Дъщеря ми тръгва на ясла утре

О, ужасно. Като чета как е минал първият ви ден ме връхлитат спомени от нашето свикване. Един месец я изтръгваха от ръцете ми сестрите за да я вкарат в групата. А тя миличката пищеше и се вкопчваше още по-силно. След това се разболя тежко и когато се върна след около два месеца нещата се получиха много по-лесно. Мисля, че беше свикнала с мисълта че трябва да ходи на ясла, за да може мама да работи и да има парички за играчки и книжки. Пожелам ти здрави нерви, че ще плачете и двете то е ясно, но дано е за кратко.

как мина днес?

Благодаря че попита 
Днес остана до обяд. Този път я заведохме заедно с таткото. Имах нужда от куража му. Получи се, бях по-силна. После получих подкрепата и на снаха ми - благодарна съм й много, че остана с мен в това време, докато детето беше в яслата. Малката не тръгна гладна, има навика да иска още сутрешно мляко и аз не отказвам. Като тръгвахме от къщи ме попита "Мамо, къде отиваме". Сви ми се сърцето, но баща й бързо отговори, че отиваме при децата в детската градина, за да поиграе с тях. Очаквах протест, но всъщност само по пътя до там тихо заяви, че не иска да ходи. Разплака се едва, когато отвориха вратата на нейната група, за да я вземат.  Този път събрах сили да й кажа, че мама и тати много я обичат и ще дойдат да я вземат след като си поиграе с децата, обещах й като идвам да й нося едно от любимите й шоколадови яйца. Не знам дали постъпих правилно с тези яйца, винаги съм мразила подобни поткупи и не ги одобравям въобще. В смисъл - направи това и ще получиш това. Но незнаех как по друг начин да я успокоя. С лелката, която я пое се разбрахме да звъня на половин час или 45 мин. за да разбера как е положението. От закуската хапнала две хапки и отказала другото, защото най-вероятно не е била гладна. Благодарна съм на персонала, че не тъпчат децата, и не ги карат да ядат цялото сипано количество, защото докато беше бебе я силих да гоня норми и само сгреших. Взех си поука. Сиси яде по много, но не се притеснява да си поиска. Предложили й бисквита и нея отказала (още по-сигурна съм че не е била гладна, защото бисквити обича). След първия половин час, когато звъннах лелята ми обясни че поплаквала по малко, но не истерично и имала периоди на стихване. Обаче не изпускала въпросната леля от поглед и ходела само подире й. При следващото позвъняване ми казаха, че вече не плаче въобще и е започнала да се заиграва с децата, но отново следяла лелята де не изчезне. Изглежда лелята е била много мила с нея и Сиси се е почувствала сигурна в нея. Когато на обяд отидох да я взема беше изяла почти целия си обяд и ме посрещна с личице, по което личеше, че не е плакала отдавна и с думите "Мамо къде е яйцето". Според лелята щяла да свикне бързо. Аз много се зарадвах. Но днес след като се събуди от обядния сън беше доста нервна и неспокойна - плачеше с повод и без повод и тази вечер заспа неспокойно. Вчера, въпреки че е плакала през цялото време после беше ведра и се беше успокоила. Навярно си е помислила, че е инцидентно това нейно нещастие. Но днес понеже всеки срещнат я пита "как е в яслата" явно е усетила, че това ще се повтаря многократно. На зададения въпрос не отговаря, а беше станала доста контактна в последните седмици, отклонява темата, когато се спомене нещо по този повод. Вчера като я питаха ще ходиш ли пак при децата, отговаряше с да, днес мълчи. Вчера преди да заспи й   измислих приказка за това как две мишлета ходят в детската градина и са много, много щастливи от нещата които се правят там. Снощи й хареса и поиска да й я разкажа два пъти. Тази вечер първо я поиска, после помисли две секунди и каза да не я разказвам, а ако обича нещо може да го слуша по сто пъти. Чудя се какво да правя в съботния и неделния ден - да й говоря или не за яслата. Тази вечер й споменах, че два дни няма да ходи на ясла, а после ще отиде, но там ще бъде едно нейно много добро приятелче, с което се запознаха в яслата. Аз настоявах много да са в една група и директорката се съгласи. То до сега беше болно, но другата седмица ще е отново на ясла. Мисля в единия почивен ден да ги събера отново, за да поиграят и да си се спомнят, не са се виждали скоро. Приемам съвети всякакви. Още ми е свито сърцето.

Flash Dance
Мисля, че детето ще свикне много бързо. Като обясняваш поведениети й няма нищо притеснително. Явно и персонала е свестен и помага за по бърза адаптация. Успех!

Там е работата, че не съм убедена. Спред мен детето трябва да се отдели от родителя, когато вече можеш да му обесниш, защо е тази раздяла и че тя не е окончателна и непреодолима. А не да го караш да свикне с мисълта за това като седмици, месеци плаче безутешно при раздялата. Историята за социализирането на децата в яслите, нещо не ме вдъхновявава. За съжаление, скоро ще се наложи да изтеглим кредит за жилище и ще трябва да се върна на работа. Взех си 6 месечния неплатен отпуск, за да може тя да посвикне на яслата, а аз да съм край нея, когато е в къщи.

Благодаря, дано!!!!

Дано свикне бързо дъщеричката ти! 

Flash Dance, началото е най-тежко! На мен хем ми е второ дете и пак очите ми се пълнеха със сълзи  Моята започна от януари да ходи в детско заведение. И точно като твоето детенце, се вкопчвала в някоя от лелките и ако случайно лелката изчезнела от погледа й, започвала да реве  В началото само наблюдавала от страни децата и не искала да се включва в игрите, но от тази седмица я похвалиха, че започнала да взима участие  Не искала и да се храни, но това е нормално, при този стрес 
А кога според теб, можеш да обясниш на детето, защо го оставяш?! И мислиш ли, че то би те разбрало, ако никога до тогава не си го оставяла? Синът ми беше на почти 7 години, когато му казах, че през ваканцията няма кой да го гледа и ще го запиша на детски клуб. Толкова ми се моли тогава да не ходя на работа и да си стоя с него! А той беше ходил на ясла, на градина и на училище вече, уж беше свикнал с разделите