Кои са самотните родители?

  • 354 562
  • 1 380
  •   1
Отговори
# 420
  • София
  • Мнения: 1 010
Докато преглеждах новите отговори по темите в които съм писала, попаднах на тази...

Сякаш беше друг живот, когато се жалвах тук...

Сега нямам усещането за самотност, въпреки че нямаме брак.
Със същия човек, от когото тогава се оплаквах, съм.
Сега е съвсем различно.
Е, нямам застраховка, че отново няма да стане едър рогат добитък, но се чувствам добре и това ми стига  bowuu
Вече почти 6 г. сме заедно.

С всички тези несвързани изречения исках просто да кажа, че официално се оттеглям от списъка   bouquet  
Оставам съпричастна с всички вас, момичета и момчета Hug

# 421
  • Мнения: 70
Здравейте,в този дълъг списък се нареждам и аз.На 32год. съм с дъщеря на 1година и осем месеца.Таткото се интересува все още от нас,но аз го напуснах преди повече от година,защото чашката беше преди нас.Поредният,типичен и гаден случай,когато алкохола измества всичко ценно и човешко.Приятели,никакви,все едно съм дамгосана,подкрепа само от родителите ми(да са ми живи и здрави още дълги години) за да може и моето съкровище да разбере какво е семейство.Страх и самота,но все още жива надеждата,че някъде там има и друго самотно сърце,което чака да бъде открито. Simple Smile

# 422
  • Мнения: 1 128
Да се запиша и аз при вас. Разведена съм от около 2 месеца, но с таткото не живеехме заедно от почти година. Но въпреки това не мога да се нарека "самотна". Живея при родителите си, които ме подкрепят и ми помагат страшно много за детето, поднових си връзката с накои от старите приятели, намерих си нови, намерих си нова работа, полека лека се устройвам.

# 423
  • Мнения: 2
На 29 г. съм и съм в осмия месец. И аз май ще бъда самотна майка. Бащата на детето ме напусна преди една седмица, твъдейки че било окончателното му решение. Не че не сме имали търкания с таткото, но поне в едно бях на 100 процента сигурна - че никога няма да си тръгне. Ето, че и това се случи. А обяснението е стандартното /като чето форумите напоследък и споделям с други хора/ нямал ми доверие, детето не било негово. Пълни глупости! Като се върна назад си давам сметка, че заради връзката си с този човек направих какви ли не компромиси със себе си и собствения си светоглед - простих на майка му за безпардонното отношение, напуснах работа, съобразявах се с желанията му, с разписанието му, с плановете му, накрая му простих и за обидните думи и безпочвени обвинения... А той като за награда ми заяви, че така и не усетил аз да го обичам...
Но за сега това е положението, започвам да се примирявам. Разчитам единствено на себе си, после на сестра ми и на родителите ми. Те не бяха очаровани от развитието на нашата връзка, но до сега не дават признаци, че ще се отказват от мен. Смятам, че  не съм лош човек, че ще мога някакси да изградя живота си отначало и накрая даже ще бъдем аа и детето щастливи - със или без таткато!

# 424
  • Мнения: 59
Да се запиша и аз във вашите редици.
На двадесет и осем години съм и имам две деца на четири и шест години. С БНД сме разделени от шест месеца. В момента чакам дата за първо дело

# 425
  • Мнения: 6
И аз съм за тази темичка Laughing и то доста отдавна, след като 4 години се правих на "глуха" и "сляпа" и аз останах сама с дъщеря си.Нямах си и наидея, че жвеем в толкова изостанало и закостеняло общество newsm78.Не знаех, че било за предпочитане цял живот да си нещастен, отколкото в процес на развод. #2gunfire

# 426
  • Мнения: 57
и аз се водя самотна майка, но според мен не аз, а бившият ми мъж е самотен, защото аз се радвам на детето, въпреки всички трудности аз вече свикнах. в началото и аз се чудех на всички, които пишат, но когато му дойде времето ти сама ще усетиш, че трябва да споделиш - било мъка, радост или просто каквото ти е на устата и сърцето.

# 427
  • Мнения: 1
Здравейте,
Това, което прочетох ме накара да Ви пиша. Аз съм самотен родител от 18 години, биологичния баща не призна детето, сама го отгледах, с помощта на близки и приятели. Много е трудно да си майка и баща едновременно и да градиш кариера. За съжаление мога да Ви кажа, че обществото не приема самотния родител, нито детето му. Помощи - глупости. Отдавна не вярвам на хората, а те работят в институциите. Подигравки, обиди, заплахи, интриги, клюки и какво ли не. Гадното е, че никое дете не заслужава да расте без истинско семейство, децата нямат вина за грешките на възрастните, а те страдат най много. Така, че каквото й да се е случило много, много обичайте децата си.

# 428
  • София
  • Мнения: 741
Здравейте и от мен! Надявам се да приемате нови членове, от днес съм вече при вас. Някой ден ще разкажа подробно, сега не съм много в състояние, но днес ми мина делото (ще бъде само едно) и сега си чакам решението. Трудно ми е да говоря, но така като споделя мисля че поне малко ще ми олекне...Само се питам какво ще кажа на децата, как ще им обясня и как ще я караме... Дано успея да се справя...

# 429
  • Мнения: 73
Здравейте и от мен, на 30години съм и с девойка на 8месеца. разделихме се с приятеля ми преди месец. до преди раждането беше цветя и рози, но после стана криза и в неговата работо, умързеляване, алкохол, чупене и най накрая реших, че не си заслужава.за довиждане той ме понаби, но поне сега съм 100%сигурна, че не е той човека. родителите ми ме подкрепят напълно, лошото е, че са в друг град.

# 430
  • Мнения: 1
Аз съм майка отглеждаща сама децата си със наличие на съпруг само на хартия . Бях бременна в шестия месец , когато един ден просто се върна от работа и каза , че от три месеца живее с друга жена . Каза че иска развод , но от 1 година все още не е подал документи . В момента живее с нея , а за мен остана "който има деца да си ги гледа" .

# 431
  • Мнения: 139
Дойде и моят ред да пиша тук ....На 21 съм от Пловдив и имам момченце на 2годинки и 2 два месеца почти Heart Eyes Гледаме се сами от близо два месеца.Не съм имала брак с бащата ,само сме живеели на семейни начало...Това е от мен Cry

# 432
  • Мнения: 10
Здравейте,радвам се че Ви открих!
На 29години съм ,малката ми принцеса е вече на 4.Живеем в малко  градче,работя и смятам,че добре се справяме с живота и без него.Избрах този път ,когато тя беше на 8 месеца и за миг не  съм съжалила за решението си .Той дори не си направи труда да я потърси през тези почти 4 години Thinking ТЯ не го познава,но започна да пита.. и това е основната причина да потърся контакт с  Вас .
Поздрави на всички!

# 433
  • Мнения: 10
ето ме и мен. Баща на две малки феи!Малко е дълго за разказване,ама съм тук.    tiptoe

# 434
  • Мнения: 403
Е, и аз да се запиша. Твърде дълго се надявах да не вляза в графата "самотен родител", ноо по-добре да не си зарявам главата в пясъка и да призная пред себе си, факта, че съм в графа "самотна бъдеща мама".

Общи условия

Активация на акаунт