Нещата, които те доближават до трудови взаимоотношения - имаш план, ако не го изпълниш ти плащат малко по-малко, плащането е % от оборота. Всеки месец планираш, колко ще продадеш и в края на месеца се отчиташ, което е малко неприятно, защото все едно си имаш началник и много зависи той как ще се държи. От друга страна това е начина да правиш продажби и си е опит, учиш организация, работа с много хора и т.н.
Следните неща приличат на собствен бизнес - Участваш в рекламни кампании или изложения, плащаш част от участието, дори и символично, но все пак са си средства, работиш извънредно, телефона ти е винаги на линия, имаш доста разходи за срещи, почерпки и други подобни. Също се случва да има недоволни клиенти, важно е кои им поема рекламациите, но винаги остава нещо и ти от джоба си да поемеш.
И в края неприятното при мен беше, че договора беше лично с мен и когато излязох в майчинство ми казаха, че по техните системи след 8 месеца трябва да съм в офиса /пак подобна схема, обзавеждане и част от режиините от тях, наем от нас/. Обаче аз нямах възможност да си оставя детето на 8 месеца, те не искаха друг човек от мое име да поеме нещата, защото ще имат малък контрол и други неща, може би нормални за тях. Така след 5 години трябваше да се откажа и няма бизнес, няма нищо.
За същото време 5-7 години с мъжа ми развивахме семейната фирма и усещаш, че имаш нещо работещо зад гърба си. Но определено пребиваването в една такава структура е опит и не съжалявам, може би...