Какво е "читателски дневник"? Прилича ми малко на надникване в личното пространство на човек, не ми допада.
Под "преразказ" имам предвид "деца, чели ли сте произведението, я да направим един писмен преразказ на трета глава за ме убедите".
- Публикувана: 12 фев. 2008, 22:28 ч.
- Последно мнение: 17 фев. 2008, 15:29 ч.
15-годишните у нас и да четат, не разбират
Като пример за привличане към четенето поредицата за Хари Потър, която е близка до мисленето насъвременните деца, а не Емил от Льонеберя при положение, че повечето деца са от град, живеят в друго време и са виждали крава само на картинка.
да бе, щото магьосници и вълшебни пръчки виждат всеки ден по улиците...
Абе, и аз едно време не четях! Точно на 15г. имах една приятелка, с която на шега започнахме да си говорим на 'ма' и стигнахме до невъобразими висоти в изпростяването, после голям труд беше да проговорим пак нормално... 
Ама ей ме на! Станах и аз човек...
Радвам се, че не четох Толстой и Достоевски като ученичка, защото нищо нямаше да разбера, а втори шанс едва ли бих им дала на по-късен етап, в следствие на първите си впечатления, а сега взех че ги прочетох, че ги и харесах...
Когато аз бях 15 годишна, ей така се говореше и за нашето поколение, сега пък ние сме зацъкали с език да жалим днешните 'млади'. Един анекдот съм чувала: Две свекърви си говорили - 'Ц, ц, ц! Едно време свекървите бяха лоши...., сега снахите станаха...'
Ама ей ме на! Станах и аз човек...Радвам се, че не четох Толстой и Достоевски като ученичка, защото нищо нямаше да разбера, а втори шанс едва ли бих им дала на по-късен етап, в следствие на първите си впечатления, а сега взех че ги прочетох, че ги и харесах...
Когато аз бях 15 годишна, ей така се говореше и за нашето поколение, сега пък ние сме зацъкали с език да жалим днешните 'млади'. Един анекдот съм чувала: Две свекърви си говорили - 'Ц, ц, ц! Едно време свекървите бяха лоши...., сега снахите станаха...'
Децата играят компютърни игри с фентъзи, но никой не играе на това как се дои крава или как семейството е толкова бедно, че децата ходят голи и боси.
Радостина, ти май не си чела "Емил от Льонеберя". децата играят на това, което им попадне в ръцете. аз лично възнамерявам и "Емил от Льонеберя" да попадне в ръцете на сина ми един ден. прекрасна, готина и свежа книга, смяла съм се на глас в автобуса, когато я четох за първи път.
тезата ти малко издиша.
.
От друга страна, интерес към четенето не се създава с книги или учебници, които са от всяка гледна точка остаряли и безинтересни за децата или с поставяне на норматив за брой прочетени книги или страници или време за четене. Като пример за привличане към четенето поредицата за Хари Потър, която е близка до мисленето насъвременните деца, а не Емил от Льонеберя при положение, че повечето деца са от град, живеят в друго време и са виждали крава само на картинка.
От друга страна, интерес към четенето не се създава с книги или учебници, които са от всяка гледна точка остаряли и безинтересни за децата или с поставяне на норматив за брой прочетени книги или страници или време за четене. Като пример за привличане към четенето поредицата за Хари Потър, която е близка до мисленето насъвременните деца, а не Емил от Льонеберя при положение, че повечето деца са от град, живеят в друго време и са виждали крава само на картинка.
Може би съвременните деца се движат на метли и правят магии та затова Хари им е по-близък от Емил.Страшен довод
Според мен ситуацията е такава защото в България масово се толерира простотията. Вина имат и родителите. Аз като гледам правописа на много от дамите тук лошо ми става
Е на какво да научат децата си. Самите те дали са чели някога?
Да, съвременните деца се чувстват по-близо до Хари Потър (не съм фен) най-малкото, защото книгата е писана в днешно време, от човек, който има днешното мислене. Може да не е връх на литературното майсторство, но поне предизвика интерес у децата не само с рекламната си кампания.
Емил от Льонеберя, героите на Дикенс и тези от селско-работническото ежедневие са писани преди повече от един век, нямат нищо общо с начина на мислене и живот на днешните деца. Разликата е като между небето и земята. Със същия успех в гимназията тийновете разбират Записки по българските възстания.
Емил от Льонеберя, героите на Дикенс и тези от селско-работническото ежедневие са писани преди повече от един век, нямат нищо общо с начина на мислене и живот на днешните деца. Разликата е като между небето и земята. Със същия успех в гимназията тийновете разбират Записки по българските възстания.
А не е ли това начин да се поразчупи мисленето, да се открият нови светове, да научим как са живели хората на друго място и по друго време? Трябва ли всичко да е "тук и сега"? На мен лично много ми допада да чета, да кажем, Чудомир - с езика му, с историите му отпреди близо век... А Иван Вазов и Ботев? Трябва ли такива автори да се зачеркнат?
RadostinaHZ, в дълбока заблуда си! Та, когато аз бях дете и прочетох "Том Сойер" и "Чичотомовата колиба", дали са били чак толкова близки на ежедневието ми - може би през 70те години робството е било в епохата на своя епогей?
Книги трябва да се четат, при това - всякакви /освен пошли булевардни романчета/, това е единственият начин, по който човек може да се докосне до дадена епоха, защото, въпреки твоето убеждение, че по-добре е да видим с очите си нещо, вместо да си го представим, е почти невъзможно да станем свидетели на миналото /освен ако не разполагаме с машина на времето/.
Относно литературните критици - колкото и да не ви се вярва, но Тончо Жечев и Пантелей Зарев са доста добри, ерудирани и интелигентни литератори. Големият скудоумец беше Петър Пондев.
А колкото до непознатите думи в текст - мен татко ми ме запозна с "Речник на чуждите думи" и "Тълковен речник" съвсем скоро, след като ме научи да чета. Може би е добре и другите родители да се снабдят с тези две безценни издания. Ако никога не търсим смисъла на една непозната дума, то вероятността да я научим и използваме правилно е направо минимална.
Книги трябва да се четат, при това - всякакви /освен пошли булевардни романчета/, това е единственият начин, по който човек може да се докосне до дадена епоха, защото, въпреки твоето убеждение, че по-добре е да видим с очите си нещо, вместо да си го представим, е почти невъзможно да станем свидетели на миналото /освен ако не разполагаме с машина на времето/.
Относно литературните критици - колкото и да не ви се вярва, но Тончо Жечев и Пантелей Зарев са доста добри, ерудирани и интелигентни литератори. Големият скудоумец беше Петър Пондев.
А колкото до непознатите думи в текст - мен татко ми ме запозна с "Речник на чуждите думи" и "Тълковен речник" съвсем скоро, след като ме научи да чета. Може би е добре и другите родители да се снабдят с тези две безценни издания. Ако никога не търсим смисъла на една непозната дума, то вероятността да я научим и използваме правилно е направо минимална.
Пантелей Зарев и другите може да са много ерудирани, но не стават за четене от ученици. Мога да дам дълъг списък с хора с подобни качества, написали трудове по математика, физика, химия и география, но едва ли ще бъдат разбрани от деца на по 15 години. И ти можеш да се въоръжиш с всички възможни речници, но пак няма да ти е много добре да четеш химия, защото голяма част от нещата няма да ги разбереш.
Няма смисъл да споменаваш булевардните романчета, те са изобщо извън класацията. И сега има достатъчно много жени от моето поколение, за които най-ценните четива са женските списания и вестници.
Ако искаш да научиш някого да заобича четенето и да научи колкото е възможно повече за света и да си разчупи мирогледа, дай му нещо, което е близо до ежедневието, времето, в което живее и до съвременния начин на мислене. После, като му се услади четенето, като се почувства по-сигурен в себе си, тогава му давай нещо по-сложно.
Няма смисъл да споменаваш булевардните романчета, те са изобщо извън класацията. И сега има достатъчно много жени от моето поколение, за които най-ценните четива са женските списания и вестници.
Ако искаш да научиш някого да заобича четенето и да научи колкото е възможно повече за света и да си разчупи мирогледа, дай му нещо, което е близо до ежедневието, времето, в което живее и до съвременния начин на мислене. После, като му се услади четенето, като се почувства по-сигурен в себе си, тогава му давай нещо по-сложно.
Няма такова правило - по-близо до действителността, която те заобикаля - по-близо до сърцето. Обикновено децата се "зарибяват" чрез приказки - е, те най-близки ли са до техния начин на живот?
Добрата литература винаги тежи на мястото си, независимо колко е голям читателят, нито какво е ежедневието му.
А тези критици съм ги чела в 7ми и 8ми клас, и съм ги разбирала чудесно. Дори можех и да преценя кой е по-добър. Не се хваля. Това е просто констатация.
А това за речниците пък е препоръка.
Добрата литература винаги тежи на мястото си, независимо колко е голям читателят, нито какво е ежедневието му.
А тези критици съм ги чела в 7ми и 8ми клас, и съм ги разбирала чудесно. Дори можех и да преценя кой е по-добър. Не се хваля. Това е просто констатация.
А това за речниците пък е препоръка.
Защо не оставите на хората от министерството да определят нивото на учебниците ? Не са трудни те, скучни са часовете и методите на преподаване, които изискват почти назубряне на материала...освен това липсват практически занимания, посещения на музеи , кина , театри, литературни четения, балети, лаборатории и каквото се сетите
Препоръчани теми