Hug

# 384
  • Мнения: 41
Здравейте на 25 години  бременна съм в четвъртия  почти петия месец,ще бъда самотен родител нямам брак а й детето ми не искам да има нищо общо с баща си,много  неща направи които са непростими.Можели някой да ми даде съвет дали да го пиша на баща ми,или на мое име.Аз лично не искам да е на мое име,защото детето ще се водело копеле, и в акта за раждане няма да пише баща неизвестен ако се води на дядото, и мисля ,че няма да се водя самотен родител.Знам,че ще ми е много трудно в началото,в момента не  работя нямам никакъв доход,опитвам в социалните за месечна помощ,но до момента не става нищо,баща ме храни но не искам де е така

# 385
  • Мнения: 183
Здравейте!
Включвам се и аз в клуба

# 386
  • Мнения: 65
Здравейте и от мен.Аз съм на 36 години.Вдовица,после разведена.Имам две деца, дъщеря на 7 години и син на 15 години.

# 387
здравейте! и аз съм във вашия отбор. след 20 години брак предстои да се окажа самотен родител

# 388
Здравейте казвам се Лина и съм самотен родител от 1г и 5м. Бившия ми съпруг не  е плащал издръжка от 6месеца бил в "трудно положение"  то вярно че кифлите изискват много пари ама за собствените деца да неможе да задели .

# 389
  • Мнения: 42
Здравейте, и аз да се запиша ...
Имам си дъщеричка на 9 месеца, винаги усмихната и игрива дори в 3 през ноща(понякога се буди напоследък)  Shocked
С "субекта" не сме имали сериозна връзка, дори не смятах да го уведомявам, но понякога майките ни са безкрайно добрежелателни и ни навличат по някоя беля  Wink (но пък са си такива) ...от това произтекоха редица проблеми, който с малката ми дружка вече мисля се отърсихме (адски щастлива би било меко казано за мен).
Искам да подчертая, че детето е искано, дори и да не беше планирано точно за момента на появата си  baby_neutral , но пък от много планиране понякога всичко е с надолу главата.
 Записана е на мое име, не исках да я припознава, тъйкато не смятам, че е достоен за понятието "баща" на детето ми - не преувеличавам  Wink
Засега живеем при баба и дядо...не можем да се издържаме съвсем сами, а и колкото повече хора гушкат малкото дребосъче, толкова по- добре  Grinning
Пиша тук защото често попреглеждам темите, и доста ми влизат в помощ  Hug

Общи условия

Активация на акаунт