Държите ли на това бебето да е постоянно с вас след раждането?

Да,държа да бъде при мен постоянно!
За съжаление не беше така,наложи се да вися на главите на акушерки и дежурни лекари непрекъснато,докато се съгласят накрая да ми дадат Лора.

държах да е при мен!

на 3 часа-/майката трябва и да си почине след раждането/

 Нямах кърма, детето се съдираше от рев и нощем го носех на акушерките да го хранят.Оказа се, че е по-добре да поспя няколко часа, отколкото да съм под постоянно напрежение какво да го правя.

Опция 2

2-ра опция, те тогава и ми го донесоха де. На единия ден родих на обяд, на другия ден към 10ч ми го донесоха.

Исках да е при мен, но родих със секцио и първия ден ми беше трудно даже да го държа.


Но гласувах с първата опция според моето желание.

Гласувах с първа опция 
Дъщеря си родих по естествен път - видях как излиза от мен, как я мият, повиват и после 2часа лежахме една до друга  Бях много щастлива и не сме се разделяли изобщо. Държах всичко да правя сама (даже и тъпото повиване)...Нощем крадяхме пелени от шкафовете, за да преповиваме бебчетата, защото само през деня даваха пелени    Въпреки че вече имаше памперси на пазара, не разрешаваха вноса им в болницата.
Синът си родих със секцио, видях го как изплака и ми го взеха...След това 24часа в реанимация съм ревала за него...Биха ми обезболяващи, успокоителни, но аз ревах непрестанно и не ме хващаха...
Едва на другия ден го видях, влачейки се по стената от болки...Мина ми всичко...Даваха бебетата на 3часа да ги кърмим, не ме питайте как съм изминавала дългия коридор...Само мънинкият ми беше в главата, като трябваше да го откарвам обратно в беб.отделение пак ревах...Даже един път не го върнах и ми дигнаха скандал, ама не ми пукаше - аз го гуших в ръцете си, нямайки нужда нито от сън, нито храна, нито вода... От първия ден исках ВИП стая, но все нямаше и копнеех за момента да прекарвам времето си с бебко...На четвъртия ден  ми дадоха ВИП стая и бях най-щастливата на земята!!!
Сега ми предстои пак секцио, и ми се реве от безсилие...Пак няма да виждам бебка 24часа, а пък "баткото" колко ще ми липсва...
Много ми беше жал за малките бебоци, които бяха на ВИП етажа - даже нощем бяха на лампа, ревящи, гладни, та даже ми се стори и студено в беб.стая...А аз гушках моето момче 

О, да, разбира се. Определено. Така е и редно. След като родих не съм оставала без него и за секунда. Като го взимаха за кръв или изледвания го носех аз, ако са жени със секцио или не стават - идват екипите и машините в стаята. Никога бебе не се взима и отделя. Ако са в кувьози - са в една огромна зала, до нея са и стаите и майките могат да киснат до бебетата си нон стоп, има и едни големи фотьойли, за кърмене, дремване. Никога не се отделят бебетата.  

На три часа!

Държа да си е при мен през цялото време!
Нямах реална представа колко е важно това за кърменето, но така естествено се получи, че не можех да се отделя от бебчето си  , което от своя страна също не можеше да се отдели от мен  и прекара цялата нощ на гърдите ми. Живот и здраве, ако имам друго дете, това ще бъде едно от основните изиквания към болницата, не искам да ми го тъпчат с АМ. 

зависи. Гласувах с три часа, но не е това и точната опция. първия път родих в частна болница и можех да го взема когато искам. Донесоха ми го в реанимацията, носеха го и го отнасяха когато кажех. Всъщност той прекарваше часове при мен, но отвреме-навреме исках да остана сама. В смисъл, когато си спеше, не намирах особен смисъл да го разглеждам   или пък докато се храня или си правя тоалет, кой да ми го гледа в стаята.... като почнах да ставам, ходех сама при него, в стаята имаше още едно-две бебета, майките им също си ги взимаха "на поискване".  Надявам се и втория път да стане така.

Гласувах за опция 2. Все пак, раждането е изморително и бих предпочела да имам малко време да се възстановя. Но искам за първи път да ми го дадат до 1-2 часа след раждането.

За мен опция 3 е най-приемлива...все си мисля, че за да съм адекватна ще ми трябва време за сън...още повече, че съм свикнала да спя по мнооого...

И аз така предпочитам.