Малък Сечко Февруари 2004 щастливи майки ни направи- 4

Ехооо.Мами къде се губите.

Здравейте и от нас - мама Лили (26.05'74) и вече не съвсем бебе Кристиян (16.02.2004). Като гледам девойките са по-напред с материала - и с говоренето, и с гърнето ...но нищо, сигурно скоро ще ги настигнем Крис е много весел и общо взето доста лесен за гледане човечец, тежи около 12 кг, висок 85 см и си има 10 зъба. Ще се радваме да се присъединим към Февруарската дружинка 2004!

Здравейте, Лили и Криси. Добре дошли при нас. Абе, тез мъже са много високи. Ванина е едва 77 см по последни данни. Вярно, че това беше преди около 3 месеца, но... И с килограмите имаме да наваксваме - само 9700  Зъбките и на Вани са 10. Похвалих ли се вече, че преодоляхме проблема с пишкането навън и вече не спим с памперс.?!  Казвайте при вас как е. Айде и до пис(това последното идва от до скоро писане) 

Здрасти, Анито! Мисля, че като размери - височина и килограми - сте си съвсем в норма, просто явно госпожиците са по-фини Обаче това, че вече съвсем сте махнали памперсите направо ме разби! Доколкото съм чела по разни книжки и сайтове бебоците ги отказват някъде към 2-2,5 години, а нощните и по-късно. Крис никак не обича гърнето, а аз не искам да го насилвам, защото знам, че това може да има обратен ефект. Би ли споделила, ако не те затруднява, опита си в тази област? Целувки на Ванина

При нас махането на памперса стана много лесно. И аз даже не знам как се случи. Нямах намерение да махам памперса, но една неделя следобед се оказхме само с два. Прецених, че единия ще сложа вечерта, а другия на сутринта докато купим нови. Така, че се наложи до вечерта да сме без памперс. Първите 3 часа пишкаше непрекъснато и където й падне. Приблизително през 15-20 минути. След всяко напишкване й показвах гърнето(тя и преди знаеше за какво се ползва) и й обяснявах, че пишото и акото се слагат там. Много бързо разбра, че може да стиска. При следващото пишкане си каза и го направи в гърнето. След като получи бурни аплодисменти и много, ама много похвали, продължи в тоя дух. На следващия ден реших пак да я оставя без памперс. Тогава разбра, че може да пишка и по команда, макар и само няколко капки. Учудващо, но целия ден остана суха. Навън обаче сложих памперс и го отчетох като грешка. Каза си и по време на разходката, но докато го махна и... вече го беше напълнила. Така на следващия ден се опусна цели 3 пъти, което не е чак толкова много на фона на 10-ина в гърнето. Резултата беше, че реших и навън да не слагам памперс. В началото не даваше да я хвана за крачетата, пищеше и стискаше до последно. След около 3-4 дена и това премина(преодоляхме го след като видя как пишкат по-големи дечица). Горе-долу по това време махнахме и нощния памперс. С него не съм имала никакви проблеми. Първите нощи я карах да пишка в гърнето(тя се буди често). Но тя отказваше категорично. Сега вече не я притеснявам. Ако има пиш, си казва. В началото сядаше на гърне доста често - 12-13 пъти на ден. Сега вече е като големите деца. Издържа по-дълго време. Научи се даже и на нашата тоалетна да ходи и сега мислим да вземем дъска за сядане и за нея. Та така. При нас беше бързо и безболезнено. За съжаление не винаги става така. Много е важно обаче детето да говори и да знае думите за ако и пиш. Ванина все още ги бърка, когато казва какво ще прави. Но това ще го оправяме допълнително. Нека първо да затвърдим навика. Аз преди това не съм била кой знае колко настоятелна с гърнето. Имаше период, в който като го видеше и плачеше. Тогава го скрих за 2 седмици. После й го давах да си играе. Куклите също ни помогнаха много в това отношение. Редовно ги слагахме на гърнето. А самата нея слагах само от време на време, и то предимно за голямата работа. Дано да съм била полезна, а не досадна Успех с начинанието и пиши как върви 

Оо, много полезно ми беше, скоро излизам в отпуска и ще се пробваме по този метод  Това, което ме притеснява обаче, е че той още не казва 'ако' и 'пиш'... Да видим какво ще стане, пък ако не - ще почакам още малко, де ще ида  Стискай палци, че тоя разход за памперсите вече доста нанагорно взе да ни идва... Благодаря ти за инфото!

Това, че не казва ако и пиш, според мен, не е чак толкова голям проблем. По-важното е, че вече разбрира. Момченцето на моя приятелка(също родено през февруари) още не може да говори, но вече е без памперс. Той се хваща за бубата всеки път, когато му се пишка. Е, понякога и по-често Но общо-взето се оправят. Едно момиченце пък и за двете работи издава някакъв звук, подобен на а-а-а. Сигурна съм, че все ще намерите начин да се разберете. Бъди търпелива и не се отчайвай, ако не стане от раз. Но и не бързай да връщаш памперса. Дай му време на малкото човече. Мисля, че ще успеете. И следващия път да пишеш вече за добрите резултати

Здравейте, скъпи мами! Добре дошли на новите мами, които аз не познавам! Много отдавна не съм писала - много работа, никакво свободно време, ако започна да се оплаквам няма да ми стигне форума.

Сега  съм сама и скучая. Вели е на море с баба и дядо, мъжа ми е на обучение в Израел и аз си седя тук, говоря си с тоя оня, организирам си срещи и си почивам. Вели много ми липсва. Тя от началото на месеца е на планина, на вилата. Всеки ден се чуваме по телефона и ми пее "мила моя мамо", което звучи повече като "маму мамъ маму", но мелодията я докарва много добре. На майка си ще да се метне там...

Четох какво сте писали за яденето, за гърнетата... Вели докато беше тук на кухня не искаше да вкусва плодове, зеленчуци, нищо прясно. Но сега майка каза, че яде всичко. Учим я и да яде сама. Ще видим като започнем пак кухнята какво ще стане. За ясла съм я записала чак след зимата, от март, да минат болестите зимните.

За гърнето - тя много добре знае за какво служи, но се инати. Обикновено с а-а-а или "пррр" си казва, че ще свърши нещо в гащите, слагаме я на гърнето, но тя седи и се стиска докато не и сложим обратно памперса. После като се наака си сочи памперса и вика "пампес, пампес", тоест за смяна. Ще измислим как да го преодолеем това.

Думичките вече са ни много, връзваме по 2-3 в изречения. Не мога да ви ги напиша всичките, тя е като попивателна. На последната консултация преди да замине беше 81 см, 10,850 кг. Не можем от годинката все още да стигнем 11 кг. То е такова диване, тича, пищи, крещи, как ще наддава, просто няма как.

Мами, днес и утре ще съм повече във форума. Давайте информация, обменяйте идеи.

Здравейте мами и от мен.Вече започнах да го слагам на гърне Валентин но за мое учудване свикна бързичко чурка и ака но оставяли го върши всичко в гащите.Но вечер задължително сме с памперс.За яденето нямаме проблем яде всичко/за разлика от батко си който избира какво да яде/.Не сме много палави заиграва се с колички,от време на време с книжки.Пишете мами вашите дечица с какво обичат да играят. целувки на вашите дечица

Ние тази година не можахме никъде да отидем - нито на море, нито на планина  На ясла ще я пускам от септември, като учениците  Дано да свикне бързо и да се справя. Доста говори, повтаря почти всичко, което чуе. Е, има и някои бисери, но са сравнително малко. За разлика от Вели не хваща мелодията на песничките, но и двамата с баща й не сме особено музикални. Виж с текстовете няма никакви проблеми, напр: "мима мома мамо, атка е добичка, как да кака...(тук пропуска мамо), коко те обичам". Много сладко казва и "Аз съм българче". То звучи така:"Ас шъм бугаче". Да не си помислите, че "Мила моя мамо" го казва на веднъж. Казва първите два реда, а останалите ги повтаря след мен. От скоро се обръща към нас по име. Слуша, че другите го правят и тя...да не остане назад А относно игрите - играе предимно с кукли, плюшени играчки и книжки. Книгите като че ли са й любимо занимание. Вече разказва какво се случва по картинките и то почти без контролни въпроси от моя страна. Но тъй като не използва предлози и съюзи, а и реда в изреченията й е доста объркан, звучи странно и накъсано. Аз и хората около нея й разбираме, но се съмнявам, че страничен човек ще се справи. Пишете при вас как е. Целувки

Здравейте мами и от нас!
4 месеца се бяхме поизгубили по морето но от вчера пак сме на линия!
Там нямаме комютър-лоша работа,но...ето ни пак тук!
Абе мами,тези малки палавници много знаят и разбират всичко.Незнам при вас как е но ние сме с един характер-страшен.Мъчим се да се налагаме и да се тръшкаме!Имате ли такива проблеми?Как ги преудолявате?
И ние от септември ще ходим на ясла-от утре тръгваме по изследвания(тази дума така ли се пише???
А мама тръгва на работаааа.....
Тази пауза от по4ти 2 години ми стана много-имам чувството че освен за детето за др.не мога да мисля!
Кажете мами които вече работите бързо ли се адаптирахте вие към работата и детето към яслата?
А колко хубаво беше на моретооооо!!!!
Ходихме на плаж всеки ден в който имаше слънце-супер ни се отрази!
Йоанна е много бяла но сега вече е с тен,доколкото тя може да почернее!
Киша и ние имаме проблем с гърнето,въпреки че няколко пъти благоволи да ми каже че има работа за вършене в него,а иначе като свършим работата искаме смяна на памперса
КАто чета тук че четете приказки...... аз още не съм започнала,ама май ще трябва

Много са ни сладки дечицата. Льонка, моята също е с характер, опитва се много да се налага, но поне не проявява свръх интерес към нищо, лесно можеш да я залисаш с нещо друго. Откъм играчки си има едно мече и едно пате, с които не се разделя. Отделно една количка с черно бебе, което мирише на шоколад - по цял ден може да я разкарва насам натам. Книжките също много ги обича, разпознава много животни, сочи ги и ги назовава до колкото и е възможно сама.

За работата аз на дали ще съм най-подходящият човек да ти каже как се връща към нея, тъй като аз почти не съм спирала да работя. Най-добрият вариант е ако може човек да работи 1/2 ден вкъщи или нещо такова. Не ми беше трудно да се върна на работа, беше ми трудно да си оставя детенцето. Като се прибера вечер съм изморена, а пък тя е научила нещо ново и аз искам да ми покаже, да ми каже и ми е много криво, че не го е научила от мен. Сега примерно е на море с баба си и дядо си и мен много ме е яд, че не съм аз тази, която да я заведе на морето, да си играе с мен в пясъка, да се пличка във водата. Само се обаждам по телефона и слушам див хилеж, крещи, пищи, адски много си харесва водата и водните играчки...

Здравейте!:D
И ние се завърнахме в големия и шумен град след дъъъъъъъълга и прекрасна почивка. Най- напред бяхме три седмици на къщата на свекърите- по цял ден боси, по къси панталони, рошави и мокри от градинския маркуч Бабата и дядото бяха изключително щастливи от нашето присъствие, аз успях да си отпочина, защото мама свеки се занимаваше със шишарката през повечето време, пък и домакинска работа не съм вършила, освен няколко пъти да поизмия чинии и да сготвя. Кеф!!!
Имахме си басейн със слънчева вода, пръскахме се, пищяхме, пълнихме го с миди и гумени патета, поливахме се с маркуча- голямо забавление. Свекър ми пък беше сковал дъски за пясъчник, който веднага беше запълнен с чист пясък, за половин час скова и дървена люлка, която закачихме под асмата.
Криси научи толкова много неща за това време, всички животни на двора- кое какво е и как говори; едно котенце се появи отнякъде в нашия двор- ако знаете как пищя Кристина от кеф, гони го, гушка го, говори му " Маци, мацииииии, еля, еля" ; и на зайчетата- така се заигра с две мънички, че не искаше да ги даде, за да ги приберат в къщата им.
В следобедите, когато беше прекалено горещо, а да сме навън, се криехме на хладно в къщата, рисувахме с моливи, подреждахме къща от кубчета и четяхме книжка- имаме две от поредицата за костенурчето Франклин. Но вие да не си помислите, че книжката я четем страница по страница- най- напред разглеждаме картинките, и по тях мама съчинява леееко изменен вариант на приказката, като някои картинки се преглеждаха по няколко пъти, след това книжката бива взета от ръцете ми и най- категорично ми се завява " аз читам" и с такава страст започва да ми чете и да ми обяснява, като някой стар професор:)
Кристина там проговори, повтаря всички думи- е, някои все още са труднопроизносими, но като цяло имаме отлична комуникация помежду си, разбира абсолютно всичко, което се говори- е, когато нещо не й изнася, се прави на расеяна, но и ние , големите сме така понякога Освен с проговарянето се занимавахме и с възпитание на характерчето, защото сме в бебешкия пубертет и... Настоява да е нейното, глези се, пищи, инати се...
Веднага след като се върнахме в Сф, както си бяхме със саковете и торбите, се изтърсихме на баща ми за една седмица. Много бързо си намерихме приятелчета за игра в слатинските градинки и не сме скучали изобщо.
И едва дочахме да се изтърколи седмицата и хайде в планината- осем чудесни дни на чист въздух на Витоша, в почивна станция " Звездица" - там, където се запознахме с мъжа ми на един студентски празник преди почти 6 години; там, където беше зачената и Криси , въобще място, което е заредено със спомени, място, на което се отпускаш и се чувстваш страхотно, вдишвайки аромата на всяка тревичка, на всяко цвете, на всяко дърво. Макар че времето беше доста променливо, навличахме дебелите пуловери и обувки и обикаляхме по горските пътеки в търсене на хралупата на Мечо и покорявахме слънчевите скали.
Сега сме тук, аз се опитвам да се наглася положително към промените, които ни предстоят. Аз ще преподавам немски език на дечица от предучилищна група в детската градина, всеки ден по два часа сутрин, а  Криси ще бъде  в яслата в съседство. Така ще си я водя сутрин, ще я оставям в яслата,  докато имам занятия, и на обед се хващаме за ръчичка и се прибираме у дома.
Така хем Криси ще бъде сред деца и ще има нови приятелчета и нови занимания, хем аз ще работя и ще се развивам професионално. А за да не скучая, ще се занимавам и с преводи. Но ме е хванал един страх от новото и непознатото, как ще ми тръгне работата, как Криси ще се адаптира към яслата, как ще се държи там с децата, дали ще яде, дали ще слуша- просто не мога да ви опиша. И колкото повече наближава септември, толкова повече се засилват тези мои чувства.
Засега толкова, че стана прекалено дълго, дано имате търпение, докато изчетете писанията ми:)
Поздрав най- сърдечен от ваш приятел вечен   

Алекс, радвам се, че те 'виждам'. Мисля, че много добре си си наредила нещата и няма за какво да се притесняваш. Дай малко повече инфо за тази станция Звездица - къде е точно, как се стига до там, колко струват нощувките? Мерси предварително.

Киша, писах ти на лични.
Софийски мами, искате ли срещичка?
Хайде, включете се с предложения.