кога е оправдано да отглеждаме детето сами

  • 3 965
  • 26
  •   1
Отговори
# 15
Цитат на: Mamma
Не мога да си представя някой да ми каже нещо от рода на "не се омъжвай", "махни детето" или "не се развеждай". Но при мен не се и опитват, защото никой няма "вътрешна" информация - представям нещата постфактум - след като съм взела решението.


Направо ме жегнаха думите ти. Да, и на мен не може да ми се налага мнение, но за жалост тази ми самостоятелност на решения ме постави пред избора - съпруг или майка. Избрах новото си семейство, разбира се, но за майка ми е мъчно. Тя ме принуди да избирам, защото в нейните очи брака ми (втория, а и първия) не са добър избор, а да родя от съпруга си дете пък е същинска лудост (само ще вмъкна цифричката на годинките - 35!?!?!).

Аз, мамма, имам доста сходна с теб съдба, с тази разлика, че моите родители се разделиха когато бях 8 годишна и майка ми наричаше баща ми - покойника (плаче ми се само като го пиша това). Егати! Та и аз на 19 вече бях бременна и се оженихме. Обичахме се, не мога да си кривя душата, но от 19 и 22 до 29 и 32 "пораснахме" много различни. Вече нищичко не ни задържаше, нямаше го "заедното".

4 години бях сама с моя бонбон. Искам само да вмъкна, че бях сама, но не самотна (това мисля е въпрос на собтвено решение и самоизживяване). Намирах себе си, въпреки целия ужас да бъда самотен родител в чужбина без никаква подкрепа.

Едва ли всъщност някой избира да бъде родител сам, това е само избор между по-малката от две злини !!!

Не искам да завършвам "тъжно" постинга, само ще Ви пожелая много усмивки.  Flutter

И честит форум за малко да забравя!!! Успех!!! Wink

# 16
  • София
  • Мнения: 13 200
Цитат на: catnadeen
аз все още /пък дай боже и въобще да не стигна/ не съм стигнала до развод... но ако повдигна въпроса - в къщи - родителите ми заявяват - "трябваше да махнеш детето!  #Shocked  /въпреки че мрат за него/ Сега ще си седиш на задника и ще търпиш заради него!  #Silly  Никой няма да те погледне.... нито си красива ...нито умна ...еле пък богата  Crazy  #Silly ... НИе сме живяли без баща - знаем колко е зле!". Особено насърчително и .... абе пътя към ада е постлан с добри намерения...

Вие как се преборихте за правото сами да взимате такива еретични решения за развод!?


Имам колежка, която и до ден днешен търпи издевателствата на мъжа си, само защото е нерешителна и родителите й не са я подкрепили, а са казали "Избрала си го сама, сега ще търпиш!" Shocked  #Cussing out

Вярно е, че подкрепата на родителите е много важна, но ако човек не може да живее по даден начин и да търпи трябва да се съобрази единствено със себе си и мотивите си!

# 17
  • Мнения: 4 244
Бих отговорила - когато всички са нещастни.
Аз бях вече голяма - на 13,14 като започна цирка.
Казах на майка ми че ако е решила да се разведе аз съм зад гърба и.
Никой от нас не съжалява за това. Дори заявявам най отговорни вече както майка, че нямаше да стана Човек ако нашите бяха все още заедно, а ако на мен ми се наложи да избирам между скандали и щастието на децата ми - избирам веднага щастието на децата без значение колко безсънни нощи ще ми донесе!

# 18
Не съм дете на разведени ли самотни родители.Понякога си мисля дали не е трябвало майка ми да се разведе още преди години.Баща ми не и е посягал,но все още живеят в постоянни скандали а са ве4е 60 и кусур годишни.И вси4ко това заради бащата и мащехата на баща ми.Бях малка ,но си спомням как тормозеха майка ми и баща ми по4ти нищо не правеше.Живеехме под един покрив докато навърших 10 години и след това след поредния скандал се изнесоха от къщата и аз бях повода да го направят.Бяха посегнали да ме ударят и тогава сякаш баща ми му стана 4ерно пред о4ите и стана голям скандал.Продадоха си етажа от къщата и се изнесоха.Но това не беше края.Те все още са поводи за скандали.Спомням си как баща ми като малка ме псотупваше бая-аз бях нормално дете,но доста буйни4ко.Спомням си как ме е биел дори с кожения си колан.Майка ми стоеше и гледаше-не я оправдавам и нея в слу4ая.Спомням си как "баба ми и дядо ми" посягаха на майка ми,скоро нау4их 4е са тормозели и сестра ми която е с 6 години по-голяма от мен.Стана ми толкова мъ4но.Някой казват 4е времето лекувало-нищо подобно.Ве4е съм на 34 по4ти и спомените са пресни.Връщайк се назад все по-ясно си давам сметка 4е родителите ми е трябвало да  се разделят.Целият им живот мина в кавги.Сега аз имам проблеми с мъжът и то пак заради родителите му.Но така или ина4е си заминавам веднага за Б-я след като родя второто ни дете.Няма да се опитвам да спасявам брака н-ако той има желание ще проведе един разговор със себе си и ще реши какво всъщност иска.Няма да повторя грешката на родителите си независимо какво ще ми струва,въпреки 4е много ги оби4ам и съм им благодарна 4е са ме отгледали .Давате ли си сметка всъщност колко деца са смотни в семействата си и колко по-щастливи са онези,който живеят само с единия родител?

# 19
  • Все на втория етаж
  • Мнения: 5 893
Напълно подкрепям мненията на Мамма!

Аз имам късмет със щастлив брак и дете,но сестра ми е с два развода и дете!

За родителите ми само ще кажа,че ги обичам много,подкрепяли са и мен и сестра ми-много.

Имали сме много трудни моменти,но се справихме за щастие.

А сега ако не са те да помагат на сестра ми-просто не я виждам.Много е трудно да си самотен родител,но е за предпочитане пред скандалите и т.н.
Много ми е мъчно само,че на племенницата Бети -1год.и 9 месеца много й липсва ТАТА и така вика на баща ми.

# 20
Здравейте,
това, че в момента ще бъда самотен родител е едно на ръка, но по принцип съм дете на разведени родители. бях на 13 години, когато нашите се разделиха след непрестанни скандали.аз съм детето им от втори брак-имам по-голяма сестра. майка ми е живяла с нейния баща 3 години, после се развели и се появил моят баща и аз.И двамата не са цвете за мирисане-бащите ни имам предвид, а майка ми ги е търпяла прекалено. когато вече бяхме само трите и двете я попитахме-защо не се разведе по-рано? напълно я подкрепяхме, само че смятахме, че даже е закъсняла. не е хубаво да търпиш някой ,заради децата- в момент те ще ти се чудят, както стана при нас! Сега си давам сметка-израснала съм с много любов и внимание, макар и само от единия родител!И съм благодарна на майка ми, че избра този път!

# 21
  • Мнения: 148
Здравейте и от мен
а какво мислите за жени избрали самотното раждане и отглеждане на дете - тези които са избрали самотата, още преди зачеването?
Аз изглежда съм единствената във форума, която попада в тази категория. Избрах да зачена и родя детето си сама, защото ако бях чакала още да създам семейство щеше вече да е късно за раждане. Да вметна че съм на 35. Никой не знае какво го очаква в бъдеще. Човек може да срещне подходящия мъж по-късно, но за съжаление природата ни е поставила някои граници. Много ми беше трудно да взема решението. И досега не съм убедена, че то е правилно. Непрекъснато се опитвам да се самонавивам и мотивирам. Включих се и в този форум с надеждата, че може да срещна други като мен и да обменим идеи, но доколкото разбирам тук всички са или разведени или разделени с бащите, но никой не е избрал да бъде сам от зачеването. От друга страна, като чета вашите проблеми ми се струва, че аз съм дори в по-добра ситуация. Поне няма кой да ми трови живота Wink Та така - след близо година умуване и пресмятане на доводи ЗА и ПРОТИВ аз оставих решението на съдбата. Таткото ми гостува в България само за 2 седмици. Представете си какъв шанс имах да забременея в този период. Но се случи и аз го сматам за знак на съдбата, че всичко ще бъде за добро. Имам подкрепата на моето семейство и това е много важно за мен и за детето ми. То може и да не познава баща си, но има баба, дядо и вуйчо, които ще му бъдат семейство и ще го обичат. Без кавги, бой, обиди и взаимни обвинения в къщи. Дано съм права и дъщеря ми не ме намрази някой ден за това че съм я създала.

# 22
Здравейте и от мен
а какво мислите за жени избрали самотното раждане и отглеждане на дете - тези които са избрали самотата, още преди зачеването?
Аз изглежда съм единствената във форума, която попада в тази категория. Избрах да зачена и родя детето си сама, защото ако бях чакала още да създам семейство щеше вече да е късно за раждане. Да вметна че съм на 35. Никой не знае какво го очаква в бъдеще. Човек може да срещне подходящия мъж по-късно, но за съжаление природата ни е поставила някои граници. Много ми беше трудно да взема решението. И досега не съм убедена, че то е правилно. Непрекъснато се опитвам да се самонавивам и мотивирам. Включих се и в този форум с надеждата, че може да срещна други като мен и да обменим идеи, но доколкото разбирам тук всички са или разведени или разделени с бащите, но никой не е избрал да бъде сам от зачеването. От друга страна, като чета вашите проблеми ми се струва, че аз съм дори в по-добра ситуация. Поне няма кой да ми трови живота Wink Та така - след близо година умуване и пресмятане на доводи ЗА и ПРОТИВ аз оставих решението на съдбата. Таткото ми гостува в България само за 2 седмици. Представете си какъв шанс имах да забременея в този период. Но се случи и аз го сматам за знак на съдбата, че всичко ще бъде за добро. Имам подкрепата на моето семейство и това е много важно за мен и за детето ми. То може и да не познава баща си, но има баба, дядо и вуйчо, които ще му бъдат семейство и ще го обичат. Без кавги, бой, обиди и взаимни обвинения в къщи. Дано съм права и дъщеря ми не ме намрази някой ден за това че съм я създала.
аз лично те поздравявам за избора ти-много силна, смела и достойна за уважение постъпка!не мисля, че дъщеря ти ще те обвинява някога, защото съм сигурна, че ще й създадеш една спокойна среда!пожелавам ти скоро да срещнеш и подходящия човек за теб и макар и не биологичен баща на детето ти да бъде неин истински! Успех!

# 23
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Здравейте и от мен
Аз изглежда съм единствената във форума, която попада в тази категория.
Може би си единствената дето си признава. Моного се радвам, че си се включила - аз също бях готова и даже може би първоначално /а понякога и сега като се скараме Simple Smile / исках да си гледам детето сама. Обаче за добро или лошо не стана така
НО и аз като теб си бях дала мах граница 35г

# 24
  • Мнения: 1 343
Познавам жена която се разведе след 15 години брак.
Немога да кажа дали мъжа й не искал или не е можел или и двете неща, но тя се разведе и сега си има дъщеричка която гледа сама. Незнам дали мъжът чиято дъщеря е знае че има дете. Но тя направи своя избор защото много искаше да е майка и аз я подкрепям.
Моята история не е по различна скандали скандали и пак скандали. Развод но няма да забравя какво ми каза майка ми.
" Ти си виновна да се омъжа защото ако не бях бременна нямаше да се реша да сключа брак !" - още немога да повярвам че една майка може да го каже ... нито аз бих натоварила бъдещото си детенце с такава отговорност.
Моята половинка пък от друга страна сега се страхува да създаде семейство, защото след 20 години тежки семейни драми е настройван от баща си срещу майка си. И косвено е програмиран да няма вяра на жена, 4е те са ..... абе сещате се. Големи нерви ми струва за да избиваме ей такива мисли и неща ... и големи компромиси.
Казват че любовта не е вечна аз съм сигурна че в момента в който не мога да се справя ще стана самотна майка .

# 25
  • Мнения: 431
аз все още /пък дай боже и въобще да не стигна/ не съм стигнала до развод... но ако повдигна въпроса - в къщи - родителите ми......

Ще ме извиниш - нямам представа какво е и се моля никога да не я получавам. Пиша ти само за да ти разкажа за братовчед ми и неговото неуспешно съжителство. Той и жена му се разведоха когато дъщеричката им беше на 4 години- преди 10 години. Направиха го изключително прилично, а след последното дело отидоха на сладкарница и се почерпиха. От този момент нататък те бяха и си остават най-добрите приятели. Всяка помощ, от която бившата съпруга има нужда се оказва от братовчед ми. И обратното. Всяка година двамата родители заедно с детето ходят на почивка някъде. Абсолютно непознати са им лимитите от време за прекарване с единия или другия- изборът е изцяло на детето. Има и други подобни , но спирам, че стана дълго.
С една дума- те само дето не спят в една къща. и това е защото навреме разбраха от какво имат нужда и се разделиха.
 А детето стана една изключително отговорна, амбициозна и уравновесена тийнейджърка, която понякога ми скрива топката с разсъжденията си за живота изобщо.
От вас зависи според мен да станат нещата норнално и без простотии.

# 26
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
аз съм доста самостоятелен човек...НО се оказа в един момент тъй като много преживявам ако се скарам с някой, искам с всички да съм в добри отношения, много обичам близките си...и съм адски отговорна в постъпките си - оказах се впримчена в изискванията, желанията и стремежите на близките ми

Мамма хубаво го е написала - ама това става когато си си взел шапката и вече не ЖИВЕЕШ С ТЕЗИ ХОРА.... А много и винаги съм се разбирала с родителите си! НИКАКВИ по-сериозни проблеми от дребни битови караница - когато 4 души живеят в две стаи /живеем с брат ми/. ТА за мен беше шок тяхното искане и натиска за брак... ТОгава бих искала вие на мое място да затворите вратат зад гърба си и бременни да обречети близките си на дразги, раздяла и дори страдание заради вашата "вироглавост", а за вашите чувства - знаете човек какъв е като е бремемнен. Включете възрастна баба която не може да преживее такъв развой на нещата щото вие сте смисъла на живота й  Confused Е предпочетох условен брак - който все още съществува  Thinking и то не лошо.... Само бабата цяла и бебето на лице - щото аз надали бременна щях да остана ако баба й се беше случило нещо.
ТА толкова лесно ли ви се вижда? МИ да не ви опре ножа в кокала, че тогава ще видите  Wink

Общи условия

Активация на акаунт