Кога се върнахте на работа и промени ли се живота ви?

Ето от това страдам и аз. Върнах се на работа когато малкия стана на 9 месеца. Налагаше се по много причини. Наехме бавачка. Справихме се. И аз като Нати готвя уикендите през седмицата само скари и салати или поръчвам. Чистя само през седмицата, всъщност вече съм прехвърлила това на помощницата. Но ежедневието ти коренно се променя като се върнеш на работа, важното е твоята нагласа за нещата да е положителна!

И аз съм така  
Аз действах на обратния принцип - дъщеря ми имаше и все още има досег с възможно най-много хора и най-много места, без да я претоварвам емоционално. Абсолютно стабилен човек е. Възприема новите ситуации и новите хора много бързо. Контактна до нахалност е. Аз съм най-важния човек в живота й обаче, въпреки това.
Смятам, че едно от най-положителните неща, които направих за нея е, че не останах да я гледам само аз дълго време.

На мен това също ми е болна тема. Напоследък толкова често си мисля за това, че взех да сънувам кошмари. Моето дете е на 1 год. и 7 мес. и аз обещах да се върна на работа, като стане на 2 год. Идеята ми беше, майка ми да я гледа 1 год. и после да я пуснем на градина. Да, обаче майка ми се прибра в България преди 3 дена и е с разклатено здраве, така че този вариант може да отпадне, а никак не ми се иска да я пускам на ясли. Не мога и да я оставя с чужд човек, макар че може да се наложи да наемем детегледачка. Проблемът е, че до сега не сме се разделяли за повече от час-два и то веднъж на 2-3 седмици. Свекърва ми, живее на долния етаж, но работи, а през почивние дни не изгаря от желание да я гледа. Другите основни проблеми са, че още суче и денем и нощем и че не съм махнала памперса. Представям си какъв стрес ще е за нея, мама да я няма, да не може да цока и да се маха памперс едновременно. Не че е наложително, но просто лятото е най-подходящия сезон за целта.
Надявам се, детенце да се адаптира бързо, защото на мен ще ми е по-трудно. Толкова съм привързана към нея, че само като си помисля за тези неща и ми се приревава.
А преди майчинството заемах висок пост с добра заплата и бях, мога да си призная, абсолютна кариеристка. До толкова, че не исках деца, но вижте какво стана, сега не искам работа, искам само да си гледам детенцето      .

Когато децата бяха на 1 г. започнах работа на половин ден. Отрази ми се добре - разнообразие, доходи, почивка от рутината вкъщи, но все пак близо до децата в голяма част от деня. Сякаш тогава нямаше такава промяна - децата ги гледаше жена в къщи по няколко часа, аз бях спокойна, нямаше допълнителен стрес, освен в началото когато от притеснение, че ги оставям на чужд човек се обрих  .
На втората година реших, че тази работа не ми е достатъчна и я смених с нова -   интересна, интензивна и отговорна. Тогава вече се превърнах в работеща майка в пълния смисъл на думата. Трябваше да си пренадредя деня, седмицата, приоритетите. Стигнах до извода, че е на границата на възможното да успявам и да правя кариера, и да отглежадам отговорно децата си, дома ни да е в ред, да обърна достатъчно внимание на половинката си  .
Съветът ми е добре да го обмислиш и да прецениш струва ли си - така или иначе ще се върнеш на работа....

Върнах се на работа, когато дъщеричката ми беше 2 г. 1 м. Притеснявах се как ще ми се отрази, но за моя изненада всичко потръгна добре от самото начало. Не ми трябваше никакъв период на адаптация или нещо такова, но това беше що касае работата ми. Може би и факта, че я гледа баба й също ми даваше някакво успокоение и в началото ми хареса да бъда работеща мама, НО проблема наистина е , че всичко става много по-динамично и нямам достатъчно време да виждам детето си и затова очаквам с нетърпение уикендите, за да сме заедно по цял ден. Почнах работа есента, когато денят вече стана по-къс, а сега зимата още повече и общо взето в делничните дни няма време за нищо. Работя до 18 ч. и с баща й минаваме да си я взимаме от баба й до към 19 ч. Докато се прибереме, вечеряме, прибера масата след вечеря и постоим малко в хола да се видим и идва време за лягане. Готвенето го правя в неделя и обикновенно до сряда имаме храна и после пазаруваме от Кенар например за другите 2-3 дни. Чисто физичиски не мога да си представя да се прибера от работа и тепърва да почна да готвя за другия ден например. По основното чистене също го правя в неделя, а иначе през седмицата си се занимавам с ежедневното си домакинстване. Сега ми е и такова положението, че си лягам заедно с детето към 21.30-22 ч. Затова най-вече чакам уикендите, за да сме си заедно с детенцето по цял ден, а и при нас така се стекоха обстоятелствата, че живот и здраве лятото пак ще излизам по майчинство, така че лично аз си го чакам с нетърпение.

ох,изрових я тази тема и май всички майки се чувстват зле ,когато за първи път ще се започва работа след майчинството.аз от 01.04 започвам и ревах три дни,въпреки ,че сама си реших,че вече искам да работя.преди да изляза по майчинство така добре се справях в работата,че не ми се излизаше.а сега ето не знам дали пак ще мога да се справя.и детенце,въпреки ,че ще го гледа майка се притеснявам да не му е мъчно за мен.хубавото е ,че работя на 6 часа ,но пък сега живеем извън града и докато се прибера,все едно че съм си на 8.ту се радвам ,че се връщам на работа,ту си мисля,че е грешка.и това дълго пътуване...чувствам се ужасно.много ми се реве.

Ох, и в нашето семейство е така... През септември сина ми навършва 2 г. и трябва да съм се върнала на работа до тогава  Имаме и батко, вмомента в 3-ти клас. Не ми се иска да дам малкия на ясла, като се има предвид колко много боледува баткото, тръгвайки на детска градина - той на ясла не е ходил. Детегледачка още не сме намерили, а се притеснявам как ще оставим детето на човек, който не е член на семейството...

Върнах се на работа, когато беба беше на 5 месеца. Нямаше как-чужда фирма, обаждаха ми се често да ме викат, направиха ми двойна заплатата... Не съжалявам изобщо. Първо беба беше с детегледачка, после на 11 месеца тръгна на ясла. Справихме се. Мисля, че това беше правилния избор за мен. Не мога без да работя, иначе бих се изнервила страхотно. Връзката ми с детето не пострада от това, дори напротив. Беба стана самостоятелна, когато сме заедно е пълноценно. Знам, че според доста хора това не е правилния начин, но при нас така стана...

върни се на съкратен работен ден. Простио на пълен работен ден ще се иzнервите страхотно и ще се иzморите страхотно. Особено докато децата са малки. Половин ден или 75% е доста добре. Иzлиzаш в 8 и до 4 следобед си ги прибираш. Особено пък , ако бащата ги води и ти си ги прибираш по рано. Успех. Пълен работен ден zа жена с малко дете според мен е инквиzиция .

Дадох дъщеря си на ясла на 2 г. и 2 м. и се върнах на работа два месеца след това.
Определено животът ми се промени, но беше за хубаво. Цялата си бременност изкарах у нас и след това и тези 2  години с детето вкъщи не ми се отразиха особено добре. Станах нервна, имах чувството, че парцалите и тенджерите са се залепили за ръцете ми, нямах и никакво самочувствие. В началото беше изморително, но бързо свикнах с темпото. А и работата ми е прекалено динамична и не ми оставаше време много-много да се замислям.

oh, деликтна тема.... настройвам се и аз...

Гледам я тази тема колко е стара гледам, че съм писала в началото и идеално си спомням как се чувствах тогава. Сега като се замисля, доволна съм от решението си. Натрупах самочувствие, мнението ми се зачита, чувствам се реализирана. Пак има моменти, в които ми се иска да съм си постоянно с малката вкъщи, но са все по-рядко. Няма я тази задушаваща вина, кояо изпитвах в началото - че съм поставила себе си над нея. Семейният бюджет не се е променил. Мъжа ми продължава да е основната движеща сила, но пък аз имам самочувствие, че все пак печеля. Плащам заплата на майка ми, която е детегледачка, плащам заплата на чистачка. С останалите средства се глезя и не искам на мъж ми и стотинка. Чувствам се добре от това, че работя. Трудно ми е да си представя, че бих могла да се занимавам само с домакинство. Ставам все по-издръжлива и все по-малко се уморявам от работния ден. Нещото, което ме съсипва е трафика, но пък работя по въпроса. Също така правя планове за бъдещето. Пак ми се е доучило и сега се колебая какво да дозавърша. Преди се бях отпуснала, нямах желание да се помръдна от мястото си. Докато сега независимо, че имам по-малко време, съм по-мотивирана да се развивам.

Организацията на дома не е толкова трудна. При нас вече всичко е канализирано и съм много доволна от резултата.

а пък аз вече трети месец се чувствам зле-гузна съм и наистина се притеснявам да не се отрази на малкия. още повече че финансовата мотивация се оказа не такава, каквато очаквах ... дано при другите по-лесно минава всичко, при нас, малкия като ме види че излизам или се готвя да излизам започва да крещи и реве, а пък и каката се включва с рев понякога...
много ми е мъчно

Когато дъщеря ми бе на 1г. и 9 м. тръгна на ясла

когато дъщеря ми бе на 1г. и 9 м. тръгна на ясла, месец след това аз се върнах на работа. Супер надбягване започна - барзане сутрин да оправиш детето, да се облечеш и подговиш за работа - тичане до яслата, тичане до работата, тичане в работата - да наваксам пропуснатото, да свърша повече работа за по-малко време (тръгвах си по-рано, за да я взимам от яслата аз), после тичаме до магазина, после в градинката след нея, после вечеря, къпане, четене и аз ... заспивах заедно с нея преди да сме с видяли с татко й, а после пак същото на следващия ден. Чаках с нетърпение събота и неделя, за да я видя и да посвърша нещо в къщи. Нещата се канализираха постепенно и аз забременях, айде същото но и бременна ... Сега не знам въобще как ще се справя - живот и здраве малкият от септември ще ходи на ясла, а аз не знам дали да се връщам на работа или да си почина малко ... а и ми се върти идея за собствен бизнес - тогава сигурно ще повече ще е тичането