Кои са самотните родители?

  • 354 534
  • 1 380
  •   1
Отговори
# 435
  • Мнения: 1
Здравейте, аз съм таткото на Диляна. Тя е на 4г и е най-дивото и неуморимо хлапе което съм някога съм виждал Simple Smile. Официално съм разведен от 2008г., но с бившата ми съпруга се разделихме още през 2007, когато хлапето беше на годинка и половина. Нямаше да се справя без помощта на моите родители, които много ми помогнаха и продължават да помагат. Боя се, че никога няма да мога да им се отблагодаря за това което правят. "Майката" си гледа живота сега, вижда детето си за 4-5 дена в месеца и явно това й стига, а по време на делото земята щеше да обърне само и само родителските права да са на нея...
Това е съкратения вариант на историята. Simple Smile
Желая ви повече усмивки!

P.S.Някой беше писал нещо за закостенялото общество..... да закостеняло е и още как, някой хора си живеят с предразсъдъците от преди 100 и повече години.

# 436
  • Мнения: 74
Здравейте и от мен:) Разведена от три години се грижа сама за децата си:) Син на 12г и дъщеря на 5г:)

# 437
  • Мнения: 3
Привет на всички....виждам, че сме ужасно много тук, но пък важното е да се подкрепяме и да не губим кураж...да ви призная не съм предполагала колко много сила имало в мен и това го разбрах откакто останах сама с детето...старая се да имам и личен живот, защото иначе рискувам да бъда обсебена само от детето и да го "задуша" с моите грижи и внимание. Повярвайте ми много се старая като майка и мисля, че се справям добре...правя опити да си намеря другарче, но нещо все удрям на камък...повечето мъже са много страхливи/да ме извинят присъстващите/...не искат да поемат отговорност за чуждо дете...надявам се се появи моето другарче, което да ми е опора в живота...виновна ли съм, че не искам да съм сама....кураж и успех на всички!

# 438
  • София
  • Мнения: 5 007
Здравейте!
Искам или не, вече съм майка, която се грижи сама за детето си. В момента съм в процес на развод. На 33 години съм и имам 7 години брак, през който вероятно съм имала и хубави моменти, но за жалост вече не ги помня.
Бащата на детето ми е тотален алкохолик-пие от сутринта, пада пред блока, губи документите си, не помни, обещава и не изпълнява обещанията си. Пие и кара пиян.
Няколко пъти прави опити да се излекува от това пиянство и за няколко месеца успяваше, след което падението му беше тотално и главоломно.
Преди 2 години го напуснах заедно с детето. Той ми изпрати "Море от любов" и аз макар, че не вярвах, че ще спре да пие, се трогнах от постъпката му, и се върнах в Ада. Разбира се, след това съжалявах, но плачех, вдигах скандали, заплашвах го в отчаянието си, но не си тръгвах.
Последните 2 години аз бях една отчаяна и много самотна жена.
Срамувах се от съседите, от приятелите си и от всички хора, които ме обичаха заради това пиянство и собственото си малодушие.
Преди няколко месеца смених квартала и му поставих поредния, но този път последен ултиматум-ако се напие, ще го изгоня завинаги. Точно един ден след това новите съседи го донесоха вкъщи мъртво пиян и обезобразен. Взех му ключовете и подадох молба за развод.
В момента той ми създава куп главоболия с развода и ненормалното си поведение, но аз ще се разведа на всяка цена.
Това е моята история. Понякога ми е мъчно, че нещата се случват точно така, но това е моята съдба.
Ще се радвам да намеря приятели тук...

# 439
  • Мнения: 4
Аз съмотна майка от  3години неживеем заедно а от 2години сме и разавдени и се чувствам прекрасно. В началото се притеснявах но вече свикнах да живея сама. За  мое щастие бившият ми съпруг е  добър баща и децата го обожават.

# 440
  • Мнения: 1

Здравейте и от мен!  Rolling Eyes Аз съм на 35 години и чакам бебе което скоро ще се появи/живот и здраве/.Карам самотна бременност и ме чака съдбата на повечето от вас.След многократни опити да имам бебе с бившият ми приятел то се появи точно когато се убедих ,че не мога да съм с него /не сходство в характерите/.Казах му и той много се зарадва и предложи да ми помага финансово. /смях в залата/Прозвуча като виц ,но му дадох шанс да се докаже и точно когато взеха да стават скъпи нещата той "достойно"се оттегли от това си желание и ни лиши от присъствието си.   Sunglasses  Надявам се да се справя въпреки трудностите. Имам подкрепата на майка си и на брат ми и неговото семейство.Чувствам се доста самотна още от сега ,но се надявам и аз някой ден да срещна ЧОВЕКА за мен.Толкова от мен.Успех на всички самотни мами и на форума !

# 441
  • Варна
  • Мнения: 141
Нароследък често влизам във форума, та да се представя.

Омъжих се много рано, две бързи бебета, дипломиране и започване на работа. Винаги съм имала по-добра и по-добре платена работа от БНД. Не можа да ми го прости. Страхотен психически тормоз, съчетан разбира се с моята невероятна жажда за свобода и самостоятелност. Разделихме се след седем години брак, с две деца на 6 и 5 години. За разкош точно тогава останах без работа. Но нещата се наредиха някак си. Мислех, че съм се справила с всичко - прехрана, сметки, дрешки, основно подаръци от майка ми и брат ми. Но дойде най-страшното, синът ми, най-страхотното и прекрасно дете, се разболя от левкемия. Започнахме страхотна битка. БНД беше съпричастен, водеше ни и ни прибираше от болницата. Опитахме се, излъгани от трагедията в семейството да живеем заедно, но май че е по-добре късано, отколкото кърпено. Разделихме се.

Случи се най-ужасното и след един рецидив, който се разви много бързо загубихме нашия Ники. Останахме сами с дъщеря ми. Беше неминуемо да се вкопча в нея. А това не е добро, нито за нея, нито за мен. Тогава съдбата ми изпрати, защото не мога да нарека по друг начин това, което ми се случи, най-прекрасния човек, когото познавам. Той беше търпелив, ухажва ме дълго и търпеливо ме спечели. Покрай него станах майка на още две големи момичета, които са негови дъщери от първия брак. Той ги гледа сам от десетина годишни. Бившата си търси щастието по белия свят.

Така че, момичета разбрах, че щастието е променливо и палачинката се обръща по един или друг начин. В интерес на истината, ако мога да избирам, бих се върнала във времето, когато бях самотна майка, с ниски доходи, но с две здрави  и прекрасни деца. Но не мога...

# 442
  • Мнения: 459
Здравейте!

От началото на годината съм разделена с бившия, вече имаме и развод. Имам дъщеря на 4 г. Живея при родителите си. Те много ми помагат.

# 443
  • Мнения: 22
колкото и да странно аз съм самотен баща и,и честно казано се   чувствам добре щерката  е на

15 пубер и сина е на10 майката не ги е търсила от години няма коледа  рождени дни и т.н.живеем си чудесно

# 444
  • Мнения: 5 299
!!!!!ТЕмата е САМо за представяне. Всички останали коментари се трият. Моля, ако някой иска да сподели повече, или да потърси подкрепа и съвет - да пусне отделна тема.

# 445
  • Мнения: 5
Zdraveite.I az sam ot samotnite mami.Ba6tata na malkata me zariaza bremenna v 6 mesec i ottogava ne se e poiaviaval.Radvam se 4e ima forum i za nas.

# 446
  • Мнения: 5
Здравейте,и аз съм от отбора

# 447
  • София
  • Мнения: 1 154
Хайде и аз да се запиша. Разведена съм от 12 г. и сама отгледах дъщеря си, която вече е на 17. Не съжалявам и за миг, дори смятам, че разводът е едно от най-правилните решения в живота ми. Да, имало е побъркващо трудни моменти, но съм убедена, че ако бях запазила брака си, щяха да многократно повече.

# 448
  • Мнения: 1
Здравейте, престраших се и аз да се представя. Считам се за самотна майка от деня, в който нашият татко научи за бременността и се отказа от нас т.е от август 2007 г. Карах самотна бременност и сега самотно майчинство. Надявах се до последно, че нещо в сърцето на таткото ще трепне и ще се заинтересува от нас, но надеждите ми останаха напразни. До ден днешен не е виждал синът си. За сметка на това аз си имам едно малко страхотно момченце на 1г. и 8 м.
Ами това е накратко. Sad Sad Sad

# 449
  • Горна Оряховица
  • Мнения: 1 252
Здравейте.За момента и аз съм за тук,а за по-нататък ще видим как ще е  Confused
На 27 г. съм с дете на 1 г. и 1 м.
Имам брак от 1 г. и 2 м.,но в момента май е само на хартия.Преди време мъжът ми изтегли заем 10000 лв. без мое знание и съгласие(около 3 месеца преди брака) и пръсна парите за глупости.Преди 2 месеца го съкратиха,и поради неразбирателства и от двете страни с родителите,се наложи той да си иде у тях,а аз да се върна с малкия при нашите.Вече започва 3-ти месец без работа,но и не полага особени усилия да си намери такава(каквато и да е на първо време).За тези 2 месеца почти не се сеща да даде и един лев за детето си,а го гледаме аз на майчинството си и моите родители,които са пенсионери.Поради липса на телефон за момента(спряха му го за неплатена сметка) имаме много редки контакти с мъжа ми.Идва за момента(през около половин месец),но ме предупреди,че занапред не се знаело как ще идва,понеже нямало пари.Дала съм му 1 г. срок да си оправи положението(докато детето навърши 2 г. общо взето).Та дотогава ще съм тук,а после,като си стъпя на краката(намеря работа и си поподредя малко живота),живот и здраве,ако той не се размърда,мисля и да подам документи за развод.Но само времето ще покаже какво ще стане нататък  Confused

Общи условия

Активация на акаунт