...Споделям!

Скъпа Бианка,     

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

Четох и мислих с часове по темата ти... обзе ме огромно безмълвие...

Иска се много СИЛА да пуснеш такава тема, лична, съкровена, болезнена, изстрадана, дълбока       Нямаш представа колко СИЛА има у теб, наистина       Поне лично аз винаги съм те възприемала като много силен и добър Човек       

Едва днес видях темата ти, затова не писах веднага по нея  Радвам се, че вече си намерила подкрепа от останалите... Мираета, Фуси, Мери Попинз, Дар за мен... 

Момичетата вече са ти казали много неща, които споделям, няма нужда да ги повтарям. Само искам да знаеш и чувстваш, че съм с теб, Бианче, наистина. Милея за теб и ми е тъжно, безкрайно тъжно      , че си минала през този АД!!!

Моля се горещо      отсега нататък да имаш безброй много щастливи мигове на МАЙКА! Гушкайте се с бебчо и позволи на лошото лека-полека да те напусне, да се махне от теб... И аз като Фуси просто ЗНАМ, че ще се справиш и ще излезеш от ситуацията още по-силна и уверена в себе си! Бог да е с теб и семейството ти!!!

Топло и сърдечно те прегръщам,
Деси 

П.П. Ако имаш нужда от каквото и да е, моля те, пиши ми на лични... 

Случайно прочетох написаното от мен в тази тема пак. Аз съм била голям песимист! Поне тъй звучи. Бианка, забрави го.Това запомни само

Мила млада майчице, остави тези страхове назад, каквито и да са. Всеки от нас изпада в подобна ситуация, няма сили да се противопостави. Просто ти си по-плаха и може би си още много млада. Аз родих първата си дъщеря на 36 години и свекървата я къпеше, защото ме беше страх. Дотук добре. Скоро след това мъжът ми прояви желание той да я къпе и аз го подкрепих, защото според мен физическият контакт с някое любимо същество е от изключително значение и за двете страни. Свекървата кипна, а аз се озъбих злобно, че това е нашето дете и сина й има право да го къпе. От този момент до 2-годишната възраст на детето всяка вечер я къпеше баща й. Свекървата скоро почина, но ни остави в наследство дъщеря си стара мома. Разката ми фамилията 15 години, преглъщах какви ли не обиди и оскърбления. Но като се разбеснях един ден й наговорих такива неща, че когато ги споделих с приятелки, те се вкамениха. Нищо не й спестих, говорих и говорих... Мила, ако не можеш да се справиш сама, а това виждам ясно, потърси съвета на психотерапевт. Ще те научи на техники, с които ще се справяш сама с тази жена. Но един съвет от мен - колкото и да ти струва - не оставяй който и да е да ти ръководи живота. Не се поддавай на чувството за вина, че не и се радвала достатъчно на бебето в първите му дни. Толкова много време има пред вас, че ще изкупиш тази "вина". Чакат те грижи и обич, всичко ще се нареди добре за вас. Просто преми, че това е грешката в живота ти, всички ги имаме под различна форма, грешките се поправят. Стискам ти  палци, поздрави и целувки на сладкото ти детенце.

Момичета, след като писах на Бианка, прочетох вашите публикации. Направо ме разплакахте, в момента не знам как пиша, защото сълзите се стичат от очите ми като поток, много ме развълнувахте. Прочетох изключително вълнуващи истории, толкова сте готини и интелигентни. Сега,точно в този момент, проумявам, че доброволно съм се затворила за другите и те могат да надникнат само през прозорците, вратата е здраво заключена. Когато ми стане прекалено тежко се изповядвам на покойната си майчица, милото ми сладко ангалче. Докато беше жива никога не си позволявахме от чувство за фалшив срам да си говорим интимно. Сега аз й говоря, но отговор нямам. Момичета, станете ми приятелки! Галюшка. (Не знам дали е позволено на публикувам имейла си, но ако е, ще го изпратя, за да ми пишете) Здрави прегръдки на всички от мен!

Не мога да изчета всички ви сега, макар, че много искам, но ме болят очите...

Бианка, толкова неща искам да ти кажа, а не знам как да започна... Първо ще те прегърна!
После ще кажа, че и аз съм осиновена, но нямам твоята дълбока болка. Имам три деца и сме ги отгледали двамата с мъжа ми(между другото и той е осиновен). Не ни е помагал никой, защото просто не искаха. Не настоявахме. Моята свекърва се опита да влиза дори в банята докато се къпя; нощем в стаята ни докато живеехме при нея (слава на Бога, за малко); каза ми, че обича да и правят евала; влезе и остана докато с мъжа ми правехме любов и ние бяхме като гръмнати (спряхме разбира се)... няма да разказвам подробности. Всичко това и се случи по веднъж, не в този ред , в който съм го изброила, защото аз не допуснах да го повтори, въпреки, че бях само на 19! Майка ми обаче... нея допуснах да ми разклати нервите, да ме кара да мисля, че искам да си отида от живота насила... Беше страшно! Осем дълги години! Мъжът ми беше плътно зад мен, той е просто велик човек никога не я нагруби, никога не и се развика, просто и говореше като на човек, но тя не е човек, който ще разбере. Бременна в седмия месец с близнаци, щяхме да умрем и тримата. Оцеляхме. Едното от децата ми има проблем с общуването, с ученето и запомнянето... Не голям, но проблем! При такава бременност, благодаря на Бога, че само толкова. Тя ми каза след това, че е било по-добре да ми е дала отрова, вместо да ме е отгледала. А дори това не е направила. Отгледа ме баба, милата. Баща ми никога нямаше мнение по въпроса... От десет години не живеем с тях, с родителите ми. Първите две-три години просто нищо не можеше да ме накара да изляза от вкъщи, ако не е наложително. Обожавах дома си. Докато живеехме при тях не ми се прибираше. Години наред щом ми се обадеше майка ми изпадах в нервни кризи, веднъж ме докара до истерия, а бях на улицата... Обадих се на мъжа ми по телефона и пак той ме върна в света на нормалните хора. Майка ми ми е причинила такива неща, че до преди две години само мисълта за нея ме побъркваше. Мъжът ми говореше, говореше, говореше... Най-накрая думите му стигнаха до съзнанието ми. Сега си мисля, че каквото и да направи майка ми, няма да ме накара да трепна. Дано не греша. Не ми се разказват подробности за всичко това. Вече не ги преживявам както преди, но просто няма смисъл да разказваш за нечия злина, защото не заслужава да бъде тиражирана.

Сега към теб - Не бива да допускаш никой да ти причинява подобна болка. Защо носиш това бреме със себе си!? Поведението на тази жена, свекърва ти, е просто абсолютна диагноза! Вероятно ще ти е нужно време, за да се отървеш от тези мисли, че не си дала на детето си това, което си искала и това ще му навреди в бъдеще. Това просто не е вярно! Ти не си го изоставила и никой не може да ти го вземе. Много ми е трудно да оформя в момента мислите си в думи и изречения. Искам да ти говоря безспир, но не мога... Не се сърди на мъжа ти, все пак е застанал на твоя страна и заради твоята плахост да разкараш тази луда, се е наложило да го направи той, колкото и късно да ти изглежда. Не го съди и заради това, че той е обременен по някакъв начин от това, че подобно същество е негова майка. Бебчето ти е твърде мъничко, за да смяташ, че си загубила много неща с него. Но да не те обсеби майчинството и да почнеш сега пък ти да грешиш, за да компенсираш?! Но единственото важно за теб нещо е сега да повярваш на мъжа си и да го държиш до себе си, а майка му далеч, далеч, далеч от дома ви и детето ви! Хич да не ти пука с какви думи и средства! Тя е абсолютно показана за лечение, но това не е твоя работа да я караш да се лекува, затова се пази далеч от последиците на проблема и, които рефлектират върху твоето семейство. Питай, говори, разказвай всичко, което пожелаеш! Тук има невероятни хора, а думите понякога толкова много помагат! Не мога да пиша повече, емоционално се чувствам изпита...
Искам да прочета хубави неща от теб след като писах тук, а утре ще чета и всички преди мен.


Прегръщам те Бианка, с цялото си сърце!



ПП. Започнах да чета отзад напред... сърцето ми прескача... не го е правило отдавна.
Fussii, не се бях замисляла! Аз не понасям да ми пипат главата, да ме галят по косата, по лицето... Но, аз съм изоставена и то два пъти, от биологична и от друга майка, съзнателно... тогава защо ли? Не е заради това, че съм толкова лоша, че никоя майка не ме иска за винаги, нали?

 
Ти си майка и искаш децата си завинаги - те обичат майка си както никой друг не може да обича. Това е ... 

сега изчетох темата. боже, какви хора има. не мога да го повярвам просто, а е факт. ужас.
съжалявам много момичета, за това, което сте преживели. да не дава господ никому подобни мъки. или аз съм имала късмет, или просто не съм срещала подобни кукувици.
с последната ми бъдеща свекърва прекратихме отношенията преди повече от две години, когато започна да говори за кръвта, която прави едно дете дете на семейството. дотам бяхме. не е виждала алекс и засега май не съм и склонна да я види. поне аз няма да я заведа. не им е кръв, не им е внуче. да си гледат работата, мамка им. още ме боли.