Деца в детската градина="хулиганчета"

Децата са си деца и беz zначение колко zле са въzпитани никой няма право да ги удря или обижда или плаши. Въzпитателките би трябвало да имат авторитет пред децата, но да го съzдадат не със сила. Със сигурност са учили специално как.
По повод колко са ни zлатни децата, да таквиа са в къщи може всичко, в градината има авторитети и правила на поведение, които не са под влияние на родителите , а на въzпитателките. Та в случая според мен жената сама си е виновна, zащото с шамари , обиди, викове и гледане на ТВ в групата авторитет, уважение и дисциплина не виждам как ще се постигне.
Иzчетох сума теми zа ДГ и се чудя теzи въzпитателки какво са учили???

Ако прочетеш малко по-внимателно моя постинг, ще разбереш че не обвинявам учителката за това което е станало, което ти си видяла. Просто казвам, че И   нейния авторитет пред децата има много голямо значение. Но съм напълно съгласна с мнението на майките, които са те посъветвали да не използваш думата НИКОГА( особено когато се отнася до възпитанието на детето ти),  казвам го от личен опит. Защото въпреки възпитанието, което съм й дала, допреди 1 година детето ми беше съвсем различно ( не съм променяла методите си на възпитание оттогава). Ще видиш и ти , че като порасне детето ти ще промени много неща и у теб, и  ти също ще се чудиш на това което си написала днес. Не казвам, че не е правилно мисленето ти, просто обобщението ти за всички деца е неправилно. Има деца и деца, някои са откровено невъзпитани ( защото обикновено няма кой да ги възпитава), някои са просто по-палави и лигави ( като моето), не може да казваш, че всички деца на 4-5 години, които ходят на градина са "изродчета" или "хулиганчета".

Разбира се няма да позволя на детето си да обижда така никого, поне за това би трябвало повечето деца да са възпитани. Въпреки, че има доста родители, които изобщо не се интересуват от децата си, и може би това, което ти си видяла е едно от тях. Колкото до другите лудории, смятам, че няма нищо нередно в това да тичат из парка, да скачат и т.н. Все пак това са деца, не възрастни, на тях непрекъснато им се тича, изпълнени са с енергия, по-добре да я изразходят в парка, отколкото после да правят бели в къщи.

П.П. Въпреки, че откакто ходи на градина детето ми се промени, виждам и доста положителна промяна в нея. И тя донякъде зависи точно от госпожите в новата група на дъщеря ми ( защото миналата година бяхме в друга градина, от септември сме в нова). В сравнение с госпожите от предишната градина, тези от сегашната група са на светлинни години напред. Напредъка в дъщеря ми започна именно откакто ходи в новата градина. Така че е от голямо значение и подходът на самите госпожи.

С риск да повторя писаното преди, мисля, че основна роля има самият учител и авторитетът, който си е създал пред децата, особено, когато става въпрос за по-малки деца. Разбира се, че влияние има и възпитанието вкъщи, но не е възможно сред 20-30 деца да няма поне едно с лоши навици, за каквата и елитна градина да става въпрос. Но на учителят именно това му е и една от задачите, да успее да увладее "овреме" тези лоши прояви, за да не се стигне до етапа, едно го прави и след него всички. Защото децата копират и естествено по-интересно е да копират лошите неща  
Имам спомен от ученическите си години (въпреки, че тогава дисциплината в училище беше с класи над сегашната) и ние сме имали учители, в чиито часове сме се разхождали  и беснели (в елитната ни гимназия), но сме имали и такива, в чиито часове и през ум не ни е минавало за някакво "лековато" поведение... Как ще създаде респекта към своята личност си е работа на учителя, ако упорито не успява да го постигне и все децата са му виновни, просто си е сбъркал професията.
А колкото до възпитанието "учител = Господ", не мисля, че е правилно. Авторитетът трябва да се заслужи, не е редно да се налага като такъв. В моето семейство има 3 поколения учители, но никога не са ме възпитавали по подобен начин...
Учителките в  ДГ на сина ми са невероятни, в група от 30 деца, в която 2/3 момчета, повече "бесни", винаги успяват да "овладеят" децата, няма такова нещо като насинени, ударени, ухапани, "ама не сме видели". Но не съм ги видяла веднъж да стоят и да оставят децата сами да беснеят. Постоянно се разказват приказки, песни, влакчета, игри... Дори и във времето, когато оставят децата да си играят кой с каквото иска, пак са сред тях. Всичко си е до подход на преподавателя.

София тези неща ги правеше преди да тръгне на градина, може би затова не съм забелязала все още положителните страни ...
Както виждам, имаш същия проблем като мен: "в къщи е глезотия и лигавщина", това, че в градината е примерно дете, а извън нея хулиганче, за мен Е проблем  



За поводът, по който авторката е пуснала темата - да но при нас именно този респект към госпожите погълна другия - към мен, изпари се, думите и действията ми вече са глас в пустиня  


Където и да я преместя, винаги в групата ще има деца, които казват "Ще ти счупя ръката" и други подобни, някои деца не ги попиват тези неща, други го правят, до дете е. За сега е насочено само към нас, ако я оставя да си играе с друго дете нито ще е агресивна, нито ще му говори глупости, дано и не се стига до там  

Относно учителките - нямам забележки, има респект към тях и то не от страх (както беше при предните госпожи ...), а защото наистина са учители на място но излезе ли от двора на градината, тях ги няма и става хулиганче

Под това се подписвам с две ръце! Макар, че от темите тук стигам до извода, че първото, което повечето родители гледат са битовите условия и мненията на други родители, относно елитността на градината, отново обусловени от битовите условия 

Хехе, Никол, просто има нужда от разтоварване на енергията детето.
И моето в градината слуша и е примерно, но като се прибираме "издивява". Нормално е сега, когато почти не ги извеждат навън, няма къде да се разтоварят, повечето деца са много енергични. И той пищи по улиците и тича като бесен, джапа в локвите, но "хулиганче" звучи смешно 
Не съм съгласна с авторката на темата и начина, по който гледа на нещата, но това е защото и мъничко детето. Когато моето беше малко и аз с ужас гледах децата на по 3-4, които се тръшкат по земята и реват и се налагат, мислех си, че никога няма да допусна подобна "лигня"... Но се оказа, че повечето деца манават през такъв период на "самоосъзнаване"  Те са малки още, тепърва ще започнат да си изграждат поведение в обществото, нормално е на тази възраст след 8-9 часа дисциплина под една или друга форма да им се ще "да се разтоварят" или поне да се пробват да го направят  На думи е лесно да се напише, но и мен честно казано ме "хващат нервите" от  това "разтоварване" понякога 

Като чета стигам до извода, че много лесно се сваля отговорността от детето с мотива, че в групата е така. В случая повече ми прилича на тълпа, отколкото на група, че да се губи индивидуалността. И за да не каже някой, че и аз имам илюзии, децата ми вече ходят на училище, ходили са известно време на градина и зная що е групово поведение и колко зрели са децата на тази възраст.
По никакъв начин с групово поведение не мога да оправдая иползването на нецензурни думи от устите на невръстни деца или хвърлянето на чантата на учителката в кошчето. Много лесно се оправдавате, че като има едно дете с невъздържано поведение, и това е оправдание за всички останали да го копират. Ами, нали сте родители на децата си? Толкова ли едно невъзпитано дете е с по-силен характер от вас или от вашите деца, че не можете да убедите отрочетата си, че всеки си има глава на раменете? Дори и 4-годишно дете в повечето случаи знае къде е границата на нормалното поведение и кога прекрачва правилата и се държи както не трябва. Щом му стига ума вкъщи да се държи като ангелче, а в градината се бие с другите деца, значи много добре знае кога какво може да прави.

Аз мисля, че децата са много дисциплинирани в градината, и заради това имат нужда да се отпуснат вкъщи. Така, както е и при възрастните. Ние също с нетърпение очакваме да се приберем вкъщи, за да разпуснем - да не мислим дали чорапогащникът е с бримка или колко невъзпитано е да седнем по турски на дивана (нещо, което не бихме си позволили в офиса, защото е невъзпитано).

Не бива да очакваме да са същите кротки деца, каквито са в градината, но трябва да знаят какво може и какво не може да правят вкъщи.

Авторитетът на възрастния е важен. Моето дете се държи по различен начин, когато е с мен, с баща си, с детегледачка или с бабите и дядовците си. Колкото и да потварям, че повишаването на тон и раздаването на команди като "донеси ми вода", "дай ми чашата" не трябва да се използват, ако бабата рипва след всяка такава команда да удовлетвори желанието на внучето, то моите усилия се обезмислят. В резултат на което детето при мен да използва "мамо, моля дай ми вода", а при баба си продължава с "дай вода" със заповедническа интонация. А това е едно и също дете. Еднакво възпитано и невъзпитано. Но в различна среда, с различни авторитети.

Никол, това, за което говориш е наистина много сериозно, аз също често се замислям как да балансирам така, че в дадени ситуации хем да изляза права, хем това да не накърни казаното от учителките... Хубавото при нас е, че има взаимност в този процес - учителките също пазят нашия родителски авторитет. Разбирам, че е въпрос на абсолютен късмет, че сме попаднали в такава градина и на такива учителки, знам, че в общия случай отношенията не са толкова идеални. Това, обаче, е друга тема. Но е свързано именно с това, което казах в предишния си постинг - учител НЕ Е равно на господ. Всички сме просто ХОРА, които обаче имат обща цел - да живеем в свят, в който всеки уважава и цени другия, "ЩАСТИЕ ЗА ВСИЧКИ БЕЗ ОСТАТЪК, И НИКОЙ ДА НЕ БЪДЕ ПРЕНЕБРЕГНАТ", ако мога да цитирам един от любимите си автори   

Точно така - само децата, които биват отгледани от строга английска бавачка са достойни да се нарекат деца. Останалите са изроди, които трябва от яслена възраст да се пращат в ТВУ.

А, случайно да ти хрумват следните неща:

1. Ключовата дума тук е "деца"! Повтори го 10 пъти в съзнанието си - деца, деца, деца, деца...

2. Точно тези деца, които се третират като възрастни с прекалено строго възпитание, точно те избиват с такова поведение. Едно дете трябва да може да се чувства като такова 24 ч. в денонощието. Когато не се чувства така и 1 ч. на ден, то си наваксва...

3. Когато 4-5 годишни деца, седят с изправени гърбове на пейката, скръстили ръце в скутовете си повече от 15 минути, аз лично бих се притеснила много за тях...

4. Що се отнася до копирането, на поведението в семейството - би ли могла да вървиш цял живот след детето си и да превъзпитаваш семействата на децата около него, за да не му влияят зле?!

В такъв случай децата в никакъв случай не трябва да ходят в детски заведения за групово отглеждане. Когато има повече от 2-3 деца (а в нашите детски градини са по 30) и тези деца са от различни семейства и прекарват целия си ден на едно и също място, винаги има рестриктивни правила за поведение по простата причина, че така се управляват много хора. Да, точно за управление става дума, защото има 1 учител, който е абсолютният авторитет за по-голяма част от времето. Няма как да се отчитат винаги индивидуалните особености на детето, защото това е в конфликт с организацията.
Ако се спазва ключовата особеност на съдържанието на думичката "дете", то за да има полагащата му се свобода, то не трябва да е на промишлено отглеждане заедно с други 30 деца. Щом е на градина, ще стои изправено на столчето когато учителят прецени и ще се занимава с определеното нещо, когато му кажат, независимо дали му харесва или не. Това е компромисът, който се прави.

Съжалявам, ако чувстваш вина за поведението на нeчии деца. Аз лично се грижа за собственото си възпитание и поведение и отговарям (съответно, съм доволна или виновна) само за възпитанието и поведението на собствените си деца. И поне досега няма причина да чувствам неудобство от възпитанието на моите деца, но пък и те са деца и далеч не спазват всички норми на строгото викторианско поведение.
Бих те посъветвала същото, защото:

Да, моята дъщеря ходи на градина точно поради тази причина - аз не съм педагог и не мога да експериментирам с детето си. Затова се доверявам на професионалисти, пътуваме през половин София сутрин и вечер, за да посещава именно тази детска градина. И когато се правят такива глобални обобщения настръхвам.
Защото, детето ми още не можеше да говори, когато кимаше с главичка за "благодаря"; защото знам, че е достатъчно възпитана и добронамерена, но и страхотно й се радвам когато откаже на резонното съседско: "изпей ми песничка", примерно и след мен се дудне колко невъзпитано дете имам.
Просто правя разлика между възпитание и покорност, между дете и възрастен, и пр. и пр.

Добре де, казвате,че когато са в група, те се идентифицират с поведението на групата. А защо тази група врещи, въргаля се, обижда и се държи безобразно? Защо въпросната група не предполага спокойни, задълбочени и изтънчени занимания, любезни обноски и благ нрав? Явно групата е просто кофти - а преди да отидат на детска градина, децата биват отглеждани вкъщи от родителите си. Там получават основите на своето възпитание, следователно са възпитани кофти.
И защо веднага решихте, че госпожата няма подход? Извинете, но в група от кофти деца, не виждам кой подход точно ще ги усмири.
Децата трябва да са научени от вкъщи, че:
- не трява да обиждат /нито свои връстници, нито възрастни хора, независимо дали въпросните са им симпатични и имат необходимия положителен подход към тях/ - в никакъв случай!
- не трябва да рушат, тъпчат, мачкат, късат и дерат нищо, за което те не са положили труд /т.е. може да скъсат своята рисунка, да изхвърлят недобре сготвената от тях манджа, да унищожат своето грешно написано домашно/, но да уважават чуждия труд, на всяка цена!
- да си учат уроците, независимо дали учителите им са магнетични и завладяващи личности, или просто си преподават материала, без да се правят на маймуни, задължително!
Извинения от сорта на "те са малки и не разбират", учителите им не ги предразполагат, обществото не полага грижи, звучат несериозно и не извиняват свинщини, независмо от възрастта или групата към която принадлежи една личност.
А това възпитание се усвоява основно от родителите.

Именно на това се опитах да обърна внимание- групата следва "слиния", "водача"- това на практика е точно онова дете, дето се бие до откат, плюе и псува и на което никой нищо не може да направи /и за това писах/- в ДГ или училище, а в къщи никой нищо не прави или направеното е било погрешно. Истина е, че ако не си в групата си извън нея, средно положение няма. Особено при децата. Всички знаят какво се получава с децата- аутсайдери. Малките са изключително променливи, тъй като те още не са се ориентирали каква постоянна "форма" да заемат. Те се формират в момента и групата оказва изключително силно влияние.
Не съм решила, че "госпожата няма подход"- не съм запозната със ситуацията, за да направя този генерален извод, напротив, според мен вината не е изцяло и на учителите /също се мотивирах/.
Идеята ми е, че за да има ефект престоят на децата в детските заведения правилата действително следва да са точно фиксирани и родителите просто да бъдат заставяни да се съобразяват с тях, а индиректно- и техните деца. Правило не значи забрана на права. Напротив, там където няма правила и задължения и правата не виреят. Проблемът е многопластов, обществен и с обвинение само на родителите или само на учителите, още по- малко само на децата нито ще се установят причините за наличието му, нито пък той самият ще бъде разрешен.