Търся донор на яйцеклетка-дайте съвет.

  • 106 945
  • 738
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: 7 488
Сега ще кажа нещо, който както иска да ме разбира.
Изобщо не ми се коментира на кого очите какъв цвят са. Исках само да защитя едно добре обусловано желание от даден потребител.

Разбирам, че някой момичета тук вече са правили опити с донорски яйцеклетки. Мисля, че ако те са били качествени, най-вероятните причини неуспеха биха били тънка лигавица или нелекуван имунологичен проблем.

С това изобщо не съм съгласна, защото докторите от Надежда с такава лигавица нямат да ти направят трансфер.
При всички положения биха те накарали да замразите ембрионите, и да ги трансферирате когато сте отстранили проблема.
За Имунологичните винаги са настоявали да се направят. На фона на всички пари, едни 260 лв. са нищо.
Нямаме мъжки фактор.
И последно, имам 5 опита с донорски яйцеклетки. Всички изследвания на Щитовидна жлеза, Имунологични са ми наред. Като изключим петте биопсии, но тях в крайна сметка ги отказах.
Помогна ми РВМС.

Вместо да се ровиш и четеш в интернет, по - добре седни и си поговори с лекаря ти.
След като ти каже какво ще правите, тогава се самообразовай, защото в противен случай ние просто няма да имаме нужда от лекари, ще си четем в нета и ще си поставяме диагнози.

Не ми хареса изказването ти за това дали ще си баба или майка на дето си.
И аз съм на 40+ но никога този въпрос не е стоял пред мен. Само ако за миг си го помисля, то тогава трябва да се откажа, защото това мислене не е полезно за човек, който иска да създаде дете и да го отглежда.

# 571
  • Мнения: 4 737
Хм, явно говорим на различни езици  Crossing Arms  За мен, външноста, няма чак толкова голямо значение, че кой не иска дете -русо и със сини очи (аз съм такъв тип иииии) Mr. Green Няма да върна или да се откажа от детето си, само защото, то не е русо или синеоко Crazy За мен по-важен фактор е интелекта на донора Naughty, защото аз, държа на това Crossing Arms  може би и повече, отколкото на физиологичните белези Peace
Но в крайна сметка всяка от нас е поставена в положението на търсещ, а не, на избиращ ... и тук, започва нашата драма...

# 572
  • Мнения: 25
Fellindra, още веднъж Благодаря!

Мислех да ти пиша на личен, но ти ме изпревари. Харесва ми категоричния ти тон, а и винаги съм изкючително отворена към градивната критика.

На въпроса за тънката  лигавица: Преди 12 дни ми направиха трансфер точно на лигавица с размер 7 мм. Това за мен беше двойно неуспешен опит – трети опит по фонда, както и трансфер на всички ембриони, които събирахме на естествен цикъл от октомври миналата година.
Имунологични изследвания съм правила, когато смених клиниката преди 2 години (бяха ОК), но смятам да ги направя още веднъж преди да пристъпя към нов опит. Както и нова снимка на тръбите.

Хормоните на щитовидната  ми жлеза и единствената ми биопсия (правено преди около година и половина) също бяха в норма.

За съжаление, никога не успявам да поговоря с доктора. В повечето случай той е толкова преуморен вечер или с толкова изостанал график сутрин, че дори не успявам да срещна погледа му. Натоварването, на което се подлага в клиниката не е по силите на повечето нормални хора.
Моля те, сподели с мен на какво докторът отдава неуспеха на твоите опити. Преди 2 години, жена която е набор на майка ми (но изглеждаща по-стара и от баба ми) роди близнаци.  Защо тя да може, а ние да не можем?

Господ праща изпитания на силните. Дано се смили над нас! Много ми харесаха твоите думи за твоето дете. Дано ги е чуло и в най-скоро време те избере за майка.

Аз не преставам да се моля, въпреки че вчера за пръв път не успях да вляза в църква, чувствах се пречупена.


# 573
  • Мнения: 1 851

2) От двама родители с тъмни очи, но майка на един от двамата със светли очи, МОЖЕ да се роди бебе със светли очи като бабата.
 
Така е, баба ми е синеока другата ми баба е с зелени очи. Нито един от братовчедите ми не е синеок при синеок баща. Според мен това с генетиката е много сложно нещо. Laughing
Не се притеснявай, трудно се обиждаме, а и в крайна сметка всеки е свободен да си изрази мнението Laughing

Колкото повече се говори и дискутира даден проблем, толкова повече се приближаваме до разрешаването му.

Peace

      Съншайн.... Hug   Казано е не съди , за да не бъдеш съден . Никой от нас не знае какви изпитания му предстоят.  Praynig  Да благодарим на природата , че е милостива към нас. Трябва да помним ,че всички отрицателни наши мисли се връщат обратно в/у България и децата ни .
  Защо ли е по лесно да размахваме пръст ,отколкото да сме състрадателни и милостиви.
Не съдя, просто попитах. Никой не знае нищо в този живот и само гадаем в повечето случаи живота ни е подобен. Успех на всички. Peace

Здравейте момичета,

 Достатъчно е всички тук да бъдем толерантни един към друг, защото сме сродни души и се нуждаем от помощ или... взаимопомощ.

Да, така е всички минаваме през подобни неща само че един в едно друг в друго.
Желая ти от все сърце успех. Heart Eyes Hug

# 574
  • Мнения: 25
Благодаря ти Съншайн, желая всичко най-хубаво и на теб.

Най-много искам, всички ние тук, които обменяме сега информация, да напуснем  този форум и се присъединим към друг, в който да си говорим за кърмене, преповиване и кашички.

# 575
  • София
  • Мнения: 16 584
Emilia Maria, кой взе решение за трансфер при 7 мм лигавица - Шефкетова ли?

# 576
  • Мнения: 25
Emilia Maria, кой взе решение за трансфер при 7 мм лигавица - Шефкетова ли?
Не, Sarky, докторът го взе. След трансфера ми каза: Трябва да лежиш, обикновено не давам такива препоръки, но с оглед на лигавицата ти...

След пункцията продължих да слагам глобулите Еротон, с надеждата лигавицата ми да порасне с още няколко мм за 4-те дни до трансфера, но докторът ми обясни, че е било излишно, тъй като лигавицата престава да расте в момента, в който се сложи Прегнила.

Сега чакам цикъла да ми дойде и в първите чисти дни ще запиша час за снимка на траните, за да видя дали онава тумно петно все още стои. Дано не вбеся някого от клиниката с тази моя самоинициатива. Отчаяна съм. А след като видях, че тук има и много по-изстрадали от мен хора, още повече се отчаях.

# 577
  • Мнения: 7 488
Няма място за отчаяние. До сега след всеки не успех да съм се предала отдавна.
Съжалявам ако съм прозвучала грубо, но за мен няма средно положение, или има или няма.
На твое място аз лично не бих разрешила да ми направят трансфер с такава лигавица.
В края на краищата това са нашите тела и нашите пари, и за това четем и се интересуваме, за да знаем какво се случва с нас в определен етап от процедурата.
Какво значение има, че не те поглежда, ще питаш това им е работата. Никога не си оставям въпросите висящи във въздуха.
И не на последно място, пътувам 1000 км в двете посоки, и трябва да съм наясно с всичко.

За цветната снимка чудесно решение, щом си имала дадено съмнение.

При мен проблема е с имплантацията. Аз нямам проблем с лигавицата, на 10 ден от приема на Естрофем, дебелината и е 10 мм.

За това казах и в предния си пост, няма причина за която да се захвана от страна на изследванията ми. Всичко е в норма и пак има проблем. Надявам се и на следващият опит с РВМС да се получи. И другото което е задължително оставянето на ембрионите до 5 ден.
В противен случай отказвам трансфер.
Всеки сам взема решенията за себе си. Трябва да сме настоятелни и отговорни спрямо здравето си.

# 578
  • Мнения: 1 851
Благодаря ти Съншайн, желая всичко най-хубаво и на теб.

Най-много искам, всички ние тук, които обменяме сега информация, да напуснем  този форум и се присъединим към друг, в който да си говорим за кърмене, преповиване и кашички.

Благодаря Hug и моето положение май не е много розово като си гледам изследванията леко ми призлява. Simple Smile Но няма начин трябва да се борим.  bouquet

Дай, Боже да сме в реалния свят скоро в който си имаме бебенца. Heart Eyes Желая успех на всички.

# 579
  • Мнения: 25
Загубих си съня тази нощ и на сутринта видимо изглеждах 5 години по-стара, след като прочетох поста на Фелиндра. Господи, колко мъка има на този свят, Господи!

Защо да няма имплантация при бластоцити на 5 ден, на които най-вероятно е направен и асистиран хетчинг. Защо да няма имплантация при добра лигавица и отсъствие на имунологични и хормонални проблеми? Медицината е напреднала. Не може да няма отговор на въпроса ЗАЩО.

Някъде четох, че нямало такова нещо като „неизяснен стерилитет” (такава беше диагнозата ми когато подадох документи по фонда), а само недостатъчно направени изследвания. Не знам дали е истина, би било добре да е, защото в противен случай думата е страшна и тя се нарича „съдба” или „предопределеност” или „карма”. 

Моя колежка, с особено сериозни хормонални и генетични проблеми, забременя „от раз” и то 2 пъти след опит с донорска яйцеклетка. Първия път не промени ритъма си на живот (работа, командировки, хранене на крак) и загуби бебето след 2 месеца. Тогава си обеща, че следващият път ще лежи 9 месеца,  докато го износи. Речено-сторено, но  втория път се наложи да влезе 6-7 пъти в болница за задържане,  докато се стигне до щастливия край. Сага има дъщеря на 1+г., която е одрала кожата на мъжа й. Много е щастлива. Не мога да й звънна и да я разпитам за подробности (а това определено би ми вдъхнало кураж),  защото веднага ще разбере, че съм тръгнала по нейния път. А аз не искам „цяло село” да знае. Единственото, което знам е това, което тя сама е решила да споделила с мен, без да я питам каквото и да било. И двата й опита са стрували точно по 5000 лева, които е платила в клиниката в деня на трансфера.  Тя беше единствения ми светъл пример, затова как лесно и бързо може да бъде решен този проблем.
 
След като попаднах в този форум,  направо ми гръмнаха бушоните. Май, за да се съхраним психически е по-добре по-малко да знаем… Но все пак, именно аз помолих да споделите вашия опит с мен, за което благодаря. Сега аз споделих опита на моя колежка, който за щастие приключи бързо и успешно. 

Дай Боже и при нас да стане така (при следващия опит), за да я закючим тази тягостна тема и живота ни да се изпълни отново със светлина…

Аз от няколко дни живея в мрак. Няма с кого да споделя (освен с вас), а имам толкова много истински приятели (с някой от тях сме заедно още от детската градина). Всички те са благословени с по най-малко 2 деца и никой  хабер си няма от това какво е да имаш репрудоктивни проблеми. Най-лесно им е да кажат „Мисли позитивно и нали знаеш, че един ден и това ще се случи”.  От 3 дни усещам, че когато ми говорят нещо (а хората с деца най-често говорят за тях) аз не ги чувам. Сигурно погледа ми се изпразва от съдържание, защото ме питат „Нещо което те разстрои ли казах?” и тогава разбирам, че не съм чула какво са ми казали.

Такива есета не съм писала от ученическите години.  Сигурно имам нужда от психолог, но обикновено аз играя ролята на такъв, когато някой приятел има проблем. Казват, че винаги намирам най-правилните и „магически” думи, които им помагат да излязат от криза и стоплят душата им.  Сега  обаче не намирам нито една дума за себе си.

Тук смятам да приключа с хленченето, тъй като то не е предмет на този  форум,, и от него полза нама и да попитам на висок глас „Има ли в това виртуалното пространство някой, който да желае да помогне да се родят повече деца?”.

# 580
  • Мнения: 7 488
Emilia Maria, ако съм знаела че това което казах, ще те разстрои толкова нямаше изобщо да си отворя устата. Ти сама поиска да споделим опит, и аз най добронамерено го направих.

Не е правен асистиран хетчинг на ембрионите.

Не превръщай мечтата за дете в самоцел. Опитай се да не изпадаш в такива драми, боже колко им е трудно на другите, сигурно и на мен това ще се случи.
Имаме различни тела, за това при всеки е различно. Не се съпоставяй с моето положение.
Според мен е по - добре да попиташ жената която е минала през всичко това, от колкото да споделяш с други хора. Аз например не споделям с близките си вече, единствено със сестра ми и мъжа ми естествено.

В случай, че наистина изпитваш нужда от психологична помощ, потърси я, но ако ти сама не си поставиш за цел да преодолееш нещата, няма кой да ти помогне.
Излез от всички досегашни рамки, радвай се на децата на познати, приятели и близки. Отвори душата си, не оставяй мъката да те победи.
Ще видиш как изведнъж този свят покрай теб ще стане по-хубав и светъл.
Забавлявай се, защото дори и да ти се роди дете, то един ден ще си тръгне, както сме направили ние, и оставаме сам сами със себе си.
Живота е един, да не го пропиляваме излишно  Peace

# 581
  • Мнения: 25
Fellindra, съгласна съм с теб.  Планирала съм много хубави неща този уикенд и се надявам главата ми малко да се поразведри.

Имам няколко въпроса към теб. Какво имаш предвид като казваш “Помогна ми PBMC”? Нещо във връзка с биопсията ли? В другия пост споделяш, че се надяваш да помогне следващия път. Аз не знам много за тази имуномодулация, но в клиниката на д-р Щерев (където успях при първия опит) я прилагаха само на момичета до 35 г. и на мен с оглед на възрастта не ми я предложиха.
В нашата клиника, където се прилага масово, миналия месец аз предложих на доктора да я направим. Ситуацията беше малко „Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак”. Когато попитах доктора ще помогне ли с нещо, думите му буквално бяха: „Ако не помогне, поне няма да навреди”. Затова съм малко объркана и не знам какво да мисля за това РВМС. Ти сигурно си чела повече по въпроса. Дали точно същото правят в клиниката на д-р Щерев или при нас е различно? Защо възрастта може да има някакво отношение? Ти какво си чула от доктора по въпроса?

Смяташ ли, че би било добре да се направят нови имунологични  + нова биопсия? Някъде бях чувала, че биопсията е много по-важна от гледна точка на тoва, че с нея се изследват не само имплантационните показатели, но и NK клетките в лигавицата на матката. С имунологичните се изследват само NK клетките в периферната кръв.

Днес след работа, отидох да си запиша час за разговор с доктора и се надявам като се видим в началото на септември да изясним всички тези въпроси, както и бъдещата стратегия.



# 582
  • Мнения: 7 488
Чудесно си направила, не трябва да се затваряш в себе си Laughing

Помогна ми това лекарство. Някъде бях писала, но моля те влез в Зачатие, там има тема за това.
При предните 4 опита, сме слагали лепило, като сме оставяли ембрионите до 3 ден, само веднъж имаше трансфер на 4 ден. На този опит решихме да сложим РВМС и да ги оставим до 5 ден.
Аз по принцип не боледувам, може би за това не се получава имплантация при мен, защото Имунната ми система явно атакува чуждите тела. Да пия медрол, и слагам Фраксипарин, но не искам да да си слагам Имуновенин. Тези всички неща сме коментирали с доктора.
За биопсиите, имам 5 все нещо мъничко имаше да дооправяме и накрая казах край, защото виждах че след биопсия добра правим опит, и после на теста 0.00.
При мен тези биопсии не помагат, така че аз сама си ги спрях. Не му хареса на доктора, помрънка - помрънка, но аз лекичко се наложих и отказах, до като накрая доктора сам каза няма нужда.

Щом са ти наред Имунологичните, можеш само НК клетки да си пуснеш.

Днес след работа, отидох да си запиша час за разговор с доктора и се надявам като се видим в началото на септември да изясним всички тези въпроси, както и бъдещата стратегия.

Ей това е най-важното, да обсъждаш всичко с доктора.

# 583
  • Мнения: 25
Fellindra, значи все пак твоя 5-ти опит е бил успешен (или само донякъде), след като казваш „Помогна ми това лекарство”.

Аз също не боледувам и вируси изобщо не ме ловят. Близките ми казват Здравка Желязкова. Но имунологичните преди 2 години бяха в норма.

Асистирания хетчинг по усмотрение на доктора ли се прави или всеки може да си го поръча срещу допълнително заплащане?



# 584
  • Мнения: 1 278
Да се вместя и аз след написаното в последните няколко поста.... След трети наскоро приключил опит в "Надежда" - отрицателен тест. Втори такъв в тази клиника и трети по принцип. Още като се появих на преглед, докторът започна настояването за биопсия, която никога не съм правила, но, честно казано, не виждам какъв е смисълът... И отказах. Просто, ясно и съвсем категорично. Защо ли? Ами защото има много други клиники, където тази практика не е позната и въпреки всичко има положителни резултати. Значи... ключът не е там. После... направихме и РМВС, пих Медрол, бих Клексан, но..... нещата не се случиха. Преди опита пих Метфогама, въпреки че не ми е правено изследване за инсулинова резистентност, но по настояване на док се прежалих. Е, както виждате в този опит опитахме всякакви екстри. И накрая пак нищо... Затова си мисля, че при следващ евентуален опит /в който въобще вече не съм сигурна, защото се уморих/ вероятно няма да искам нищо повече от това, което се прави в други клиники и където също има успешни опити. Смятам, че някои от нещата се правят просто за успокоение, а не толкова защото има достатъчно добра аргументация за използването им или процентът на успеваемост се вдига неимоверно много. Но все пак всеки сам решава дали да пробва всичко, което се предлага, или просто да си направи един не дотолкова натоварващ опит /говоря дори и от финансова гледна точка, защото всяко допълнително нещо струва пари/, пък ..... каквото сабя покаже накрая.... Все пак трябва нещата да са благословени и свише, защото понякога и при перфектен опит, резултатите не са такива, каквито очакваме.... Praynig

Общи условия

Активация на акаунт