Кои са самотните родители?

  • 355 132
  • 1 380
  •   1
Отговори
# 615
  • Costa Rica
  • Мнения: 551
 welcome
но странно сега нито ми се реве, нито ми се страда
Празнувай!

# 616
  • Мнения: 19
Работя като детегледачка на дете на самотна майка. Записвам се да ви следя и с надеждата, че вашият опит би ми помогнал да вникна в проблемите на майката и детето и да им помагам на свой ред.

# 617
  • София
  • Мнения: 6 478
Работя като детегледачка на дете на самотна майка. Записвам се да ви следя и с надеждата, че вашият опит би ми помогнал да вникна в проблемите на майката и детето и да им помагам на свой ред.
Не мисля, че има по-специални проблеми самотната майка от тази, която има съпруг. Всичко зависи от майката и бебето - проблемите са обикновено там  Laughing

# 618
  • Мнения: 19
В нашия случай проблеми има детето, депресирано е, мрази целия свят. Иначе е интелигентно и надарено. В момента майката е объркана а то още повече. Аз нямам такъв опит и не знам как да подходя и към двете. За капак при тях е и бабата, която е с изразена вече склероза и нея засега успявам да озаптя, защото третираше зле детето, забравя къде си слага вещите и го обвинява, че ги краде...
Та извинете, че се натрапвам, но този случай е пълна лудница. От мен се очаква да реагирам според случая и да вземам решения и ми е адски трудно, но си ги обичам и трите и ми се ще някак да се справя.

# 619
  • Маниакалното чистене е признак за неудовлетвореност.
  • Мнения: 934
abadonka, имаш дете на годинка и работиш като детегледачка-как се справяш? Някой гледа твоето дете докато си на работа или ходиш на работа заедно с детето си? Thinking

P.S. Всяко дете би било депресирано в такава обстановка!

# 620
  • Мнения: 19
Съпругът ми го гледа, в момента е без работа. Справям се някак. Почасовата работа е добър вариант. Имам време и за семейството си.
Агнесе, така се казва италианчето, е голяма сладурана, но вкъщи само й викат и често е ядосана или тъжна. Скоро ще навърши седем годинки. Гледам да я прикоткам, да я погаля, но често не допуска и мен, затваря се в себе си и не намирам начин да я разсея, макар че се правя на клоун. Привързах се към нея и ми е мъчно.

# 621
  • Мнения: 4 458
А пробвала ли си да се консултираш по-скоро с детски психолог? Щом искаш да помогнеш на детето, мисля че това е правилната посока.

# 622
  • Мнения: 19
Майката обеща да отидат на психолог, само че няма време. След развода е успяла да изкара курс за медицинска сестра и сега работи в старчески дом. Възхищавам й се, силна и интелигентна жена е, но се е натоварила с толкова неща, че няма време за детето. Опитва се да вкара правила, например за храненето и уроците, но от детето среща бурен отпор, защото бащата като я вземе за ден два дисциплината отива на кино.

# 623
  • Мнения: 589
Здравейте и от мен,

преди 5 години се регистрирах в този форум, за да чета как се гледа бебенце. През годините прелетях из подфорумите и четях/писах за маски за коса, за логически загадки и любима литература. Дори на вратата на затвореното общество на "клюкарника" се престраших да почукам Simple Smile)

И сега - в този форум, животът е интересно нещо ...

Представям се: на 33, с момиченце на 5. Решението за раздялата е мое и всички се надпреварват да ме укоряват колко съм тъпа и неадекватна - с такъв мил и грижовен мъж, защо се развеждам ...
Но, аз смятам, че дефиницята за семейство не е "учтива самота", нито пък "културно съквартиранство" и след доста години отлагане, най-накрая се престраших.

Така че - здравейте!

# 624
  • Мнения: 143
Здравей! Много от нас са били укорявани, даже обиждани за взети от нас самите решения.Никой няма право да те вини, че търсиш своя път в живота. Добре дошла  Hug

# 625
  • Мнения: 2 510
Защо пристигащите са повече от напускащите този подфорум?

# 626
  • Мнения: 2 723
Защото Снеже, дори и да живееш с нов партньор, продължаваш да бъдеш единствен родител за детето си.
Май никой не напуска този подфорум истински.
Ако си минал през ада искаш да помогнеш на всички, на които им предстои това пътуване  Tired

Добре дошла carmell  bouquet

# 627
  • Мнения: 2 510
Само повърхностно ги преброих.
Не е лошо да са по- малко "самите", не "самотните" родители.

Загубили сте си чувството за хумор!

# 628
  • София
  • Мнения: 1 010
Съпругът ми го гледа, в момента е без работа. Справям се някак. Почасовата работа е добър вариант. Имам време и за семейството си.
Агнесе, така се казва италианчето, е голяма сладурана, но вкъщи само й викат и често е ядосана или тъжна. Скоро ще навърши седем годинки. Гледам да я прикоткам, да я погаля, но често не допуска и мен, затваря се в себе си и не намирам начин да я разсея, макар че се правя на клоун. Привързах се към нея и ми е мъчно.

Понеже и аз съм от постоянните членове и сама отглеждам сина си (а бе, да не си кривя душата - родителите ми и бившата свекърва не са безучастни, с бащата сме приятели), та да си кажа:
няма нужда да се правиш на клоун. Ако симпатизираш на детето, покажи му го точно както го изпитваш. Не преувеличавай, не посмалявай. Тя ще те разбере много по-добре, ако си открита с нея. Ще го оцени.

Но адекватното внимание на майка й винаги ще й липсва. Майката, ако прекарва малкото си време, което има, с детето си по същия начин - открито, със споделяне (съобразно възрастта на детето), усмихнато, като равен с равен, тогава нещата ще се променят. Ако й разказва случки от нейното собствено детство, в съответните ситуации, ако се шегува с нея, ако я провокира да взима сама решения... проблемите като с магическа пръчка ще почнат да се решават. Simple Smile

# 629
  • София
  • Мнения: 1 010
Здравейте и от мен,

преди 5 години се регистрирах в този форум, за да чета как се гледа бебенце. През годините прелетях из подфорумите и четях/писах за маски за коса, за логически загадки и любима литература. Дори на вратата на затвореното общество на "клюкарника" се престраших да почукам Simple Smile)

И сега - в този форум, животът е интересно нещо ...

Представям се: на 33, с момиченце на 5. Решението за раздялата е мое и всички се надпреварват да ме укоряват колко съм тъпа и неадекватна - с такъв мил и грижовен мъж, защо се развеждам ...
Но, аз смятам, че дефиницята за семейство не е "учтива самота", нито пък "културно съквартиранство" и след доста години отлагане, най-накрая се престраших.

Така че - здравейте!

Плени ме описанието, което направи  Hug

И те приветствам, най-малкото защото не мисля, че тук сме групичка окаяни, безперспективни същества. Напротив, тук сме групата на новото (по-доброто) начало  Grinning
Вперили ясен взор напред и нагоре... Laughing

Общи условия

Активация на акаунт