Кои са самотните родители?

  • 355 139
  • 1 380
  •   1
Отговори
# 630
  • Мнения: 589
оооо, не сме Simple Smile) просто още ни е ново, страшно, понякога самотно, понякога потискащо ....

поне за някои от нас.

хайде да се направим списък от желани, мечтани неща ...))) или път идеи за празниците ...


# 631
  • София
  • Мнения: 1 010
Добре!

Започвам:
1. Искам да направя така, че повече родители да разберат, че ако са честни с децата си, ако гледат на тях като на заслужаващи внимание и любов същества, децата им ще се превърнат в нещо, на което те самите ще се възхищават.

Родители, моля Ви, уважавайте децата си - те не са Ви подчинени, нито са по-неспособни от Вас.
(главното "в" стана задължително дори за учтивата форма, отнасяща се за много хора  Grinning)

# 632
  • Мнения: 4 116
Добре!

Започвам:
1. Искам да направя така, че повече родители да разберат, че ако са честни с децата си, ако гледат на тях като на заслужаващи внимание и любов същества, децата им ще се превърнат в нещо, на което те самите ще се възхищават.

Родители, моля Ви, уважавайте децата си - те не са Ви подчинени, нито са по-неспособни от Вас.
(главното "в" стана задължително дори за учтивата форма, отнасяща се за много хора  Grinning)

Много ми харесва това! И сега, откакто живеем сами с тях, се опитвам да се държим един друг като с равни (само дето аз съм по- равната  Joy) Сериозно - споделям с тях какъв е бюджета ни за месеца, какво можем да си позволим и какво не и ако искат едно нещо, ще се лишат от друго. Уча ги да са доста по- самостоятелни, много да помагат вкъщи- но не на принципа- ще го направиш, защото аз ти казвам. А на принципа- всеки трябва да прави нещо и да помага в домакинството. Давам им право да си изберат и какво да правят - на едния му е кеф да сгъва прането, на дргия да изхвърля боклука.
Относно това дали сме сами или самотни родители, аз не се чуствам самотна  и не съм се чуствала. И това ми състояние по никакъв начин не зависи от присъствието или отсъствието на мъж до мен.
Децата, приятелите ми, роднините ми, са ми напълно достатъчни.
Плашех се безумно от мисълта да се разведа, да остана сама цял живот, да се грижа за децата финансово сама (убиваше ме мисълта как ще се справяме ако загубя работата си), но сега ми е толкова по- спокойно и хубаво, че дори и тези теразния не могат да помрачат доброто ми настроение.
Дано само да мине по- бързо развода и да съм истински и официално свободна!!!

# 633
  • София
  • Мнения: 1 010
Вярвам, че ще мине бързо и леко... щом си в толкова положително настроение Simple Smile

Четейки твоя пост, си представих как може по-лесно да се разпределят задачите между децата (аз имам едно засега и този въпрос не е стоял пред мен):
- дава им се по едно листче със списък на дейностите и всеки поотделно решава и отбелязва кои дейности предпочита, като ги номерира - най-желаната с 1, и т.н.;
- поотделно, за да не се влияят взаимно от избора си - понякога просто се заинатяват да правят това, което и другият иска, и става излишна драма;
- ако има застъпване в приоритетите, тогава, за да не се тегли жребий, от който единият винаги ще се почувства "по-малко късметлия", въпросната дейност се редува между децата през определено време.

Ех, каква съм равна и аз!  Joy

# 634
  • Мнения: 4 116
Идеята с листа и да си подчертават ми хареса! По- натам може и да го приложа. Засега баткото отпира по- трудните задачки, ама нали е батко все пак...
Забелязвам, че са станали много по- отговорни откакто сме сами и разбират прекрасно ситуацията, не мрънкат и не недоволстват, че не са така добре финансово както преди. Оценяват спокойствието и липсата на скандали,  емоционалната сигурност. Радват се, че вечер може да се гушкаме до късно, без някой да ги гони от леглото...
Абе, когато чустваш облекчение, че даден човек вече не е част от живота ти, развода е нещо прекрасно!(късно го осъзнах) Най- вече за децата!
Криво ми е единствено, че не поема никакъв ангажимент спрямо децата. За последните шест месеца ги е виждал един път, сега забегна към чужбина и съвсем няма как да се видят. Не е дал и стотинка за тях през този период, а те го молиха да им прати някакви пари, той обещаваше и нищо! Разочаровани са, но това е реалността. Не искам да ги лъжа, че тати ги обича и да ме питат- ама като ни обича защо не иска да ни види, защо не иска да ни прати парички... Не иска, такъв е и точка. Аз съм до вас и винаги ще бъда, достатъчна съм ви!
Приела съм факта, че не очаквам нищо от него, и децата вече го осъзнават. Драма няма, живота е прекрасен! Ние сме заедно и това е най- важното.

# 635
  • На остров
  • Мнения: 13 498
* TED CAT* много ме радваш с позитивното си мислене  bouquet! Най важно от всичко е,  че ти се чувстваш спокойна и щастлива. Очевидно и децата са ти прекрасни и добре възпитани и наистина оценяват всичко, което им даваш! Успех от все сърце ти желая!

# 636
  • София
  • Мнения: 1 010
...
Приела съм факта, че не очаквам нищо от него, и децата вече го осъзнават. Драма няма, живота е прекрасен! Ние сме заедно и това е най- важното.


Само такава нагласа у теб ще ги отклони от мислите, че може би не са достатъчно обичани от единия си родител.
А и така пълният контрол върху възпитанието им е у теб - наимоверно по-лесно се възпитават децата така...

Казвам го от личен опит, разбира се Simple Smile

# 637
  • Мнения: 589
Съгласна съм с последното мнение на пепеляши .. има си и предимства в това, че децата са оставени изцяло на твоята грижа. При мен не е точно така - бащата е супер грижовен и отдаден на детето. Като резултат - тя живее в две къщи, с два режима (близки, но все пак различни в някои детайли).

# 638
  • Мнения: 4 116
Да, за възпитанието винаги съм предпочитала да се занимавам само аз с това, той не го е правил и когато живеехме заедно. Неговото възпитание беше- слушайте майка си  Joy
Сега  проблема е, че психически не му се отрази добре раздялата ни и не се държи никак адекватно. И вместо да се подобрява, се влошава и то с плашещо темпо. Страхувам се от деня, в който ще се върне в България и реши да се прави на баща. Но тогава ще го мисля, дано не е скоро!
Благодаря ви за подкрепата, момичета  Hug

# 639
  • Мнения: 63 247
Момичета , да ви напомня , че темата е само за представяне .
Останалите постове се трият периодично .

 Hug

Заповядайте в клюките или в друга тема !  bouquet

# 640
  • Мнения: 7
И аз съм от самотните родители татко дъщеря ми е на 13 маика и си остана в Мадрид а аз като по глупав реших да се върна при дете то си сега имам само него и то ми дава сила за живот баща ми почина маика ми е болна а и тя е в пубертета и ми  е много трудно

# 641
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 011
Добре дошъл, Краси!

# 642
  • Мнения: X
Здравейте и от мен!   bouquet Аз съм на 23 години.Майка ми ни напусна,когато бях на 3 годинки,бебе още,като отиде при друг мъж.Цял живот един път не ми се е обадила,не ми е чистила един рожден ден или една Коледа.Баща ми ме отгледа сам самичък.Той наскоро се ожени,за което аз много се радвам и го подкрепям,защото случи на жена,а и аз не исках той да е сам,когато един ден напусна ''гнездото'',както и скоро стана.Не само напуснах гнездото,ами и страната...Сега живея с приятеля си на семейни начала,той не е българин,но е толкова мил и любящ,че се чувствам сякаш съм в романтичен филм.Но това притеснение за разбитото семейство живее в мен и ме яде всеки ден...Постоянно тормозя приятеля си с непрестанните си настроение,породени от този страх.При всеки малък скандал(даже скандал е много силно казано,той е толкова спокоен,че няма как да имаме скандал),по-скоро малка разправия,все си казвам"Ето...разбира се,че и на мен ще се случи,ще се разделим,защото хората се разделят...) Много е лошо това,но мисля,че цял живот ще си го нося този страх Sad

# 643
  • Мнения: 4 116
Ани, може би е добре да приемеш, че вечни връзки  няма. Разбира се, че  би било чудесно да си цял живот с човека, когото обичаш, но не винаги се получава така в живота.
Ако някой ми беше казал преди 10 години, че ще си тръгна и ще поискам развод, щях да го обявя за луд! Толкова много обичах мъжа си. Но хората се променят.
Така че един ден може ти да поискаш да се разделите, може да се влюбиш в друг, както и той... Няма нищо 100% сигурно, така че живей за деня,  радвай се, че сега имаш любовта! Не мисли след години какво ще бъде.

# 644
  • Мнения: X
Да, * TED CAT*,наистина е така.Разводът вече стана по-широко разпространен и от сутрешното ''Добро утро''.Толкова е жалко,защото аз пък съм си една непоправима романтичка и все гледам да градя,да имам едно огнище,каквото не съм имала преди и дори не искам да си помислям,че някой от нас двамата може един ден да хвърли там кофа с вода...но да...както казваш,трябва да се наслаждавам днес,защото утре е твърде неясно понятие...Благодаря много  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт