Публикувана: 4 май 2005, 00:37 ч.
Последно мнение: 17 юни 2005, 22:46 ч.

кога е оправдано да отглеждаме детето сами

4 044
26
1

1
2
Всички

4 май 2005, 00:37 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

ми това ме вълнува по лични съображения.... мисълта ми е - в кои случаи имаме правото да пренебрегнем желанието на околните /партньор, баща или майка на детето ни, нашите родители и близки, може би дори желанието на нашето дете/ да останем с партньора и да изпълним заветното си желание - развот или раздяла.....
а какво мислите за жени избрали самотното раждане и отглеждане на дете - тези които са избрали самотата, още преди зачеването?

# 1 4 май 2005, 10:01 ч.

Мнения: 2 274

Когато съвместното съжителство води до ситуации, които вредят на детето.

# 2 4 май 2005, 10:32 ч.

Мнения: 2 327

Аз съм от тези, които мислят, че най-доброто за едно дете не винаги е семейството.
Не виждам особен смисъл да се поддържа едно съжителство само заради детето. Не е толкова лесно да убедиш едно дете че всичко е наред само защото мама и татко живеят заедно. То усеща отношенията между родителите и кога нещо не е наред. Дори и да не може да го изрази с думи.
Децата трябва да се отглеждат с любов, независимо дали от един или от двама родители.

# 3 4 май 2005, 11:29 ч.

Мнения: 544

От личен опит и от наблюдение на познати и приятели:

Цитат на: catnadeen

правото да пренебрегнем желанието на околните да останем с партньора

Това желание обикновено е продиктувано от егоистични подбуди. Само детето искрено иска да бъде и с двамата, но и те да се обичат.

Детето трябва да се отглежда в спокойствие и любов. Ако присъствието на партньора те изнервя, ти несъзнателно го пренасяш и на детето си.

Цитат на: catnadeen

а какво мислите за жени избрали самотата, още преди зачеването?

Никой не избира самотата, избират да дадът живот!

# 4 4 май 2005, 13:22 ч.

Мнения: 6 323

Както каза някой в една друга тема - по-добре един щастлив родител, отколкото двама нещастни (и нервни бих допълнила).
В повечето случаи желанието на децата е едно - да са заедно с мама и тати... но тяхното желание е не само да са заедно, а и да се обичат, а както е ясно, това насила не става.
Желанието на децата не винаги може да е обективен фактор - първо, защото са мънички, второ - защото не винаги виждат и могат да преценят всичко.

Аз самата съм потърпевша от нерешителността на родителите ми да се разведат.
Може би само човек, който е изпитал същото, може да ме разбере как завиждах на приятели и познати, чиито родители бяха разделени.
Беше ми писнало от скандали, бой, нерви - ужасно стресираща и напрегната обстановка.
Питаха ме веднъж дали съм съгласна да се разделят. Бях на 9 години. Естествено, че отговорът ми беше "не"... но тогава все още голяма част от неразбирателството и скандалите бяха скрити за мен, не виждах и не разбирах много неща. Няколко години по-късно вече съжалявах за отговора си. Съжалявам и до ден днешен. Лошото е, че освен всичко ми се втълпи вината, че аз съм причината да не се разделят.

В крайна сметка - всички бяхме потърпевши.

Аз - с разбито със скандали и побоища детство, "принудена" да се омъжа на 19 години само и само да се махна от ада вкъщи (не ми позволяваха да се изнеса без да съм омъжена).
Майка ми и баща ми - и те с разбит живот. Може би ако се бяха разделили на време, всеки от тях щеше да има шанс за по-спокоен и нормален живот.

Разделиха се почти веднага след като се омъжих... след дъжд - качулка.

Това за мен е НЕоправдано решение да останат заедно - с цената на много неприятности, разбити животи и съдби и за тримата.

# 5 4 май 2005, 15:12 ч.

Мнения: 6 472

На сила хубост не става Cry

Това не е мнение, а извод от горчив опит!
Опитах се! Ей бога ми наистина се опитах да останем заедно! Цената беше много висока Imp

Изтърпях страшно много и отмълчах страшно много (само дето не си доведе любовницата в другата стая, до като бях там). Това, обаче се преживява! Най- ме боли, че близо година тровихме живота на детето с непрекъснатите ни скандали Imp

Не стига това, ама аз бях толкова психирала, че и крещях за всичко #Sniper

Сега не мога да върна времето назад и да променя нещата. Съзнавам, че това ще и остане травма за цял живот! Колкото и малка да беше, все още си спомня някои неща и ми ги разказва, пречупени през детския и поглед #Cussing out

Невероятно ме боли, че го допуснах Imp

# 6 4 май 2005, 16:12 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

аз все още /пък дай боже и въобще да не стигна/ не съм стигнала до развод... но ако повдигна въпроса - в къщи - родителите ми заявяват - "трябваше да махнеш детето! #Shocked

/въпреки че мрат за него/ Сега ще си седиш на задника и ще търпиш заради него! #Silly

Никой няма да те погледне.... нито си красива ...нито умна ...еле пък богата Crazy

... НИе сме живяли без баща - знаем колко е зле!". Особено насърчително и .... абе пътя към ада е постлан с добри намерения...

Вие как се преборихте за правото сами да взимате такива еретични решения за развод!?

# 7 4 май 2005, 16:54 ч.

Мнения: 6 472

Това за детето звучи много гадно!!! Учудвам се, че може да ти кажат подобно нещо #Shocked

При нас след всичките скандали и реакцията на детето, някакси сами разбраха, че раздялата е по- добрия вариант. А и честно казано бяха на ясно че няма да взема под внимание мнението им Grinning

# 8 4 май 2005, 20:51 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

Моите родители ,не са казvали ,4е е трябvало да махна детето,но пьк за тоvа сьм 4уvала изрази от "близки" хора,като:"Зор беше да се ожените ,да си напраvите бебе".
Жените избрали да отглеждат сами децата си ,за мен са много силни и заслужаvат уvажение(не гоvоря за себе си).
За ,какvо му е на някой да жиvее v едно семейстvо пьлно сьс скандали и проблеми,не vярvям ,4е при такиvа услоvия ,някой може да е Щастлиv,vсе едно дали мама и тати са заедно.

# 9 4 май 2005, 22:21 ч.

Plovdiv
Мнения: 612

Цитат на: catnadeen

Вие как се преборихте за правото сами да взимате такива еретични решения за развод!?

От никой не съм искала разрешение за развода си, никой не е бил в къщата ми, за да знае как съм се чуствала, затова и не съм искала чуждо мнение.
Въпроса е ти да решиш дали можеш да се справиш сама, дали ще имаш сила да се противопоставиш на близките си, да извоюваш свободата и щастието си.

# 10 4 май 2005, 23:26 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Това дето да си "стоиш на задника и да търпиш заради детето"моля,моля smile3528

!Аз играх в този филм и какво-отлаганият финал все пак настъпи но с цената на много безсънни нощи и разбити нерви,разбито самочувствие и раздвоени деца!Децата пораснаха и взеха да вземат решения сами-интереса ги отведе при баща им.Много ти оценява някой жертвите и лишенията които си преживяла заради тях!Ще го осъзнаят,но когато ги ритне съдбата и тях по кокълчето!Какво е семейство без любов и чувства-едно съжителство и ежедневно изтезание!С дете или без дете newsm12

-всеки трябва да премисли кое е най-доброто за него!Не пропилявайте младостта си!.. action032

.и за всеки влак си има пътници

# 11 5 май 2005, 13:01 ч.

Мнения: 6 323

Цитат на: catnadeen

Вие как се преборихте за правото сами да взимате такива еретични решения за развод!?

Аз информирах родителите и приятелите ми след като се бяхме разделили вече с първия ми съпруг.
Никой не разбра нито причините, нито как стана - беше шок и изненада за всички. За жалост, като че ли повечето съжаляваха, че са изпуснали пикантериите - имам чувството, че хората бяха жадни за клюки, за скандали, все едно желаеха да чуят нещо от рода на това, че някой е изневерил, че сме се карали, били или нещо по-засукано. Останаха разочаровани.
Аз съм щастливка може би, защото се разделихме с бившия ми мъж като приятели и до ден днешен сме в прекрасни отношения.

Относно взимането на решения - това си е мой живот. В момента, в който съм излязла от къщата на родителите ми, аз съм взела живота си в моите ръце и аз си взимам решенията, както за мен, така и за детето.
Не мога да си представя някой да ми каже нещо от рода на "не се омъжвай", "махни детето" или "не се развеждай". Но при мен не се и опитват, защото никой няма "вътрешна" информация - представям нещата постфактум - след като съм взела решението.

# 12 5 май 2005, 13:21 ч.

Мнения: 49

здравейте !!!! мисля 4е и аз съм на път да стана самотен родител. бременна сам в 6-тия месец и въпреки желанието на майка ми (много я оби4ам и уважавам и знам 4е ми мисли доброто) отказах да се омъжа за приятеля си. не мисля 4е мога да живея с него. детето си е негово и няма да му пре4а да го вижда но няма да се омъжа само заради това

# 13 5 май 2005, 15:06 ч.

Мнения: 7 111

В главата ми много често нахлува спомена за една семейна приятелка, която на 17 години се оказва бременна в много малко населено място нейде в България, а бащата женен с две деца. Не`къв лекар. Шматкал я е до последно. Било е късно за премахване. Самата дума ми звучи - брръър. Та нейната много мъдра майка тогава е казала една невероятна мисъл - "Като оставиш детето госпойца няма да станеш отново. Вземаме си го вкъщи". После в детския ми спомен изплуват сълзите в очите на тая силна българска жена. Това въпросно дете сега е прекрасна млада жена с детенце. А майка й - от няколко години е намерила спътник в живота си. И двете заслужават всичкото щастие на този свят. Изстрадали са го те, както и покойната от доста години опора в това трудно за едно младо момиче ситуация майка.

# 14 5 май 2005, 21:30 ч.

София
Мнения: 8 282

Подкрепям ви мили мами защото аз "почти да стана дете на самотен родител"... ама се размина
Но и сега смятам че ако няма обич и разбирателство децатане трябва да стават свидетели на скандалите в къщи ... на нас това ни беше спестено, просто подочувахме туй онуй.

# 15 5 май 2005, 22:18 ч.

Цитат на: Mamma

Не мога да си представя някой да ми каже нещо от рода на "не се омъжвай", "махни детето" или "не се развеждай". Но при мен не се и опитват, защото никой няма "вътрешна" информация - представям нещата постфактум - след като съм взела решението.

Направо ме жегнаха думите ти. Да, и на мен не може да ми се налага мнение, но за жалост тази ми самостоятелност на решения ме постави пред избора - съпруг или майка. Избрах новото си семейство, разбира се, но за майка ми е мъчно. Тя ме принуди да избирам, защото в нейните очи брака ми (втория, а и първия) не са добър избор, а да родя от съпруга си дете пък е същинска лудост (само ще вмъкна цифричката на годинките - 35!?!?!).

Аз, мамма, имам доста сходна с теб съдба, с тази разлика, че моите родители се разделиха когато бях 8 годишна и майка ми наричаше баща ми - покойника (плаче ми се само като го пиша това). Егати! Та и аз на 19 вече бях бременна и се оженихме. Обичахме се, не мога да си кривя душата, но от 19 и 22 до 29 и 32 "пораснахме" много различни. Вече нищичко не ни задържаше, нямаше го "заедното".

4 години бях сама с моя бонбон. Искам само да вмъкна, че бях сама, но не самотна (това мисля е въпрос на собтвено решение и самоизживяване). Намирах себе си, въпреки целия ужас да бъда самотен родител в чужбина без никаква подкрепа.

Едва ли всъщност някой избира да бъде родител сам, това е само избор между по-малката от две злини !!!

Не искам да завършвам "тъжно" постинга, само ще Ви пожелая много усмивки. Flutter

И честит форум за малко да забравя!!! Успех!!! Wink

# 16 6 май 2005, 01:49 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: catnadeen

/въпреки че мрат за него/ Сега ще си седиш на задника и ще търпиш заради него! #Silly

Никой няма да те погледне.... нито си красива ...нито умна ...еле пък богата Crazy

Имам колежка, която и до ден днешен търпи издевателствата на мъжа си, само защото е нерешителна и родителите й не са я подкрепили, а са казали "Избрала си го сама, сега ще търпиш!" Shocked

Вярно е, че подкрепата на родителите е много важна, но ако човек не може да живее по даден начин и да търпи трябва да се съобрази единствено със себе си и мотивите си!

# 17 6 май 2005, 18:40 ч.

Мнения: 4 244

Бих отговорила - когато всички са нещастни.
Аз бях вече голяма - на 13,14 като започна цирка.
Казах на майка ми че ако е решила да се разведе аз съм зад гърба и.
Никой от нас не съжалява за това. Дори заявявам най отговорни вече както майка, че нямаше да стана Човек ако нашите бяха все още заедно, а ако на мен ми се наложи да избирам между скандали и щастието на децата ми - избирам веднага щастието на децата без значение колко безсънни нощи ще ми донесе!

# 18 8 май 2005, 21:29 ч.

Не съм дете на разведени ли самотни родители.Понякога си мисля дали не е трябвало майка ми да се разведе още преди години.Баща ми не и е посягал,но все още живеят в постоянни скандали а са ве4е 60 и кусур годишни.И вси4ко това заради бащата и мащехата на баща ми.Бях малка ,но си спомням как тормозеха майка ми и баща ми по4ти нищо не правеше.Живеехме под един покрив докато навърших 10 години и след това след поредния скандал се изнесоха от къщата и аз бях повода да го направят.Бяха посегнали да ме ударят и тогава сякаш баща ми му стана 4ерно пред о4ите и стана голям скандал.Продадоха си етажа от къщата и се изнесоха.Но това не беше края.Те все още са поводи за скандали.Спомням си как баща ми като малка ме псотупваше бая-аз бях нормално дете,но доста буйни4ко.Спомням си как ме е биел дори с кожения си колан.Майка ми стоеше и гледаше-не я оправдавам и нея в слу4ая.Спомням си как "баба ми и дядо ми" посягаха на майка ми,скоро нау4их 4е са тормозели и сестра ми която е с 6 години по-голяма от мен.Стана ми толкова мъ4но.Някой казват 4е времето лекувало-нищо подобно.Ве4е съм на 34 по4ти и спомените са пресни.Връщайк се назад все по-ясно си давам сметка 4е родителите ми е трябвало да се разделят.Целият им живот мина в кавги.Сега аз имам проблеми с мъжът и то пак заради родителите му.Но така или ина4е си заминавам веднага за Б-я след като родя второто ни дете.Няма да се опитвам да спасявам брака н-ако той има желание ще проведе един разговор със себе си и ще реши какво всъщност иска.Няма да повторя грешката на родителите си независимо какво ще ми струва,въпреки 4е много ги оби4ам и съм им благодарна 4е са ме отгледали .Давате ли си сметка всъщност колко деца са смотни в семействата си и колко по-щастливи са онези,който живеят само с единия родител?

# 19 8 май 2005, 23:00 ч.

Все на втория етаж
Мнения: 5 894

Напълно подкрепям мненията на Мамма!

Аз имам късмет със щастлив брак и дете,но сестра ми е с два развода и дете!

За родителите ми само ще кажа,че ги обичам много,подкрепяли са и мен и сестра ми-много.

Имали сме много трудни моменти,но се справихме за щастие.

А сега ако не са те да помагат на сестра ми-просто не я виждам.Много е трудно да си самотен родител,но е за предпочитане пред скандалите и т.н.
Много ми е мъчно само,че на племенницата Бети -1год.и 9 месеца много й липсва ТАТА и така вика на баща ми.

# 20 17 юни 2005, 11:11 ч.

Здравейте,
това, че в момента ще бъда самотен родител е едно на ръка, но по принцип съм дете на разведени родители. бях на 13 години, когато нашите се разделиха след непрестанни скандали.аз съм детето им от втори брак-имам по-голяма сестра. майка ми е живяла с нейния баща 3 години, после се развели и се появил моят баща и аз.И двамата не са цвете за мирисане-бащите ни имам предвид, а майка ми ги е търпяла прекалено. когато вече бяхме само трите и двете я попитахме-защо не се разведе по-рано? напълно я подкрепяхме, само че смятахме, че даже е закъсняла. не е хубаво да търпиш някой ,заради децата- в момент те ще ти се чудят, както стана при нас! Сега си давам сметка-израснала съм с много любов и внимание, макар и само от единия родител!И съм благодарна на майка ми, че избра този път!

# 21 17 юни 2005, 11:42 ч.

Мнения: 148

Здравейте и от мен

Цитат на: catnadeen в ср, 04 май 2005, 00:37

а какво мислите за жени избрали самотното раждане и отглеждане на дете - тези които са избрали самотата, още преди зачеването?

Аз изглежда съм единствената във форума, която попада в тази категория. Избрах да зачена и родя детето си сама, защото ако бях чакала още да създам семейство щеше вече да е късно за раждане. Да вметна че съм на 35. Никой не знае какво го очаква в бъдеще. Човек може да срещне подходящия мъж по-късно, но за съжаление природата ни е поставила някои граници. Много ми беше трудно да взема решението. И досега не съм убедена, че то е правилно. Непрекъснато се опитвам да се самонавивам и мотивирам. Включих се и в този форум с надеждата, че може да срещна други като мен и да обменим идеи, но доколкото разбирам тук всички са или разведени или разделени с бащите, но никой не е избрал да бъде сам от зачеването. От друга страна, като чета вашите проблеми ми се струва, че аз съм дори в по-добра ситуация. Поне няма кой да ми трови живота Wink

Та така - след близо година умуване и пресмятане на доводи ЗА и ПРОТИВ аз оставих решението на съдбата. Таткото ми гостува в България само за 2 седмици. Представете си какъв шанс имах да забременея в този период. Но се случи и аз го сматам за знак на съдбата, че всичко ще бъде за добро. Имам подкрепата на моето семейство и това е много важно за мен и за детето ми. То може и да не познава баща си, но има баба, дядо и вуйчо, които ще му бъдат семейство и ще го обичат. Без кавги, бой, обиди и взаимни обвинения в къщи. Дано съм права и дъщеря ми не ме намрази някой ден за това че съм я създала.

# 22 17 юни 2005, 11:47 ч.

Цитат на: terrigal в пт, 17 юни 2005, 11:42

Здравейте и от мен

Цитат на: catnadeen в ср, 04 май 2005, 00:37

аз лично те поздравявам за избора ти-много силна, смела и достойна за уважение постъпка!не мисля, че дъщеря ти ще те обвинява някога, защото съм сигурна, че ще й създадеш една спокойна среда!пожелавам ти скоро да срещнеш и подходящия човек за теб и макар и не биологичен баща на детето ти да бъде неин истински! Успех!

# 23 17 юни 2005, 15:14 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: terrigal в пт, 17 юни 2005, 11:42

Здравейте и от мен
Аз изглежда съм единствената във форума, която попада в тази категория.

Може би си единствената дето си признава. Моного се радвам, че си се включила - аз също бях готова и даже може би първоначално /а понякога и сега като се скараме Simple Smile

/ исках да си гледам детето сама. Обаче за добро или лошо не стана така
НО и аз като теб си бях дала мах граница 35г

# 24 17 юни 2005, 15:58 ч.

Мнения: 1 343

Познавам жена която се разведе след 15 години брак.
Немога да кажа дали мъжа й не искал или не е можел или и двете неща, но тя се разведе и сега си има дъщеричка която гледа сама. Незнам дали мъжът чиято дъщеря е знае че има дете. Но тя направи своя избор защото много искаше да е майка и аз я подкрепям.
Моята история не е по различна скандали скандали и пак скандали. Развод но няма да забравя какво ми каза майка ми.
" Ти си виновна да се омъжа защото ако не бях бременна нямаше да се реша да сключа брак !" - още немога да повярвам че една майка може да го каже ... нито аз бих натоварила бъдещото си детенце с такава отговорност.
Моята половинка пък от друга страна сега се страхува да създаде семейство, защото след 20 години тежки семейни драми е настройван от баща си срещу майка си. И косвено е програмиран да няма вяра на жена, 4е те са ..... абе сещате се. Големи нерви ми струва за да избиваме ей такива мисли и неща ... и големи компромиси.
Казват че любовта не е вечна аз съм сигурна че в момента в който не мога да се справя ще стана самотна майка .

# 25 17 юни 2005, 16:11 ч.

Мнения: 431

Цитат на: catnadeen в ср, 04 май 2005, 16:12

аз все още /пък дай боже и въобще да не стигна/ не съм стигнала до развод... но ако повдигна въпроса - в къщи - родителите ми......

Ще ме извиниш - нямам представа какво е и се моля никога да не я получавам. Пиша ти само за да ти разкажа за братовчед ми и неговото неуспешно съжителство. Той и жена му се разведоха когато дъщеричката им беше на 4 години- преди 10 години. Направиха го изключително прилично, а след последното дело отидоха на сладкарница и се почерпиха. От този момент нататък те бяха и си остават най-добрите приятели. Всяка помощ, от която бившата съпруга има нужда се оказва от братовчед ми. И обратното. Всяка година двамата родители заедно с детето ходят на почивка някъде. Абсолютно непознати са им лимитите от време за прекарване с единия или другия- изборът е изцяло на детето. Има и други подобни , но спирам, че стана дълго.
С една дума- те само дето не спят в една къща. и това е защото навреме разбраха от какво имат нужда и се разделиха.
А детето стана една изключително отговорна, амбициозна и уравновесена тийнейджърка, която понякога ми скрива топката с разсъжденията си за живота изобщо.
От вас зависи според мен да станат нещата норнално и без простотии.

# 26 17 юни 2005, 22:46 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

аз съм доста самостоятелен човек...НО се оказа в един момент тъй като много преживявам ако се скарам с някой, искам с всички да съм в добри отношения, много обичам близките си...и съм адски отговорна в постъпките си - оказах се впримчена в изискванията, желанията и стремежите на близките ми

Мамма хубаво го е написала - ама това става когато си си взел шапката и вече не ЖИВЕЕШ С ТЕЗИ ХОРА.... А много и винаги съм се разбирала с родителите си! НИКАКВИ по-сериозни проблеми от дребни битови караница - когато 4 души живеят в две стаи /живеем с брат ми/. ТА за мен беше шок тяхното искане и натиска за брак... ТОгава бих искала вие на мое място да затворите вратат зад гърба си и бременни да обречети близките си на дразги, раздяла и дори страдание заради вашата "вироглавост", а за вашите чувства - знаете човек какъв е като е бремемнен. Включете възрастна баба която не може да преживее такъв развой на нещата щото вие сте смисъла на живота й Confused

Е предпочетох условен брак - който все още съществува Thinking

и то не лошо.... Само бабата цяла и бебето на лице - щото аз надали бременна щях да остана ако баба й се беше случило нещо.
ТА толкова лесно ли ви се вижда? МИ да не ви опре ножа в кокала, че тогава ще видите Wink

Препоръчани теми

Поредното дете на самотна майка

Подочутх...."имам татко..., но е далече!" :(((

Как се получи?

Търся спешно ходжа

Причина:

Причина: