кога е оправдано да отглеждаме детето сами

Когато съвместното съжителство води до ситуации, които вредят на детето.

Аз съм от тези, които мислят, че най-доброто за едно дете не винаги е семейството.
Не виждам особен смисъл да се поддържа едно съжителство само заради детето. Не е толкова лесно да убедиш едно дете че всичко е наред само защото мама и татко живеят заедно. То усеща отношенията между родителите и кога нещо не е наред. Дори и да не може да го изрази с думи.
Децата трябва да се отглеждат с любов, независимо дали от един или от двама родители.

От личен опит и от наблюдение на познати и приятели:



Това желание обикновено е продиктувано от егоистични подбуди. Само детето искрено иска да бъде и с двамата, но и те да се обичат.

Детето трябва да се отглежда в спокойствие и любов. Ако присъствието на партньора те изнервя, ти несъзнателно го пренасяш и на детето си.



Никой не избира самотата, избират да дадът живот!

Както каза някой в една друга тема - по-добре един щастлив родител, отколкото двама нещастни (и нервни бих допълнила).
В повечето случаи желанието на децата е едно - да са заедно с мама и тати... но тяхното желание е не само да са заедно, а и да се обичат, а както е ясно, това насила не става.
Желанието на децата не винаги може да е обективен фактор - първо, защото са мънички, второ - защото не винаги виждат и могат да преценят всичко.

Аз самата съм потърпевша от нерешителността на родителите ми да се разведат.
Може би само човек, който е изпитал същото, може да ме разбере как завиждах на приятели и познати, чиито родители бяха разделени.
Беше ми писнало от скандали, бой, нерви - ужасно стресираща и напрегната обстановка.
Питаха ме веднъж дали съм съгласна да се разделят. Бях на 9 години. Естествено, че отговорът ми беше "не"... но тогава все още голяма част от неразбирателството и скандалите бяха скрити за мен, не виждах и не разбирах много неща. Няколко години по-късно вече съжалявах за отговора си. Съжалявам и до ден днешен. Лошото е, че освен всичко ми се втълпи вината, че аз съм причината да не се разделят.

В крайна сметка - всички бяхме потърпевши.

Аз - с разбито със скандали и побоища детство, "принудена" да се омъжа на 19 години само и само да се махна от ада вкъщи (не ми позволяваха да се изнеса без да съм омъжена).
Майка ми и баща ми - и те с разбит живот. Може би ако се бяха разделили на време, всеки от тях щеше да има шанс за по-спокоен и нормален живот.

Разделиха се почти веднага след като се омъжих... след дъжд - качулка.

Това за мен е НЕоправдано решение да останат заедно - с цената на много неприятности, разбити животи и съдби и за тримата.

На сила хубост не става  Това не е мнение, а извод от горчив опит!
Опитах се! Ей бога ми наистина се опитах да останем заедно! Цената беше много висока  Изтърпях страшно много и отмълчах страшно много (само дето не си доведе любовницата в другата стая, до като бях там). Това, обаче се преживява! Най- ме боли, че близо година тровихме живота на детето с непрекъснатите ни скандали   Не стига това, ама аз бях толкова психирала, че и крещях за всичко Сега не мога да върна времето назад и да променя нещата. Съзнавам, че това ще и остане травма за цял живот! Колкото и малка да беше, все още си спомня някои неща и ми ги разказва, пречупени през детския и поглед  Невероятно ме боли, че го допуснах

аз все още /пък дай боже и въобще да не стигна/ не съм стигнала до развод... но ако повдигна въпроса - в къщи - родителите ми заявяват - "трябваше да махнеш детето!    /въпреки че мрат за него/ Сега ще си седиш на задника и ще търпиш заради него!    Никой няма да те погледне.... нито си красива ...нито умна ...еле пък богата     ... НИе сме живяли без баща - знаем колко е зле!". Особено насърчително и .... абе пътя към ада е постлан с добри намерения...

Вие как се преборихте за правото сами да взимате такива еретични решения за развод!?

Това за детето звучи много гадно!!! Учудвам се, че може да ти кажат подобно нещо
При нас след всичките скандали и реакцията на детето, някакси сами разбраха, че раздялата е по- добрия вариант. А и честно казано бяха на ясно че няма да взема под внимание мнението им

Моите родители ,не са казvали ,4е е трябvало да махна детето,но пьк за тоvа сьм 4уvала изрази от "близки" хора,като:"Зор беше да се ожените ,да си напраvите бебе".
Жените избрали да отглеждат сами децата си ,за мен са много силни и заслужаvат уvажение(не гоvоря за себе си).
За ,какvо му е на някой да жиvее v едно семейстvо пьлно сьс скандали и проблеми,не vярvям ,4е при такиvа услоvия ,някой може да е Щастлиv,vсе едно дали мама и тати са заедно.

 От никой не съм искала разрешение за развода си, никой не е бил в къщата ми, за да знае как съм се чуствала, затова и не съм искала чуждо мнение.
Въпроса е ти да решиш дали можеш да се справиш сама, дали ще имаш сила да се противопоставиш на близките си, да извоюваш свободата и щастието си.

Това дето да си "стоиш на задника и да търпиш заради детето"моля,моля !Аз играх в този филм и какво-отлаганият финал все пак настъпи но с цената на много безсънни нощи и разбити нерви,разбито самочувствие и раздвоени деца!Децата пораснаха и взеха да вземат решения сами-интереса ги отведе при баща им.Много ти оценява някой жертвите и лишенията които си преживяла заради тях!Ще го осъзнаят,но когато ги ритне съдбата и тях по кокълчето!Какво е семейство без любов и чувства-едно съжителство и ежедневно изтезание!С дете или без дете -всеки трябва да премисли кое е най-доброто за него!Не пропилявайте младостта си!..   .и за всеки влак си има пътници

Аз информирах родителите и приятелите ми след като се бяхме разделили вече с първия ми съпруг.
Никой не разбра нито причините, нито как стана - беше шок и изненада за всички. За жалост, като че ли повечето съжаляваха, че са изпуснали пикантериите - имам чувството, че хората бяха жадни за клюки, за скандали, все едно желаеха да чуят нещо от рода на това, че някой е изневерил, че сме се карали, били или нещо по-засукано. Останаха разочаровани.
Аз съм щастливка може би, защото се разделихме с бившия ми мъж като приятели и до ден днешен сме в прекрасни отношения.

Относно взимането на решения - това си е мой живот. В момента, в който съм излязла от къщата на родителите ми, аз съм взела живота си в моите ръце и аз си взимам решенията, както за мен, така и за детето.
Не мога да си представя някой да ми каже нещо от рода на "не се омъжвай", "махни детето" или "не се развеждай". Но при мен не се и опитват, защото никой няма "вътрешна" информация - представям нещата постфактум - след като съм взела решението.

здравейте !!!! мисля 4е и аз съм на път да стана самотен родител.  бременна сам в 6-тия месец и въпреки желанието на майка ми (много я оби4ам и уважавам и знам 4е ми мисли доброто) отказах да се омъжа за приятеля си. не мисля 4е мога да живея с него. детето си е негово и няма да му пре4а да го вижда но няма да се омъжа само заради това

В главата ми много често нахлува спомена за една семейна приятелка, която на 17 години се оказва бременна в много малко населено място нейде в България, а бащата женен с две деца. Не`къв лекар. Шматкал я е до последно. Било е късно за премахване. Самата дума ми звучи - брръър. Та нейната много мъдра майка тогава е казала една невероятна мисъл - "Като оставиш детето госпойца няма да станеш отново. Вземаме си го вкъщи". После в детския ми спомен изплуват сълзите в очите на тая силна българска жена. Това въпросно дете сега е прекрасна млада жена с детенце. А майка й - от няколко години е намерила спътник в живота си. И двете заслужават всичкото щастие на този свят. Изстрадали са го те, както и покойната от доста години опора в това трудно за едно младо момиче ситуация майка.

Подкрепям ви мили мами защото аз "почти да стана дете на самотен родител"... ама се размина
Но и сега смятам че ако няма обич и разбирателство децатане трябва да стават свидетели на скандалите в къщи ... на нас това ни беше спестено, просто подочувахме туй онуй.