Кои са самотните родители?

  • 354 524
  • 1 380
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: 123
Добро утро, момичета!

Бихте ли могли, да приемете, една майка, с разбито сърце, да споделя своите неволи с вас?
Тази майка съм аз. От известно време съм сама с двете си дечица. Историята ми е много, мъчна, тъжна и грозна. Обещавам , че ще ви я разкажа, но малко по натам.
Благодаря ви предварително!!!

# 571
  • Мнения: 62 393
Здравей , EL... Hug

Понеже темата е само за представяне , заповядай тук !

Може да споделяш , както и да се забавляваш ! Hug Hug Hug

# 572
  • Виена
  • Мнения: 1 247
Здравейте на всички!
Във форума съм от 2005 година. ЗадЪржала съм се за повече време тематично (заради личните си преживявания) в "Искам бебе", а след това и в най-страшния подраздел "Родители, преживели загуба". Чета ви от известно време, защото така се случи, че прецених да сложа край на имитацията на семейство с БНД-то (ама че хубава и удобна абревиатура  Mr. Green!) и отглеждам 4-годишния си син сама.
Ами... не съм нещастна. Точно обратното - щастлива съм! И не, нямам подкрепа тук, където съм, от най-близките си роднини, защото живеем в различни държави. Имам си приятели, но не е като да ти помага мама Wink.
Прииска ми се да напиша, ако позволите, нещо на момичетата, които са така наранени от мъже, че това обърква и емоциите им, и способността да се справят с живота си. Само да знаехте, че не е клише "Радвай се на детенцето си, нали е живо и здраво!"... Но дано никоя майка не разбира всъщност, че само това има значение.
Е, представих се...  bowuu

# 573
  • Мнения: 7
здравейте хубаво е че има такива форумчета.да се включа и аз на 30 години съм с две палави деца  момче на 11 и момиче на 9  разделихме се с баща им като бях бременна с малката и то защото той не искаше второто детенце най лесно щяло да ни е да го оставя в дом но си казах как пък не двете са мой двете ще гледам и се прибрах при мойте родители за жалост баща ми почина а майка ми е инвалид със множествена склероза.много е трудно найстина сам да се грижиш за всичко

Последна редакция: нд, 29 яну 2012, 14:09 от neznaina

# 574
  • Мнения: 1
Здравейте ! Пиша заради моя приятелка Тя е в положението на много от вас Дъщеричката й е вече на 3,5 години,а таткото е като вашите "татковци"от дъжд на вятър Едниствената му заслуга е че е признал детето си,но това не му попречи после да иска ДНК тест.Вече си мисля ,че щеше да бъде по-добре да не беше признавал момиченцето Така майка му щеше да има повече права Сега социалните твърдят,че детето има двама родители ,а това,че единият не е никакъв родител кой го интересува.Сега пак се е върнал,защото е останал без никакви пари,а приятелката ми трябва да се грижи и за него с парите от борсата,защото и фирмата ,в която работеше фалира.Не я разбирам ,но й помагам с каквото мога.Моля ,ако някой може да й помогне с работа или с място в детска градина нека се обади на телефона й 0887 727 571 Тя не знае за това,че пиша в този форум БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО !

# 575
  • Мнения: 92
Здравейте!Вече е време и аз да се запиша.Със съпруга ми сме заедно от 10г,а в брак от 4.Линийките ми показват колко са големи децата ни.До преди седмица всичко си беше прекрасно и просто изведнъж...бум..Нещата между нас не вървели,трябвало му време да помисли,водели сме монотонен живот/това аз го знам най-добре при положение,че си гледам и двете деца,а в това време може само в къщи да си стоиш/.Изглеждаше много подтиснат и му предпожих да отиде за няколко дни при родителите си да помисли,да се види с приятели,да се разнообрази и почине.Взе си една торбичка и замина точно на рожд.ми денНа другия ден поиска да се прибере,много сме му липсвали...Казах му,че искам да се прибере заради мен,защото ме обича/ако ме обича/,а не заради децата.нЕ ВЯРВАХ,ЧЕ ЕДИН ДЕН МУ Е БИЛ ДОСТАТЪЧЕН ЗА ДА ПОМИСЛИ ТРЕЗВО И НАЙ-ВЕЧЕ ДА РАЗБЕРЕ КАКВО СМЕ НИЕ ЗА НЕГО.Оказах се права,на следващия ден се прибра от роабота,съобщи ми ,че нищо няма да се получи и няма смисъл да опитваме,събра си багажа и без дори да погледне децата каза сбогом и замина.Голямото синце което още няма 3год е много привързано към него.Постоянно плаче за него,търси го,чака го на прозореца.Усеща,че нещо става,страх го е и аз да не го оставя,защото постоянно ме държи за панталона и ако ме изгуби от поглед почва да плаче.Как да помогна на детето си да преодолее това,стах ме е че утре може да дойде баща му да ги види и пак да си замине...а детето пак ще започне да страда.Кажете как да постъпя?Аизраснах в разбито семейство,бях свидетелка на скандали и побой и още тогава се зарекох,че ако един ден имам семейство ще се боря със зъби нокти за него и че децата щи растат с майка и баща.Провалих се във всичко и постоянно се питам какво направих,къде сгреших?

# 576
  • Мнения: 521
Здравейте!

Аз има син на 8 години. Баща му ни изостави без никакви предварителни индикации преди 6 месеца. Просто си тръгна и ни остави бележка. "кучето е извеждано. Аз няма да се върна". Като гръм от ясно небе. От тогава не знаем нищо за него. Все едно никога го е нямало. Много ми е тежко....

# 577
  • Мнения: 1 213
Синьорина Ломбарди, съжалявам, че така са се стекли нещата (и) при теб!  Hug
Заповядай при останалите в темичката за ежедневна раздумка!

# 578
  • Мнения: 2
Здравейте и от мен.Казвам се Галина, в 3м. съм, а нещата не потръгнаха добре при нас. Не знам какво точно ще се случи, но явно ще съм сама, което ме плаши. Финансово и морално ще ми е трудно. Но все пак животът продължава.

# 579
  • Мнения: 26
И аз да се отбележа
Женена съм от 7 месеца,бременна сам от 5месеца
съпруга ми си намери любовница и ни лъжеше и двете до преди 2 дни,чак сега разбрах че е продължил да лъже приемам го много тежко и се притеснявам за бебето,как да го забравя помогнете

# 580
  • Мнения: 9
Аз също съм самотен родител, на 31 год съм , а детето ми е на 4 год. и 7 мес. С баща му се разделихме преди 1 год. и 4мес. От време на време се чувствам много самотна, но се надявам в скоро време да има светлина в тунела, на мнение съм че за отглеждането на детето при всички случаи са нужни двама -мама и тати, пък дори и тати да не е истинския, но се надявам когато Той се
появи да е по-"истински" от истинския татко!!! А също искам да кажа, че  жената има нужда да споделя, да излиза с мъжа, а и трябва да има кой да и подаде хапче и чаша вода, когато е болна.
Не сте ли съгласни?

# 581
  • Мнения: 1 288
Здравейте! Да се запиша и аз при вас. Предстои ми развод след 15 годишна връзка  и брак. Имам и момиченце на 6 г. Почти целия ми съзнателен живот мина с този човек, но така се получи...Аз съм тази, която взе решението за развод и това изключително ми тежи и ме е страх. Но знам, че не съм щастлива с този човек от години...Няма смисъл.
Само че сега ме е ужасно страх да остана сама. Все си мисля, че няма да се справя, че няма да намеря друг човек, който да ме разбере и да застане до мен. Предполагам всички сте минали през това. Просто имам нужда да видя, че има и други в моето положение и че са се справили с тежките моменти след развода...

# 582
  • София
  • Мнения: 1 609
Здравейте! И аз се присъединявам. Историята е като от сапунка, че и по-зле, чак не ми се вярва на моменти. Вкратце, господинът е разведен и има дете от предишния брак, което вижда често, помага, ходи да го води и взима от градина и т.н., покрай което, естествено, се вижда и с бившата си съпруга. Е, преди няколко месеца са започнали да припламват стари искри, които явно не са били съвсем угаснали и в крайна сметка разбрах, че отношенията им отново са станали интимни, а той се чудел дали да не се върне при нея, но не можел да реши при кое семейство е по-добре да остане - при старото или при новото. Аз взех решението вместо него и го пратих да се взима обратно с бившата си. И ето ме при вас.

# 583
  • Мнения: 11
Казвам се Анелия,и съм майка на две деца.Гледам ги самичка.Бащата на първото ми дете (8г) не го познава.А на второто(1 и 5 м)познава само алкохола.Не случих на мъже.А вероятно съм на път и да изгубя децата си.Но съм на ясно че без да се боря,няма как да бъда самотна майка.това е от мен

# 584
  • Мнения: 2
здравейте и от мен,
имах неблагоразумието да се омъжа на 22,като си мислех че това е мъжа с който ще живея....
Каква стана тя....забременях и ми казаха че ще имам близнаци.
Всъщност от там дойдоха и разправиите.
Бившият и майка му решиха че те не са от него,защото в тяхната рода нямало близнаци.
Разведохме се и ето ме сега самотен родител на 9 год близнаци.
Той дори и не иска да ги вижда или чува.
Те също не проявяват интерес,което ме радва.
Сега си живурка с неговата майка.....
Е,стига толкова от мен.
Нито сме първите,нито последните.

Общи условия

Активация на акаунт