Sedada, допреди малко гледаше отгоре. НЕдей да мълчиш, кажи нещо, де! КАКво искаше д ани кажеш? Ако сте близки, много е гадно да го изтипосаш така!
- Публикувана: 7 фев. 2008, 02:03 ч.
- Последно мнение: 26 май 2008, 11:30 ч.
Какво ще кажете за любимия ми Мариус Куркински? Обичате ли го? Не ли?
Ама хора,
не е ли повече от ясно, че това са само фантазии?! Трябва ли да го пиша черно на бяло? Та нали затова си се тревожа!
А това, че така кокетничко споделям с вас нещо толкова интимно... чак ме плаши... и не говори много добре за мен. Човек като е анонимен на анонимни става смел та смел.
И сега нещо наистина случило се реално. През 1993-та трябва да е било, вървя си аз по жълтите павета, и виждам, че срещу мен върви Мариус Куркински. И в секундата, в която той вижда, че аз осъзнавам, че срещу мен върви Мариус Куркински, прави едно полуизвръщане на главата в обратната на мен посока и надолу с инстинктивен спазъм на страната на лицето, която не е към мене... Но разбирате ли, аз не съм тръгнала към него да го нападам като някаква фенка, дори не съм си променила ритъма на крачките, той просто в очите ми е прочел някакво стъписване явно, но то е било съвсем предсъзнателно...
Трябва да ви кажа, че се почувствах много зле. Защото не мога да видя къде е моята вина. Ми ще ми кажете, виж колко е чувствителен и т. н...
Да, да.
Но той за мен е нещо лично (примерно), а аз за него съм "хората" - виж как ме гледат "хората" по улиците!
Не че се сърдя, не. Аз не я разбирам тая култура на автографите, но за мен това е повече от автограф, нали си имам нещо негово, което е било предназначено лично за мен...
Чели ли сте разказа на Борхес "Кръглите развални?" Ще разберете по-добре моята утеха - "сънуващия... узна, че и той е сънуван"
не е ли повече от ясно, че това са само фантазии?! Трябва ли да го пиша черно на бяло? Та нали затова си се тревожа!
А това, че така кокетничко споделям с вас нещо толкова интимно... чак ме плаши... и не говори много добре за мен. Човек като е анонимен на анонимни става смел та смел.
И сега нещо наистина случило се реално. През 1993-та трябва да е било, вървя си аз по жълтите павета, и виждам, че срещу мен върви Мариус Куркински. И в секундата, в която той вижда, че аз осъзнавам, че срещу мен върви Мариус Куркински, прави едно полуизвръщане на главата в обратната на мен посока и надолу с инстинктивен спазъм на страната на лицето, която не е към мене... Но разбирате ли, аз не съм тръгнала към него да го нападам като някаква фенка, дори не съм си променила ритъма на крачките, той просто в очите ми е прочел някакво стъписване явно, но то е било съвсем предсъзнателно...
Трябва да ви кажа, че се почувствах много зле. Защото не мога да видя къде е моята вина. Ми ще ми кажете, виж колко е чувствителен и т. н...
Да, да.
Но той за мен е нещо лично (примерно), а аз за него съм "хората" - виж как ме гледат "хората" по улиците!
Не че се сърдя, не. Аз не я разбирам тая култура на автографите, но за мен това е повече от автограф, нали си имам нещо негово, което е било предназначено лично за мен...
Чели ли сте разказа на Борхес "Кръглите развални?" Ще разберете по-добре моята утеха - "сънуващия... узна, че и той е сънуван"
Гледала съм го някога на живо.
Тялото му не е мой тип обаче.
Тялото му не е мой тип обаче.
През 1993-та трябва да е било,
и аз , като ученичка имах подобна среща със Слави Трифонов/ дано Шанел , да не чете
/,но хич и не бях си спомняла до днес , за това...не ми дреме, кой как ме гледа 
Sedada, последният ти постинг е друго нещо...
Мила, благодаря.
Но аз лично предпоследния повече си го харесвам. Какъв е този смут, който вся? Пишат ли се такива неща, ако реално са се случили?
Влюбена ли си в него ? Защо мечтаеш за него ? 
Объркана съм малко от постингите ти ...
Иначе на въпроса - познавам го лично
. Чак да го обичам едва ли ... невероятен човек е , мога да го слушам с часове . Непрекъснато ми пушеше от цигарите 
Объркан е , живее си в свой свят .
Аз на театър не обичам да ходя , но него отидох да го гледам - спря ми дъха буквално ...
И най - лошото е , че той дори не е гей ... той просто е жена
и като маниер , и като усещане и като всичко .
Уважавам го , харесвам го ... толкова !
Объркана съм малко от постингите ти ...
Иначе на въпроса - познавам го лично
. Чак да го обичам едва ли ... невероятен човек е , мога да го слушам с часове . Непрекъснато ми пушеше от цигарите Объркан е , живее си в свой свят .
Аз на театър не обичам да ходя , но него отидох да го гледам - спря ми дъха буквално ...
И най - лошото е , че той дори не е гей ... той просто е жена
и като маниер , и като усещане и като всичко . Уважавам го , харесвам го ... толкова !
Ако хората можеха да кажат ЗАЩО мечтаят за някого, щяха да могат да подредят света.
А мисля, че е илюзия да смяташ, че можеш да бъдеш влюбен в непознат човек.
Не знам какво е това, може да е специфичен тип чувствителност, която да си въобразявам, че - какво - по някакъв начин ми влиза много надълбоко в джигера... И това стана от първия път, когато го видях, беше на "Дон Жуан". За пръв път срещах човек, който да влезе в мен така. По точно, в него да видя нещо от човек, който аз вътрешно рисувам. (Но не някакъв "идеален" мъж, изобщо не, по-скоро човек, който аз учудено съзерцавам да се сътворява пред вътрешния ми поглед, който съм "аз", но и "не аз")
И не случайно говоря за "човек", искам да кажа на дамата с трохите на килима. Защото Човека е най-отгоре, в него се съдържа и твореца, и произведението, и потенциала за бъдещи дейности, и още куп неизвестни неща, и Човека пак е повече от сбора на всичко това заедно.
Да, искам да мога да го виждам понякога. Ако има начин той да не ме вижда. (Май ще трябва да пусна тема за степените на любовта според старите йоги). Ми ще ми кажете - ходи да го гледаш на театър. Да, ама... в "Сътресение"(дори и да продължи да го играе пролетта) тези мустаци ми пречат да виждам горните ъгълчета на устата му - нещо мое любимо... Май вече съвсем го избих на... фетишизъм ли, какво ли...
Относно това, че той бил просто жена, без да се обиждаш, Pipinka, но си в много голяма грешка, мисля. Най-малкото, защото само мъжете могат да бъдат толкова силни. Аз хич не съм с такива впечатления. На жените им пречи лабилната им и истерична психика. И също така и меланхолията им. Но няма какво да обсъждам/ме темата, защото е извън моята/нашата компетентност, нали?
А мисля, че е илюзия да смяташ, че можеш да бъдеш влюбен в непознат човек.
Не знам какво е това, може да е специфичен тип чувствителност, която да си въобразявам, че - какво - по някакъв начин ми влиза много надълбоко в джигера... И това стана от първия път, когато го видях, беше на "Дон Жуан". За пръв път срещах човек, който да влезе в мен така. По точно, в него да видя нещо от човек, който аз вътрешно рисувам. (Но не някакъв "идеален" мъж, изобщо не, по-скоро човек, който аз учудено съзерцавам да се сътворява пред вътрешния ми поглед, който съм "аз", но и "не аз")
И не случайно говоря за "човек", искам да кажа на дамата с трохите на килима. Защото Човека е най-отгоре, в него се съдържа и твореца, и произведението, и потенциала за бъдещи дейности, и още куп неизвестни неща, и Човека пак е повече от сбора на всичко това заедно.
Да, искам да мога да го виждам понякога. Ако има начин той да не ме вижда. (Май ще трябва да пусна тема за степените на любовта според старите йоги). Ми ще ми кажете - ходи да го гледаш на театър. Да, ама... в "Сътресение"(дори и да продължи да го играе пролетта) тези мустаци ми пречат да виждам горните ъгълчета на устата му - нещо мое любимо... Май вече съвсем го избих на... фетишизъм ли, какво ли...
Относно това, че той бил просто жена, без да се обиждаш, Pipinka, но си в много голяма грешка, мисля. Най-малкото, защото само мъжете могат да бъдат толкова силни. Аз хич не съм с такива впечатления. На жените им пречи лабилната им и истерична психика. И също така и меланхолията им. Но няма какво да обсъждам/ме темата, защото е извън моята/нашата компетентност, нали?
