Публикувана: 3 май 2005, 19:25 ч.
Последно мнение: 17 авг. 2019, 15:43 ч.

Кои са самотните родители?

354 111
1 380
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени участниците във форума?
Какви са някои стратегии за справяне със самотното родителство и предизвикателствата, пред които са изправени?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Форумът се фокусира върху представянето на самотни майки, които споделят своите лични истории, предизвикателства и успехи в отглеждането на децата си. Темите включват раздяла с бивши партньори, бременност, подкрепа от семейството, нови връзки, финансови предизвикателства и решения за възпитанието на децата. Форумът обсъжда теми като самотното родителство, разводи, справяне с предизвикателствата на отглеждането на деца самостоятелно, финансови затруднения и истории за домашно насилие. Той също така предоставя подкрепа между участниците и насърчава търсенето на надежда и сила в подобни ситуации.
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени участниците във форума?
  
  Участниците се сблъскват с предизвикателства като раздяла с бивши партньори, самотно родителство, финансови затруднения, отношения с нови партньори, подкрепа от семейството и въпроси относно възпитанието на децата.
- Какви са някои стратегии за справяне със самотното родителство и предизвикателствата, пред които са изправени?
  
  Участниците споделят различни стратегии за справяне с предизвикателствата, като например подкрепа от семейството, изграждане на нови връзки, финансово планиране, самостоятелно възпитание на децата и търсене на подкрепа от онлайн общности като форуми. Някои стратегии за справяне със самотното родителство включват изграждане на мрежа за подкрепа от приятели и семейство, търсене на професионална помощ, участие в групи за подкрепа на самотни родители, установяване на ясни граници с бивши партньори и фокусиране върху себе си. В публикациите се споделят различни стратегии за справяне със самотното родителство, като например търсене на подкрепа от семейството и приятелите, финансово планиране, изграждане на мрежа за социална подкрепа, фокусиране върху благосъстоянието на децата и стремеж към създаване на по-добър живот за тях. Някои стратегии за справяне с предизвикателствата на самотното родителство включват търсене на подкрепа от близки, приятели и форуми, фокусиране върху собственото благополучие, финансово планиране и управление и изграждане на здрави отношения с децата.
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени самотните майки според публикациите във форума и обществото?
- Какви са основните стратегии, които самотните майки използват за справяне с предизвикателствата на самотното родителство?

# 210 23 окт. 2007, 20:08 ч.

Мнения: 11

От месец и аз съм самотна майка.Със съпруга ми се разделихме съвсем нормален начин,не е имало делене на имущество,съдилища и прочие.найстина е трудно да гледаш дете сама,вярно майка и татко ми помагат много,но друго е бащата е до детето.Той идва да го вижда когато иска,нямаме определени дни.Но лошото е че детето е на 3 годинки и когато вечер баща му си тръгне,той ме пита-тати къде отиде,кога ще се върне.И аз не знам какво да му кажа.
Тъй че не е хубаво да си самотна майка mamma

# 211 31 окт. 2007, 07:50 ч.

Здравейте, боли ме като пиша, но се надявам да ми олекне като споделя с вас.На 30 години съм, бременна в края на четвъртия месец. Боли ме най-много от това, че детето е планирано и направено, според бащата, с много любов. Не зная каква е тази любов, щом ни обърна гръб сега. Проблемът е смесен - алкохол, примесен с избухливост, нетърпимост и както ми се струва липса на обич. Трудно ми е да го осмисля още. Все още не съм 100% самотен родител, но стремглаво съм се запътила натам. С бащата вече не сме заедно, а и той заяви, че не го интересува вече това дете.
Благодаря ви

# 212 7 ноем. 2007, 13:17 ч.

Мнения: 77

Здравейте скъпи ` самотни` мами (сигурно и татковци се срещат тук-там, но аз не ги видях Wink

) Дойде моментът и аз да се представя! На 24 години съм, от София. Въпреки че не съм сама от ден или два, сега чак намерих време да се разпиша, около 6 месеца след събитието.
От март месец си се гледаме с моят Дени (3 годишен вече) и се върнах при родителите си. Въпреки преобладаващото мнозинство от бащи безотговорно напуснали семействата си, моят случай не е типичен. Аз бях инициаторът, който постави `началото на края`, за съжаление. В поредицата от скандали, неразбирателство, луда ревност, несходство в характерите и разбиранията за живота, капката която преля чашата беше, че ми посегна една вечер след поредната караница. В първият момент не предприех нищо, бях толкова шокирана и невярваща, че това се случва и на мен (винаги съм казвала, че ще внимавам и изборът ми ще е различен от този на майка ми). След около месец-месец и нещо отлагане и много заплахи от негова страна, както и обиди, реших, че ми стига и всичко е до тук. Оказа се, че въпреки неразбирателствата, това за него е като `гръм от ясно небе` и той дълго време не пожела да приеме факта, че не аз съм се променила и съм станала друг човек, ами той и неговото отношение са преминали границата и са `убили` чувствата ми. И така въпреки, че ме умоляваше да променя решението си и да се върна, защото се е променил, преразгледал е поведението си и е осъзнал грешките си, уверенията, че все още ме обича и ние с детето сме всичко за него, не намерих сили да му простя. Дали заради факта, че вярвам, че веднъж проявило се такова `побойническо` поведение, няма връщане назад или защото осъзнах че всички емоции в тази връзка ми идват малко в повече, при положение че основното – любовта и разбирателството ги няма вече.
Стискам палци на всички и успех. Трябва да се гледа само напред!

Последна редакция: чт, 08 ное 2007, 09:21 от tweet

# 213 7 ноем. 2007, 14:35 ч.

виртуално
Мнения: 3 001

tweet - взела си правилното решение. Като те чета, все едно си описала моята ситуация, с тази разлика, че аз дадох и втори... и трети шанс ( каква глупачка съм била да повярвам, че няма да се повтори ). Сега съм подала документи за развод, но съжалявам че загубих 3 години. Въпреки това мъжа ми все още не вярва, че това се случва в действителност и ми казва, че ме обича и че не разбира защо искам да се разделиме.

# 214 8 ноем. 2007, 17:24 ч.

Не мога да повярвам толкова ли много жени сами отглеждат децата си ?!.....Поклон пред Вас ! Казвал ли Ви е някой колко сте силни, колко сте красиви, колко сте ЩАСТЛИВИ.......Вие сте ЩАСТЛИВИ като мен - осъзнайте го !Живота и бъдещето е във вашите ръце....отговорността е ваша. Не разчитате на никой - сами понасяте ударите и ласките на съдбата...Живота си е само Ваш..Имате най-ценното - СВОБОДАТА.....
На 39 години съм и сама отгледах и отглеждам децата си, които са на 20 и 18 години. Дъщеря ми учи и работи като журналист, синът ми е ученик....имам добри доходи ....ЩАСТЛИВА СЪМ ! Питам се дали ако бях останала семейна щях да постигна всичко това ? Отговорът ми е НЕ ! Държа в шепите си любовта и успеха - повече не ми е необходимо.....

# 215 11 ноем. 2007, 18:38 ч.

Мнения: 81

Zdravejte,
Az gledam sama sina si. Iskam mnogo da se prisaedinja kam vas i da namerja prijateli. Njamam kirilica. v momenta ne sam v BG, no ne mojah da se udarja i pisah. Privet na vsichki sami majcheta!

# 216 15 ноем. 2007, 15:26 ч.

Мнения: 463

Здравейте,дойде времето и аз да се регистрирам в този форум.Чета го отдавна,но от утре влизам в категория разделени.Преди 6 год. осиновихме прекрасно дете и станахме родители.13 год. след брака ми съпруга ми се сети че ние сме различни и нямаме нищо общо?Все още съм в шок,въобще не бях подготвена за това.В момента изпитвам много болка и толкова много съм му сърдита.Утре трябва да кажа на дъщеря ми която като мене нищо не подозира.Толкова се страхувам.Как ще се справя?Аз самата не се чувствам подготвена,как ще подготвя нея?Не ме разбирайте погрешно аз вярвам че това не е края на света.По добре без него,като не му се живее с нас,но дали дъщеря ми е готова?Как да и спестя болката?Ако имате съвети готова съм да чуя всеки.Изглеждате ми толкова силни,след всичко което сте преживяли.Възхищавам ви се.

# 217 18 ноем. 2007, 19:36 ч.

Здравейте и от мен с поздрав към всички смели жени
Аз съм разведена от 4 години и съм със две принцеси на 4 и 5 години
Мили момичета това което имаме до себеси а тоест децата ни е най голямото съкровище а тези другите половинките са душевни инвалиди
Смело напред и горе главата
Благодарение на това че съм сама се амбицирах и направих неща които може би иначе никога не бих сваршила
Щастлива съм че открих точно този форум и точно тази наболяла тема bouquet

# 218 19 ноем. 2007, 15:25 ч.

Здравейте на всички в този прекрасен форум. Чета ви от дълго време и имам чувството, че познавам лично повечето от вас. Не се осмелявах да пиша, някак си не обичам да говоря за това, че съм самотен родител, не съм свикнала да се оплаквам, а понякога изпитвам неистова нужда от това. Майка съм на две прекрасни и умни деца. Гордея се с това. БНД /както казвате вие/ е общо взето отговорен като изключим факта, че ни напусна заради "голямата си любов", която уви, е срещнал след като вече беше създал две дечица. Няма да го коментирам. Понесох го тежко и страдах дълго. За малко бях решила, че и на моята улица е изгряло слънцето, но се оказа, че е зимно слънце и само свети, а не топли. Та се оказах пак на тъмно. Определено ще ми е по лесно този път от емоционална гледна точка /а и този път съм го вървяла веднъж и то с две деца/, но съм разочарована. Много! Не знам кога и как бих могла да повярвам отново на някого, но това е еднасъвсем друга тема и моля да ме извините ако съм разводнила тази със словоизлиянията си! Надявам се да бъда добре приета във вашия сплотен виртуален колектив.

# 219 19 ноем. 2007, 23:16 ч.

Мнения: 181

Искам и аз да се включа в този форум. И аз съм от разведените мами. Вината си е напълно в мен. Хванах си любовник, забременях и понеже със съпруга ми нямахме 3 години дете реших, че съм бременна от любовникът ми. Така се разведох и заживях с новият ми мъж... Но все пак решихме да направим изследвания и ДНЕС разбрахме резултата - моето слядко малко Слънчице, което чаках цели 4 години се оказва от бившия ми съпруг. От тук нататък съм в невидение какво ще бъде отношението на новия татко към детенцето ми и към мен. Колкото и да твърди, че ме обича ... мъжете са много непредсказуеми и ... не се знае какво може да се очаква от тях. Бившия ми съпруг претендира за бащинство и да си вижда детенцето. Нямам нищо против, но дано да е в рамките на разумното, защото не сме минавали пред съд и не ми се ще да минаваме през съдилища. Дано да се разберем като разумни хора. Повече от всичко сега искам бившия ми да си намери приятелка и да бъде щастлив. Защото той с нищо не беше виновен, че го изоставих, а сега си е създал комплекс от това, че пред името му ще стои титлата "разведен" и до сега с колкото момичета се е опитал да се сближи , те все са оставали на дистанция от него именно заради това, че е разведен. А той просто иска да има дете за което да се грижи ... може и да не е негово! Какво ли ще стане от тук нататъка с мен, с детето ми , с живота ми, с бившият ми и с настоящият ми мъж ??? Само времето ще си покаже ...

# 220 23 ноем. 2007, 15:36 ч.

Мнения: 344

Здравейте, мили майчета!Темичката ви е страшно дълга и реших първо да се представя и после постепенно ще я изчета.
Казвам се Галя и съм на 19 години.Имам дъщеричка, която се казва Анджелина и е на 10 месеца.
С бащата на малката сме разделени от 4 месеца и оттогава неподдържаме никакви взаимоотношения.Не си говориме и той не вижда детето.С него имахме връзка 4 години и той е първият мъж в живота ми.Нещата вървяха добре до един момент.Когато родих бях 2 месеца при майка ми.Той идваше и виждаше детето и аз от време на време ходих при него.Когато Анджи стана на 3 месеца се върнах за месец при него.Нещата не вървяха добре и предпочетох да отида пак при родителите ми.И два месеца по-късно се скарахме и приключихме връзката ни.
Сега живея при родителите ми и ми е много по-добре.Те помагат с каквото могат и така отглеждам детето си.Не съм завършила още средно образувание и от другата година ще продължа да уча.Анджи я пращам на ясла и се захващам с учене.Междувременно и работа ще си търся.
Беше ми много приятно да се запозная с вас и да присъствам и да взимам участие във форумчето ви.

# 221 2 дек. 2007, 22:37 ч.

Мнения: 127

Здравейте и от мен!
Преди малко се регистрирах и това е първото ми включване във форума, който следя от доста време!
Имам момиченце на 1 г и 2 м с което сме сами от 2-рия месец на бременността ми, т.к. таткото като разбра, че ще става такъв, реши, че не е готов да бъде баща и си вдигна багажа. С него нямахме брак и съответно датето е записано на мое име. И до ден днешен не е виждал дъщеря си дори и на снимка. От този факт аз мога да бъда само щастлива, защото като чета какви случаи има, как разни татковци, които в последствие са се сетили, че са такива си торомзат децата мислейки, че го прават на майките им предпочитам изобщо да не го виждаме и за в бъдеще
Ще се радвам да ме приемете сред вас
Поздрави bouquet

# 222 5 дек. 2007, 14:23 ч.

kakto vsi4ki tuk i az moga da se poxvalq 4e 6te stavam samotna mama.tatko vse o6te neznae kakvo iska i nqma na4in.ne 4e ako e do men mnogo 6te pomaga...raz4itam izcqlo na moqta maika i taka

# 223 20 дек. 2007, 10:13 ч.

Мнения: 72

Аз отдавна чета, но не бях се представяла тук. Самотна мама /разведена/ съм от 12 г., но пък от 3 имам друг партньор, така че съм и за тук и за ДиС Wink

Нашия татко ни остави детето като беше на 4 г. и не го потърси ЦЕЛИ 8 г., при положение, че живеем в един град. Активира се по време на пубертета му, колкото да му размъти главата /добре, че ми е умно детето и не можа да стане Laughing

/ и пак лека-полека се отдалечи. Съдба, какво да правиш... Не съжалявам обаче.

# 224 24 дек. 2007, 22:08 ч.

Пловдив
Мнения: 295

Ами освен и аз да се представя тук! Имам дъщеричка на четири годинки и половина.
С баща и сме разделени от две години и половина.
Документално съм самотна майка, но иначе имам човек до себе си, който много ми помага в отглеждането на Емилия.

Препоръчани теми

Имена за момиче и момче.

ЕРКАН МЕРИЧ🌹ХАЗАЛ СУБАШЪ🌹 след 🌹ADINI SEN KOY🌹Нови проекти🌹 Тема № 9

Предложения за странни, необичайни и интересни имена - част 3

733
Име за бебето

Кажи ми името на детето си и ще ти кажа какъв си!

776
Име за бебето

Причина:

Причина: