Защо според вас някои деца са злояди?

lovely mama, не става дума за инат. При избиването на зъбите, някои деца минават изцяло на твърда, други изцяло на течна храна, няма как да знаеш товето от кои е, докато не го оставиш да те води. Така всичко ще мине по-лесно и без никакви усилия от страна на двама ви 

П.П. София пък през тези периоди пиеше само мляко по цели седмици нищо друго, иначе не е изпитвала никаква болка (поне не го е показвала).

Ами едва ли някога ще се намери отговор...

Ние сме на 1.г и 1м., до 6 м. бяхме само на кърма, пос;ле на каша ориз с кърма и много малко ядеше. И до ден днешен предпочита кърмата. При все, че не съм овкусявала яденията, след годинката стана малко по ящна именно като леко го посоля....
Кашата, която яде( една и съща) един ден омита, друг ден само по мирис я отхвърля....и захар съм слагала, пак не я ще...

Така че....не е и до овкусяването, ранното захранване и т.н.

Според мен е най вече до набитите в главите ни стандарти.....не само за яденето ( другия ми проблем : с котки в апартамента дали е по-мръсно от пясъка на площадката , ве си казвам не е, ама съм затворила котките в кухнята, щот всички ми пилят, без мъжа ми, СОРИ за спама)

Много ми се иска да знам отговора на този въпрос. Ама като ми казваше моята екс-педиатърка: "не я кърми през нощта, кърмените нощем бебета стават злояди деца" , аз не, та не, и сега хак ми е.  Моето бебе е захранено чак на 6 м. и 10 дни, изключително бавно и внимателно поради съмнения за алергия, но и до днес не яде (100 гр. на ден мах.) твърда храна. Но пък суче доста, това не знам дали е злоядство?

За мен - от грешка на родителите - насилване, настояване за определено количество, час и определена манджа. Храната трябва да е удоволствие и да се съобразяваме с вкусовете и предпочитанията и на детето. Има и деца с различен апетит и майките се подлъгват по примера на други деца, с доста по-голям. И последно - за повечето хора многото ядене е равно на здраве, а то далеч не е така 

Според мен е много важно детето да не се насилва и да се захрани, когато е готово за това и го иска. Така свиква да се храни, когато е гладно, а не, когато мама, тати или баба му бутат лъжицата в устата и то е готово да направи всичко друго само не и да яде.

Има и деца с доста по-малък апетит, което не означава, че са злояди, но с известни усилия, най-вече от страна на родителите /бабите/, лесно стават такива 

Може и да е възможно насилването с храна да направи дете злоядо. Както и храненето с много сладки или овкусени храни да доведе до същия ефект. Но моите наблюдения са, че повече си зависи от детето. Какво го кара да не яде не знам. Изглежда инат, но няма логика бебе да се инати зорлям. Синът ми е стоял гладен 2 седмици (като беше на годинка и половина) по съвет на "специалисти", че ако не му давам квото иска, ще прояде каквото има. Така и не прояде. След 2 седмици реших, че с тоя глад по-скоро ще го уморя, отколкото да прояде нещо различно от хляб и мляко. Детеtо залиня, нямаше сила да ходи, но упорито отказваше каквото му давах, колко и вкусно на мен да ми се струваше, той дори не пожела да го опита. Но наистина примерно хранене между основните хранения с бисквитки, бинбонки, солетки и т.н. може да развали основно ядене без проблем. Зависи от много неща. Но при нас специално проблемът си е 100% в детето. И признвам си, дразня се хора, които не са имали подобен проблем, децата им винаги са яли всичко или почти всичко от квото им бутнат в устата, да изказват критикарски мнения към родителите, които не са имали техния късмет с добри прасенца.
А до тези, които мислят, че детето трябва да яде на поискване... Как може едно бебе, което яде специална прясна храна, да яде на поискване не ми е ясно. Първо не винаги може да разбереш кога точно детето е гладно, какво му се яде в момента точно за да му го предложиш - също. Ако няма някакъв режим ми ти нито можеш да излезеш с това дете, щото току виж огладняло някъде по пътя. И кво - топръв почваш да му приготвяш яденето ли . Не дай си Боже да не хареса манджата, айде втора, трета и т.н. Това и в къщи е невъзможно, да сготвиш толкова бързо 10 вида манджи белким уцелиш някоя, която му се яде в момента, а камо ли на полеви условия. Хора, честно, не мислите.Явно е, че не сте пробвали съвета, който давате, а си говорите на изуст.
Убедих се, че насила дете не се храни - най-добре да му се предлага от храната на дъртите, и ако не я иска да му се даде каквото си иска и си обича и ако яде прекалено еднообразно сигурно е добре да му се дават хранителни добавки, знам ли, аз поне така правех с моя син. Пък рано или късно ще прояде от самосебе си. Но с принудителен глад поне при нас не стана, може би при други се получава, зависи от детето. Трябва да си гледаме детето и то да ни води, а не да гледаме че комшиичето всеядно и айде нашето да го праим същото. Не става така

Абсолютно си права, това е и моя опит! И колкото и да са против някои мами, храната на "дъртите"  не е чак толкова лоша. Моите деца винаги са искали от нашата, макар и по малко и нищо им няма - живи и здрави са!

какво значи злояди деца-за мен това са деца,които отказват храна и не наддават добре или отслабват.това е вече проблем останалите са капризни-все нещичко хапват и си наддават.мое то е такова-захранено късно,твърда храна трудно яде,амасе кърмим и наддава

Това ми се вижда като че ли най-приемвливо за отговор 

Ще следя темата , белким разбера къде греша че и моя калпазан е от злоядите 

Наскоро четох една книга и точно за това. Просто някои деца нямат нужда да се хранят по много, в смисъл толкова, колкото ние очакваме от тях. Всяко дете има различна нужда от храна и дори да не се храни пълноценно, расте и се развива нормално. В такива случаи родителите не трябвало да насилват децата си да ядат, защото по този начин засилват чувството у тях, че това е задължение и още повече предизвикват неприязън към храната. Най-добре е родителите да не показват, че това им прави впечатление, а да показват безразличие. Просто сервират порция ядене на детето и след 30 мин. да речем му прибират чинията, като до тези 30 мин., ако детето не е яло, не му позволяват да яде, докато не дойде време за следващото ядене, дори детето да иска.
Така че в някои случаи родителите допринасят за това у детето да се усили още повече непоносимостта към храната.
Ако обаче вследствие на неяденето детето забави своето развитие, появят се аномалии, тогава вече не знам чия е причината. Исках да кажа в крайна сметка, че отношението и повдението на родителите може да бъде негативно в тази насока, но като вторична причина, а не първопричина за злоядството на децата.

Не съм срещала злоядо дете, но съм чувала майки, а по-често баби да наричат така децата си. Според някои мои роднини и моето дете е злоядо, според мен си е съвсем нормално, просто не може да понася определени храни. Теориите за злоядство поради ранно или късно захранване са супер смешни, защото както се видя дори в самата тема, има всевъзможни случаи. Ящни и злояди деца е имало винаги, дори когато всички са били захранвани рано  Според мен на детето трябва да се дава храната, която обича, ако ще само хляб и мляко да е. Примерно елда със зеленчуци едва ли някой ще яде с удоволствие, колкото и полезен да е този микс. Емоциите при храненето са не по-малко важни от полезността на храната, затова смятам, че една полезна и витаминозна каша, изядна с отвращение по-скоро е вредна за детето.

 Не е до ранно зхарнване-аз бях невероятно злоядо дете.Нашите много ме тормозеха,все ходеха след мен да ме насилват,и то до много късно.Вдигнаха ръце от мен,чак когато бях в 6-и клас.Кърмена съм повече от година и сравнително късно са започнали да ме захранват,майка ми е имала много кърма.
 Голямата ми дъщеря също беше невероятно злояда.Никога не сме я насилвали.Ако иска да яде,ако не иска...Имало е дни ,в които първото ядене е било около 13 часа.Имах ужасни спомени от това кака нашите ми тъпчат лъжицата в устата и се зарекох да не причинявам това на детето си.Но междинно не сме давали никакви лиготийки,за да се натъпче с боклуци.Започна да се храни нормално ,към петата си година.Не мисля,че изостава в растежа си по някакъв начин.Просто си хапва по-малко детето.

    Според книгата на Лоранс Перну  "Аз възпитавам детето" децата, склонни към безапетитие си приличат - "слаби деца, които въпреки че приемат малко храна, съвсем нямат вид, будещ тревога. Често  дори тяхното ниско тегло е изненадващо, до такава степен общият вид им е успокояващ.  
    Кърмачето на няколко месеца поразява с блясъка на един буден поглед, с живостта на чертите, често дори с едно забележимо преждевременно психо-моторно развитие... Едногодишното дете е усмихнато, мило,  с жив поглед, подвижни черти, с менящо се настроение. Детето на 18 месеца до 2 години не може да стои на едно място, пипа всичко, мести... То също има вид на преждевременно развито, по-живо и по-активно от останалите деца на неговата възраст..."
   Според  нея майките на злояди деца също си приличат - "с блеснали очи, бърза и категорична реч,с припрени жестове,те са едновременно податливи на нежност и гняв,много активни и винаги забързани.  Един общ белег е грижата им за изпипване на най-дребните подробности, за една наложена дисциплина..."
   Когато първото ми дете беше на 1 годинка, тежеше 8300. Притеснявах се, че е слабичко и яде малко - примерно за обяд   100 грама ястие  и  100 грама плодово пюре. Опитвах се да го накарам да яде повече и се появиха проблемите - детето понякога повръщаше след хранене и започна да отказва да яде. За щастие прочетох горната статия и спрях да настоявам да яде повече, отколкото иска.  

Много си права, NikiFin.  Много е лесно да се каже, че вината е изцяло в родителите... но има и такива, които не настояват и вьпреки това децата им не ядат с дни. Може да го разбере наистина този, които го е минал на гьрба си. Според мен сьщо си е най-вече до детето. Моето доста трудно ядеше, в последно време малко се пооправи но ... надявам се като трьгне на градина заедно с другите деца да прояде. Казват, че децата обичат да копират едно от друго и едното като започне да яде нещо с апетит и другите и те след него... Дано наистина да е така!