Кога се върнахте на работа и промени ли се живота ви?

Боже n@ti, колго добре те разбирам. Аз съм в същото положение като твоето. Имам две деца - едното на 3, а малката през май ще навърши 2 годинки. Не съм била на работа 3 години и нещо - застъпи ми се майчинството. В работата сигурно съм изостанала с векове - толкова нови неща влязоха напоследък. Само успявам да ги погледна в интернет за малко вечер и заспивам пред компютъра преди да съм прочела нещо. Много терзания съм имала заради кариерата си, но като си помисля че няма да виждам децата по цял ден и ще губя поне 2 часа път в ходене до работата и обратно, се отказах от по-рано връщане. А и колегите ми надали ще ме разбират, заради това че имам деца. Въпреки че съм на държавна работа, те гледат като черна овца ако детето ти е болно и излизаш в болнични, закъсняваш  и прочие неща, абе просто при нас отношенията са много кофти. Може би е грешка от моя страна, че толкова се задържах в къщи. Може би са прави момичетата, които са ти написали, че връщането на работа си е един вид разтоварване, соц.контакти и почивка от домакинството. Но мен в работата ме чака яко бачкане и наваксване, затова ще си изкарам и второто майчинство докрай и после ще му мисля. Поне ще съм още няколко месеца при децата си.
Каквото и да решиш за себе си, ти желая успех, бързо адаптиране и по-леко справяне с безбройните задължения.

Върнах се на работа, когато сина ми беше на 2 г. и 9 м., но хубавото при мене беше че работното ми време беше от 8.00 до 17.00 часа и работата ми беше близко до детската градина и до дома ми. Сутрин аз си го водех на градина и вечер пак аз го взимах 

Аз се върнах на работа, когато Калина беше на 2, 4 г. Смятам, че се справям добре. Имам стройна организация - през седмицата не готвя. Готвя в неделя, а когато манджите свършат правя някакви аламинути или поръчваме готова храна.
Стоенето в къщи ми се отразява депресиращо и изнервящо на моменти 
Всъщност няма угодия - като съм на работа, мечтая да си поостана в къщи, а когато това се случи пък, ми се иска да съм на работа 

Аз работех от къщи по време на майчинството, но реално се върнах в работата, когато детето беше на 2 г. и 11 мес. Пуснах го на ясла. В началото повечето време бях с него, тъй като боледуваше през повечето време и аз си оставах да го гледам. Трудна ми беше раздялата в началото, но работата си има своите предимства - социални контакти, доходи, разнообразие. Като се замисля, че след няколко години само детето ми ще има нужда повече от това, което е в портфейла ми, отколкото от присъствието ми...Не че сега не са важни парите, но детето е още малко и все още има голяма нужда от мен.
С домакинството винаги съм се справяла без проблем, много съм чевръста, както обича да казва майка ми за мен. Разбира се, свекърва ми и тя има своя принос, като сготви нещо ли пусне пералнята.
Уверявам те, че като тръгнеш на работа, нещата ще си дойдат на мястото от само себе си, колкото и трудно да ти изглежда това сега.

Вече почнах да се самонавивам, че домакинството (че е мръсно или има купища неизгладени дрехи)въобще ще ми останат на заден план, важното е да прекарвам достатъчно време за общуване с децата.
За готвенето - държа за тях да има винаги супа, но майка ми да е жива и здрава много ми помага в това отношение - постоянно се носят бурканите с храна за децата.

Много притеснения имам, ще видим.

Тръгнах рано на работа по ред причини, които няма смисъл да изброявам тук. Просто за нашето семейство и за мен самата това беше и е по- доброто решение.
Дали детето ще бъде на 1, 2 или 3 години- дилемата ти ще бъде все една и съща. А когато тръгне на училище? За мен тогава моето присъствие в къщи дори беше по- важно от присъствието ми там, когато големият ми син беше бебе, гледаше го бавачката и той не се чувстваше никак нещастен поради този факт. Има и редица други важни моменти.
Домакинството ни не е на блестящо ниво, но нито е необходимо, нито може да бъде на такова, с оглед обстоятелствата. Намирам време да сготвя, докато проверяваме домашните или синът чете или разказва урок, а тати си играе с бебчо. В събота и неделя сме винаги с децата. След работа- също.

Върнах се на работа точно когато ми свърши майчинството. Вики беше на 2 год., ходеше на ясла. Малко зор видях като боледуваше, не исках да взимам болнични от самото начало (за да не парвя лошо впечатление  ), но се оправихме някак си. При това, че нямаме баби близо до нас. Ако ние не можехме да вземем детето от ясла, намирах съседки, приятелки, на които плащах символична сума за вземане на детето от градина + игра с него около 1 час, не повече.

После Вики тръгна на градина, там работят до късно, вече нямахме тези проблеми. А и по-малко взе да боледува (пу-пу!).

Чистя през почивните дни, не се втелясвам, че е разхвърляно. Готвя като се приберем от работа, нещо набързо.

Определено е по-добре да си сред хора, да си полезна,  отколкото да стоиш вкъщи - поне за мен.

Започнах работа, когато малката беше на година и осем месеца. Работя вече 3 месец и все още не съм влязла в час. При мен ситуацията е усложнена от това, че започнах нова работа. Обучение на практика липсва, а самоубочението ми е доста дълго и изпълнено с грешки, наред с това си нося отговорностите, не мога да се сработя много добре с колегите, свиквам на 5 дневна работна седмица, че преди това бях на смени, доста хора сме в една стая и ми липсва концентрация. Всичко това доста ме натоварва. В комплект детенце много плачеше сутрин, изкара и грип, та доста зле се чувствах от решението си.

Като цяло обаче въпреки че все още ми е трудно не бих си останала вкъщи. Не го правя за пари, въпреки че заплатата ми не е лоша, но по-скоро го правя за себе си. Не издържах повече вкъщи, бях станала изнервена, непрекъснато виках, това се отразяваше и на Алис.

Сега майка я гледа през деня. Успява да сготви, да оглади и да поподреди малко. Аз вечер забърсвам с един парцал и толкоз. Вечеряме, гушкаме се, гледаме тв, почват се едни процедури по къпане, докато се изредим всички под душа  Един път на две седмици идва жена за основно чистене. Факт е, че времето което отделям вечер на Алис не е пълноценно, твърде съм уморена за това. Мъчно ми е и се опитвам да компенсирам през уикенда, като й създавам развлечения. На две-три седмици я оставяме да преспи при баба си и дядо си, а ние излизаме да разпуснем малко.

Абе голямо тичане е, а аз за съжаление никога не съм била от най-капацитивните и много се уморявам, но не бих могла да се върна към стария си начин на живот.

с една дума ЛУДНАХ

здравеите аз съм алекс на пенка детето        

и аз в момента изпитвам същите терзания като теб и те разбирам много добре. още повече че двете ми майчинства се застъпиха и доста дълъг период съм "извън живота". за съжаление и същевременно за радост ще започна работа когато малкото ми дете ще е на 1 г. разкъсвам се от терзания и съжаление че няма да мога да си го изгледам поне до 2 /както каката/ но от друга страна сега ми се е отворила възможност за нова работа и ако я изпусна не се знае кога пак ще изкочи нещо. и при мен най-ме притеснява че няма да виждам децата

Извинявай, а мъжът ти къде е в цялата ситуация? 

Аз се върнах окончателно на работа, когато дъщеря ми навърши 4 месеца. Готвех нещо бързо вечер, мъжът ми слагаше и вдигаше масата, двамата къпехме детето вечер. Жена идваше да чисти веднъж в седмицата. Всяка вечер пусках по една пералня, в началото гладех веднъж в седмицата в неделя пред ТВ по 4-5 часа. После бавачката пое това задължение.

Аз се връщам на работа следващата седмица. Александра няма да е навършила 3 месеца. Намерихме ясла, за която имам доверие, че ще я гледат добре.
Оттам нататък, всичко е въпрос на стройна организация. Аз пера вечер, по няколко перални в седмицата. Готвя по 3-4 манджи наведнъж, с надеждата да стигне за по-дълго, за съжаление в нашата къща два пъти едно и също не се яде.. Не гладя, освен собствените си дрехи за работа, ако се налага. Чистим заедно с мъжа ми през уикенда. Помагаме си много и сме взаимозаменяеми във всичко, ако не го свърша аз, ще е той и обратното. Имай предвид, че ние баби, лели и приятели наблизо нямаме, т.е. сме си самички. Намирам време за всичко.

Първият ми опит да започна работа беше когато дъщеря ми беше на 2 г., а синът ми на 1 г. Гледаха ги две гледачки вкъщи. Прибирах се скапана към 19-20 часа /работното ми време беше до към 18-18.30, но после трябваше да преборя задръстването/. Чудех се откъде да подхвана къщната работа - да пусна пералня ли, да събера изсъхналото пране ли, да приготвя вечеря ли, да погушкам децата ли, да си почина ли малко???? Доходът ми не беше достатъчно голям, за да си позволя хем две гледачки, хем и домашна помощница. Мъжът ми прецени, че ще ни е по-икономично ако не ходя на работа, а се занимавам с децата и с къщата. Просто нямах сили за 12-14 часов работен ден на бързи обороти. Напуснах с огромно облекчение.
По незнайни причини, преди 2 г. пак си намерих работа /всъщност тя ме намери - предложиха ми и ми беше неудобно да откажа/. Сега пак си бия главата в стената, защото вкъщи е мръсно и неподредено, дъщеря ми е принудена да ходи на занималня след училище и вече усещам как има пропуски /тя е в първи клас/, догодина и синът ми ще е в първи клас. През седмицата ядем сухоежбини и аламинути. Съботата и неделята ми са изцяло ангажирани с домакинска работа, уморявам се повече, отколкото през седмицата. Непрекъснато ми се спи, раздразнителна съм, една книга се съм прочела през последните две години, над главата ми висят стотици недовършени неща, защото просто нямам време да ги довърша....
Не виждам смисъл да ходя на работа, за да си осигурявам достатъчно пари, които да давам като заплата на други жени, които пък да се грижат за къщата и децата ми. Нещо не ми се връзва логиката, дори изобщо не я намирам. Ако не намеря вариант за половин работен ден, предпочитам изобщо да не работя.